Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.В., …………...2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на двадесети януари две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Добринка
Долчинкова, като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 2986 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид:
Производството е по
чл.145 и сл. АПК вр. чл.172 ал.5 ЗДвП.
Образувано е по жалба на
Н.И.М., ЕГН **********, адрес-*** против заповед № 19-0460-000192/09.10.2019г.
на младши автоконтрольор в Пето РУ Зл.п. при ОД на МВР-В., с която на основание
чл.171, т.1, б.д от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за
доброволно заплащане- до заплащане на дължимата глоба. Жалбоподателят твърди, че
обжалваният акт е незаконосъобразен. Твърди, че по отношение на нарушението, за
което му е съставен акт на 03.03.15г., е изтекла погасителна давност, след
изтичането на която наказателното преследване се изключва, поради което и
действията по издаване на оспорения акт противоречат на материалния закон.
Твърди и че нарушението по чл.190 ал.3 ЗДвП не е извършено виновно, тъй като
нарушението, за което му е съставен фиша, във връзка с който е приложена
обжалваната принудителна административна мярка, не е извършено от него. С
договор от 01.12.2014г. е прехвърлил собствеността върху МПС, с което е
извършено нарушението, костатирано с издадения през 2015г. електронен фиш и към
датата на издаване на ЕФ МПС не е било в негово владение. За ирелевантно счита
обстоятелството кога прехвърлянето на МПС е било отразено в системата на КАТ. Моли
оспорената заповед да бъде отменена и да му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Ответната страна – младши
автоконтрольор в Пето РУ Зл.п. при ОД на МВР-В., чрез процесуалния си
представител ю.к. Г., оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Твърди, че към
момента на издаване на оспорената заповед са били налице материалноправните
предпоставки за издаването й.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Заповед № 19-0460-000192/09.10.2019г.
на младши автоконтрольор в Пето РУ Зл.п. при ОД на МВР-В., с която на основание
чл.171, т.1, б.д от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач,
който управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане- до заплащане на дължимата глоба.
От представеният по
делото електронен фиш серия К, №923828, издаден от ОД на МВР – Б. се
установява, че е съставен за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство или система за това, че на 03.03.2015г. в 05.51ч. в гр.Б., ПП-Е773, до
бензиностанция Р. в посока от кв.В. към КПП-1 при ограничение на скоростта за
движение в населено място, въведено с пътен знак В-26 до 90 км/ч, с МПС БМВ с
рег. № ВххххНС е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство, като установената скорост е 126 км/ч,
разрешена- 90км/ч, превишена стойност на скоростта 36 км/ч, собственик на
когото е регистрирано МПС-Н.И.М. и за извършеното нарушение на чл.21 ал.2
вр.чл.182 ал.1 т.4 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200лв. Фишът е връчен
на жалбоподателя на 23.05.2018г., съгласно представената разписка.
Съгласно акт за
установяване на административно нарушение № 100460/06.10.2019г. същият е съставен
на жалбоподателя за това, че на 06.10.19г. в община В. по ГП I
9 ПВ“Д.т.“, посока к.к.Зл.п. управлявал товарен автомобил с наложена глоба фиш
серия К номер 923828 на стойност 200лв. незаплатена в срока за доброволно
плащане, с което е нарушил виновно чл.190 ал.3 ЗДвП.
От Заповед № 19-0460-000192/09.10.2019г.
се установява, че младши автоконтрольор в Пето РУ Зл.п. при ОД на МВР-В., като
е взел предвид установеното, че на 06.10.2019г. жалбоподателят е управлявал товарен
автомобил с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно плащане
по чл.190 ал.3 ЗДвП, установено след извършена справка в автоматизираната
информационна система “Административнонаказателна дейност“-МВР е приел, че са
налице материалноправните предпоставки за прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171 т.1 б.д ЗДвП-временно отнемане на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на водача, който
управлява МПС с наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане- до заплащане на дължимата глоба. От заповед №365з-2747/20.07.17г. на
Директора на ОД на МВР-В. се установява, че оправомощени да прилагат
принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.д ЗДвП, съгласно т.2.4 са и назначените
по график служители на длъжност „младши автоконтрольор“ в РУ при ОД на МВР-В., сред
които е и издателят на оспорената заповед- видно от представения график.
От договор за
покупко-продажба на МПС от 01.12.2014г./с нотариална заверка на подписите/ се
установява, че Н.М. като продавач е продал на М. Н. Ж. лек автомобил, марка и
модел БМВ, рег.№ ВххххНС за цена и при условията на договора.
Съгласно представената
справка относно извършените вписвания относно л.а. Вхххх НС се установява, че
на 28.04.15г. е извършена служебна промяна на регистрацията на МПС- регистриране
на договор за продажба, като са видни и останалите промени, които са отразени
по отношение на автомобила след тази дата.
При така изложената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата
на чл.148 от АПК, административният акт може да се оспори пред съда и без да е
изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в
кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДвП е
предвидено, че обжалването е по реда на АПК. Жалбата е подадена от легитимирано
лице, в законоустановения 14-дневен срок, поради което оспорването пред съда е
допустимо.
Разгледана по същество
жалбата е неоснователна по следните съображения:
От събраните по делото
писмени доказателства се установи по безспорен и категоричен начин, че със Заповед
№ 19-0460-000192/09.10.2019г. на младши автоконтрольор в Пето РУ Зл.п. при ОД
на МВР-В., на основание чл.171, т.1, б.д от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане- до
заплащане на дължимата глоба. Мярката е приложена на основание чл.171 т.1 б.д ЗДвП, предвид установеното, че на 06.10.19г. е управлявал МПС с наложена с
електронен фиш серия К №923828 глоба, незаплатена в срока за доброволно
заплащане.
Съгласно разпоредбата
на чл.171 т.1 б.д. ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага
принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане- до
заплащане на дължимата глоба.
В случая безспорно е
установено, че на 06.10.19г. жалбоподателят е управлявал МПС с незаплатена в
срока за доброволно плащане глоба, наложена с фиш серия К, №923828.
Налице са
предпоставките на чл.171 т.1 б.д ЗДвП за прилагане на принудителна
административна мярка- управление на МПС от водач, който управлява автомобил с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане. Издадената
заповед е мотивирана, като съдържа фактическите и правни основания за
издаването й.
Заповедта е издадена
от компетентен орган. Съгласно чл.172 ал.1 ЗДвП принудителните административни
мерки по чл.171, т.1,
2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Видно от представените
по делото заповед за определяне на компетентните длъжностни лица да прилагат
ПАМ по чл.171 т.2а ЗДвП и график, органът издал оспорения акт е сред изрично
оправомощените длъжностни лица.
Приложената мярка е за
срока предвиден от закона-до заплащане на дължимата глоба. Същата е и с оглед
целите на закона, а именно за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и преустановяване на административните нарушения.
От събраните по делото
доказателства се установи по безспорен начин, че оспорената заповед е издадена
от изрично оправомощен орган. В нея са описани фактическите и правни основания
за издаването й, а именно, че безспорно е установено, че на посочената дата водачът
е управлявал автомобила си без да е заплатил наложената му глоба в срока за
доброволното й заплащане. Налице са предпоставките на чл.171 т.1 ЗДвП за
прилагане на мярката. Наличието на предпоставките за прилагане на ПАМ е
доказано от събраните по делото доказателства.
Възраженията, че към
датата на издаване на ЕФ от 2015г. жалбоподателят не е бил собственик на
автомобила, за извършено нарушение с който е издаден фиша, съответно, че не е
извършител на нарушението, за което е агажирана административнонаказателната му
отговорност, е следвало да бъдат направени в производството по оспорване на ЕФ.
ЕФ е връчен на жалбоподателя на 23.05.2018г., като в законоустановения срок той
не го е оспорил, нито е заявил пред компетентните органи, че на посочената във
фиша дата автомобилът е бил управляван от друго лице.
Жалбоподателят твърди,
че е изтекла абсолютната давност по отношение на глобата по издадения ЕФ.
Давност не се прилага служебно от административния орган. Възражения за изтекла
давност е следвало да бъдат направени в производство по принудително изпълнение
на влезлия в сила фиш.
Предвид горното към
датата на издаване на оспорената заповед са били налице предпоставките за
налагане на принудителната административна мярка по чл.171 т.1 б.д ЗДвП, поради
което обжалваният акт е законосъобразен, а жалбата е неоснователна и следва да
се отхвърли.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н.И.М., ЕГН **********, адрес-*** против
заповед № 19-0460-000192/09.10.2019г. на младши автоконтрольор в Пето РУ Зл.п.
при ОД на МВР-В., с която на основание чл.171, т.1, б.д от ЗДвП е наложена
принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач, който управлява МПС с
наложено наказание глоба, незаплатена в срока за доброволно заплащане- до
заплащане на дължимата глоба.
Решението не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ: