№ 209
гр. Кюстендил, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на девети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Хр. Костадинова
при участието на секретаря Теодора С. Д.
като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело №
20211500100227 по описа за 2021 година
И. Т. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., бул.*** е предявил
срещу Г. Д. К., с ЕГН ********** и с адрес: гр. Д., ул.***, обективно съединени искове
за сума в размер на 74 000 лева, представляваща главница по предоставен паричен
заем по договор за заем, сключен на 05.07.2016 г., и за сума в размер на 22 551,25 лева,
представляваща лихва за забава върху посочената по- горе сума за периода от
31.05.2018 г. до 31.05.2021 г ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за заем,
по силата на който ищецът е предоставил на ответницата паричен заем в размер на 74
000 лева, че с подписването на договора К. е потвърдила получаването на сумата,
както и че уговореният срок за връщане на сумата е бил до 05.10.2016 г. Доколкото в
договора за заем страните изрично са определили срок за изпълнение, то по силата на
чл. 84 от ЗЗД длъжникът е изпадал в забава след изтичането му, поради което и
доколкото към момента на подаване на исковата молба задължението за връщане на
процесния заем не е изпълнено, то длъжникът е изпаднал в забава на 06.10.2016 г.
Ответницата Г. К. е подала писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, в който
изразява становище за неоснователност на исковете, поради което същите следва да
бъдат отхвърлени. Твърди, че договорът за заем е нищожен, тъй като представлява
абсолютна симулация по смисъла на чл. 17 ЗЗД. Неговата цел (така както е била
уговорена между страните) е била да се създаде привидност, че съществува заемно
правоотношение между ищеца и ответницата, за да „убеди" продавачката на
недвижимите имоти М. Я. - М., че К. разполага с нужните средства. Действителната
цел на И. (която той не е споделил с ответницата Г. К.) е била най- вероятно да
използва този документ, за да получи за себе си платените по доверителната сметка
средства за закупуването на имотите в Гърция. Сочи и че договорът е нищожен на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД поради противоречие с чл. 3 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой (ЗОПБ), тъй като уговарял плащане на сума по- голяма от 10 000
1
лв. в брой. Заявява, че договора е и унищожаем, тъй като е подписан от Г. К. при
едновременно осъществяване на съставите на измама и заплаха. По същество сочи, че
не е възникнало задължение за връщане на сума, тъй като такава не е предадена, а при
евентуалност твърди, че задължението по договора е било погасено. По отношение на
иска по чл. 86 от ЗЗД твърди, че искът е изцяло неоснователен, а при условията на
евентуалност, прави възражение за изтекла погасителна давност за част от дължимите
лихви. Претендира разноски по водене на делото.
Окръжен съд след като прецени становищата на страните, събраните по делото
доказателства и при условията на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено
следното:
Видно от чл.1 от сключения между страните по делото договор за заем от
05.07.2016 г. /оригиналът от който се намира на л. 99/ е, че ищецът И. Т. И. в
качеството му на заемател е предоставил в заем на ответницата Г. Д. К. в качеството й
на заемополучател сума в размер на 74 000 лева, която сума К. е заявила, че е получила
към момента на сключване на договора и се е задължила да я върне в срок до
05.10.2016 г. В чл. 3 от договора е уговорено за обезпечаване на дадената в заем сума
заемополучателят да подпише в полза на заемодателя запис на заповед, като
ответницата К. отново е декларирала, че е получила в брой заемната сума по чл.1 от
договора.
Видно от представения по делото легализиран превод от гръцки език на
Нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г./ л.100/ е, че М. Я.- М. е придобила от Т. О. и
В. О. собствеността върху две жилища (мезонети) с идентификационен № 9 и № 10,
намиращи се в сграда, състояща се от десет свързани жилища и която е построена
върху парцел с площ 4003.20 кв.м., находящ се в землище „П. Б.“ или „Т.“ към
жилищен район О., местна общност О. в община П. на областна секция К. към област
ИИ. М. и Т. за сумата 94 469.10 евро, внесена изцяло от купувача на продавачите
предварително.
