Номер 34111.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеПърви състав
На 11.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Татяна Черкезова
Николинка Чокоева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20204500500509 по описа за 2020 година
Производството е по чл.435 ГПК.
Д. Г. Д. е обжалвал Постановление на ЧСИ В.Н. рег.№ *** на КЧСИ по изп.дело №
427/2020 год.по описа на ЧСИ,с което е отказано прекратяване на изпълнителното
производство по отношение на :0,27 лв.законна лихва за издръжка за м.януари 2019 год.в
размер на 100 лева за периода от 19.ІІ.до 27.ІІ.2019 год.;120 лв.издръжка за м.юни2020
год.,ведно със законната лихва ,считано от 19.VІІ.2020 год.;300 лева адвокатско
възнаграждение за образуване и водене на изп.дело;субсидирани авансови такси и разноски
по т.1,т.4,т.2,т.9,т.31 и т.26 ТТРЗЧСИ ,общо в размер на 190,93 лв.с ДДС,;изпълнителното
производство е прекратено по отношение на :по 300 лева месечна издръжка за месеците от
февруари до декември вкл. 2019 год.,от януари до април 2020 год.,180 лв.за м.юни и 300
лв.за месец юли 2020 год.; както и в частта,с която е отказано присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение в полза на длъжника Д. Г. Д. .Развива оплаквания за
незаконосъобразност на обжалваните действия и иска отмяна на отказа за прекратяване на
изпълнителното производство,на определените дължими от длъжника разноски общо в
размер на 490,93 лева/сбор от адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изп.дело и субсидирани такси и разноски по ТТРЗЧСИ;присъждане на разноски в полза на
длъжника в изпълнителното производство и разноските в съдебното производство.
Ответницата по жалбата-взискател в изпълнителното производство счита същата за
неоснователна.
Съдът,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните,мотивите на
ЧСИ по повод обжалваните действия и обсъди събраните по делото и в изпълнителното
производство доказателства, намира за установено следното:
1
Жалбата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане,а разгледана по
същество,е частично основателна.
Изпълнителното производство под № 427/2020 год.по описа на ЧСИ В.Н. е
образувано по молба на Г. Й. Д. въз основа на издаден по гр.д.№ 7735/2018 год.по описа на
РРС изпълнителен лист ,с решението по което длъжникът Д. Г. Д. е осъден да заплаща на
детето си Г. Д. месечна издръжка в размер на 300 лева,считано от 18.І.2019 год.,ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска,до настъпване на причини за нейното изменение
или прекратяване.Молбата е изготвена от адвокат с приложено към нея адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ,удостоверяващ уговорено и платено
възнаграждение в размер на 300 лева за образуване и водене на изп.дело,като е поискано
присъждане и на разноските по изпълнителното производство. Покана за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 29.VІ.2020 год.,който с молба от 1.VІІ.2020 год.чрез
процесуалния си представител адвокат Ф. е поискал прекратяване на производството на
основание чл.433,ал.1,т.1 ГПК-поради погасяване на задължението преди образуване на
делото,а на основание чл.78,ал.4 вр.чл.79,ал.1 ГПК е поискал присъждане на разноските за
платено адвокатско възнаграждение.Изложил е също становище,че не следва да се възлагат
в негова тежест разноските в изпълнението.Представил е извлечение от банкова сметка в
„Уникредит Булбанк“АД за удостоверяване на твърденията за погасено преди образуване
на делото задължение.
Взискателят е взел становище за неоснователност на искането.
ЧСИ се е произнесъл с Постановление от 20.VІІ.2020 год.,с което е прекратил
частично производството-по отношение на месечните вноски за времето,предхождащо
образуването на изпълнителното производство и платени към този момент,отказал е
прекратяване на производството по отношение на непогасено частично задължение за
м.юни,лихва за забава върху издръжката за м.януари и възложените върху длъжника
разноски за адвокатско възнаграждение за образуване на изп.производство и за такси по
ТТРЗЧСИ,като е отказал и присъждане на разноски в полза на взискателя.
При така установеното от фактическа страна,съдът намира подадената жалба за
частично основателна.
Изпълнителното производство е образувано за заплащане от длъжника на издръжка на
малолетното дете на страните чрез неговата майка и законна представителка.Съгласно
закона издръжката на деца се дължи ежемесечно до навършване на пълнолетие ,поради
което изпълнителното производство не може да бъде прекратено на соченото от
жалбоподателя основание по чл.433,ал.1,т.1 ГПК. Дори да е погасил задълженията си за
вноските , с настъпил падеж до образуване на изпълнителното производство,той продължава
да дължи текуща ежемесечна издръжка от тази дата и занапред до настъпване на законна
причина за изменението или прекратяването й.Изпълняемото право е с продължително
2
изпълнение,чиято крайна дата е навършване на пълнолетие на детето,когато издръжката се
прекратява по силата на закона.Едва тогава ще се изпълнят предпоставките на чл.433,ал.2
ГПК –изпълнение на задължението и събиране на разноските,които да обосноват
прекратяване на изпълнителното производство.В подкрепа на изложеното е и законовата
забрана за прекратяване на изпълнителното производство в хипотезата на бездействие на
кредитора по чл.433,ал.1,т.8 ГПК,т.е.изпълнителното производство следва да запази
висящността си докато задължението за издръжка не бъде прекратено на предвидени в
закона основания.
Издръжката следва да бъде платена в месеца,за който се дължи.В настоящия случай
задължението на длъжника за заплащане на издръжка е възникнало на 18.І.2019 год. и
следователно срокът за погасяване на първата вноска е до 18.ІІ.2019 год. и за всяка следваща
издръжка до 18-то число на следващия месец.От представените пред ЧСИ и по настоящото
дело извлечение от банковата сметка на длъжника е видно,че издръжката за месец януари от
120 лева е платена на 27.ІІ.,т.е.налице е забава и се дължи законна лихва върху месечната
издръжка.Не е налице и пълно плащане на издръжката за м.юни 2020 год.,като върху
дължимия остатък от 120 лв.длъжникът дължи лихва за забава,считано от 19.VІІ.2020 год.
В частта за разноските жалбата се явява частично основателна.В тежест на длъжника
са разноските по изпълнението ,а и в случая не е налице хипотезата по чл.433,ал.1,т.1 ГПК
,която да го освобождава от отговорността за разноски.За това той дължи разноските на
взискателя за платено адвокатско възнаграждение за образуване и водене на
изп.производство,както и таксите по т.1,т.4 и т.26 от ТТРЗЧСИ. Представените писмени
доказателства за извършени плащания сочат,че длъжникът не е заплатил изцяло и в срок
всички месечни издръжки за детето ,дължими до образуване на изпълнителното
производство и в този смисъл е станал причина за завеждането му.Съдът намира,че той не
дължи такса по т.9 от ТТРЗЧСИ за наложени запори,по т.2 за проучване на имущественото
състояние на длъжника и по т.31-допълнителни разходи.Този извод се основава на избрания
от длъжника способ за плащане на задължението за издръжка в периода преди образуване на
изпълнителното производство и обстоятелството,че в срока за доброволно изпълнение е
представил доказателства за погасяване на задълженията с настъпили падежи.В този смисъл,
на този етап в изпълнителното производство не е било нужно да се прилагат други способи
за принудително изпълнение/част от тях отменени в хода на производството/,а следователно
и да се възлагат върху длъжника разноски за тези,на практика неприложени способи за
принудително изпълнение.
Жалбата е неоснователна в частта й срещу отказа на ЧСИ да присъди разноските на
длъжника за платено адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.79 ГПК разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника,освен в изчерпателно изброените в ал.1,т.1-3 на
същата разпоредба изключения.Законът не предвижда възможност за възлагане на
разноските на длъжника в тежест на взискателя,а само разглежда хипотезите,в които те
остават за сметка на последния.Разноските,които длъжникът е направил/в случая за платено
3
адвокатско възнаграждение/ остават в негова тежест.
От изложеното следва ,че жалбата следва да бъде уважена и да се отмени атакуваното
постановление на ЧСИ в частта,с която е отказано прекратяване на производството по
отношение таксите по т.9,т.2 и т.31 ТТРЗЧСИ,а в останалата част тя се явява неоснователна
и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Постановлението от 20.VІІ.2020 год.на ЧСИ рег.№ *** с район на действие
РОС по изп.дело № 427/2020 год.по описа на ЧСИ само в частта,с която е прието,че дължи и
е отказано прекратяване на производството по отношение на следните суми:60
лв.субсидирани авансови такси по т.2 ТТРЗЧИ,18лв.-субсидирани авансови такси по т.9
ТТЗЧИ,14,50 лв.субсидирани авансови разноски по т.31 ТТРЗЧСИ.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Г. Д. от град Русе срещу същото Постановление в
останалата част.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5