РЕШЕНИЕ
№ 924
гр. Пловдив, 19.05.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като
разгледа докладваното от Председателя, адм.
дело № 144 по описа за 2023 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. Производството
и становищата на страните:
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2. Образувано е по жалба на П.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адвокат Г., срещу заповед № РД-684/27.07.2022 г., издадена от кмета на община Карлово, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Два навеса“, намиращи се в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605, кв. 47 по плана на с. Войнягово, общ. Карлово и административен адрес: ул. „***“ № 6, с извършител на строежа – г-н П.П.П..
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че ответният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, в частно не установил времето на построяване на строежа, характерът, предназначението и разположението му. Поддържа се, че строежът е изпълнен от оспорващия през 1987г., поради което следва да се определи като „търпим“. Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът – кмет на община Карлово, чрез процесуалния си представител адв. Ц., е на становище, че жалбата е неоснователна. Поддържа се, че за процесния обект не са налице предпоставките за търпимост. Иска се присъждане на съдебни разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена за
възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
ІІ. По допустимостта на
жалбата:
5. Жалбата е подадена в предвидения преклузивен процесуален срок и
при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. По силата на доброволна
дела, с нотариален акт № 188, том III, рег. № 4530, дело № 497 от 2018г. и нотариален акт № 106, том IV, рег. № 5292, дело № 634 от 2019 г. П.П.П. е придобил
собственост върху УПИ X-617, кв. 47 по плана на с. Войнягово, общ. Карлово,
одобрен със заповед № 187/1979г. и заповед № 325/2018г. с площ 967 кв.м., ведно
с построените в имота масивна жилищна сграда, двуетажна полумасивна стопанска
постройка и всички други строителни подобрения,
с адрес: ул. „***“ № 6.
7. На 14.12.2021г.
длъжностни лица при община Карлово в присъствието на П.П. извършили проверка на
строеж: „Два навеса“, намиращи се в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605, кв.
47 по плана на с. Войнягово, общ. Карлово.
В резултат на проверката е съставен Констативен акт № 19/14.12.2021 г.,
в които е отразено, че строежът са собственост на П.П., за който не са
представени одобрен проект и разрешение за строеж. Строителството е описано
като два навес с размери: 4,45м на 3,15 м и 4,45 м на 3,80 м, разположени между
плевня и лятна кухня в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605. Изготвена е и
графична част, от която е видно разположението на констатираното незаконно
строителство и неговият обем.
При тези данни проверяващите установили, че строежът е незаконен по
смисъла на чл. 225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на
процедура за премахване на незаконното строителство.
8. П.П. подал възражение вх. № 94-00-6894/20.12.2021 г. до кмета на община Карлово, в което заявил, че е извършил строежа през 1978г., поради което същият като търпим и годен за ползване не подлежи на премахване.
9. Със Заповед № РД-684/27.07.2022 г. кметът на община Карлово, наредил да се премахне незаконен строеж: „Два навеса“, намиращи се в УПИ X-617, на границата с УПИ VII-605, кв. 47 по плана на с. Войнягово, общ. Карлово като в мотивите си посочил, че строежът не е търпим, въпреки декларираната година на строителство. Контролният орган не е установил категорията на строежа, нито е посочил спрямо кои строителни правила и нормативи е установил несъответствие. Като единствено основание за премахването му е отразена липса на разрешение за строеж и строителни книжа.
10. По делото бе допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като компетентно и обосновано. Според вещото лице и от огледа на място се установява, че процесният строеж е шеста категория, представляващ допълващо застрояване, което към настоящия момент се явява разположено на страничната регулационна граница на УПИ X-617, покриващо съществуваща плътна ограда в съседния УПИ VII-605, която е с височина 1,80 м. По действащия застроителен план, одобрен със заповед № 325/16.04.2018г. на кмета на община Карлово, в имота не е предвидено допълващо застрояване. Двата навеса попадат в зона от 5 метра, определена като свободна от застрояване между страничната регулационна граница към съседния УПИ. Имотът е отреден за ниско жилищно застрояване. По застроителния и регулационен план от 1979г. строежът е бил разположен на имотната граница, но отдалечен от регулационната граница, т.е. представлявал е постройка на свободно застрояване. Разположението на строежа по страничната регулационна граница към момента се дължи на неприложена регулация, която е предвиждала придаваеми части към имота на жалбоподателя. Застроената площ на обекта е 28,33 кв.м. При билото височината му е 3,20 м, а при стрехата – на 1,93 м от терена. Постройките имат обща покривна конструкция. Единият навес се ползва за домакински – складови нужди, а другият е обособен като къщичка за куче. Не могат да бъдат квалифицирани като селскостопански постройки по смисъла на чл. 44 от ЗУТ. Съобразно техническото състояние на строежа вещото лице установява съответствие с декларирания от жалбоподателя период на изграждане. Значителното овехтяване на дървените елементи сочи на строителство от преди 40 години. На място вещото лице установява фактическа обстановка, която е еднаква с даденото в заповедта описание на строежа. Налице са незначителни отклонения в измерените размери, които не са пречка за индивидуализиране на строежа. Демонтирането на навесите може да се извърши без да бъдат засегнати други сгради и обекти в имота или в съседни имоти.
11. По делото се събраха показанията на свидетеля Д.
В. М. – в роднинска връзка с оспорващия.
Свидетелят твърди, че познава имота на П.,***. Сочи, че жилищната сграда в
имота било построена преди 1978 г., а обслужващите постройки през 1978г.
ІV. От правна страна:
12. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него
длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста
категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части от тях.
Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от служителите за
контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). Актът се
връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен
срок. Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта
се поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината,
района или кметството.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж
или част от него е незаконен, когато се извършва: 1. в несъответствие с
предвижданията на действащия подробен устройствен план; 2. без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж; 3. при съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със строителни продукти, несъответстващи
на изискванията, или в нарушение на правилата за изпълнение на строителните и
монтажните работи, ако това се отразява на конструктивната сигурност и
безопасното ползване на строежа и е невъзможно привеждането на строежа в
съответствие с изискванията на този закон; 5. при наличие на влязъл в сила
отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т. 8 от ЗУТ и 6. в нарушение на
изискванията за строителство в територии с особена териториалноустройствена
защита или с режим на превантивна устройствена защита по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи"
са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ
застрояването в урегулираните поземлени имоти е основно и допълващо.
Застрояване със спомагателни, стопански, обслужващи и второстепенни постройки,
допълва основното застрояване. Правилата относно основното и допълващо
застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ, където са предвидени
специфичните характеристики и предназначение на различните видове строежи. Така
по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради" са тези строежи, чрез
които се осъществява основното застрояване на поземлените имоти съобразно
тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни, вилни,
обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява допълващото
застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер - например: барака,
навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска сграда.
Според чл. 147, ал. 1 ЗУТ за изграждане на
постройки на допълващото застрояване се изисква издаване на разрешение за строеж,
без необходимост от одобряване на инвестиционен проект.
При горната фактическа и правна установеност
настоящия състав на съда, намира за безспорно, че процесният строеж
представлява стопанска постройка, обект на допълващото застрояване, VI-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ. В тази насока е и становището на вещото лице инж. Р.. При това положение
се налага изводът, че ответният административен орган е издал оспорения
административният акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и
териториална компетентност.
Предвид липсата на разрешение за строеж и строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.
По делото безспорно се установи, че
оспорващият притежава процесното строителство и терена, върху който е изпълнено
като същият не отрича обстоятелството, че ползва постройката. При това положение съдът намира, че правилно е
определен и адресатът на обжалвания административен акт.
На следващо място след като процесният строеж
е незаконен, за да подлежи същият на премахване, следва да бъде преодоляно
ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ, респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи
търпимост следва да са налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1)
строежът да е, изградени до 7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни
книжа (т.е. незаконен строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни
градоустройствени планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към
момента на реализирането му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите,
действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
Следващи две хипотези на търпимост са уредени
в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода
8 април 1987 г. - 30 юни 1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този
закон, не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на
извършването им или съгласно този закон, и ако са декларирани от собствениците
им пред одобряващите органи до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи,
започнати след 30 юни 1998 г., но неузаконени до обнародването на този закон,
не се премахват, ако са били допустими по действащите подробни
градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали за посочения
период или съгласно този закон, и ако бъдат декларирани от собствениците им
пред одобряващите органи в 6-месечен срок от обнародването на този закон.
