Решение по дело №323/2021 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр.София, ……………..г.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ - 12 състав в публичното заседание на 19.11.2021 г.  в състав:

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Колев

При участието на секретаря………, като взе предвид докладваното от съдия П.Колев гр.д.№ 323  по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът „А.К.Г.” ЕООД, ЕИК ****, като изпълнител, твърди, че на 03.08.2017 г. сключил с ответника „Г.Б.“ ЕАД, ЕИК ****(с предишно наименование „Г.-К.Б.” ЕАД), като възложител, договор за изработка на строително-монтажни работи и последващи Анекс № 1 от 01.11.2017 г. и Анекс № 2 от 13.12.2017 година. Твърди, че в изпълнение на поетите договорни задължения е извършил възложените му основни и допълнителни СМР на обекти **ОУ „*******”, находящо се в гр.София, район Горубляне, ул. „****и ***СУ „А.Л.С.”, находящо се в гр.София, ж.к. „Младост 1”, бул. „Цариградско шосе”, ул. ****.

Сочи, че за извършените и приети СМР са издавани фактури за авансово, междинно и окончателно плащане, фактура за допълнителните СМР, както и че по фактура № **********/18.06.2018 г. за окончателно плащане по договора са приспаднати извършените авансово и междинно плащане. Твърди, че последователно са извършвани частични плащания и към 09.07.2020 г. е постигнато споразумение за изплащане на остатъка от 35 000 лева с ДДС, като е уговорена крайна дата на плащане - 30.12.2020 година. Излага, че споразумението не е материализирано в писмен договор, но му е изпратено по имейл и въз основа на него на 21.07.2020 г. е изплатена сумата от 7 500 лева, а след тази дата не са постъпвали плащания.

Твърди, че на 17.12.2020 г. на „Г.-К.Б.” ЕАД е изпратена нотариална покана, връчена на 23.12.2020 г., на която бил получен отговор на 12.01.2021 г., с предложен от ответника нов погасителен план.

Счита, че съгласно разпоредбата на чл.66 от ЗЗД кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, а в случая задължението не е делимо. Съгласно разпоредбата на чл.303а, ал.1 от ТЗ страните могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече от 60 дни, но такъв не е договарян, а от датата на издаване на фактурата е изминал период, значително по-дълъг от определения в закона.

Намира, че наличието само на частично плащане и предложението за сключване на ново споразумение води до извода, че ответникът няма намерение или възможност да плати.

          Във връзка с изложеното, ищецът моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 27 500 лева с ДДС, представляваща неплатена главница по фактура № **********/18.06.2018 г. в общ размер на 91 552,72 лева с ДДС, издадена на основание Договор за изработка на строително-монтажни работи от 03.08.2017 г. и последвали Анекс № 1 от 01.11.2017 г. и Анекс № 2 от 13.12.2017 година, ведно с лихва за забава в размер на 450,69 лева за периода от датата на връчване на нотариалната покана - 23.12.2020 г. до датата на подаване на исковата молба - 19.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Претендира присъждане на извършените по делото разноски.

От ответника „Г.Б.“ ЕАД, ЕИК ****е депозиран отговор. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на договорни отношения между страните по договора от 03.08.2017 година.

Сочи, че качеството и видът на ремонтните работи и единичните цени са изброени в приложение № 1 и приложение № 2 към договора. Потвърждава, че възложителят и изпълнителят се сключили Анекс № 1 от 01.11.2017 г. към договора, като сочи, че с него страните са се споразумели възложителят да заплати на изпълнителя междинно плащане в размер на 50 000 лв., поради което са предоговорени начинът и сроковете за извършване на окончателното плащане.

Твърди, че с чл. 3 от сключения Анекс № 2 от 13.12.2017 г. на изпълнителя са възложени допълнителни СМР и са предоговорени условията за приемане на работите и заплащане на дължимите суми по договора.

Твърди, че със същия анекс е изменен чл. 2 от договора, съгласно който възложителят приема изготвените съобразно неговите указания работи за всеки от обектите поотделно с подписване на приемо-предавателен протокол между страните, отразяващ съответствието на извършеното с одобреното от възложителя, като се задължава да изплати на изпълнителя възнаграждение в размера и при условията на договора.

Сочи, че с анекса страните са изменили и чл. 8 от договора, като в чл. 8.3 е уговорен размерът на окончателните плащания за всеки от обектите, както и срокът за плащане - 10 работни дни след приемане на ремонтните работи на съответния обект без забележки от Столична община, район Младост, и получаване от възложителя на фактура от изпълнителя.

Не оспорва, че е получил от „А.К.Г.“ ЕООД нотариална покана от 17.12.2020 г. и изпратил на ищеца отговор от 12.01.2021 година.

Оспорва твърденията, че ищецът е изпълнил всички задължения по сключения договор за изработка на строително-монтажни работи от 03.08.2017 г. и анексите към него, поради което и предявеният иск за заплащане на незаплатен остатък по фактура №**********/18.06.2018 се явява неоснователен.

