РЕШЕНИЕ
№ 286
гр. Варна, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110205175 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ИВ. М. ИВ. ЕГН **********, подадена чрез адв. З.Н. от АК Бургас
против Електронен фиш серия К № 5374186, с който за нарушение на чл. 21,
ал.1 от ЗДП е било наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв. на
основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДП.
В жалбата си въззивникът твърди, че ЕФ е незаконосъобразен,
неправилен и бил издаден при допуснати процесуални нарушения. Сочи, че в
ЕФ не било посочено, че срещу същия можело да бъде подадено възражение,
както и че можело да бъде обжалван, не ставало ясно кой бил издал фиша и
кога го е направил, което възпрепятствало възможността да се преценят
давностните срокове – в частност дали бил издаден в едногодишния срок от
констатиране на нарушението. Сочи че от фиша не ставало ясно дали
техническото средство с което било установено нарушението било изправно,
както и че били нарушени правилата при съставяне на протокола по чл. 10,
ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015год., а от фиша не ставало ясно дали
техническото средство било монтирано на движещ се полицейски автомобил
или на такъв в покой. Моли ЕФ да бъде отменен като претендира присъждане
на направените по делото разноски.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от същия чрез адв. Н., в която по
същество се моли ЕФ да бъде отменен като се отправя искане и за
1
присъждане на направените по делото разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована за датата на съдебното
заседание, представител не се явява. По делото са постъпили писмени
бележки от ю.к. Л., в които същата изразява становище за неоснователност на
жалбата и моли ЕФ да бъде потвърден. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, а в условията на евентуалност, в случай, че
жалбата бъде уважена и се претендират разноски за адвокатско
възнаграждение моли да бъдат присъдени такива в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията
посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване и от надлежна страна, поради
което същата е процесуално допустима.
Електронен фиш (ЕФ) серия К № 5229010 е бил съставен от ОД на МВР
Варна за това, че на 31.10.2019год. в 14:40часа, в гр.Варна, на южен пътен
възел „Аспарухов мост“ в посока центъра на гр.Варна с МПС „Ленд Ровер
Рейндж Ровер Ивоук“ с ДК№ СТ2033РВ е било извършено нарушение за
скорост като автомобилът бил управляван със скорост 86км./час при
разрешена скорост 50км./час с превишение на разрешената скорост с
36км./час. Като собственик/ползвател на автомобила бил вписан въззивника
ИВ. М. ИВ., а нарушението било заснето с автоматизирано техническо
средство № TFR-1: 524. Посочено, било че е нарушена нормата на чл. 21, ал.1
от ЗДП и е наложена глоба на въззивника в размер на 400лв., на основание чл.
182, ал.1, т.4 от ЗДП.
В предходен момент за същото нарушение бил съставен ЕФ серия К№
3131704 на М. И. М. ЕГН **********, който ЕФ бил анулиран поради
подадена от М. М. декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДП и представяне на копие
на СУМПС на въззивника.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства – писмени и
веществени, като доказателствата са непротиворечиви и не водят на различни
правни изводи.
След преценка на събраните по делото доказателства и осъществявайки
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на атакувания
акт относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание съдът, прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП при нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за
2
което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно
превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен
фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа
данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните
работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата,
точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано
превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби,
размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните
работи.
В случая съдът констатира, че ЕФ отговаря на формалните изисквания
описани по-горе.
Вярно е изложеното в жалбата, че в ЕФ не е посочено, че срещу него
може да бъде подадена възражение, както и че може да бъде обжалван, не
било посочено и кой бил издателя на ЕФ, но то и такова изискване в ЗДП не е
предвидено.
ЕФ е регламентиран в нормите на чл. 39, ал.4 от ЗАНН, чл. 189, ал.4 от
ЗДП и §.1 от ДРЗАНН. Съгласно последната разпоредба ЕФ е електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез информативно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани средства и системи. При
това положение очевидно няма как конкретно лице да бъде издател на фиша
защото той се създава от информационна система.
Действително датата на нарушението е съществен елемент от всяко
нарушение, но в случая тя е посочено в ЕФ. Що се касае до датата на издаване
на ЕФ такава не е предвидена в закона – чл. 189, ал.4 от ЗДП. Там
законодателят е предвидил единствено дата на извършване на нарушението,
която е и единствената релевантна дата. В тази връзка доколкото
производството по ангажиране на адм. наказателна отговорност с ЕФ е
особено, то единствените релевантни за давността дати са тези на извършване
на деянието и на влизане в сила на ЕФ. Давността за търсене на
административнонаказателна отговорност в случая започва да тече от датата
на нарушението, а тази за изпълнение на наложеното административно
наказание от датата на влизане в сила на ЕФ като следва да бъде отбелязано
още че в случая давностните срокове предвиден в нормата на чл. 34 от ЗАНН
не намират приложение, доколкото те регламентират съставянето на АУАН и
издаването на НП, а ЕФ не е нито едното, нито другото. Законовата препратка
в чл.189, ал.14 ЗДвП не се отнася за електронните фишове. Напротив,
разпоредбата на чл. 85а от ЗАНН предвижда, че доколкото в този закон няма
особени правила за административнонаказателния процес при нарушения,
установени с техническо средство или система съгласно чл. 39, ал. 4, се
3
прилагат разпоредбите на ЗДП. Особени правила относно производството по
издаване на електронни фишове ЗАНН не съдържа. И след като това е така, то
досежно давността приложение намира уредбата относно погасяване на
наказателното преследване по давност в общата част на Наказателния кодекс,
по силата на препращащата разпоредба на чл.11 от ЗАНН, в частност
уредбата регламентираща абсолютната давност която е обвързана и от датата
на нарушението. В този смисъл за и задължителните указания дадени с
Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС. В случая тази давност е в
размер на 4 години и шест месеца (чл. 80, ал.3 вр. ал.1 ,т.5 от НК) и към
момента не е изтекла.