Най - сетне, законодателят с разпоредбата на
§ 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР
на ЗУТ, като е въвел нов период за обявяване на строежите за „търпими”. Този
нов период включва строежи, извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат
„търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон.
Тук следва да се има предвид, че доколкото
нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/,
т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и
ал.3. Това е така, защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не
изключва приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР
на ЗУТ, а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за
обявяване на строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение
№ 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на Върховния административен
съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. № 3521/2016 на Върховния
административен съд;
Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния
административен съд /.
Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето
за извършване на незаконния строеж се установява с всички доказателствени
средства, допустими по Гражданския процесуален кодекс, включително и с
декларации.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства
съдът намира за безспорно, че процесните
навеси са били изградени в имота на жалбоподателя в периода 1978г. Това
обстоятелство се подкрепя и от приетата без възражение от страните съдебна
експертиза. Тоест относими към казуса са правилата на §
16, ал. 1 ЗИД на ЗУТ и за да бъде класиран като „търпим“ строежът следва да е бил допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и да е бил допустим по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му или съгласно ЗУТ.
В случая към
периода на изпълнение на строежа за територията, в която е разположен, не е бил
налице одобрен застроителен и регулационен план. Първото регулиране на
територията е извършено с Кадастрален, регулационен и застроителен план на с.
Войнягово, одобрен със заповед № 187/25.06.1979г. Каза се по този план строежът
се явява изпълнен в имота на отстояние от страничната му регулационна граница.
Според правилата
на чл. 119 от ППЗТСУ, второстепенните постройките с обслужващо домакинско
предназначение - летни кухни, лека постройка за отоплителни материали и беседки,
могат да се правят в части за малкоетажно застрояване, в малки и много малки
градове и в селата. В застроени парцели второстепенни постройки могат да се
изграждат, ако в сградата няма помещения за съответните нужди, при условията и
по реда на чл. 112, ал. 4 – когато не са предвидени с действащия застроителен и
регулационен план, ако се застрояват свободно или свързано с основното
застрояване в парцела или свързано само между два парцела, при спазване на
правилата, нормите и нормативите по териториално и селищно устройство.
Нормата на чл. 120 от Наредба № 5 за правила и норми по териториално и селищно устройство (обн., ДВ, бр. 69 от 02.09.1977 г.) Второстепенните постройки могат да имат застроена площ общо (без беседките) най-много 20 кв. м при най-голяма височина 2,30 м до най-високата част на стрехата и 3,00 м до най-високата част на билото. Когато постройките се разполагат на регулационната линия към съседа, най-високата част на билото може да има височина най-много 3,60 м.
Според чл. 121 от Наредба № 5, второстепенните постройки могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканната им стена се покрива напълно от калканната стена на заварена сграда в съседния парцел или със съгласие на собственика на съседния парцел, изразено в нотариално заверено заявление до техническата служба
при общинския народен съвет или декларация, подписана в присъствието на длъжностни лица от техническата служба при съвета, при задължение от негова страна да направи също такава постройка така, че калканните стени да се покрият напълно. В този случай трябва да се изгради съответен пожаропредпазен зид.
Съгласно правилата на чл. 41, ал. 2 ЗУТ, постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради.
Правилото на чл. 46, ал. 2 ЗУТ, второстепенните постройки на допълващото застрояване са с височина до 2,5 м над прилежащия терен и до 3 м до най-високата част на покрива. Когато постройките се разполагат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, най-високата част на покрива при калканната стена може да има височина до 3,6 м.
При тази фактическа и правна обстановка
съдът намира, че процесните два броя навеси отговарят на правила и норми по
териториално и селищно устройство, действали към годината на изграждането им.
Удовлетворено е условието за разположението им по смисъла на чл. 121 от Наредба
№ 5/02.09.1977 г. Спазено се явява и условието за допустима застроена площ,
доколкото установената от експертиза обща застроена площ от 28,33 кв.м се явява
разпределен между двата навеса и всеки от тях е с площ под 20 к.м. В тази
насока са и поясненията на вещото лице, дадени в последното по делото съдебно
заседание. Съдът намира, че правилото на чл. 120 от Наредба № 5/02.09.1977 г. е
удовлетворено не само поради даденото от контролния орган описание на строежа –
два навеса, което се потвърждава като съответно на наличното на терена строителство,
но и поради конструктивното обособяване на две самостоятелни помещения, които
се ползват за отделни битови нужди. Това фактическо обстоятелство покрива
понятието за отделен обект по смисъла на пар. 5, т. 39 ДР на ЗУТ - самостоятелен
строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение,
самостоятелно функционално предназначение. Тоест, противно на позицията на
ответника, общата покривна конструкция не е достатъчна, за да се квалифицират
двата навеса като един обект – строеж.
Налице е отклонение във височината на билото
на общия покрив, което с явява с двадесет сантиметра над допустимото. Въпреки
това съдът намира, че това отклонението не е пречка за определяне на
незаконното строителство като търпимо, тъй като към настоящия момент то се
ситуира на странична регулационна граница, покриващо плътна ограда – допустимо
разположение по смисъла на чл. 41, ал. 2 ЗУТ, в обема на максимално
предвидената височина до 3,6 м. - чл. 46, ал. 2 ЗУТ.
Дори да се приеме, че констатираното отклонение
във височината на постройката е до толкова съществено, че я поставя извън
хипотезата на „търпим строеж“. Преди да се установи за законосъобразно
премахването й, съдът дължи и преценка за съразмерност в намесата спрямо
преследваната от закона цел.
Трайното е разбирането в практиката на Европейския съд по правата на човека, че във всеки конкретен случай на държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и дали е "необходима в едно демократично общество". По отношение на „допустимостта на намесата“ е релевантно обстоятелството дали тя е предвидена в закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен резултат.
Необходимостта от намесата в условията на демократично общество се поставят в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на противопоставим частен интерес.
При това положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса - „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел? Тук следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи към уязвима група или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на демократичното общество.
Съдът намира за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената защита. Безспорно е, че основния принцип са съразмерност цели да гарантира защита на основни граждански права, каквото е правото на собственост. Тук обаче не може да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със съответното незаконно строителство. Например: законно и добросъвестно ли е придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на неотложни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи за решаване на тези нужди и т.н.
В този аспект всяко недобросъвестно и противоправното поведение: строителство в територии, изключени от гражданския оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим (охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати, плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен административен акт за забрана на строежа и достъпа до него, отслабва тезата за непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се стимулира погазването на законоустановените правила и норми за обществено поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за съразмерност.
С оглед
спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния
незаконен строеж ще се яви непропорционална намеса в правната сфера на
засегнатото лице съобразно преследваната от закона цел. С изграждане на двата
навеса в собствения си имот, преди повече от 40 години, жалбоподателят не е
преследвал постигане на правно запретен резултат. Предвид липсата на приложим
към годината на изпълнение устройствен план, тези действия се явяват извършени
в условията на общо приложими устройствени правила и нормативи, които не са
били съществено пренебрегнати. Строежът не се установява в императивно
забранена територия. Постройките са изпълнени в собствен имот за задоволяване
на типични битови нужди. Собствеността е придобита законно и добросъвестно. Това
поведение не е манифестирано в ярък разрез с установения ред на държавно
управление, така щото да оправдава неблагоприятния резултат за адресата на акта.
В конкретния случай съдът намира, че оспорващия не се стреми да реализират ползи от
собственото си противоправно поведение, а да охрани правото си на собственост
върху допустими по действащите правила и нормативи строежи. Иначе казано
съществуването на процесните постройки не се явява в крайно нетърпима колизия
със защитаваните обществени интереси.
Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.
V. По съдебните разноски:
13. Предвид изхода на делото, претенцията на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски се явява основателно. Разноските се доказват в размер на 910 лева, от които 400 лева за възнаграждение на вещо лице, 500 лева за адвокатска защита и 10 лева за държавна такса.
На основание чл. 143, ал. 1 във вр. § 1, т. 6 от ПЗР на АПК разноските следва да бъдат поставени в тежест на юридическото лице, в структурата на което е ответният административен орган.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ заповед №
РД-684/27.07.2022 г., издадена от кмета на община Карлово.
ОСЪЖДА община Карлово да заплати на П.П.П., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 910 /деветстотин
и десет/ лева, представляващи съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: