РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 562 / 7.8.2020г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, II състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети юли през две хиляди и двадесетата година в
състав:
Съдия : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията докладчик Петров адм. дело №1150 по описа на съда за 2019год., за да се
произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството,
исковите претенции и становищата на страните :
1.
Производството е по реда на Глава Единадесета от Административно процесуалния кодекс
във връзка, във връзка с чл.1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди.
2.
Образувано е по искови претенции, заявени от Л.А.В., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника адв. П.К., с посочен адрес ***, оф. 12, да бъде осъдена Община
Белово, област Пазарджик, ЕИК *********, гр. Белово, ул. „Орфей“ № 4А, да му
заплати сумата от 57444,00лв., представляваща обезщетение за общата стойност на
средствата, които са необходими за възстановяване на стопански постройки с
идентификатори 03592.5.28.1 и 03592.5.28.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белово, землище на общ Белово, местност „Света
Петка“, премахнати въз основа на отменена с влязло в сила Решение № 583 от
02.11.2016г., по адм. дело № 900 по описа на Административен съд Пазарджик за
2016г. като незаконосъобразна, Заповед №197 от 16.07.2015г. на Кмета на община
Белово ; сумата от 22582,79лв., представляваща обезщетение за забавено плащане
на сумата от 57444,00лв. в размер на законната лихва, считано от 25.11.2015г.
до 07.10.2019г. ; обезщетение за забавено плащане на сумата от 57444,00лв. в
размер на законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
претенция – 09.10.2019г.(съобразно
направената конкретизация – л. 88) до окончателното й изплащане ; сумата от 1200,00лв.
представляваща обезщетение за общата стойност на 150 бали сено и 2.00куб.м.
избичен иглолистен материал, които са били отнети от ищеца, преди събарянето
на стопански постройки с идентификатори
03592.5.28.1 и 03592.5.28.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Белово, землище на общ Белово, местност „Света Петка“, в изпълнение на
отменена с влязло в сила Решение № 583 от 02.11.2016г., по адм. дело № 900 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2016г. като незаконосъобразна,
Заповед №197 от 16.07.2015г. на Кмета на община Белово; сумата от 473,41лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата от 1200,00лв. в размер
на законната лихва, считано от 20.11.2015г. до 07.10.2019г. ; обезщетение за
забавено плащане на сумата от 12000,00лв. в размер на законната лихва, считано
от датата на предявяване на исковата претенция – 09.10.2019г.(съобразно направената
конкретизация – л. 88) до
окончателното й изплащане ; сумата от 300,00лв., представляваща обезщетение за
вреди от изплатени разноски на Община Белово, в изпълнение на Определение №
1253 от 07.12.2015г., изменено с Определение № 90 от 15.01.2016г. и двете
постановени по адм. дело № 858 по описа на Административен съд Пазарджик за
2015г.
3. Ищецът
твърди да е собственик на реална част с площ от 234кв.м., от имот с пл. № 402
по отменения кадастрален план на с. Голямо Белово, общ. Белово, обл. Пазарджик,
одобрен със Заповед № 8 от 11.01.1994г., целият с площ от 472 кв.м., която
реална част неправилно, според него е нанесена в действащата кадастрална карта
на гр. Белово, одобрена със Заповед № РД-18- 34 от 20.05.2011г. на ИД на АГКК,
като самостоятелен имот с идентификатор 03592.5.28 с площ от 234кв.м.,
местността „Света Петка”, трайно предназначение на територията: земеделска
земя, при съседни поземлени имоти: 03592.5.126, 03592.5.112, 03592.5.18;
15802.504.402 и 15802.504.9563. Собствеността върху имота е установена в
производството по гр. дело № № 1039 по описа на Районен съд Пазарджик за 2016г.
Сочи, че в
имота е имал построени две сгради, а именно: едноетажна сграда с идентификатор
03592.5.28.1, с размери 6.00/4.00м., и двуетажна сграда с идентификатор
03592.5.28.2, с размери 8.00/4.60м., завършени към 1980 год. Стопанските
постройки ползвал, като регистриран земеделски производител за отглеждане на
животни и за съхранение на земеделски култури и храна за животните. На
20.11.2015г., служители на Община Белово изнесли от стопанските постройки 150
бали сено на стойност 600,00лв. и широколистен дървен материал, избичен/на
талпи/, не по- малко от 2 куб.метра, на стойност 600,00лв. Служителите заявили, че имат заповед
за събаряне на двете стопански постройки, която не му показали и негово
присъствие изготвили приемо-предавателен протокол за иззетите от двете
постройки вещи.
На
25.11.2015г., служители на Община Белово и работници багер, камион и друга
механизация, съборили
сграда № 2 почти изцяло, като останала само малка част от бетонна плоча, след
което съборили и другата сграда № 1.
В. е
обжалвал пред Административен съд Пазарджик, Заповед № 197 от 16.07.2015г. на
Кмета на Община Белово и е подал втора жалба за спиране на нейното изпълнение,
по повод но които са били образувани адм. дело № 900 и адм. дело № 858 двете по
описа на съда за 2015г.
С
Определение № 1253 от 07.12.2015г., постановено по АД № 858 по описа за 2015г.,
Административен съд Пазарджик оставил без разглеждане искането на В. за спиране
изпълнението на Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово, като
той бил осъден да заплати на Община Белово, разноски по производството в размер
на 300,00лв., Присъдените разноски били фактически заплатени на общината.
На
09.12.2015г. в отсъствие на ищеца, общински служители отново влезли в имота му
и досъборили с багер остатъка от бетонната плоча на сграда № 2 така, че да не
може да бъде използвана занапред по никакъв начин.
В
производството по адм. дело № 900 по описа за 2016г., Административен съд
Пазарджик е отменил, като неправилна и незаконосъобразна Заповед №
19716.07.2015г. на Кмета на Община Белово, с която на основание чл. 225а, ал.1
от ЗУТ във връзка с чл. 225, ал.2, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на
незаконен строеж „Едноетажна сграда № 1 - с идентификатор 03592.5.28.1. с
размери 6.00/4.00м. и двуетажна сграда № 2 - с идентификатор 03592.5.28.2, с размери
8.00/4.60м., изходящи се в ПИ с идентификатор 03592.5.28“.
Според
ищеца, за възстановяване на двете сгради във вида им преди изпълнението на Заповед
№ 197 от 16.07.2015 год. на Кмета на Община Белово, са необходими следните
средства: издаване на скица с виза за проектиране на стойност 40лв.; изготвяне
на проект на стойност 2000лв.; издаване на разрешение за строеж на стойност
50лв.; издаване на строителна линия и ниво на стойност 300лв.; строително
монтажни работи за възстановяване на сграда с идентификатор 03592.5.28.1 в общ
размер на 13 150,00лв. (включващи: изграждане на първо ниво от сградата с
каменни зидове 23,00м³ на стойност
3500,00лв.; бетонова плоча
над първо ниво 3000,00лв. ; изграждане на второ ниво от сградата с тухлени зидове 12,50м³ на стойност 3500,00лв.;
бетонова плоча над второ ниво на стойност 3000,00лв.; монтаж на врата 1бр. на стойност 150,00лв.) ; строително монтажни
работи за възстановяване на сграда с идентификатор 03592.5.28.2 в общ размер на
27800,00лв. (включващи: изграждане на
първо ниво от сградата с каменни зидове 32,20м³ на стойност 5500,00лв.;
бетонова плоча над първо ниво 3500,00лв. ; изграждане на второ ниво от сградата
с тухлени зидове 16,25м³
на стойност 4200,00лв.; бетонова плоча над второ ниво на стойност 3500,00лв.;
монтаж на 2бр. метални, двукрилни, гаражни врати на стойност 2800,00лв.; вътрешна мазилка на гаражи 60,00м² на стойност 1300,00лв. ; изграждане на трето ниво с дървена
конструкция и обшивка с капаци, монтаж на покрив 32,20м² ; обшивка с дъски на покрив и покритие от ЛТ 62,40м² на стойност
3000,00лв.; непредвидени разходи 10% в размер на 4095,00лв., данък върху
добавената стойност 9009,00лв.) ; удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежите
- 1000лв.
Иска се
заявените претенции да бъдат уважени, като се присъдят сторените разноски по
производството.
4. Община
Белово, чрез процесуалния представител адв. М. е на становище, че исковите
претенции са недопустими, а по същество недоказани и неоснователни.
