Р
Е Ш Е
Н И Е № ..…
Гр.
София, 23.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д
А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка
Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл.
съдия : Роси Михайлова
при секретаря Цветослава
Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5001 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 34335/06.02.2020 г., СРС, 166 с -
в по гр. д. № 9285/2018 г. А.Г.М., ЕГН ********** е осъден на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, сумата от 274, 22 лв. -
неплатена главница за топлинна енергия за периода 01.02.2015 г. - 30.04.2016 г.
за топлоснабден имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. *******с
абонатен номер ******, ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. (подаване на
исковата молба) до окончателното плащане и разноски по делото, като са
отхвърлени исковете за главница за ТЕ над уважения размер от 274, 22 лв. до
пълния предявен размер от 379, 75 лв. и за периода 01.05.2014 г. - 31.01.2015 г. и изцяло иска по чл. 86 ЗЗД за сумата от 47, 70 лв. - законна лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия от 10.07.2015 г. до 23.01.2018 г.
Със същото решение Г.С.С. и Л.С.С. са осъдени да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сума от по 37, 98 лв. (всяка от тях) -
неплатена главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. (вместо правилното 01.02.2015 г., при
допуснато ОФГ) - 30.04.2016 г. за топлоснабден имот - апартамент № 3,
находящ се в гр. София, ж.к. „*******с абонатен номер ******, ведно със
законната лихва от 08.02.2018 г. до окончателното плащане и разноски, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, като с
решението са отхвърлени исковете по чл. 86 ЗЗД за сумата от по 4, 77 лв. - законна лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия от 10.07.2015 г. до 23 01 2018 г. срещу
всяка от тях.
Недоволни от
решението са останали ответниците Г.С.С. и А.Г.М., които го оспорват в уважените срещу тях части с две
въззивни жалби с идентични съображения, подадена чрез особения им представител.
В жалбите се поддържа, че в производството не е доказано качеството на двамата
ответници на собственици или ползватели на имота, а от там - на потребителя на
ТЕ в периода. Единствено се установява, че наследодателката им Р.М.е починала
на 17.09.2011 г. Молят да се отмени решението в уважените
срещу ответниците части и да се отхвърлят изцяло исковете.
Въззиваемата
страна, ищецът „Т.С.“ ЕАД, оспорва жалбите в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК, като поддържа, че са неоснователни, а решението на СРС в оспорените части
е правилно, законосъобразно и мотивирано, съобразено с практиката на
съдилищата. Претенциите са установени изцяло от събраните по делото
доказателства. Претендира разноски, включително за юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноски на насрещната
страна.
Третият
ответник Л.С.С. не взема конкретно становище по жалбите.
Третото лице
помагач „Б.“ ООД, не взема становище по въззивните
жалби.
Съдът,
като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по
делото по реда на въззивната проверка, приема за установено следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия на въззивния съд, той се произнася служебно
по валидността на цялото решение, по допустимостта в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно ТР № 1/09.12.2013
г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1, при проверката
на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено
като основание за обжалване.
Решението не е
оспорено от ищеца в частите, в които исковете са отхвърлени, както и не се
оспорва от ответницата Л.С.С. в частта, в която са
уважени срещу нея, поради което в тези
части решението е влязло в сила.
В случая съдът
намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
Относно
единственият довод, поддържан в двете жалби – за недоказано, качество на
двамата ответници на собственици или ползватели на процесния имот в периода,
въззивният състав намира следното:
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение. Така е уредено понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012
г.) „битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от
17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според тълкуването, възприето в т. 1
от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците,
респективно титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови
нужди дължи цената й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството потребител на ТЕ от пълното и
главно доказване от ищеца на обстоятелството,
че ответникът е собственик, вещен ползвател или лице, което е поискало
откриване на партида на свое име при доставчика.
Съгласно
приетия пред СРС нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 111, том IX, per.
№ 21314 дело № 1566/2007 г. и удостоверение за
идентичност на адрес с изх. № 68-00-1335/07.09.2016 г. издаден от „Географска
информационна система - София" ЕАД, Г.М. иР.А.М.са закупили процесния
апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж.к. „********Според удостоверение за
наследнициР.А.М.е починала на 17.09.2011 г., като е оставили за свои наследници
ответниците: А.Г.М. (съпруг), Л.С.С. (дъщеря) и Г.С.С. (дъщеря). Качеството на
ответниците на наследници на първоначалния собственик, а от там на потребители
на ТЕ в периода не е опровергано в производството.
Доколкото по
делото не е установено нищо различно, въззивният съд намира за съобразен със
събраните доказателства извода на СРС, че страните са обвързани от валиден договор за продажба
на топлоенергия - чл. 153, във вр. е чл. 149 от ЗЕ. Облигационното
отношение между страните е възникнало по реда на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ - при
действие на Общите условия на ищцовото дружество.
Сградата е
етажна собственост и се установява, че в исковия период ищецът е подавал в нея
топлоенергия за битови нужди. Съгласно действащото законодателство - чл. 139,
ал. 1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост,
се извършва по система за дялово разпределение, което в периода е осъществено
от ФДР „Б.“ ООД.
Въззивният
състав намира, че обосновано, при определяне на сумите за потребление на ТЕ,
дължими от абонатите, без предишни просрочени неплатени сметки, без начислени
лихви върху тях и без изравнявания за периоди извън процесния, СРС е съобразил
заключението на СТЕ, приета пред него, която настоящият съд също кредитира.
Вземайки
предвид заключението на СТЕ и при съобразяване на нормативно регулираните цени
на топлинната енергия, въззивният съд споделя изводите на СРС, че делът на
ответниците за сградна инсталация и дължимите суми за ТЕ и БГВ са изчислени в
съответствие с правилата на действащата нормативна уредба в периода.
При липса на други съображения в жалбите, въззивният
състав приема, че не са налице основания за промяна изводите на СРС и решението
в частта, в която исковете за главница са уважени срещу ответниците
Г.С.С. и А.Г.М., следва да
се потвърди, както е постановено. Този
извод се отнася и до присъдените в тяхна тежест разноски, които са съобразени с
изхода от спора и доказателствата за направени разноски.
Съдът констатира, че при посочване в диспозитива на
решението на периода, за който са уважени претенциите само срещу Г.С., е
допусната очевидна фактическа грешка в началния момент на периода, като е
записано 01.05.2014 г., вместо приения в
мотивите момент - 01.02.2015 г., поради уважено възражение за давност, при
допуснато ОФГ. Съдът намира, че няма пречка грешката да се поправи и служебно
от СРС по реда на чл. 247 ГПК – безсрочно.
По разноските пред СГС :
Предвид изхода от спора,
право на разноски има ищеца Като се съобразят извършените от представителя на
ищеца процесуални действия, съдът приема, че в негова полза следва да се
присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК и ЗПП.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 34335/06.02.2020 г., СРС, 166 с - в по гр. д. № 9285/2018 г. в
частите, в които А.Г.М., ЕГН ********** е осъден на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ да
заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК*******, сумата от 274, 22 лв. -
неплатена главница за топлинна енергия за периода 01.02.2015 г. - 30.04.2016 г.
за топлоснабден имот - апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „*******с
абонатен номер 406935, ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. (подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, както и в частта, в която Г.С.С., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на „Т.С." ЕАД, ЕИК*******,
сума от 37, 98 лв. - неплатена
главница за топлинна енергия за периода 01.05.2014 г. (вместо правилното 01.02.2015 г., при допуснато ОФГ) - 30.04.2016
г. за същия имот, ведно със законната лихва от 08.02.2018 г. до окончателното
плащане и ответниците са осъдени за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е влязло в сила в цялата
останала неоспорените от страните части.
ОСЪЖДА А.Г.М., ЕГН ********** и Г.С.С., ЕГН **********, с адрес на
особения представител : гр. София, ул. „********чрез адв. К. С., да заплатят на
„Т.С." ЕАД, ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление *** Б юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лв. за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК
и ЗПП.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.