Представени са данни за валутни преводи и нареждания за валутни преводи
/л.130-153/, извършени в периода 26.08.2015 г.- 16.11.2015 г., от които се установява, че
ищецът И. И. е превел на О. Т. и на В. О. общо сумата 94 470 евро, т.е. цялата сума по
Нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г.
По делото е представен легализиран превод от гръцки език на Нотариален акт №
23.517 от 11.04.2016 г. за продажба на недвижими имоти /л.41 и на л. 113/. От същия
се установява, че на посочената по- горе дата М. Я.- М. в качеството на продавач е
продала, предоставила, прехвърлила и предала с пълно право на собственост и
притежание на Г. Д. К., в качеството на купувач недвижимите имоти описани в
Нотариален акт № 21119 от 18.11.2015 г. за общата сума от 80 000 евро, от която
20 000 евро са внесени от купувача по банковата сметка на продавача, а оставащата
сума от 60 000 евро не е била получена от продавача, но страните са се съгласили да я
получи до края на април 2017 г. В нотариалния акт е посочено, че продавачът дава
специално право и пълномощие на купувача да подпише нотариалния акт за
плащането за нейна сметка, представяйки на нотариуса съответната квитанция за
изплащането на сумата, която да се внесе по специална банкова сметка на
упълномощен адвокат на продавача И. Т. И..
По делото / л. 46-61/ са представени банкови документи /платежни нареждания,
извлечения от сметка, операционни бележки, удостоверение, издадено от „***“- клон
Д./, от които се установява, че: на 13.04.2016 г. са преведени 29 000 лв. еврова
равностойност на 14 795.92 евро; на 19.04.2016 г. са преведени 10 200 лв. еврова
равностойност на 5 204.08 евро; на 16.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова
равностойност на 10 204.08 евро; на 17.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова
равностойност на 10 204.08 евро на 20.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. еврова
равностойност на 10 204.08 евро и на 21.07.2017 г. са преведени 57 624 лв. еврова
равностойност на 29 400 евро. Като основания за плащане в банковите документи е
2
посочено „ плащане по н.а. за покупка на имот на М. Ст. Я.- М.“. Превеждането на
сумите по нотариален акт се установява и от приложените по делото справки за
състоянието на сметка с титуляр И. И. / л. 124- 129/.
Представен е по делото легализиран превод от гръцки език на нотариален акт №
24.845 от 01.09.2017 г. /л.63/, от който е видно, че продавачът М. Я.- М. е получила
остатъка от дължимата сума в размер на 60 000 евро, с което е погасен дългът по
Договор № 23.517/11.04.2016 г.
По делото са приложени 3 бр. нотариални уведомления чрез Нотариус С. С., рег.
№ 293 по регистъра на НК- район на действие РС- Дупница с дата 23.06.2017 г.и
разписки за връчването им /л.77 – 85/,. В уведомленията е посочено, че доколкото
ответницата К. не е върнала получената от нея сума по договора за заем от 05.07.2016
г. в размер на 74 000 в уговорения между страните срок- 05.10.2016 г., то ищецът И. И.
е приел, че направените след падежа плащания /на 16.03.2017 г., 17.03.2017 г. и
20.03.2017 г./ в размери на по 20 000 лв. представляват частични погашения по
договора за заем и с посочените суми се намалява дългът. Уведомленията са връчени
на ответницата на 28.07.2021 г. Посочените по- горе 3 бр. нотариални уведомления са
били връчени и чрез Нотариус С. М..а, рег.№ 058 по регистъра на НК- район на
действие- РС Дупница по реда на чл. 47 от ГПК на 26.07.2017 г. /л.208- 213/.
Приложени са Годишни данъчни декларации от 28.04.2015 г., 26.04.2016 г. и от
02.05.2017 г. на ищеца И. И. /на л.189- л.207/.
С Решение №83/14.09.2017 г.,, постановено по гр.д. № 424/2017 г. РС- Гълъбово
е отхвърлил предявеният от М. Я.- М. за осъждане на И. И. да й заплати получената от
него сума от 20 000 лв., изплатена му на 17.03.2017 г. от купувача по сделката по
покупко- продажба на недвижим имот в РГ. сключена с Нотариален акт № 21119 от
18.11.2015 г., която сума да е част от цената на извършената покупко- продажба между
нея и Г. К.. В мотивите на решението е прието, че плащането на горната сума е
изпълнение на задължение по договора за заем от 05.10.2016 г.
По гр.д. № 2726/2017 г. по описа на ОС- Пловдив е одобрена спогодба във
връзка с предявен от И. И. срещу М. Я.- М. иск за сумата 184 767.26 лв.,
представляваща левовата равностойност на платените от И. 94 470 евро, които
последният е предоставил на М. Я.- М. по договор за заем, сключен между страните на
26.08.2015 г. за придобиване на недвижими имоти в РГ. намиращи се в жилищен район
О., общ. П., обл. Секция К., като договорът за покупка е сключен на 18.11.2015 г. С
посочената спогодба страните са приели, че М. Я.- М. дължи на И. И. исковата сума. В
една от клаузите на спогодбата страните са се съгласили с цел снижаване на дължимия
остатък от дълга М. Я.- М. да цедира свое вземане на И. И. срещу Г. К. в размер на
30 000 евро.
По делото са разпитани свидетели. Свид. М. Я. твърди, че имотът в Гърция не го е
придобила лично, същият само е бил записан на нейно име, а реално е бил придобит от
И.. Той и Г. са си уговорили цената, както и че парите ще бъдат дадени на И., тъй като
свидетелката нямала нищо общо с имотите. В един момент Г. й се обадила и й казала,
че е настъпила някаква промяна и държи да прехвърли някакви пари на нея, при което
свидетелката й е обяснила, че няма нищо общо с това. Г. й прехвърлила една част от
парите по нейна сметка. Свидетелката сочи, че делата пред РС- Гълъбово и ОС-
Пловдив били фиктивни, тъй като имала тежък развод и искала да запази парите си.
Свид. Д. Д. твърди, че е пътувал с ищеца до гр. Д. и до с. К., за да се срещне със
съпруга на ответницата. В колата ищецът му сподели, че мъжът на Г. му дължал пари.
Присъствал е на среща между И. /мъжът, с когото ответницата е във фактическо
съжителство/ и Илчев през лятото на 2016 г., когато И. донесъл някакъв договор в
офиса в гр. С. З. и след като го оставил И. му казал, че няма да го излъжат и ще върнат
парите. Заявява, че И. си търсел парите, затова са ходили до с. К. и до гр. Д.
Свид. И. И., с когото ответницата е във фактическо съжителство твърди, че
3
познава ищеца във връзка със сделката, която сключила неговата съпруга с М. Я..
Разказва за срещите си с И. и уговорките, които са постигнали във връзка със
закупуването на имотите в О.. Сочи, че пред него ищецът заявил, че не желае на негово
име да фигурира имот, тъй като имал проблеми с данъчните служби. Уточнил също, че
с М. Я. имат близки отношения, включително финансови и бизнес отношения. Сочи,
че докато текли предварителните разговори с И. нямали право да ползват, ремонтират,
нито посещават имота, но доколкото отношенията им били доверчиви и взаимни,
продавачите се съгласили да ползват имота, оставяйки ключ при агентката от
агенцията за недвижими имоти и че са ходили в него и са го ремонтирали с тяхно
съгласие. Платили всички разходи и такси по имота, а продавачите от своя страна се
съгласили те като купувачи да извършат подобрения по имота.
Заявява, че на 5-ти юли му се наложило спешно да замине за гр. С. по негов
личен ангажимент. Ответницата му звъннала по телефона и му казала, че И. е дошъл и
иска да разговаря с тях. Свидетелят й заявил, че няма възможност веднага да се върне и
нека И. го изчака. От ответницата разбрал, че докато го чакали, И. й споделил, че има
огромни проблеми с М. Я. във връзка с неуредени техни финансови и други бизнес
отношения и че тя се страхувала дали те ще са във възможност да си заплатят имота,
така, че тя да получи нейната част, която е дала при закупуването на имота и той
съответно да получи финансовата част, с която той участвал в закупуването на имота.
Г. му казала, че не може този въпрос сама да реши. И. твърдял пред К., че трябвало да
подпише някакъв фиктивен документ, с който по неговите думи „да се спаси сделката“,
тъй като по този начин ще представи документа на М., в уверение че разполагат със
средства, макар дадени от него под формата на заем. Според свидетеля нито се е
налагало получаването на такъв заем, нито са имали намерение да взимат такива
средства. Свид. И. твърди, че когато се върнал в гр. Д. съпругата му била подписала
документа. Той не го е видял и не искал да го види, тъй като имал голямо доверие на
ищеца. Пред съпругата му ищецът заявил, че ще го покаже на М., до 3 месеца ще си
уредят финансовите и имуществени отношения и ще върне документа. Ищецът бил
убедителен, а свидетелят и съпругата му имали доверие в него, като за тях основният
проблем бил да спасят сделката тъй като били внесли 20 000 евро и дали още 12 000 лв.
разходи по сделката и не малка сума за ремонт. Твърди, че не са познавали М. Я., тъй
като ищецът се представял като човекът, който движи нещата по сделката, както
твърди и че никаква сума не е предавана на И.. Сочи и че през лятото на 2016 г. не е
пътувал до гр. С. З..
След предявяване на договора за заем свид. И. е заявил, че почеркът е на
съпругата му там, където са вписани имена и ЕГН като страна. Твърди, че нямат
екземпляр от този документ, както и че не го е виждал преди предявяване на исковата
молба. Сочи, че ищецът е отишъл при ответницата с празна бланка и тя я е попълнила
там, където той й е посочил. Акцентира върху това, че съгласно уговорката им с И., той
е трябвало да върне документа в края на м. октомври, което не е сторил. Заявява, че в
средата на м. декември И. дошъл в с. К. и се е срещнал със свидетеля. На въпроса кога
ще му върне документа, ищецът му заявил, че го е унищожил. Сочи, че през м. март е
трябвало да преведе сумата от 30 000 евро, като ищецът поискал да му се преведат три
вноски по 20 000 евро.
Свидетелят твърди, че М. Я. се обадила по телефона на съпругата му и я
попитала дали има намерение да плаща пари по сделката, Съпругата му заявила ,че
плаща, а Я. й казала, че нищо не е получила. Г. снимала платежните нареждания и ги
изпратила на Вайбър. М. й заявила, че ако до 30.04. не преведе всички пари по
сделката, то ще я развали. След този разговор свидетелят започнал да потърси И. и
след многократни търсения ищецът вдигнал телефона. На въпроса относно
претенциите на М., че нищо не й е платено, И. отговорил да внимават с нея, защото
била много алчна. Свидетелят твърди, че от този момент не се е виждал с ищеца и не е
разговарял с него.
4
Свид. Д. П. сочи, че И. често го посещавал в с. К. и че той е свързал Г. и И. с него
във връзка със закупуване на имот в Гърция. Не знае за предоставен заем от И. на Г. и
И., а на 19.12.2016 г. на неговия рожден ден присъствал на разговор между тях, при
който И. попитал И. кога ще му върне документа, който Г. е подписала, а последния
му отговорил да не се притесняла, тъй като този документ е фиктивен и го е скъсал и
че си е уредил отношенията с продавачката.
Свид. Н. М. твърди, че се е срещал И. само веднъж, когато през м. март 2017 г.
със свид. И. са пътували до гр. Г. и са спрели в гр. С. З. откъдето са взели ищеца, за да
ги придружи до гр. Г.. По времето, през което са били заедно не е видял В.. да предава
някакъв документ на И. и между тях не са били обсъждани договори.
От така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По възраженията за недействителност на Договора за заем от 05.07.2016 г.
