Мотиви по
НОХД 292/2018 гoд.
На подс.С.А. е
предявено обвинение подробно описано по време, начин и място в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Представителят
на прокуратурата в с.з. поддържа така предявеното обвинение и счита, че с деянието си подс.С.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.343б,ал.1 от НК. Моли съда
да признае подсъдимия за виновен и предлага да му бъде наложено наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под предвидения минимум, при
наличие на смекчаващи отговорността обстоятелства като чистото му съдебно
минало, добрите характеристични данни и признанията които прави, а именно:
наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което на основание чл.66
от НК да бъде отложено за срок от три години, както и кумулативно предвиденото
наказание глоба в размер на 200 лв. На основание чл.343г предлага същия да бъде
лишен от право да управлява МПС за срок
от 10 месеца.
В с.з.
подс.С.С.А. се признава за виновен, съжалява за извършеното и
моли съда да му наложи по-леко наказание.
Съдът
като обсъди всички доказателства по делото, в
тяхната съвкупност и поотделно приема за установено следното от фактическа
страна:
На 15.12.2018 год. св.И.Т. и св.Р.М. били на работа и изпълнявали
служебните си задължения по опазване на обществения ред и контрол на пътното
движение в гр. Момчилград. Около 18:50 часа в гр. Момчилград на ул. „Тракия“ №
18, св.И.Т. със стоп-палка по образец
подал сигнал и спрял за проверка лек автомобил, марка, „Опел Вектра“ с Р№ К 86-39 АХ, управляван
от подс.С.А. и му поискал документите за проверка – неговите и на
автомобила.Тъй като подс.С.А. лъхал на алкохол и бил във видимо нетрезво
състояние, св.И.Т. му извършил проверка за употреба на алкохол с техническо
средство „Дрегер 7510“, дисплея на който отчел наличие на 1,32 промила алкохол.
Св.И.Т. му съставил АУАН, след което му издал талон за изследване в ЦСМП – Кърджали
и му връчил 7 броя стикери с номинал.
Видно от протокол № 317/17.12.2018 г. на НТЛ при ОДМВР - гр.Кърджали от
извършеното химическо изследване е било установено наличие на 1,37 % етилов
алкохол в кръвта на подс.С.А..
От направената справка за нарушител/водач е било установено, че подс.С.А.
се води на отчет в ОДМВР - Кърджали като правоспособен водач и са му били
наложени наказания по ЗДвП.
От справка в Централна база КАТ по регистрационен номер се установява, че лек автомобил, марка, „Опел Вектра“ с Р№ К
86-39 АХ е собственост на С.С.А. ***.
Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка на подс.С.А.
временно е било отнето свидетелство за управление на МПС.
Горната фактическа обстановка съда установи след приемане на събраните по
делото писмени доказателства – уведомително писмо, докладна записка, акт
за установяване на административно нарушение, талон за изследване, заповед за
прилагане на принудителни административни мерки, заповед за задържане на лице,
протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на
алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози, протокол за химическо
или химико-токсилогично изследване, показания, справка за нарушител/водач,
справка за собственост на автомобил, свидетелство за съдимост, характеристична
справка и декларация за семейно положение , както и от гласните
такива - свидетелските показания на св.И.Т. и св.Р.М., които съда като неоспорени
по делото приема изцяло.
Въз основа на така приетата
фактическа обстановка, съдът от правна страна съобрази следното:
По така описаният начин
обв.С.А. осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на
чл.343б, ал.1 от НК.
От обективна страна следва да се приеме за
безспорно доказано по делото, че подс.С.С.А. на 15.12.2018 год. е управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил, с концентрация на алкохол в кръвта си 1,37 %о.
Концентрацията е установена по надлежния ред с протокол за химическа
експертиза, като са спазени изискванията, установени в Наредба № 30 за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства.
От субективна
страна подс.С.А. е извършил деянието виновно, при условията на пряк
умисъл като е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да
ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършеното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е
искал тяхното настъпване, поради
което съда намира, че е налице пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 НК.
Условията и
причините за извършване на престъпното деяние са свързани с недостатъчното
уважение към установените обществени и нормативни правила, надценяване на
собствените си възможностите, слаб самоконтрол и неосмисляне на постъпката.
За да определи
наказанието на подс.С.С.А., съдът прецени степента на обществена
опасност на конкретното деяние и данните за личността на извършителя, подбудите
за извършване на деянието и като взе предвид смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимия,
констатира следното:
Обществената опасност на извършеното от
подсъдимия е типична за този вид деяния, които
се отличават с висока степен на обществена опасност, поради
обществените отношения, които
засягат - тази на дееца е ниска, с оглед чистото му съдебно минало. По делото са
представени и характеристичните данни ,които са добри. Установява
се и че на подсъдимия, като
водач на МПС са му налагани наказания по ЗДвП.
При определяне на наказанието съдът намира, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание под най-ниския предел предвиден в чл.343б, ал.1 от НК от 1
година, при наличието на многобройни смекчаващи вината обстоятелства, с
приложение на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Ето
защо едно наказание „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца би се явило
достатъчно по вид и размер за стореното от подсъдимия, както наказание „глоба”
към минималния размер на предвиденото, а именно в размер на 200 лв.
В случая са налице условията за приложението на чл.66 от НК, поради което
съдът намира, че така наложеното наказание „лишаване от свобода” следва да бъде
отложено за изтърпяване за срок от 3 години.
На основание чл. 343г НК, съдът лиши
подсъдимия от права по чл. 37, т.7 НК - да управлява МПС за срок от десет месеца, като
следва да бъде зачетено и времето, през
което подсъдимия е бил лишен от това право по административен ред. Ето защо следва подсъдимия да
бъде лишен от право да управлява МПС за срок от десет месеца, считано 17.12.2018
год.
При този изход на делото, осъдителната
присъда, подсъдимия С.С.А. следва да бъде осъден да заплати разноските
направени по делото в размер на 38.25 лв.
С така наложените наказания по вид и
размер, съдът намира, че напълно ще бъдат осъществени целите на наказанието,
визирани в чл.36 от НК.
Водим от изложеното, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: