РЕШЕНИЕ
№
гр.София, ..………………г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на двадесет
и осми май през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Ива Нешева
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
.................... като разгледа докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 4
741 по описа за 2019 година и за да се произ-несе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С
решение № 525109 от 29.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 44 210/2016 г. по
описа на СРС, ГО, 165 състав е признато за установено по предявени по реда на
чл.422 ГПК искове, че А.Т.Р., ЕГН ********** и В.Д.Р., ЕГН ********** дължат на
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД всеки един от
тях сума от по 854,48 лева, представляваща стойност на доставена топлинна
енергия за периода м.05.2013 г. – м.04.2015 г. до топлоснабден имот, находящ се
в гр.София, ж.к.“**********, ведно със законната лихва от 11.01.2016 г. до
окончателното й заплащане, както и суми от по 66,67 лева – обезщетение за
забава върху главницата за периода от 30.06.2013 г. до 05.01.2016 г., като
исковете относно главницата до пълните предявени размери от по 1 056,37 лева, исковете
по чл.79 ЗЗД за суми от по 49,06 лева – такса за дялово разпределение за
периода от м.05.2013 г. – м.04.2015 г. и исковете по чл.86 ЗЗД за суми от по 4,34
лева – представляващи обезщетение за забава за периода от 30.06.2013 г. –
05.01.2016 г. върху таксата за дялово разпределение са отхвърлени като
неоснователни.
Със същия съдебен акт А.Т.Р. и В.Д.Р. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.78, ал.1 ГПК разноски в производството в общ размер от 529,07
лева.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач
на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното съдебно решение е обжалвано от ответниците
А.Т.Р. и В.Д.Р.
в частта, в която са уважени частично предявените срещу тях от „Т.С.“ ЕАД
искове за стойността на доставена топлинна енергия и за обезщетение за забавено
плащане на същата, като неправилно, необосновано и незаконо-съобразно,
постановено при неправилно установена фактическа обстановка, направените правни
изводи не кореспондират с действителното фактическо положение, при допуснати
съществени процесуални нарушения на процесуалните правила, в т.ч. първоинстанционният
съд не е разгледал по същество направените възражения от процесуалния
представител на ответника и е обосновал решението си на заключенията на
съдебно-счетоводната и съдебно-техническата експертизи по допуснати задачи на
ищеца, без да се произнася по исканията на ответниците и по оспорването на
заключението. Инвокирани са доводи и че фактите и обстоятелствата, на които
ищецът основата претенциите си за топлинна енергия не са доказани в хода на
процеса при пълно и главно доказване, че претенциите не са доказани както по
основание, вкл. доставка, количество и качество, така и по размер, че не е
доказано нито изпълнение на облигационна връзка между страните, нито
параметрите на тази твърдяна престация от „Т.С.“ ЕАД.
Молят да се отмени
решението на СРС в обжалваните от същите части и да отхвърли изцяло предявените
срещу тях искове, като им се присъдят направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – „Т.С.“ ЕАД в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подал отговор на същата. С молба от 27.05.2020 г. бланкетно е оспорил
жалбата и е заявил искане за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира
присъждането на разноски. Навежда възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
Третото лице-помагач на страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, ***
не е взело становище по жалбата.
Първоинстанционното решение в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД претенции не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
Софийски градски съд като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и
чл.269 ГПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от
легитимирани страни в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на
въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валид-ността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в
жалбата оплаквания, с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от Тълкувателно
решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
При извършената проверка настоящата
инстанция намира, че атакуваното съдебно ре-шение е валидно и процесуално
допустимо в обжалваните части, поради което съдът дължи произнасяне по
правилността на решението с оглед изложените в жалбите доводи и изиск-ванията
на приложимите в случая императивни материалноправни норми, попадащи в едно от
изключения, визирани в ТР на ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционният
съд е сезиран със субективно и обективно кумулативно съеди-нени положителни
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД във връзка
с чл.149 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД.
Със заявление с вх.№ 3001352/11.01.2016
г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК срещу А.Т.Р.,
ЕГН ********** и В.Д.Р., ЕГН ********** разделно – по ½ част за
следните суми: 2 112,74 лева – главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.София, ж.к.“**********, аб.№ ******за
периода: м.05.2013 г. – м.04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане; сумата от 49,06 лева – главница за
разпределение на топлинната енергия за същия период; сумата от 210,14 лева – обезщетение за
забава върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 30.06.2013
г. – 05.01.2016 г. и 4,54 лева – лихва
за забава върху главницата за дялово разпределение, начислена за същия период.
На 18.02.2016 г. на „Т.С.“
ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д.№ 1 121/2016 г. по описа на СРС, ГО, 37 състав срещу посочените лица за претендираните
суми, ведно със законната лихва върху главниците от 11.01.2016 г. до изплащане
на тези вземания, като на заявителя са присъдени и направените в заповедното
производство разноски на стойност 23,76 лева – държавна такса и 156,59 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, дължими от А.Т.Р. и 23,76 лева – държавна такса и 156,59 лева –
възнаграждение за юрисконсулт, дължими от В. Д.Р..
На 25.03.2016 г. са депозирани
възражения от длъжниците по чл.414 ГПК, в които същите оспорват дължимостта на
вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 05.08.2016 г. ищецът
„Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за установява-
не съществуването
на вземанията му по издадената заповед.
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове по реда на чл.422, ал.1 ГПК за признаване със сила на
присъдено нещо съществуването на оспорените от длъжниците А.Т.Р. и В.Д.Р. главни и акцесорни
вземания, за които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжниците с подадените
възражения по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на установителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение №
246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на
ІІ ТО на ВКС, решение № 171/24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК и мн.др./. В тежест на ищеца е да
установи в това производство – качеството му на кредитор, обстоятелствата, от
които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и
размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно
право.
Отношенията между доставчиците
и потребителите/клиентите на топлинна енергия за исковия период са
регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия
правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна
енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., „пот-ребители
на топлинна енергия“ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоя-телно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в §1, т.42 от ДР /отм./ на ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за
битови нужди“ е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
домакинството си. След отмяната на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на
измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието „клиент на топлинна
енергия“, което е еквива-лентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна
енергия“. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща в исковия
период – от м.05.2013 г. до м.04.2015
г. вкл., всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъеди-нени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде устано-вено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Не се
спори в производството, което се констатира и от представения от ищеца нотариален
акт за собственост върху жилище, построено върху държавно място от ЖСК „ЖПЗ
Георги Д.“ – № 148, том LXXXVIII, дело № 6218 от на 21.12.1998 г. на
нотариус при СРС, неоспорен в процеса, че ответниците А.Т.Р. и В.Д.Р. са носители на правото на собственост върху недвижимия
имот, находящ се гр.София, ж.к.“Банишора“, ул.“********, апартамент № 9. Като съсобственици на процесния топлоснабден апартамент при липсата на
твърдения и представени доказателства за последващи разпореждания с имота или
учредяване на ограничено вещно право на ползване, посочените лица имат качеството на
клиенти на топлинна енергия в исковия период: м.05.2013 г. – м.04.2015 г. вкл.
Нормата на
чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топло-преносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, като
постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топ-лопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР/КЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за периода: м.05.2013
г. – м.04.2015 г. вкл. е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца,
одобрени с решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на
ДКЕВР, публикувани във вестник „Дневник“ от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г.,
приложими за времето от м.05.2013 г. до м.01.2014 г. вкл. и Общите условия на
ищеца, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник
„24 часа“ и вестник „19 минути“ – броя от 10.02.2014 г., в сила от 12.03.2014
г., приложими за периода: м.02.2014 г. – м.04.2015 г. вкл.
Разпоредбата на чл.150, ал.3 ЗЕ
предоставя възможност за клиентите, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената хипотеза
ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това тяхно право срещу
Общите условия на „Т.С.“ ЕАД от 2008 г. и 2014 г., поради което настоящият
съдебен състав намира, че същите са ги приели. С общите условия, одобрени от
ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за продажба на топлинна енергия между
страните, който на основание чл.20а ЗЗД има сила на закон за последните.
Съгласно чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ
Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Договорното правоотношение по
продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топло-преносно
предприятие и клиента, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо
изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на
Общите условия, в който смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г. на ВКС, ІІІ
ГО, постановеното по реда на чл.290 ГПК.
В чл.139,
ал.1 ЗЕ е предвидено, че разпределението на топлинната енергия в сграда –
етажна собственост се осъществява по система за дялово разпределение. Начинът
за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в нормите на чл.139 –
чл.148 ЗЕ и в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. в ДВ
бр.34/24.04.2007 г. с посл. изм. и доп., отм. с ДВ бр.25/20.03.2020 г., но
действаща в исковия период/. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна
собственост по силата на чл.142, ал.2 ЗE се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите, а нормата на чл.145, ал.1 от същия
закон предвижда, че топлинната енергия за отопление на имотите в сграда –
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални
топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти.
Съгласно
чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сгради – етажна
собст-веност заплащат консумираната топлинна енергия на месечни вноски,
определени по прогноз-на консумация за сградата, и една изравнителна вноска,
като според чл.155, ал.3 ЗЕ правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консу-мираното количество топлинна
енергия за всеки отделен клиент се определят с наредбата по чл.125, ал.3 ЗЕ.
За
процесния период в съответствие с тази законова уредба и установеното в Общите
условия сумите за топлинна енергия относно имота на ответниците са начислявани
помесечно от „Т.С.“ ЕАД по прогнозни вноски, за които са издавани фактури, като
след края на отоплителния период е изготвена изравнителна сметка от
дружеството, извършващо дялово разпределение на база документа за индивидуалните
отчети в процесния апартамент, като в последните – подписани от потребителя /неоспорени
в процеса/, е отразена разликата между старите и новите показатели, снети от
отчетените уреди. От главните отчети за отоплителен сезон: 01.05.2013 г. –
30.04.2014 г. от 18.05.2014 г. и за отоплителен сезон: 01.05.2014 г. – 30.04.2015
г. от 14.05.2015 г. и заключението на приетата съдебно-техническата експертиза /СТЕ/
на вещото лице инж.Х.Б., което съдът кредитира като обективно, обосновано и
компетентно изготвено, настоящата инстанция приема, че по делото е установено
количеството и стойността на действително потребената топлинна енергия за
процесния имот в исковия период.
Ответниците не навеждат
твърдения и не установяват да са се възползвали от предви-деното рекламационно
производство и да са оспорили изготвените от третото лице-помагач изравнителни
сметки в установените срокове съгласно чл.33, ал.3 от Общите условия – в
45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за
отчет на уредите и разпределението по чл.70, ал.6 от Наредбата за топлоснабдяването
/отм./ – в ред. до изм. с ДВ бр.74/2019 г., поради което съдебният състав
намира, че разпределението е извършено по описания и отразен от експерта в
съдебно-техническата експертиза начин в съответствие с нормативната уредба.
От
визираното доказателство – приетото заключение на вещото лице инж.Х.Б.,
неоспорено в процеса, се констатира и че технологичните разходи в абонатната
станция са отчислявани от доставената в нея топлинна енергия и тези
технологични разходи съгласно нормативната уредба са били за сметка на „Т.С.“
ЕАД, съотв., че общият топломер, монтиран в абонатната станция, е преминал
метрологични проверки за съответствие на 28.11.2011 г., 07.11.2013 г. и на
25.08.2015 г.
Неоснователни са наведените в жалбата доводи във връзка със СТЕ.
Жалбоподателите нито са поставяли конкретни въпроси към последната, нито са
оспорили заключението на същата – преди или по време на нейното изслушване.
Оспорването на заключението на вещото лице инж.Брестлиев след изтичането на
преклузивния срок по чл.200, ал.3 ГПК е процесуално недопустимо. СТЕ е допусната в съответствие с изискванията на чл.195, ал.1 ГПК поради
необходимост от специални знания в съответните области на науката, в т.ч. и
относно изчисленията по нормативно установените формули, в които са заложени
технически показатели, като същата не е изготвена само по документи,
едностранно издадени от ищеца, а и въз основа на неоспорените документи за
отчет за индивидуалното разпределение, подписани от клиента. Възраженията на жалбоподателите
относно качеството на топлинната енергия и кубатурата на процесния имот не са
подкрепени с доказателства, поради което се явяват неоснователни.
Наведените за първи път във въззивната жалба възражения са
несвоевременно релевирани и не следва да бъдат обсъждани.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстан-ционния съд относно изхода на делото относно главните вземане,
атакуваното решение в тази му част като правилно следва да бъде потвърдено.
По отношение на исковете по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД въззивната жалба е бланкетна, не съдържа конкретни оплаквания за
неправилност на обжалвано решение, поради което в тази част въззивният съд
дължи проверка само за евентуално допуснати от първоинстанционния съд нарушения
на императивни материалноправни норми, каквото в дадения случай е налице.
Мнозинството на въззивния състав намира,
че по отношение на главните вземания, представляващи стойността на дължимата се
топлинна енергия за периода: м.02.2014 г. – м.04.2015 г. вкл., ответниците не са
изпаднали в забава относно плащането им поради нищожност на клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от приложимите за този период от време Общи условия от 2014 г., в
сила от 12.03.2014 г., на основание чл.146, ал.1, пр.1 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ като неравноправни клаузи – противоречащи на общия принцип
за добросъвестност, установен от нормата на чл.143, ал.1 ЗЗП, водещи до
значително неравновесие на правата и задълженията на ищеца-търговец и тези на
потребителите /купувачи/ – ответници по исковете. С клаузата на чл.33, ал.1 от Общите условия от 2014 г. е
установен падеж за плащане на месечните дължими суми за топлинна енергия,
определени по прогнозен дял /по чл.32, ал.1 от същите/ в 30-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача, а с клаузата на
чл.33, ал.2 – падежът за изпълнение на задължението за плащане на дължими суми
за доплащане след изготвянето на изравнителните сметки /по чл.32, ал.2 от ОУ/ –
отново в 30-дневен срок след публикуването им на интернет страницата на
продавача „Т.С.“ ЕАД. Мнозинството на състава приема, че така обвързаното
настъпване на падежа на задължението за плащане с притежаването на специално
техническо средство от страна на потребителя /компютър, таблет, смартфон и
пр./, което да му дава възможност за достъп до интернет, както и задължаването
на потребителя да обезпечи допълнително и самата възможността за достъп до
интернет, го поставя в значително неравностойно икономически положение спрямо
търговеца. Потребителят не може да бъде задължен да направи
значителни по размер икономически инвестиции за снабдяване с посочените
технически средства и отделно от тях – да извърши и допълнителни парични
вложения, които да му осигуряват достъп до интернет, за да може да изпълнява
задълженията си по процесния договор, чийто предмет няма връзка с тези вложения.
От друга страна, от клиента-потребител не може да се изисква да извършва
постоянни справки в един неопределен период от време за това кога точно
топлопреносното дружество ще публикува в интернет страницата си дължимите се
месечни сметки, за да може да съобрази едностранно определяните по този начин
от „Т.С.” ЕАД падежи за изпълнение. С оглед
горното мнозинството на решаващия състав на СГС приема, че клаузите на чл.33,
ал.1 и ал.2 от Общите условия от 2014 г. противоречат на императивната норма на
чл.143, ал.1 ЗЗП и на основание чл.146, ал.1, пр.1 ЗЗП – са нищожни. Предвид
това обстоятелство съдът намира, че за вземанията на ищеца за дължимата се
стойност на топлинната енергия за времето: м.02.2014 г. – м.04.2015 г. вкл.,
които попадат в приложното поле на Общите условия от 2014 г., ответниците не са
изпаднали в забава, тъй като липсва договорен срок за изпълнение между
страните. С оглед това обстоятелство същите не дължи престирането на
обезщетение за забавено плащане на посочените главни вземания.
Съобразно горното исковете по чл.422, ал.1 ГПК
във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД се явяват неоснователни за сумата в общ размер от
102,00 лева: по 51,00 лева за всеки ответник – предвид данните от
съдебно-счетоводната експертиза на вещото лице Лидия Занова, и за периодите от
15.08.2014 г. до 05.01.2016 г. относно вземанията за главниците за времето от
м.02.2014 г. до м.04.2014 г. и от 16.08.2015 г. до 05.01.2016 г. относно
вземанията за главниците за времето от м.05.2014 г. до м.04.2015 г.
Поради частичното несъвпадане на изводите на
настоящата съдебна инстанция с тези на първоинстанционния съд, атакуваният
съдебен акт на СРС следва да бъде отменен в частта, в която са уважени
предявените искове по чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за
разликата над сумите от 15,67 лева до приетите за дължими такива от 66,67 лева
/т.е. за сумите от по 51,00 лева/ и посочените периоди и вместо него да бъде постановено
друго, с което заявените претенции за тези суми и периоди – да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Освен във визираните части първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, с която ответниците са осъдени
да заплатят на ищеца разноски по произ-водството за разликата над 499,78 лева
до уважената стойност от 529,07 лева.
В останалите обжалвани части решението е правилно и трябва да бъде
потвърдено.
При приетия изход на спора за въззивната
инстанция право на разноски имат и двете страни. Съобразно
уважената част от жалбата на основание чл.78, ал.1 ГПК на жалбопода-телите А.Т.Р. и В.Д.Р. следва
да се присъдят разноски в размер на 2,05 лева – държавна такса, дължима се поравно
на същите.
Разноски за юрисконсултско
възнаграждение не трябва да се присъждат на „Топло-фикация София“ ЕАД, тъй
като във въззивното
производство от упълномощения от тази страна процесуален представител –
юрисконсулт не са извършени реално никакви процесуални действия, касаещи
защитата по подадената въззивна жалба.
На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците
по исковете А.Р.
и В.Р. не се дължат разноски за първоинстанционното производство поради липсата
на представени доказателства за извършването на такива.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 525109 от 29.10.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 44 210/2016 г.
по описа
на СРС, ГО, 165 състав – в ЧАСТТА, в
която е признато за установено по предявени
по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове, че А.Т.Р., ЕГН ********** и В.Д.Р.,
ЕГН ********** дължат на основание чл.86, ал.1 ЗЗД на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********
всеки един от тях разликата над сумата от 15,67 лева до приетите такива
от 66,67 лева – обезщетение
за забавено плащане на главницата за топлинна
енергия за периодите: от 15.08.2014 г. до 05.01.2016 г. относно вземанията за
главницата за времето от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. и от 16.08.2015 г. до
05.01.2016 г. относно вземанията за главницата за времето от м.05.2014 г. до
м.04.2015 г., както и в ЧАСТТА,
в която А.Т.Р.,
ЕГН ********** и В.Д.Р., ЕГН ********** са
осъдени да заплатят на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски за първоинстанционното
производство за разликата над сумата от 499,78 лева до сумата 529,07 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седа-лище и
адрес на управление:*** срещу А.Т.Р., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че А.Т.Р.
дължи на „Т.С.“ ЕАД разликата над сумата от 15,67 лева до сумата от 66,67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
топлинна енергия за периодите: от 15.08.2014 г. до 05.01.2016 г. относно вземанията
за главница за времето от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. и от 16.08.2015 г. до
05.01.2016 г. относно вземанията за главниците за времето от м.05.2014 г. до
м.04.2015 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седа-лище и
адрес на управление:*** срещу В.Д.Р., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за
установено, че В.Д.Р.
дължи на „Т.С.“ ЕАД разликата над сумата от 15,67 лева до сумата от 66,67 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за
топлинна енергия за периодите: от 15.08.2014 г. до 05.01.2016 г. относно
вземанията за главница за времето от м.02.2014 г. до м.04.2014 г. и от
16.08.2015 г. до 05.01.2016 г. относно вземанията за главниците за времето от
м.05.2014 г. до м.04.2015 г., като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА
решение №
525109 от 29.10.2018 г., постановено по гр.д.№ 44 210/ 2016 г. по описа на СРС,
ГО, 165 състав в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА
на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление:*** да ЗАПЛАТИ поравно на А.Т.Р., ЕГН ********** и В.Д.Р., ЕГН **********,*** на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата
2,05 лева /два лева и пет стотинки/ – разноски за въззивното
производство.
Решението е постановено при
участието на трето лице – помагач на страната на ище-ца: „Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. о.м. 2.