Нищожност на договора за заем поради привидност
В отговора на ответницата К. се твърди, че договорът за заем е нищожен, тъй
като представлява абсолютна симулация. В тази връзка следва да се посочи следното:
Правната уредба на симулацията на сделките се съдържа в чл. 26, ал.2, пр.5 от
ЗЗД и в чл.17, ал.1 от ЗЗД. В тези законови текста са уредени т.нар. абсолютна и
относителна симулация. Приема се, че при абсолютната симулация е налице само едно
съглашение, чиито последици и двете страни съзнателно не желаят да настъпят в
действителност (чл. 26, ал.2, т.5 от ЗЗД), а при относителната симулация страните
искат да създадат само привидни правни последици на обвързаност, т.е.
действителната им воля е да бъдат обвързани по начин, който е различен от посочения
в сключеното съглашение (чл.17, ал.1 от ЗЗД). При доказване на абсолютна симулация,
договорите са нищожни и не пораждат правните последици, присъщи за сделките от
съответния вид.
В настоящия случай твърдението на ответницата е, че целта на процесния
договор за заем (така както е била уговорена между страните) е била да се създаде
привидност, че съществува заемно правоотношение между ищеца и ответницата, за да
„убеди" продавачката на недвижимите имоти М. Я.- М., че К. разполага с нужните
средства.
За да се установи нищожност на сделка като привидна, ответницата следва да
докаже, че страните са постигнали помежду си съгласие, тя да не прояви правните си
последици между тях. Необходимо е да представи обратното писмо (contre-lettre) или
по делото следва да е налице начало на писмено доказателство- документ, изхождащ
от ищеца или пък удостоверяващ негово изявление пред държавен орган, от което
може да се заключи, че симулацията е вероятна, в който случай, за да се постигне
пълно доказване на симулацията, се допускат и свидетелски показания (чл.165, ал.2 от
ГПК). В настоящия случай съдът счита, че не се доказва твърдяната симулация на
договора за заем. В приложения по делото договор за заем се съдържат изявления на
страните относно съществените негови елементи: предоставяне на сумата от 74 000 лв.
в заем, получаването й от ответницата, срока на връщането й. По делото няма спор
относно автентичността на документа. Същият е подписан от ответницата, която се
домогва да докаже неговата симулативност. Следователно привидността му трябва да
бъде доказана или чрез обратен документ или чрез непълен обратен документ, който да
прави допустими свидетелските показания и които от своя страна биха могли,
тълкувани с всички доказателства по делото да обосноват извод за симулативност на
сделката. В настоящия случай съдът счита, че липсва, както изявление на ищеца, че не
желае да настъпят правните последици на договора за заем, така и каквито и да е
документи в т.ч. и пред държавен орган, материализиращи изявление на ищеца, че
съгласието му по договора е привидно.
5
Неоснователно се поддържа, че във водените между М. Я.- М. и И. И. дела- гр.д.
№ 424/2017 г. на РС- Гълъбово и гр.д. № 2726/2017 г. на ОС- Пловдив е бил използван
договорът за заем от 05.07.2016 г., за да бъде въведен съдът в заблуждение, че
плащанията на 16.03., 17.03. и 20.03.2017 г. всяко от по 20 000 лв. са плащания по
договора за заем от 05.07.2016 г., а не плащания по нотариалния акт за покупко-
продажба. Наличието на такъв факт за вътрешните отношения между страните по
договора за заем е без значение. След внимателна проверка на доказателствата,
съдържащи се в тези дела съдът констатира, че липсват изявления на ищеца,
създаващи индиция, че е възможно процесният договор за заем да е симулативен, т. е.
че е възможно страните по него да не са желали настъпването на правните му
последици. Липсват и удостоверени факти и обстоятелства, сочещи на извод за
симулация на договора. Сам по себе си фактът, че същият е бил представен по гр.д. №
424/2017 г. на РС- Гълъбово, не може да го характеризира като симулативен, а
твърдението, че е представен за заблуждение на съда не се подкрепя от
доказателствата по делото. Следва да се има предвид, че с представянето на този
договор ищецът несъмнено е е демонстрирал желанието си за настъпването на
правните му последици.