В контекста на визираните в закона реквизити на ЕФ посочени по-горе
и легалната дефиниция за ЕФ дадени в нормативната уредба съдът намира за
неоснователно и наведените в жалбата възражение че от ЕФ не става ясно
дали той бил въведен от компетентен орган. В случая материалния закон е
приложен правилно. По категоричен начин от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства се установява, че е реализирано нарушение по чл. 21,
ал.1 от ЗДП като разрешената скорост е била 50км./час (изрично определена в
чл. 21, ал.1 от ЗДП за движение в населено място – поставянето на нарочен
знак не се изисква), а въззивникът се е движел с превишение от 36км./час.
Действително видно е че техническото средство е отчело скорост на
движение 89км. час, а въззивникът е наказан за движение със скорост
86км./час. Това обаче безспорно показва, че при определяне на доказаната
скорост на движение е взета предвид и допустимата регламентирана съгласно
ЗИ грешка и то в полза на извършителя.
В случая видно от събраните по делото доказателства нарушението е
установено посредством мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M,
монтирана на служебен автомобил с № В3403НС. В тази насока е приложения
към преписката Протокол № 819р-24583 от 01.11.2019год. съставен съобразно
нормата на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 на Министъра на вътрешните
работи за условията и реда за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и
съдържащ всички относими реквизити по образеца в тома число и изброените
в жалбата.
На следващо място по безспорен начин от приложените към преписката
писмени доказателства се установява, че въпросното техническо средство е
било одобрено от БИМ. В тази насока е удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835 видно от което мобилната система за
видеоконтрол тип TFR1-M (техническото средство с което е било заснето
нарушението предмет на ревизирания ЕФ) е одобрена от БИМ на
24.02.2010год. като срока на валидност на удостоверението е до
24.02.2020год. По делото са налице и категорични доказателства (протокол от
проверка извършена в оправомощена от БИМ лаборатория) установяваща
4
техническата годност на системата към датата на заснемане на нарушението.
В тази вързка следва да се посочи, че не е спорно, че лабораторията на МВР е
оправомощена да извършва последващи проверки, а и този факт е публично
известен. Информацията за оправомощените лаборатории е публикувана на
основание чл.55, ал.1 от ЗИ в официалния бюлетин на ДАМТН и е достъпна
на интернет страницата на ДАМТН в рубриката Регистри – Списък на лицата
оправомощени за проверка на средства за измерване на компоненти и
допълнителни устройства към тях където лабораторията на МВР фигурира
под № 19.
Що се касае до автора на деянието според настоящия съд той също е
бил определен коректно от органите на МВР доколкото въззивникът е бил
посочен като водач на МПС-то от собственика на същото съобразно
предвидения за това ред в чл.189, ал.5 от ЗДП.
Доколкото превишението на скоростта е 36км/ч. то правилно е
приложена и санкционната норма на чл. 182, ал.1, т.4 от ЗДП като е
определено наказание глоба във фиксирания в тази норма размер – 400лв.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът счете, че атакувания ЕФ е
законосъобразно издаден и като такъв следва да бъде потвърден.
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса, както от въззивника
така и от въззиваемата страна.
С оглед крайния изход на делото (ЕФ подлежи на потвърждаване)
искането на въззивника за присъждане на разноски, макар и своевременно се
явява неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
С оглед изхода на делото съдът счете, че направеното своевременно (в
депозирани преди даване ход на делото писмени бережки) искане от страна
на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява основателно и счете че на основание 63д, ал.4 от ЗАНН такова следва
да бъде присъдено в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ
/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от ЗАНН. Съгласно
чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита по дела по
ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е предвидено
възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна и от друга
5
това, че делото е приключило в едно съдебно заседание, а процес.
представител на въззиваемата страна не е участвал лично в съдебното
заседание като единствено е представил писмени бележки, съдът счете че
следва да присъди юрисконсултско възнаграждение на минимума предвиден
в наредбата, а именно - 80лева. Посочената сума следва да бъде заплатена от
въззивника в полза на ОД на МВР Варна.
С оглед на всичко изложено по-горе и на основание чл.63 ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5374186, с който на ИВ.
М. ИВ. ЕГН **********, на основание чл.182, ал.1, т.4 от ЗДП е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 400лв.
ОСЪЖДА ИВ. М. ИВ. ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Несебър
ж.к. „Черно море“ 2 № 75, ап.2 да заплати на ОД на МВР Варна, сума в
размер на 80лв. представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6