РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Царево, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мария Ат. Москова
при участието на секретаря Нели Г. Стоянова
като разгледа докладваното от Мария Ат. Москова Административно
наказателно дело № 20232180200123 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. Х. Л. с ЕГН ********** от****, против
Наказателно постановление № *****/****. на Началника на РУП- Приморско,
с което за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер
на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на
основание чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП. С жалбата се моли за отмяна на НП като
неправилно и незаконосъобразно, издадено в нарушение на материалния
закон и при съществени процесуални нарушения.
В с.з. жалбоподателя, редовно уведомен, не се явява и не се
представлява. Същият е депозирал молба, с която заявява, че не взъразява да
бъде даден ход на делото и че поддържа жалбата и направените с нея
доказателствени искания.
В с.з. за АНО, редовно уведомен, представител не се явява. АНО е
депозирал писмена молба, с която взема становище за неоснователност на
жалбата и моли НП да бъде потвърдено. При условията на евентуалност и в
случай, че се претендира адвокатско възнаграждение, прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
1
Съдът, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по
делото писмени и гласни доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните намери за установено следното:
На ****. около **:**часа в гр. ****, полицейски наряд, в състава на
който били И. И. /***.***в РУП-***/ и колегата му С. П. / ***в ***- *****/
спрели за проверка пред магазин „***“ движещия се по ул.“****“ с посока на
движение към ул. „***“, гр. ***, лек автомобил „**** с рег. №: *****,
управляван от жалбоподателя Х. Х. Л.. В хода на проверката полицейските
служители се усъмнили, че водачът Х. Х. Л. е употребил алкохол и
наркотични вещества, тъй като се държал неадекватно и нервно, миришел на
алкохол и зениците му били разширени. Поканили водача на автомобила
доброволно да се подложи на тест с техническо средство „***“ с фабр. № ***-
**за проверка дали управлява МПС след като е употребил алкохол. Х. Х. Л. се
съгласил да бъде тестван, като дал проба в **часа и техническото средство
отчело положителен резултат от ***промила на хиляда алкохол в издишания
въздух. Резултатът от теста за употреба на алкохол бил предявен на
нарушителя и му бил издаден талон за медицинско изследване № ***от ***.,
в който жалбоподателя, след като се запознал със съдържанието му,
собственоръчно изписал в съответните за това места, че не желае да бъде
изследван за употреба на алкохол чрез доказателствен анализатор и чрез
медицинско и химическо изследване и положил подпис в обособените за това
графи/л.**/. Екземпляр от талона за медицинско изследване е бил връчен на
водача в **:**часа, като му е бил определен срок от 45 минути да се яви в
ФСМП-***. За така установеното нарушение, св. И. съставил против
жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение с
бланков № ***/***., който бил предявен на жалбоподателя и подписан от
него без възражения/л.**-**/. По време на проверката водачът е бил
изпробван и за употреба на наркотични вещества или техни аналози с
техническо средство, което е отчело наличие на канабис и за което
нарушение му е бил съставен друг акт и издаден друг талон за медицинско
изследване, водачът бил отведен от органите на реда в ФСМП-***, където
пред медицинско лице жалбоподателят заявил, че същия ден около **:**часа
е употребил 500 мл. бира, а няколко дни преди това – марихуана, но отказал
да даде биологични проби за изследване по реда на Наредба 1 от 19 юли
2017г. за употреба на алкохол и за употреба на наркотични вещества/л.**-**/.
2
Материалите от проверката на водача били разделени, като въз основа на
тези, касаещи употребата на канабис, било образувано ДП, а тези, касаещи
употребата на алкохол, били комплектовани в АНП.
Въз основа на така съставения АУАН с бланков № ****/****. и след
преценка на всички събрани по АНП доказателства, Началникът на РУП-
Приморско издал обжалваното НП № ****/***., с което за нарушение на чл.5
ал.3 т.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 500 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Препис от НП е връчено на жалбоподателя на ***., видно от
инкорпорираната в него разписка/л.*/, а жалбата е подадена по пощата на
****. и входирана в РУП-***на ****., видно от входящия регистрационен
номер /л.*/
Изложената фактическа обстановка бе безспорно установена от
събраните по делото писмени и устни доказателства- показанията на
актосъставителя св. И., АУАН с бланков № ***/***., талон за медицинско
изследване ***от ***., Протокол за предаване и приемане на документи и
биологични проби по реда на Наредба №*/**., Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози, Справка в Централната база на КАТ
относно собствеността на процесния автомобил, справка водач/нарушител,
протоколи за успешно преминали проверки за техническа изправност на
анализатора на алкохол в дъха, разпечатка от техническото средство към
инкриминираната дата, заповед №**-**/**., писма и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът прие от правна
страна следното:
Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице, посочено в
наказателното постановление като нарушител, в законоустановения срок по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими реквизити, поради което
същата е процесуално допустима, а разгледана по същество същата е
неоснователна по следните съображения:
Актът за установяване на нарушението е съставен от **.****в **-***, а
атакуваното наказателно постановление е издадено от Началника на РУП-***,
оправомощени със Заповед №***/**.. на министъра на МВР, т.е. от
3
компетентни органи в съответствие с разпоредбите на чл. 37 и чл. 47 от
ЗАНН. При съставянето на акта и при издаването на наказателното
постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да
водят до опорочаване на производството. Констатациите в наказателното
постановление съответстват на действителното положение и от събраните
доказателства се установява, че жалбоподателят действително е управлявал
моторно превозно средство след употреба на алкохол с концентрация на
алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда до 0.8 на хиляда, а именно: с 0.51 промила,
установено с техническо средство дрегер ***с фабр. № ***, с което е
нарушил разпоредбата на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП.
За да бъде санкциониран по чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП следва да е налице
наличието на алкохол в кръвта на извършителя, което трябва да бъде над 0,5
на хиляда до 0.8 на хиляда. Освен това законодателят изисква това
количество алкохол в кръвта да бъде установено по ред, определен от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието /чл. 174, ал.4 от ЗДвП/. В случая това е редът,
установен в Наредба №*от ***. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС, издадена от
министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и
министъра на правосъдието, съгласно чл.1, ал.3 на която употребата на
алкохол или друго упойващо вещество се установява посредством използване
на различни технически средства и/или чрез медицински и лабораторни
изследвания.
От доказателствата по делото е видно, че употребата на алкохол от
жалбоподателя е установена посредством техническо средство дрегер ***с
фабр. № ****, като отчетеното показание на техническото средство е вписно
в акта за установяване на административното нарушение и в талона за
изследване до втория знак след десетичната запетая включително, съгласно
разпоредбата на чл.6 ал.2 от Наредбата.
Видно от приложените към делото Протоколи за метрологична
проверка, техническото средство дрегер **с фабр. № ***е преминало
проверка в специализирана лаборатория, като е било технически изправно и
годно за употреба към момента на проверката, ето защо възраженията на
жалбоподателя в тази насока са неоснователни.
4
В съответствие с правилата на Наредба №*, след като е било
установено с техническото средство дрегер наличие на алкохол от 0.51
промила в издишания от водача въздух, на същия е бил издаден и връчен
талон за изследване на кръв, видно от приложения по делото талон за
изследване с бланков №***и приложените към него 6 броя стикери.
Съгласно нормата на чл.6 ал.4 от Наредбата, „в талона по чл. 3, ал. 2 се
отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на
алкохол в кръвта да се извърши с доказателствен анализатор, или с
медицинско и химическо лабораторно изследване. При отказ на лицето да
избере един от двата начина на установяване се приемат отчетените
показания от техническото средство“.
В случая, жалбоподателят собственоръчно е вписал в издадения му
талон за изследване, че не желае изследване чрез доказателствен анализатор ,
както и че не желае медицинско и химическо изследване, и е положил подпис
в съответните графи. В последствие /и във връзка с установеното употреба и
на наркотично вещество – канабис/, водачът е бил отведен в ФСМП- гр.***,
където същият е отказал пред медицинското лице да даде биологични проби
за анализ за употреба на алкохол и за анализ за употреба на наркотични
вещества, като отказът му е удостоверен по надлежния ред от медицинското
лице в съставения Протокол за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от ***., като тези факти не се оспорват и от жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.6 ал.9 от Наредбата, концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози се установява въз основа на показанията на техническото средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта или на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в
случаите на отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване,
при неявяване в определения срок на посоченото място или при отказ за
изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за
изследване. Или с други думи Законът е въвел задължително предписание за
дефинитивно възприемане на показанията на техническото средство за
изследване употребата на алкохол или на друго упойващо вещество в
случаите, когато: е налице отказ на освидетелствания водач на МПС да
5
получи талон за медицинско изследване; при неявяването му в определеното
лечебно заведение да даде кръв за изследване или при отказ да даде кръв за
изследване.
Граматическото и логическо тълкуване на текста води до извода, че при
така изброените хипотези, употребата на алкохол от водача се установява
само и единствено въз основа показанията на техническото средство.
Използването в текста на пълен член в израза "...показанията на техническото
средство..." означава, че законът има предвид само установените стойности с
конкретно използваното техническо средство при конкретната проверка, а не
данните от техническото освидетелстване с допустимо техническо
отклонение, в какъвто смисъл са направените от защитата възражения.
На жалбоподателя е бил издаден талон за медицинско изследване,
съгласно цитираната наредба, за точното установяване на тази концентрация
в кръвта му. Той не се е възползвал от възможността да бъде потвърдена или
отхвърлена установената концентрация на алкохол по най-достоверен начин и
поради това не може да черпи права от собственото си неправомерно
поведение. Наредбата указва два начина за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта. Спрямо жалбоподателя е дадена възможност от органите
на полицията да бъде приложена и втората хипотеза – чрез кръвно изследване
да се определи точната концентрация на алкохол в кръвта, но той е отказал
това, като отказал пред медицинското лице да даде кръв за изследване.
Наредбата не предвижда каквито и да е причини за отказ и как те съответно
да влияят на резултата. Правата на жалбоподателя са спазени, дадена му е
била възможност за провеждане на предвиденото по закон изследване, като
преди това са били спазени изискванията за издаване на талон за медицинско
изследване. Отказа за даване на кръвна проба е право на нарушителя, но от
това си право той не може да черпи други права които не са правно
регламентирани.
С тази разпоредба законодателят е гарантирал равенството на
гражданите пред закона. Поставена е юридическа преграда пред възможни
фактически спекулации и опити по осуетяване разкриването на обективната
истина за действителната концентрация на алкохол или на друго упойващо
вещество в кръвта на водача на МПС. Неприлагането на императива на
разпоредбата ще доведе до поставяне в по-неблагоприятно положение на
6
онези от водачите на МПС, които добросъвестно дават кръв за изследване, а
тези отказали да се подложат на кръвно освидетелстване, винаги ще оспорват
показанията на техническото средство, особено при гранични стойности над
инкриминирания минимум на концентрация на алкохол, какъвто е настоящия
случай, или на друго упойващо вещество в кръвта им. Именно поради това
законодателя е посочил двата възможни начина за отчитане на тези
стойности, като не предвидил обаче възможност те да се оспорват или да
бъдат зависими от каквито и да било друго обстоятелство.
Конкретната стойност на алкохолната концентрация в кръвта на водача,
към момента на деянието, може да бъде изведена само от доказателствени
средства, които гарантират достоверност на резултата. Ето защо, Наредба №
*е предвидила използването на технически средства и/или химическо
изследване на кръвта, като и двата способа са ориентирани към обективност
на резултата, съответно, към изключване на субективния фактор. При отказ
на водача да даде кръв за изследване, меродавно е показанието на
техническото средство /чл.6 от Наредбата/, което изключва прилагането
възможността да се отчитат евентуални отклонения в отчитането на уреда. В
нормата няма правна презумпция. Употребата на алкохол в хипотезите на чл.
6 от Наредбата е тази, установена с техническото средство и не се извлича по
метода на презюмирането. Императивното предписание не е правна
презумпция. Ето защо възраженията на защитата, че органа не е отчел
възможните отклонения на техническото средство, с което е бил тестван
жалбоподателя при проверката, като по този начин е допуснал процесуални
нарушения и е приложил неправилно закона, са неоснователни.
Правната квалификация на деянието, дадена от наказващия орган като
нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, е прецизна и в съответствие с
текстовото описание на състава на административното нарушение.
Съдът, приема, че по делото е установено по безспорен начин, че
жалбоподателят като е управлявал след употреба на алкохол с концентрация
0.51 промила в издишания въздух процесното МПС на инкриминираната дата
и място, е осъществил от субективна и обективна страна състава на
административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, за което е ангажирана
отговорността му по чл.174, ал.1 т.1 от ЗДвП , тъй като е управлявал моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до
7
0,8 на хиляда включително, а именно: – 0.51 промила, установена с
техническо средство.
Съгласно разпоредбата на чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП, който управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация
на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително,
установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването
му в издишвания въздух, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6
месеца и глоба 500 лв.
Съдът намира, че наказващият орган е съобразил в пълна степен
разпоредбата на чл. 27 ЗАНН при определяне на наказанието по чл.174 ал.1
т.1 от ЗДвП и е определил наказанието в размера, посочен от закона - глоба в
размер на 500 лв. и 6 месеца лишаване от право да управлява моторното
превозно средство, поради което размера на наказанието не подлежи на
изменение при съдебния контрол.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ****/***. на
Началника на РУП- ***, с което на Х. Х. Л. с ЕГН ********** от ******, за
нарушение на чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 500 лева
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание
чл.174 ал.1 т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Бургас в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
8