Неоснователно е и твърдението на ответницата, че трите броя нотариални
покани, с които ищецът я е уведомил, че счита плащанията от 16.03., 17.03. и
20.03.2017 г. всяко от по 20 000 лв. за плащания по договора за заем от 05.07.2016 г. в
съвкупност с последния са послужили като формално основание за усвояване на
доверителната сметка. Следва да се отбележи че посочените твърдения са ирелевантни
към установяване на симулативността на договора за заем, а в нотариалните покани се
съдържа изрично изявление на ищеца, че зачита неговите правни последици. Вярно е,
че от приложените по делото доказателства безспорно се установява, че на 16.03.,
17.03. и 20.03.2017 г. ответницата е превела по банков път суми от по 20 000 лв. за
заплащане на цената на придобитите от нея недвижими имоти, но от този факт, не
може да се приеме, че между страните не са съществували и други правоотошения и не
са правени и други плащания, а именно в случая по процесния договора за заем.
Предвид на изложеното и съгласно чл.164, ал.1, т.6 от ГПК, доколкото липсват
предвидените в чл.165, ал.2 от ГПК предпоставки, свидетелски показания за
установяване привидността на договора за заем, са недопустими и съдът в тази им част
няма да ги обсъжда в настоящото решение.
В заключение следва да се посочи, че възражението на ответницата за
симулативност на процесния договор за заем, тпоради това, че неговата цел е била да
се създаде привидност за съществуване на заемно правоотношение между страните по
делото, за да се „убеди“ продавачката М. Я., че К. разполага с нужните средства е
недоказано– липсва каквото и да е доказателство в този смисъл.
Нищожност на договора за заем поради противоречие със закона.
Ответницата твърди, че договорът за заем е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, поради противоречие с чл. 3 от Закона за ограничаване на плащанията в брой
(ЗОПБ), тъй като уговарял плащане на сума по- голяма от 10 000 лв. в брой.
Разпоредбата на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОБП плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност,
равна на или надвишаваща 10000 лв. Тази разпоредба обаче не се отразява на
редовността и доказването на извършеното плащане, а има за последица само
реализиране на административно- наказателната отговорност на нарушителя.
По тези аргументи съдът приема, че нарушението на разпоредбата на чл.3, ал.1
от ЗОПБ досежно начинът на плащане се явява ирелевантен с оглед осъществяване на
фактическия състав на валидно сключения договор за заем, за който е достатъчно
реалното предаване на заетата сума. Несъобразяването със забраната, въведена със
6
ЗОПБ, няма отношение към действителността на сключения договор.
Унищожаемост на договора за заем поради измама и заплаха
Ответницата твърди, че договорът за заем е унищожаем, тъй като е подписан от
ответницата при едновременно осъществяване на състава на измама (чл.29 от ЗЗД) и
заплаха (чл.30 от ЗЗД).
Съгласно чл.29 от ЗЗД, за да е налице измама е необходимо кумулативно
наличие на следните предпоставки: сключване на сделка, едната страна по нея
умишлено да е въведена в заблуждение от другата или от трето лице и сделката да е
сключена поради заблуждението. Умишленото въвеждане в заблуждение може да
касае съществените елементи на сделката или правните й последици. В случая
ответницата твърди, че ищецът съзнателно я е убедил да подпише договора за заем, за
да докаже на продавачката на недвижимите имоти в РГ. че тя като купувач разполага с
необходимите средства. Следователно не може да се приеме, че К. е била въведена в
заблуждение относно съществените елементи на договора, напротив тя е действала
съзнателно, като видно и от показанията на свид. И. И., неин е почеркът в договора
там, където са вписани имената и ЕГН-то й като страна. Твърдението за измама
всъщност се отнася до правните последиците от договора – въвеждането в
заблуждение че те няма да настъпят, тъй като този документ по твърдението на ищеца
бил формален и му бил нужен, за да „спаси“ сделката, поради което след 2-3 месеца
щял да го унищожи. В потвърждение на тази теза са показанията на свид. И. И.. Съдът
обаче ги преценява с оглед на разпоредбата на чл. 172 от ГПК и не ги кредитира, тъй
като свидетелят живее на семейни начала с ответницата, поради което е заинтересован
от изхода на делото, а показанията му не се подкрепят от останалите писмени и гласни
доказателства по делото. В случая ответницата е подписала договора за заем, изразила
е воля, не може да се приеме, че не е искала да изрази тази воля, тъй като не е очаквала
да бъдат реализирани правата по договора. Този извод следва с оглед наличието на
знание у всяко лице, което е дееспособно, за това какви задължения се пораждат и че
могат да бъдат реализирани правата на правоимащото лице при сключването на
договор. Обещанието на ищеца да не се реализират правата по договора, като същият
бъде върнат на ответницата или унищожен, не може да се квалифицира като измама.
Неубедително е твърдението на ответницата, че договора за заем се сключва, за да се
докаже на продавачката на недвижимите имоти в РГ. че тя като купувач разполага с
необходимите средства, тъй като видно от Нотариален акт № 23.517 от 11.04.2016 г. по
силата на който е придобила имота, продавачката М. Я.- М. се е съгласила оставащата
неплатена сума от 60 000 евро да я получи до края на април 2017 г., а договорът за заем
е сключен на 05.2016 г., т.е. много преди да настъпи крайния срок за плащане на
цената на имотите по договора за продажба.
Недоказано е твърдението, че договорът за заем е унищожаем, поради
заплашване. Съгласно чл.30 от ЗЗД заплашването води до унищожаемост на договора,
когато едната страна е принудена от другата страна или от трети лица да сключи
договора чрез възбуждане на основателен страх. При заплашването се въздейства
върху волята на лицето, като се използват средства за психическа принуда (или
комбинирани с физическа), като страховите представи могат да имат за предмет
живота, здравето, честта или имуществените интереси на страната по сделката, или
интересите на нейни близки лица. Законът не уточнява начина, по който се
предизвикват страховите представи, но в трайно установената съдебна практика и в
правната теория се приема, че е необходимо използваните с неправомерна цел средства
да могат да възбудят основателен страх. Приема се още, че заплашване няма, ако
обективно са налице обстоятелства, които сами по себе си могат да предизвикат
страхови представи у страната, която твърди порока по чл.30 от ЗЗД. При
установените по делото факти, съдът не счита, че договорът за заем е сключен при
наличие на порок по смисъла на чл.30 от ЗЗД във волеизявлението на ответницата.
7
Няма данни ищецът да е упражнил върху К. психически натиск за изява на волята,
съпроводен с възбуждане на основателен страх за живота, здравето, имуществото й. Не
се установява формирането на страхови представикоето да е в резултат на упражнено
непозволено физическо или психическо въздействие от страна на И.
От изложеното по- горе следва изводът, че въведените с отговора на исковата
молба твърдения за нищожност и при условията на евентуалност за унищожаемост на
договора за заем са неоснователни, поради което съдът счита, че същият е валиден и е
породил целените с него правни последици.
По иска с правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД
По съществото на спора, предвид установената фактическа обстановка по делото,
съдът счита, че искът с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД е частично основателен.
Съображения:
Съгласно чл.240, ал.1 от ЗЗД, с договора за заем, заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава
да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Следователно
договорът за заем е реален договор, тъй като фактическият му състав включва освен
съгласие на страните, също и предаване на вещите, които са негов предмет.
Доказателствена тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от
фактическия състав на договора заем носи ищецът, защото той извлича търсената от
него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено
договорно задължение на последния. Договорът за заем се счита за сключен от
момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга
заместима вещ.
В настоящия случай съдът счита, че сумата предмет на договора за заем е
предадена на ответницата към момента на сключването на договора. В чл. 1 от
договора се съдържа изявление на К. в качеството й на заемополучател, че е получила
към момента на сключване на договора заемната сума,а в чл.3 отново е декларирала, че
е получила в брой заемната сума. В тази част волеизявлението на страната следва да се
цени като разписка за получаване на сумата в размер на 74 000 лв. Заявеното от К.
оспорване на разписката, че не е реално получила сумата представлява оспорване на
частен свидетелстващ документ. В този смисъл съгласно чл.180 от ГПК подписаният
от ответника документ притежава формална доказателствена сила и съставлява
доказателство, че изявлението, което се съдържа в документа е извършено от това
лице. Впрочем относно автентичността на договора за заем няма спор. Доколкото
частния свидетелстващ документ/ разписка/ удостоверява неизгодни за издателя си
факти, той се ползва и с материална доказателствена сила. Ето защо съдът приема, че
ответницата е получила заемната сума в размер на 74 000 лв.
Съдът счита, че ответницата не е изпълнила изцяло задължението си да върне
получената като заем сума. В приложените по делото 3 бр. нотариални уведомления,
връчени на К. е, удостоверено изявление на ищеца, че доколкото ответницата не е
върнала сумата по договора за заем от 05.07.2016 г. в размер на 74 000 в уговорения
между страните срок- 05.10.2016 г., то приема, че направените след падежа плащания
/на 16.03.2017 г., 17.03.2017 г. и 20.03.2017 г./ в размери на по 20 000 лв. представляват
частични погашения по договора за заем и с посочените суми се намалява дългът. Тези
уведомления по своята същност представляват частни свидетелстващи документи,
удостоверяващи неизгодни за издателя си факти, поради което се ползват и с
материална доказателствена сила. Следователно от общия размер на заема 74 000 лв.
следва да се приспадне върнатата сума от 60 000 лв., поради което искът е основателен
за сумата от 14 000 лв., а за разликата до 74 000 лв. е неоснователен и ще се отхвърли.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД
С оглед акцисорния характер на иска по чл. 86 от ЗЗД, частично основателен е и
иска за мораторна лихва.
8
В отговора на исковата молба при условията на евентуалност е направено
възражение за изтекла погасителна давност за част от дължимите лихви за забава към
датата на исковата молба. Съдът счита, че същото е основателно. Съгласно
разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането. В случая вземането е станало изискуемо на 06.10.2016 г.
Същото се погасява с кратката три годишна погасителна давност – арг. чл.111, б.“в“
ЗЗД. В случая доколкото искът е предявен на 01.06.2021 г., то исковата претенция за
периода от 06.10.2016 г. до 01.06.2018 г. е погасен по давност. Дължи се лихва за
забава за времето от 02.06.2018 г. до 01.06.2021 г. върху невърнатия заем в размер на
14 000 лв., която е в размер на 4 262 лв. Посочения размер на мораторната лихва е
изчислен при използване на изчислителната система Апис Финанси. В този размер ще
се уважи искът, като за разликата до пълния размер от 22 551.25 лв. и за периода от
06.10.2016 г. до 01.06.2018 г. искът ще се отхвърли.
Относно разноските
С оглед изхода на делото, на ищеца се дължат разноски, съобразно уважената
част от исковете или сумата 1 399 лв. Размерът им е определен по компенсация въз
основа на посочените разходи в приложения списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
На ответницата следва да се присъдят разноски съобразно отхвърлената част от
исковете, а именно сумата 2 919 лв, като сумата е изчислена съобразно разноските
посочени в представения списък по чл. 80 от ГПК .
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Д. К., с ЕГН ********** и с адрес: гр. Д., ул.***, да заплати на И.
Т. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., бул.***: на основание чл. 240, ал.1
от ЗЗД сумата 14 000 лева, която сума е дадена в заем от ищеца на ответницата по
силата на сключен между тях договор за паричен заем от 05.07.2016 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 01.06.2021 г. до окончателното й
заплащане; на основание чл. 86 от ЗЗД сумата 4 262 лева, представляваща лихва за
забава за времето от 02.06.2018 г. до 01.06.2021 г. върху невърнатата главница в размер
на 14 000 лв.; на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 1 399 лв., представляваща
разноски по водене на делото съобразно уважената част от исковете, като искът с
правно основание чл. 240, ал.1 от ЗЗД за разликата до 74 000 лв.- главница и искът с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за разликата до 22 551.25 лв. мораторна лихва и за
периода от 06.10.2016 г. до 01.06.2018 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА И. Т. И. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. С.З., бул.*** на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК да заплати на Г. Д. К., с ЕГН ********** и с адрес: гр.
Д., ул.*** сумата 2 919 лева разноски по делото съобразно отхвърлената част от
исковете.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Кюстендил: _______________________
9