Счита, че ищецът не е представил доказателства за извършване на работите, предмет на договора, и не е доказал приемането им без забележки както от възложителя, така и от Столична община, район „Младост“, със съответните приемо-предавателни протоколи, съобразно изискванията на чл. 2 и чл. 8.3. от договора, изменени с Анекс № 2 от 13.12.2020 година.

Твърди, че ищецът не е изпълнил надлежно и качествено всички свои задължения по договора, поради което и не му се следва възнаграждение в пълния уговорен размер.

Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените в производството разноски.    

Ищецът е депозирал допълнителна искова молба. Поддържа изложеното в исковата молба. Твърди, че обектите са приети както от възложителя, така и от Столична община, съгласно приемо-предавателни протоколи от 05.02.2018 г. - за ***СОУ „А.Л.С.”, и от 15.06.2018 г. - за **ОУ „*******”.

Оспорва твърдението на „Г.Б.“ ЕАД, че строително-монтажните работи не са извършени надлежно и качествено, като счита, че това становище се потвърждава от извършените от ответника частични плащания и поискания нов срок за издължаване, както и от електронното писмо за разсрочване на плащането.

Сочи, че Я.С., в качеството си на единия от изпълнителните директори на ответното дружество, е подписал както първоначалния договор, така и последващите анекси и отговора на нотариалната покана.

В законоустановения срок ответникът е подал допълнителен отговор.

Поддържа изложеното в отговора на ИМ, като оспорва поясненията на ищеца в ДИМ относно приемането на обектите от възложителя.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че на 03.08.2017 г. „А.К.Г.” ЕООД, ЕИК ****- изпълнител, е сключил с ответника „Г.Б.“ ЕАД, ЕИК ****(с предишно наименование „Г.-К.Б.” ЕАД) - възложител, договор за изработка на строително-монтажни работи и последващи Анекс № 1 от 01.11.2017 г. и Анекс № 2 от 13.12.2017 година.

Предмет на  Договора  е извършването на строително-монтажни работи на два обекта - **ОУ *******, гр. София и за ***СУ А.Л.С., гр. София  на стойност 333 959.36 лв. без ДДС. Договорено е също така, че в случай на необходимост от допълнителни ремонтни работи и/или строителни материали, същите ще бъдат договорени допълнително. Първоначално е договорено авансово плащане по договора в размер на 30% от стойността или 100 187.81 лв. без ДДС и окончателно плащане 233 771.55 лв. без ДДС.

С подписването на Анекс 1 от 01.11.2017 г. страните са  договарили междинно плащане в размер на 50 000.00 лв. без ДДС и съответно окончателно плащане в размер на 183 771.55 лв. без ДДС.

          С подписването на Анекс 2 от 03.12.2017 г. се променя чл. 8 от Договора, касаещ разплащанията, както следва авансовото плащане в размер на 100 187.81 лв. се разпределя на 58108.93 за ***СУ и 42 078.88 лв. без ДДС за **ОУ в срок от 5 работни дни след подписването на двустранен приемо-предавателен протокол, от който да е видно, че в двора на обектите е монтирано скеле и са доставени строителните материали. Авансовото плащане в размер на 50 000.00 лв. се разпределя на 29 000.00 лв. за обект ***СУ и 21 000.00 лв. за обект **ОУ. Окончателно плащане в размер на 183 771.55 лв. без ДДС, в т.ч. 107 477.62 лв. без ДДС за обект ***СУ и 76 293.93 лв. без ДДС за обект **ОУ. Предвидено е окончателните плащания да се извършват за всеки от обектите поотделно в срок от 10 работни дни след приемане на ремонтните работи на съответния обект от страна на Столична община, район Младост и получаване от възложителя на фактура от изпълнителя.

С подписването на Анекс 2 от 03.12.2017 г. са договорени и допълнителни СМР и строителни материали за обект **ОУ *******, гр. София на обща стойност 17 000.00 без ДДС и 20 400.00 лв. с ДДС. Договорено е възнаграждението да се заплати „в срок от 10 работни дни след приемане без забележки от страна на Столична община, район Младост на всички работи на Обекта, включващи както ремонтните работи, възложени по силата на Договора, така и допълнително възложените строително- монтажни работи по силата на настоящия Анекс №2, и след получаване от ВЪЗЛОЖИТЕЛЯ на фактура от ИЗПЪЛНИТЕЛЯ“.

Съгласно заключението на ССЕ, неоспорено от страните и кредитирано от съда като обосновано, е издадена  фактура ********** от 15.08.2017 г. на стойност 100 187.81 лв. без ДДС и 120225.37 лв. с ДДС, което представлява 30% от цената по договор. Фактурата е платена на 22.08.2017 г. и плащането са осчетоводени в двете дружества.

          Била е издадена и фактура ********** от 07.11.2017 г. на стойност 50 000.00 лв. без ДДС и 60 000.00 лв. с ДДС. Фактурата е платена на 10.11.2017 г. Фактурата и плащането са осчетоводени в двете дружества.

На 04.04.2018 г. е била издадена фактура № ********** на стойност 107 477.62 лв. без ДДС и 128 973.14 лв. с ДДС. Фактурата е платена на 10.04.2018 г. Фактурата и плащането са осчетоводени в двете дружества, съгласно ССЕ.

За допълнително възложената работа по Анекс №2 е издадена фактура ********** от 20.06.2018 г. на стойност 17 000.00 лв. без ДДС и 20 400. 00 лв. с ДДС. Фактурата е платена на 13.08.2021 г.. Фактурата и плащането са осчетоводени в двете дружества.

Процесната фактура № ********** е издадена на 18.06.2018 г. Фактуата е за стойността на договора - 333 959.36 лв. и с приспадане на плащанията по фактури **********, ********** и **********. Остатък за плащане и стойност на фактурата 76 293.93 без ДДС (данъчна основа), а с ДДС 91552.72 лв.

Фактурата е осчетоводена в двете дружества. Основанието /счетоводен текст при дружеството ищец е Окончателно плащане по договор от 03.08.2017 г. Основанието /счетоводен текст при дружеството ответник е Дарение към ОУ *******, р-н Младост.

По фактурата са извършени следните плащания: 15 000 лв. на 19.09.2018 г.; 16552.72 на 01.11.2018 г.; 16 552,72 лв. на 28.12.2018 г. (при дружеството ищец сумата постъпва на 31.12.2018 г.); 10 000 лв. на 07.11.2019 г.; 7 500 лв. на 21.07.2020 г. (при дружеството ищец сумата постъпва на 22.07.2020 г.)

Общо платени по фактура № ********** - 64 052.72 лв. Остатък за плащане - 27 500.00 лв.

По делото е представена фактура № **********/18.06.2018 г. за окончателно плащане по договора, която не носи посписа на ответното дружуство

Депозирана е и електронна кореспонденция между страните.

Ищецът е връчил на ответника нотариална покана, в която е предоставил 7 дн. срок за изпълнение.

 

          При така установената фактическа обстановка съдът намери от правна страна следното:

Съобразно нормата на чл. 258 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.

Съгласно на Чл. 264, ал.1 ЗЗД поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа, а поръчващият трябва да заплати договореното възнаграждението за приетата работа(чл. 266, ал.1 ТЗ).

Насрещните права и задължения по процесния договор – извършване на СМР срещу заплащане на договорена цена, определят съществуващото между страните правоотношение като договор за изработка. Следователно за основателност на предявения иск ищецът следва да установи освен наличието на валиден договор за изработка, явяващо се безспорен между страните факт, така и  изпълнение на възложената му работа и нейното предаване на възложителя и третото лица. Върху възложителят е доказателствената тежест да установи извършеното плащане.

          Спорът се концентрира върху наличието на изпълнение на СМР и  приемането на работата, тъй като липсват уговорените в Анекс № 2 приемо предавателни протоколи и приемане на работата възложителя и третото лице СО.

          Фактура № ********** е за окончателно плащане по договора, като от общата сума са приспаднати предишните извършени плащания. Тя е била осчетоводена от ответника, с което  действие той е признал наличието на изпълнение  и  приемането работата, независимо от липсата на приемо-предавателните потоколи между страните.

          С  изменения чл.8 от Анекс №2 страните са договорили, че окончателното плащане в размер на 183 771,55 лв. ще се извърши след приемане на ремонтните работи от СО, р-н Младост.

Видно от представите приемо-предавателни протоколи, работата е била приета и за двете училища от представител на СО, който факт не е спорен по делото. Неоснователно е възражението на ответника, че протоколите не носят негов подпис. Договорът изисква две групи  волеизявления по приемането – от ответника-възложител, по отношение на който важи казаното по горе и от третото лице - СО-Младост, каквото изявление по приемането се съдържа в протоколите.

Горното налага извода, че работата е извършена и надлежно приета от кредитора, пораждащо правото му да получи остатъчната част от договореното възнаграждение.

          Поради основателност на главния иск, искът по чл.86 ЗЗД за периода от след изтичане на 7 дн. срок от поканата, т.е. от 31.12.2020 г. до дата на ИМ е в размер на 389,61 лв. изчислена с он-лайн калкулатор на НАП.

          В тежест на ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски, както следва:1 150 лв. ДТ; 600 лв. за ВЛ и 1 415лв. адв. възнаграждение или общо 3 165 лв.

Воден от горното, Софийският градски съд

                                                Р   Е    Ш    И   :  

 

 

ОСЪЖДА „Г.Б.“ ЕАД, ***, чрез адв. В.П.,***, АД „Д.и П.”да заплати на „А.К.Г.” ЕООД, ***, чрез адв. Н.Н.,*** сумата 27 500 лв. на осн. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.266, ал.1 ЗЗД, ведно със законна лихва от 19.02.2021 г., както и мораторна лихва за забава по чл.86 ЗЗД за периода  от 31.12.2020 г. до 18.02.2021 г. в размер на 389,61 лв., както и 3 165 лв. разноски, като отхвърля иска за лихва за забава над уважения размер до 450,69 лв. и за  периода 23.12.2020 г. – 30.12.2020 п  г.

Решението подлежи на обжалване пред САС  в двуседмичен срок от връчването му.

         

                                                                                                          СЪДИЯ: