Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 95 /гр. Варна, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
открито публично съдебно заседание
на втори април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН
ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ
ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
При участието на секретаря Десислава
Чипева като разгледа докладваното
от съдия Георги Йовчев в.т.д.№108/2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание
чл. 258 и следв. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба подадена от А.К.А. *** срещу решение №228/17.12.2018 г.,
постановено по т.д. №106/2018 год. по описа на ОС – Добрич, в частта с което
съдът е отхвърлил предявените от А.К.А. срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София, искове за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди, за горницата над присъдените 7 000 лв.
до размера от 32 000 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2016 г. до
окончателното изплащане на главницата, на осн. чл.226,
ал.1,
вр. чл.256 и сл. КЗ (отм.), вр. §22 ПЗР на
КЗ. Във въззивната жалба се твърди, че
решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон,
неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че присъденото обезщетение е
занижено и не отговаря на действителния обем претърпени страдания. Насрещната
страна ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София е подала
писмен отговор, с който оспорва жалбата.
Третото лице помагач И.В.И. ***, не е
подал отговор на жалбата.
В останалата част,
решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Съдът, след преценка на представените
по делото доказателства, доводите и възраженията на страните в производството, в съответствие
с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Страните не оспорват предпоставките за
възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при
съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество
по застраховка „гражданска отговорност”;
настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ
отговорността на застрахователя.
Следователно – процесните претенции са доказани по основание.
Въззивните възражения са сведени
единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния
закон – чл.52 ЗЗД. Поддържа се неправилно определяне на дължимото обезщетение,
посредством намаляването му в нарушение на принципа за справедливост. В този
предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на
чл. 269, изр.2 ГПК.
От съвкупната преценка на събраните по
делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения се установява, че въззивникът А., в резултат
на произшествието е получил разкъсно-контузна рана на главата в тилна област,
охлузвания по тялото и крайниците, фрактура на черепната основа, контузия на
мозъка – лека степен. Приет е за лечение в неврохирургичното отделение на МБАЛ
„Добрич“, където е престоял шест дни, след което периодът на лечение с
медикаменти е продължил в домашни условия за срок от 30 дни. При извършения в хода на производството преглед
е установено, че травматичните увреждания са напълно излекувани, като според
експерта, оплакванията свързани с периодично главоболие могат да се отдадат на
нелекувани хронични заболявания – хипертонична болест и захарен диабет.
От
показанията на свидетелите се установява, че наред с претърпените физически болки от травмата на
главата, въззивникът е получил и
психическа травма, довела до
отрицателна промяна в начина му на общуване, работата и социални контакти.
Според свидетелите, след произшествието, включително след проведеното лечение, пострадалият
е ограничил контакти си с други хора, затворил се е в себе си и не успял да
възвърне професионалните си ангажименти.
Доколкото в
исковата молба, не са наведени твърдения за претърпени вреди от контузия на
долните крайници, съдът намира, че събраните в тази връзка гласни доказателства,
не следва да бъдат обсъждани.
По
отношение на размера, съдът съобрази, че справедливостта, като критерий за
определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а
предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства
- обема, характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността
на търпимите болки и страдания, физическите, но и психологическите последици за
увредения, както и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането, преценени адекватно и в тяхната съвкупност. В тази връзка следва
да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в
основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за
неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично
осъвременяване. Задължението на застрахователя е функция от задължението на
застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете
задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния
договор.
Принципът на справедливост включва в
най-пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от вредоносното
действие, и когато съдът е съобразил всички тези доказателства от значение за
реално претърпените от увреденото лице неимуществени вреди /болки и страдания/,
тогава решението е постановено в съответствие с принципа на справедливост. В
този смисъл е и константната съдебна практика - Решение № 356 от 09.12.2014 г.
по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд; Решение № 356 от
09.12.2014 г. по гр. д. № 2946/2014 г. на Върховен касационен съд и редица
други.
За определяне на размера на
обезщетението за репариране на преживените болки и страдания в конкретния
случай следва да се вземе периода на лечение на въззивника, време през което не
е можел сам да полага грижи за себе си, а е разчитал на помощта на съпругата си.
От полученото счупване на черепната
основа и контузия на мозъка, лекувани с дехидратираши, вливания,
кортикостероиди, анелгетици и НСПВС, може да се достигне до обоснован
извод относно интензитета на удара, болките и страданията, които е изпитал А.
Анреев. Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически, психологичен и емоционален план, не се
ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и
страдания, а продължават и след това. Анализът на събраните доказателства сочи,
че претърпения инцидент се е отразил върху неимуществената сфера на въззивника,
поради което критерият на справедливостта изисква да бъде определено
обезщетение, което в най-пълна степен да репарира неблагоприятните последици
върху личността на пострадалата.
Предвид това и съобразявайки се с
факта, че повече от година, въззивникът в резултат на произшествието е бил
ограничен във възможността да води пълноценен живот, както и с правилото на
закона за определяне на дължимото обезщетение за търпените болки и страдания
"по справедливост", съдът счита, че справедливото обезщетение е в
размер на 20 000 лева.
Предвид приетия от първоинстанционния
съд размер на обезщетение и след приспадане на доброволно платената от
застрахователя сума, в полза на въззивника, следва да се присъди допълнително
обезщетение в размер на 6000 лева, ведно със законната лихва считано от 10.06.2016
г. до окончателното плащане на главницата.
С оглед изхода
на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за
правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на
пълномощника на въззивника, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди
адвотско възнаграждение за въззивната инстанция в минимален размер, съобразно уважената
част от жалбата, в размер на 630 лева.
На осн. чл.78, ал.1
от ГПК, въззиваемото дружество ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София, следва да бъде осъдено да
заплати на въззивника, направените във въззивното производство
разноски за заплащане на държавна такса, съобразно уважената част от жалбата, в
размер на 135 лева.
На
осн. чл.78, ал.8 от
ГПК, на въззиваемата страна следва да се присъди
възнаграждение за защита от юрисконсулт, съответно на отхвърлената част от жалбата, в размер на 180 лева.
Воден
от горното, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение №228/17.12.2018 г., постановено по т.д. №106/2018 год. по описа
на ОС – Добрич, в частта с която е отхвърлен предявения от А.К.А. срещу
ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”,
ЕИК *********, със седалище гр.София, иск с правно основание чл. чл.226 от КЗ
(отм.), за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, за горницата над присъдените 7 000 лв. до размера от
13 000 лева, ведно със законната лихва от 10.04.2016 г. до окончателното
изплащане на главницата, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на А.К.А., с ЕГН **********
*** Тошево, допълнително сумата от 6 000
(шест хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания поради телесни
увреждания, причинени при ПТП на 10.04.2016 г., предизвикано от И.В.И. ***, като водач на МПС застрахован с полица по
застраховка «гражданска отговорност» № BG/23/115002870235, действаща за
периода 23.11.2015 –
22.11.2012 г. за автомобил Фолксваген Голф с ДК№ ТХ 2033 ХА,
на осн. чл.226 от КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 10.04.2016 г до окончателно плащане, както и сумата от 135
(сто тридесет и пет) лева – разноски за
въззивното производство, съразмерно уважената част от иска, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №228/17.12.2018 г., постановено по т.д. №106/2018 год. по описа
на ОС – Добрич, в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК
ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със
седалище гр.София ДА ЗАПЛАТИ на
Адвокатско дружество „Я. и съдружници“, със седалище гр.Добрич, Булстат
*********, като пълномощник на А.К.А.,
сумата 630 (шестстотин и тридесет) лева –
адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№108/2019
год. по описа на ВнАС,
на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА
А.К.А., с ЕГН ********** *** Тошево ДА
ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от 180 (сто и осемдесет) лева,
представляваща възнаграждение за защита от юрисконсулт, съразмерно отхвърлената
част от жалбата, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК.
В осъдителната
част за сумата от 7000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Решението е
постановено при участието на третото лице помагач И.В.И. ***.
Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: