РЕШЕНИЕ
№ 219
гр. Пловдив, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-С.а Въззивно
гражданско дело № 20235000500489 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх. №
23140/19.07.2023г. от Й. Д. Г. ,представляван от адв. Г. С. против решение №
10145/12.07.2023г. , постановено по гр.д.2585/2022г. по описа на ОС –
Пловдив , с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката против Р. Г.ев
Г. ,починал в хода на делото и заместен от неговите наследници по закон М.
Р. Г. и Г. Р. Г. за прогласяване за нищожен поради противоречия на добрите
нрави на договор за покупко-продажба на недвижим имот. Излагат се
съображения за неправилност на решението и е заявено искане същото да
бъде отменено и да бъде постановено друго ,с което искът на Й. Г. да бъде
уважен ,както и се претендират разноски за двете инстанции.
От въззиваемата страна М. Р. Г. е постъпил отговор, с който оспорва
въззивната жалба ,счита решението за правилно и заявява искане същото да
бъде потвърдено като претендира присъждане на разноски.
От въззиваемия Г. Р. Г. ,представляван от неговия законен представител
1
В. А. А. не е постъпл отговор.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима ,постъпила е в срок,изхожда от
легитимирана страна ,имаща интерес от обжалване и е против подлежащ на
въззивно обжалване акт , а решението е валидно и допустимо като
постановено по очертания с обстоятелстВ.та част и петитум допустим
предмет на иска,поради което делото следва да бъде разгледано по същество.
Предмет на въззивно разглеждане е искова претенция от Й. Д. Г.
против Р. Г.ев Г., починал в хода на делото и заместен от неговите
наследници М. Р. Г. и Г. Р. Г., за прогласяване за нищожен, поради
противоречие с добрите нрави, на договор за покупко - продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № *************. по описа на
Службата по вписванията гр. Пловдив.
Ищцата е твърдяла ,че на 27.10.2016г. е прехвърлила на ответника
правото на собственост върху недвижим имот - апартамент, представляващ
СОС с идентификатор ************ по КККР на гр. Пловдив, с
предназначение на имота- жилище, с площ от 55 кв.м., ведно с изба № 5 с
площ от 4 кв.м., както и 7,7 % идеални части от общите части на сградата, с
адрес на имота, ул. „************, чрез покупко - продажба, сключен с
нотариален акт № *************. по описа на Службата по вписванията гр.
Пловдив, за сумата от 9800 лв. Твръдяла е да е налице същестВ.
нееквивалентност на насрещните престации, тъй като покупната цена е
многократно по- ниска от пазарната стойност на имота, както и три пъти по-
ниска от данъчната оценка на имота към датата на сключване на
договора,както и че ответникът, който е неин племенник, се е възползвал от
преклонната й възраст и от тежкото й здравословно и физическо състояние
/към момента на сключване на разпоредителната сделка ищцата е била
инвалид с 100 % неработоспособност/, като така се е обогатил за нейна
сметка.
Ответникът от своя страна е оспорил иска. Не е оспорил
обстоятелствата, че ищцата му е леля, както и че с ищцата са страни по
процесната сделка и е закупил имота за сумата от 9800 лв. Оспорил е обаче
твръденията , че е лъгал за намеренията си, че се е възползвал от възрастта й,
както и че е целял да се обогати за нейна сметка. Посочил е , че ищцата му е
предложила да закупи апартамента на по- ниска цена, при условието тя да го
ползва, докато е жива, поради което е договорена тази цена между страните
при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху жилището
от нейна страна ,както и че към момента на сключване на сделката по
никакъв начин не е била заблудена или неосъзната доколкото освен
процесната сделка ищцата била сключила и друга сделка при сходни условия.
2
Заявил е искане предявеният от Г. да бъде отхвърлен.
Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безоспорно,че
ответникът Р. Г. е племенник на ищцата ,както и да е безспорно ,че страните
са сключили процесния договор за покупко-продажба на недвижим имот за
сумата от 9 800лв. като ищцата си е запазила правото на пожизнено и
безвъзмездно ползване на същия.Приел е ,че цената по сделката е по малка от
данъчната и от пазарната ,но като е отчел и запазеното право на пожизнено
ползване и съобразявайки свободата на договаряне ,е стигнал до извода,че не
е налице нееквивалентност на насрещните престации ,а от там и договорът не
е нищожен като потиворечащ на добрите нрави.С тези мотиви е отхвърлил
предявени от Г. иск.
Безспорно е ,че с прокупко - продажба на недвижим имот, обективиран
в нотариален акт № *****************г. по описа на нотариус Р. Т. с район
на действие Районен съд - Пловдив, акт № *************. по описа на
Службата по вписванията гр. Пловдив ищцата е продала на ответника Р. Г.
собствен недвижим имот, представляващ апартамент, СОС с идентификатор
************, с адрес гр. Пловдив, ул. „************. ведно с прилежащи
части изба и идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху мястото за сумата от 9 800лв. като първата се е запазила
пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху процесното жилище .
Данъчната оценка на процесното жилище, към датата на продажбата му,
съгласно посоченото в нотариалния акт е в размер на 38 565.80 лв.Такава е и
към 23.10.2018 г. и към 19.102022г. видно от предстадвените удостоверения
за данъчна оценка.
От заключението на първоначалната СОЕ се установява ,че пазарната
стойност на процесния имот към 27.10.2016г. е в размер на 46 200 лв. ,а с
отчитане запазеното право на ползване 36 000 лв., а допълнителното
заключение на СОЕ установява пазарна стойност на база реално сключени
сделки към същата дата в размер на 40 700 лв. ,а с отчитане запазеното право
на ползване 30 500 лв.
При така установеното действително договорената и заплатена цена по
сделката е занижена дори и отчитайки запазеното право на ползване ,но не
всяка нееквиваленстност на насрещните престации сочи на накърнавяане на
добрите нрави и опорачава договора по начин ,че го прави
нищожен.Неравностойността на нарсерщите престации ,за да е накърнавящи
морала ,следва да е толкова фрапантна ,че на практика насрещната
престация да клони към липса на такава. Страните разпологат със свободатата
да договрят параметрите на договорните правоотношения ,в които влизат,
като няма пречка при договор за покупко продажба недвижим имот
уговорената продажна цена да е по –ниска от данъчната и пазарна стойност на
имота .В случая следва да се има предвид и това ,че Г. е придобил само
„голата собственост „ върху процесния имот доколкото ищцата си е запазила
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване ,което включва и правото да
3
получава гражданските плодове от този имот.От друга страна по делото не е
налице нито едно доказателство в подкрепа на твръдението на ищцата ,че
ответникът Г. се е възползвал от възрастта и здравословното й състояние ,за
да придобие имота на занижена продажна цена от 9 800 лв. А продажбата на
вещ на цена по- ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми
за справедливост и добросъвестност в случай ,че обстоятелствата, при която е
сключена сделката не са в противоречие с морала като например
купувачът да се е възползвала от лекомислието, неопитността,
икономическата или физическата зависимост на продавача , какъвто
настоящия случай,както се каза , не е .
С оглед изложеното настоящата инстанция споделя мотивите на
първостепенния съд ,довели до отхвърляне на иска като неоснователен и на
основание чл .272 от ГПК препраща към тях. Не е налице нееквивалентост на
насрещните престации по договор за покупко продажба на недвижим имот
,сключен межму Й. Г. и Р. Г.,поради което същият не е нищожен като
противоречащ на добрите нрави и разглеждания тук иск се явява
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради съвпадение на изводите с тези на първата инстанция се налага
извода ,че обжалваното решение е правилно и като такова следва да се
потвърди.
На въззиваемата М. Р. Г. следва да бъдат присъдени разноски за
настоящата инстанция в размер на 1 868 лв. залатено адвокатско
възнаграждение.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 10145/12.07.2023г. , постановено по
гр.д.2585/2022г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Й. Д. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. П., ул.
*********, да заплати на М. Р. Г. ЕГН ********** , с адрес гр.С., ул.
********* разноски за настоящата инстанция в размер на 1 868 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5