Определение по дело №437/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 201/29.12.2009 година, постановено по Г.дело № 821/2009 година по описа на Момчилградския районен съд, е отхвърлен предявения от „Н. С.” Е.-клон Х. срещу „М. 99” О., с.Ч., О. К. иск по чл. 232 ЗЗД за сумата от 5 872.80 лева, представляваща незаплатен наем за периода 06.07.2008 година-06.07.2009 година по договор за наем от 05.07.2006 година, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 година до окончателното изплащане на сумата.

Въззивното производство е образувано по постъпила въззивна жалба "Н. С."Е.-клон Х., със седалище и адрес на управление Г.Х.. Решението се обжалва като необосновано, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се в жалбата, че при установяване на фактическата обстановка по делото съдът неправилно направил заключения кой е собственик на имота, обект на наемния договор. В случая предмета на иска бил неизплатена сума за дължим наем по договор за наем, а не установяване чия е собствеността върху язовира. На второ място, наемателят "М. 99" О., не представил никакви доказателства по делото, както и не уведомил писмено жалбодателя, че достъпът му до язовира е възпрепятстван. В противоречие с установените по делото факти съдът приел, че жалбодателят като наемодател не си изпълнил задължението да предадем обекта на договора /в конкретния случай яз."Бенковски"/ на наемателя. Наемателят извършвал плащания на наемната цена до март 2007 г., като в тази насока били и показанията на свидетеля Н. С.. Поради изложеното моли въззивния съд да отмени изцяло атакуваното решение, и да постановите ново, с което да осъди "М. 99"О., със седалище и адрес на управление с.Ч., О.К., представлявано от управителя З. М. А., да заплати на "Н. С." Е. - клон Х., със седалище и адрес на управление Г.Х. сумата от 5872.80 лева, представляваща незаплатен наем за периода от 06.07.2008 Г.-06.07.2009 г. по Договор за наем от 05.07.2006 г., ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 г. до окончателното й заплащане, както и направените по делото разноски.

Отговор на въззивната жалба от ответника, в срока по чл. 263, ал.1 ГПК не е постъпил.

В съдебно заседание жалбодателят не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Ответникът по жалбата чрез представител по пълномощие, в писмено становище счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид:

Предявен в първоинстанционното съдебно производство от „Н. С.” Е.-клон Х. срещу „М. 99” О., с.Ч., О. К. иск с правно основание чл. 232, във вр. с чл. 228 ЗЗД за сумата от 5 872.80 лева, представляваща незаплатен годишен наем за периода 06.07.2008 година-06.07.2009 година по договор за наем от 05.07.2006 година, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 година до окончателното изплащане на сумата.

Видно от приетия като доказателство договор за наем от 05.07.2006 година, въззивникът – ищец е отдал под наем за извършване на рибностопанска дейност на водностопанско съобъжение - рибностопански обект „Язовир „Бенковски” в землището на с.Б. Обектът е предоставен срещу годишна наемна цена в размер на 4085 лева, без ДДС. Уговорено е с договора, че наемателят заплаща авансово на наемодателя първата годишна вноска в момента на сключване на договора, а останалите годишни наемни вноски - авансово най-късно до 20-то число на първия месец от новия годишен период, за който е дължим наема. Предвидено е, че корекции на наемната цена се правят на 12 месеца, като за база се взима инфлационният индекс за годината, съгласно НСИ. Договорът е сключен за срок от пет години. Включени са клаузи за прекратяването му.

Въззивникът е издал на ответника фактура № 1596/26.08.2008 година за сумата от 4 894 лв. без ДДС, 5 872.80 лв. с ДДС, с основание наем за язовир Бенковски за периода м.06.07.2008 година-06.07.2009 година.

Приета като доказателство по делото е покана от ищеца изх. № 160/12.02.2009 година до ответното дружество, получена от същото с писмо с обратна разписка от 14.02.2009 година, с което е поканено да заплати сумата по описаната по-горе фактура, както и неустойка по договора съгласно чл. 12, ал.2 от същия.

В първото по делото открито заседание, ответникът по иска е заявил, че признава, че дължи наема на ищеца, като твърди, че язовирът има друг собственик и той не го ползвал като наемател и не знаел на кого да плати.

Представени и приети като доказателство по делото по искане на ответника са скици № 372/16.02.2009 година и №5/29.01.2003 година на имот с номер 010854 в землището на с.Мъгляне, О. К., представляващ водоем, както и е разпитан свидетел, доказателства, които въззивната инстанция не обсъжда, тъй като са събрани в нарушение на разпоредбата на чл. 147 ГПК, като с непредставянето на отговор на исковата молба от ответника в срока по чл.131 ГПК са настъпили указаните му последици по чл. 133 ГПК, включително невъзможността да иска събирането на доказателства без да е налице някоя от хипотезите на чл. 147 ГПК.

При тези доказателства по делото, предявеният иск с правно основание чл. 232, във вр. с чл. 228 ЗЗД, е основателен и доказан по размер. Установява се, че на 05.07.2006 година между страните по делото е сключен договор за наем на рибностопански обект- язовир „Бенковски”, находящ се в землищÕто на с.Б. Договорът е сключен за срок от пет години и нито една от страните не е предприела действие за прекратяването му на някое от основанията, предвидени в чл. 32 от същия, предсрочно. Управителят на ответното дружество наред с това, прави признание в съдебно заседание, че дължи процесния наем. Обяснението му, че не знаел на кого трябва да го плати, тъй като язовирът имал нов собственик, е без значение относно дължимостта на наема за процесния период. Това е така, тъй като между страните е налице валидно сключен и непрекратен договор за наем; налице е неизпълнение на задължението за плащането на годишния наем от страна на наемателя за периода 06.07.2008 година – 06.07.2009 година; а от друга страна – твърдението, че язовирът е с нов собственик, различен от наемодателя, е недоказано и е без значение относно дължимостта на наема. Това е така, тъй като представените от ответника в съдебно заседание доказателства са събрани от първоинстанционния съд в нарушение на разпоредбата на чл. 147 ГПК, както бе посочено, поради което не се вземат под внимание от настоящата инстанция. От друга страна, дори да се обсъдят, същите не обуславят извод, че ответното дружество не дължи процесния наем. Така, представените две скици касаят имот - водоем с номер 010854 в землището на с.М., О. К., като обектът, предмет на договора за наем е язовир Бенковски в землището на с.Б., т.е. от тези скици не може да се направи извод, че се касае за идентични имоти, чийто собственик през годините се е променил; а от показанията на свидетеля Н. С. не се установяват обстоятелства, от които да се направи извод, че процесният язовир не може да бъде ползван от ответното дружество поради пречка, създадена от наемодателя. И не на последно място- предметът на иска не е свързан с установяване собствеността на процесния язовир. Ето защо, следва да се приеме, че ответното дружество е неизправна страна по договора за наем, тъй като не е заплатила дължимия годишен наем за периода 06.07.2008 година – 06.07.2009 година на стойност 5 872.80 лв. с ДДС. По отношение на размера на дължимия наем е относима разпоредбата на чл. 4, ал.5 от Договора, според която корекции на наемната цена се правят на 12 месеца на база инфлационния индекс за годината, обявен от НСИ. В този смисъл и доколкото от страна на ответника не е налице оспорване на размера на претендирания наем, включително относно корекцията му със съответния инфлационен индекс, и е налице признание, че наемът се дължи, то следва да бъде приет за доказан дължимия размер на годишния наем. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане така, както е поискана в исковата молба, поради изпадане на длъжника в забава.

По изложените съображения, първоинстанционното решение е неправилно и необосновано – направените фактически и правни изводи не съоветстват на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Неправилни и не се подкрепят изводите, че наемодателят бил неизправна страна по договора, тъй като нямало доказателства, че предал владението на приетата вещ. По това обстоятелство не се спори между страните, като ответникът е заявил, че ползва процесния язовир от 2002 година и е плащал наем включително за 2007 година. Няма доказателства по делото, както неправилно е приел районният съд, че собствеността на язовира е станала частна държавна собственост и предоставен на друго дружество, което обстоятелство е неотносимо, както и няма такива, които да установяват, че наемодателят е създал пречки за ползването на язовира от наемателя.

Ето защо, първоинстанционното решение следва да бъде отменено като неправилно, вместо което следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на въззивника -ищец сумата в размер на 5 872.80 лева, представляваща незаплатен годишен наем за периода 06.07.2008 година-06.07.2009 година по договор за наем между страните от 05.07.2006 година, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 година до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 816.25 лв., от които внесени държавни такси за образуване на делото в първа и въззивна инстанции – 352.50 лв., 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт в първоинстанционното съдебно производство и 363.75 лева – във въззивната инстанция за изготвяне на въззивната жалба.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 201/29.12.2009 година, постановено по Г.дело № 160/2009 година по описа на Момчилградския районен съд, вместо което постановява:

ОСЪЖДА „М. 99” О. със седалище и адрес на управление с.Ч., О. К., ЕФН *, представлявано от управителя З. М. А. от с.Ч., О. К. да заплати на „Н. С.” Е.-клон Х. със седалище и адрес на управление Г. Х., Б. „Р. №1, БУЛСТАТ *, представлявано от управителя А. Х. Ш. от Г. Х. сумата в размер на 5 872.80 лева, представляваща незаплатен годишен наем за периода 06.07.2008 година - 06.07.2009 година по договор за наем от 05.07.2006 година, ведно със законната лихва, считано от 25.06.2009 година до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „М. 99” О. със седалище и адрес на управление с.Ч., О. К., ЕФН *, представлявано от управителя З. М. А. от с.Ч., О. К. да заплати на „Н. С.” Е.-клон Х. със седалище и адрес на управление Г. Х., Б. „Р. №1, БУЛСТАТ *, представлявано от управителя А. Х. Ш. от Г. Х. направените по делото разноски в размер на 816.25 лв.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.