№ 1049
гр. Варна, 15.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Геновева Илиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20233100100548 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от Ж. С. искова молба с правно
осн. чл. 5, ал. 1 ЗЛС за поставяне под запрещение на М. Г..
В молбата се излага, че от 1987г. Ж. С. познава ответника и неговата майка С.К,
починала на 06.05.2021г.
В периода от 1983г. до 2022г., ответникът М. Г. многократно е принудително лекуван
в психиатрични клиники, поради извършени агресивни и деструктивни прояви. Проявените
хипохондрични налудности са дали основание за поставяне на диагноза „параноидна
шизофрения.“
През месец септември 2017г., ищецът посетил дома на М. Г. и неговата майка С.К.
Установил ги в безпомощно и окаяно състояние – изнемощели, неподстригани, мръсни и
гладни. От г-жа К. ищецът узнал, че М. Г. не приема медикаменти, упражнява насилие
спрямо майка си, заставяйки я да изтегли всички спестявания.
От месец септември 2017г. до смъртта на г-жа К., починала на 06.05.2021г., ищецът е
полагал ежедневни грижи за членовете на семейството и дома им. По настояване на ищеца,
М. Г. посетил психиатър, с подкрепата на когото, започнал медикаментозно лечение и
приемал редовно лекарства, което значително подобрило състоянието му. Сдобил се и с ЕР
на ТЕЛК, в което е посочено, че е с 80 % трайно намалена работоспособност.
Преди да почине, ищецът обещал на г-жа К. да полага грижи за ответника и след
смъртта й, което Ж. С. сторила.
На 18.12.2022г. ответникът за първи път пожелал да напусне дома си сам,
самостоятелно да вземе пенсията си, но състоянието му не му позволява да разпредели
средствата си, така, че да разполага със суми през целия месец.
Преди месец отказал да посети лекуващия го психиатър, когото счита за злонамерен
към личността му.
Поддържа се, че М. Г. страда от душевна болест, имаща за последица невъзможност
да се грижи за своите работи, поради което настоява да бъде поставен под запрещение.
С нарочно молба от 14.03.2023г., ищецът обосновава правния си интерес с твърдения,
че благодарение на вече положените грижи психичното състояние на ответника се е
подобрило. Приема медикаменти, получава пенсия, проявява желание да извършва дейности
самостоятелно, намалил агресивното си поведение и в известна степен съумял да се
социализира.
Счита, че ако грижите за него не продължат, а поведението му не бъде контролирано,
1
състоянието му би се влошило, а последиците биха били непоправими.
На този етап единственият еднокръвен брат на ответника е дезинтересиран и не
желае да поеме отговорност за ответника.
Съобразявайки изложените в исковата и уточняваща молба твърдения, съдът приема,
че ищецът Ж. С. не е легитимиран да предяви иск по чл. 5 ЗЛС, поради отсъствие на правен
интерес по следните съображения:
Легитимирани страни в производството за поставяне под запрещение са съпругът на
лицето, чието запрещение се иска, близките му роднини или лицата, които имат правен
интерес от запрещението, както и прокурорът, когато общественият интерес или защита
интересите на лицето, страдащо от душевна болест или слабоумие, налагат поставянето му
под запрещение, а неговото близки бездействат /ППВС № 5/1979г./.
Правен интерес е налице, когато от действията на физическото лице, чието
запрещение се иска се засяга правната сфера на ищеца, като пряка последица от
увреждането на правната сфера на ответната страна.
В конкретния случай, изложените в молбата твърдения за осъществени грижи за
ответника, считано от месец септември 2017г. до настоящия момент и желанието такива да
се полагат и за напред, за да не настъпи регрес в психичното състояние на М. Г.,
диагностициран с „параноидна шизофрения“, не обуславят извод за наличие на правен
интерес, тъй като от действията на М. Г. не се засяга правната сфера на ищеца Ж. С..
За да се обезпечи живота, здравето и имуществото на ответника, е необходимо
ищецът да сезира Окръжна прокуратура – Варна, която след преценка на обществения
интерес би могла да защити интересите на ответника, чиито близки бездействат, като
упражни правомощията си да сезира съда с искане за поставяне на г-н Г. под запрещение.
След като ищецът Ж. С. не попада в кръга на лицата по чл. 336, ал. 1 ГПК, то същият
не е легитимиран да иска поставяне на ответника под запрещение, поради което
производството по делото, следва да бъде прекратено, на осн. чл. 130 ГПК.
Водим от горното, на осн. чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 548/2023г. на Окръжен съд – Варна, на
осн. чл. 130 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок пред Апелативен
съд – Варна от връчването на препис от акта на ищеца, чрез адв. Л. Р..
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2