В
представени по делото писмени бележки се развиват съображения относно правната
същност на исковите претенции. В този контекст се счита, че ищецът хаотично е
изложил твърдения за трите отделни хипотези на които основава претенциите си
обезвреда – в резултат на обявен за
незаконосъобразен административен акт с влязло в сила съдебно решение; в
резултат на незаконосъобразни действия на общински служители по фактическото
събаряне на сградите и в резултат на бездействие на Кмета на Община Белово,
изразяващо се в непредставяне на самата
заповед. Според ответника, не става ясно и не се установява изпълнението на кои
задължения от ответната общинска администрация представляват осъществяване от
нея на правомощия в изпълнение на административна дейност, тъй като с
действията по изпълнението не се вменяват задължения, нито се създават или
засягат права на лица, те не се осъществяват в административно производство, не
създават отношения на власт и подчинение. С оглед на това за причинените вреди
общината би могла да носи отговорност по общия ред за непозволено увреждане на
основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 от ЗЗД, а не по чл.1 от ЗОДОВ. Счита се, че ако се
разгледат и решат така предявените претенции с правно основание чл.1 от ЗОДОВ,
Съдът ще се произнесе по непредявени искове, което ще обуслови недопустимост на
съдебния акт. Все в тази насока, в защита е посочено още, че „….отменената Заповед № 197/ 16.07.2015г.
сама по себе си няма изпълнителен титул, а съдържа изпълнително основание- на
основание чл.267 и следв.от АПК на изпълнение подлежат изискуеми задължения,
породени изпълнителни основания. Заповедта е изпълнителното основание, но
самата тя няма изпълнителен титул- нейното правно основание е чл.225а, ал.1 от ЗУТ във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, като е наредено премахването на незаконен
строеж „ Едноетажна сграда №1 с идентификатор 03592.5.28.1….“
По същество
се счита, че предявените искове са незаконосъобразни, неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат изцяло отхвърлени. Това становище се
основава на същите съображения, поради които се счита че исковите претенции са
неоснователни. Поддържа се още, че постройките не са със законен статут и е
налице невъзможност за тяхното узаконяване.
Иска се да
бъдат присъдени сторените разноски по производството.
5.
Участвалия по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик е на становище, че в
случая исковите претенции са доказани и основателни, поради което следва да
бъдат уважени.
II. За фактите :
6. Според
представената по делото Скица № 15-193057 от 20.04.2016г. на Служба по
геодезия, картография и кадастър, Пазарджик, поземлен имот с идентификатор
03592.5.28 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, е
разположен в землището на гр. Белово, местност „Света Петка“. Имота е с площ от
234,00м² и начин на трайно ползване –
земеделска земя. Като собственик на недвижимостта е вписана Община Белово. В
имота са заснети две постройки – селскостопанска сграда с идентификатор
03592.5.28.1, едноетажна, с площ от 26,00м² и селскостопанска сграда с идентификатор
03592.5.28.2, едноетажна, с площ от 46,00м².
7. С Решение
№ 932 от 09.11.2017г., постановено по гр. дело № 1039 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2016г. е прието за установено, че Л.А.В. е собственик на реална
част с площ 234,00кв.м. от имот с пл. №402 по отменения кадастрален план на с.
Голямо Белово, общ. Белово, обл. Пазарджик, одобрен със Заповед №8 от
11.01.1994г., целият с площ от 472,00кв.м., която реална част неправилно е
нанесена в действащата кадастралната карта на гр. Белово, одобрена със Заповед
№РД-18-34 от 20.5.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК, като самостоятелен
имот с идентификатор 03592.5.28 с площ 234,00кв.м., местност „Света Петка“,
трайно предназначение на територията: земеделска земя, при съседни поземлени
имоти: 03592.5.126, 03592.5.112, 03592.5.18, 15802.504.402 и 15802.504.9563 и
неправилно е записана в кадастралния регистър като имот собственост на Община
Белово. Решението е влезнало в сила на 25.01.2019г.
8. На
06.07.2015г., от Главния архитект на Община Белово и от служител „УТС, НС и
архив“ в Община Белово е била извършена проверка на въпросния имот и
построените в него сгради. Съставен е Констативен акт № 1 от същата дата, в
който строежа е описан по следния начин : Сграда № 1 (03592.5.28.1) с размери
6,00м./4,00 м., масивна сграда – едноетажна селскостопанска сграда, с каменни
основи, тухлени стени, частично покрити със стоманобетонна плоча и Сграда № 2
(03592.5.28.2) с размери 8,00м./4,60 м., двуетажна масивна селскостопанска
сграда с каменни основи и тухлени стени (неизмазани) с дебелина на зида от
25.00см., върху които е отлята стоманобетонна плоча. Върху плочата е изградена
дървена конструкция, покрита с ламарина.
Посочено е,
че извършителя на строежа е неизвестен, а констатираното нарушение е по чл.
225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тоест сградите са осъществени без одобрени
инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж.
Въз основа
на тези констатации е издадена Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община
Белово, с която е наредено да се премахне незаконен строеж : Едноетажна сграда
№ 1 (03592.5.28.1) с размери 6,00м./4,00 м.двуетажна сграда № 2 (03592.5.28.2)
с размери 8,00м./4,60 м., намиращи се в поземлен имот с идентификатор
03592.5.28 по кадастралната карта на гр. Белово, землище Белово, местност
„Света Петка“.
9. С Жалба
вх. № 5082 от 23.11.2015г., В. е поискал от Административен съд Пазарджик да
спре изпълнението на Заповед № 197 от 16.07.2015г. С Определение № 1253 от 07.12.2015г.,
постановено по адм. дело №858 по описа за 2015г., като е приел, че съобразно
правилото на чл. 166 от АПК, подаването на жалба срещу административния акт,
спира неговото изпълнение, съответно в случая оспорената заповед не попада в
изключенията по чл. 217, ал. 2 от ЗУТ, Съдът е оставил без разглеждане искането
за спиране на нейното изпълнение, прекратил и производството по делото и е
осъдил Л.В. ***, деловодни разноски в размер на 1000,00лв. С Определение № 80
от 15.01.2016г., постановено по същото дело, на основание чл. 248 от ГПК, Съдът
е изменил Определение № 1253 от 07.12.2015г. в частта му за разноските, като е
осъдил Л.В. ***, деловодни разноски в размер на 300,00лв.
На
15.04.2016г., в полза на Община Белово е издаден изпълнителен лист за сумата от
300,00лв.
10.
Междувременно, Л.В. е подал до Административен съд Пазарджик, Жалба вх. № 5310
от 03.12.2015г. срещу Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово.
С Решение № 583 от 02.11.2016г., постановено по адм. дело № 900 по описа за
2015г., Съдът е отменил изцяло оспорената пред него заповед. Този съдебен акт е
оставен в сила с Решение № 8722 от 05.07.2017г., постановено по адм. дело № 881
по описа на Върховния административен съд за 2017г.
11. По
делото се представи План – разстановка на силите и средствата по обезпечаване
на обществения ред при оказване на съдействие по принудителното премахване на
незаконен строеж в с. Голямо Белово, утвърден от Директора на ОДМВР, Пазарджик
на 25.11.2015г., според заявената цел на който е оказване на съдействие от органите
на МВР при изпълнение на Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община
Белово, за премахване на незаконен строеж
в с. Голямо Белово : Едноетажна сграда № 1 и двуетажна сграда № 2, в
местността „Света Петка“, община Белово. Посочения период за изпълнение на
плана е на 25.11.2015г. от 14:00часа до приключване.
12. В съдебно заседание са разпитани
свидетелите Георги Димитров Петров и Васил Стоилов Атанасов.
Първо посоченият от тях, твърди да
познава ищеца от над 40 години. Сочи, че процесните постройки са масивни със
стоманобетонна конструкция, почти на три етажа с две бетонни плочи, намират се
в двора на В. ***. Според него, постройките са строени около 1979-1980 година,
понеже е участвал при изливането на втората плоча и от тогава В. ги ползвал за
животновъден обект. Двете постройки били на калкан, една до друга. В плевнята
се съхранявала люцерна и сено на бали. Според Петров, сградите били съборени на
24.11.2015 г., било църковен празник – Света Екатерина. Съборили покрива, като
с багер и с чук разбили горната плоча и почнали долната, но нея не могли да я
разрушат. Бил премахнат целия покрив с плевнята, тухлите и най-горната плоча.
Половината от горната плоча разбили, а също и страничната външна крайна стена.
След разрушаването на постройките, от тях не останали части които могат да се
ползват.
Петров твърди, че в плевнята имало
дървен материал около 2-3 кубика. Материалът бил изнесен от служители на
общината, както и около 200 бали люцерна и сено. Балите сено и люцерна около
или над 200, също били изнесени от служители на общината, за което си спомня,
че направили опис на изнесените материали. Не знае къде ги закарали. Тези неща
не били върнати и до момента.
Свидетеля Атанасов също твърди да
познава В. добре. Сочи, че в неговия имот имало една масивна стопанска
постройка с две плочи, на два етажа с надстройка за плевня. Понеже терена бил с
денивелация под нивото на пътя, имало обор за животни и на нивото на пътя още
един обор и дървена надстройка над втората плоча за плевня. Атанасов счита, че
постройките са застроени около 1979 г. - 1980 г., като той лично е участвал при
наливане на втората плоча. От тогава В. ги използвал за гледане на домашни
животни. Най-отгоре имало плевник с бали с люцерна и дървен материал около 2-3
кубика.
При събаряне на постройките, не била
показана заповед от общинските служители. Областният управител пристигнал и той
поискал заповед за събаряне, но такава не била представена. Съборили
най-горната плоча и тухлена зидария между първа и втора плоча. Преди това
конфискували люцерната около 80 бали и дървения материал със съответния
протокол, но протоколът не бил представен на собственика. Изнесли ги нанякъде с
общински транспорт и до сега не били върнати. В момента сградата била
съборетина, като приземният етаж можел да се използва, но нагоре не
можело.Атанасов сочи, че В. използвал сградата за обор. Първият етаж бил
приземен защото бил на нивото на пътя, след това бил втория етаж, най-отгоре
била плевня. В. винаги гледал животни в тези помещения, като регистриран като
земеделски производител.
Приземният
етаж се ползвал за обор и на второ ниво също се ползвал за
обор. В. използвал постройката за
отглеждане на животни и съхраняване на фураж.
13. В хода на съдебното производство
е прието без заявени резерви от страните, основно и допълнително заключение по
съдебно техническа експертиза. Въз основа на данните по делото, извършен оглед
и измервания на място, вещото лице Г. е констатирал по останалите части от
конструктивните елементи на сградите, следното описание и характеристики :
- Сградата с идентификатор
03592.5.28.1 се е състояла от два надземни етажа, изградени с дървена
конструкция на подовете и тавана и дървена покривна конструкция, покрита с
поцинкована ламарина. Използвала се е за плевня и склад ;
- Сградата с идентификатор
03592.5.28.2 се е състояла от два надземни етажа и обитаемо под покривно
пространство. Изградена е с основи от каменна зидария, ограждащи стени от
тухла, три подови и тавани стоманобетонови плочи и покривна дървена
конструкция, покрита с керемиди. Използва ла се е като обор на първо ниво,
склад и гараж на второ нива и плевня на трето ниво.
Вещото лице е определило пазарната
стойност за възстановяване на сградите в първоначалният им вид с включени
разходи по изготвянето на необходимите строителни книжа и документи, по метода
на „Възстановителната стойност“(чиста стойност на активите), като са съобразени
текущите разходи за идентичното им възпроизвеждане. Тя е изведена като разходи
за създаване на нов строителен продукт към датата на оценката, с отчитане на
физическото, функционалното и икономическото им обезценяване. Стойността на нов
строителен продукт е получена, чрез средностатистически данни за цената на
единица площ по уедрени показатели. В нея са включени преки разходи (труд,
материали и механизация), допълнителни разходи (административно – управленски),
непредвидени работи, печалба, проектиране, авторски надзор, независим
строителен надзор и др. Начислени са
физическото амортизиране и експлоатационно овехтяване. Вещото лице е пояснило,
че икономическото обезценяване е резултат на външни влияния, като състоянието
на пазара на недвижима собственост, които се отразяват върху стойността на
имота. При определяне на възстановителната стойност на сградите са съобразени:
конструктивно решение, технология на изпълнение, физическо състояние,
функционална пригодност, извършените основни и довършителни строителни работи
За строителната себестойност на
строително монтажните работи, определени като лв./кв.м., вещото лице е ползвало
информация за цените в строителството към дата на оценката съгласно „Строителен
обзор”, издание на „Стройексперт- СЕК ООД, информация от строителни фирми и
публикувани цени на СМР в „Справочник за цените в строителството”.
Конкретните стойности относно сграда
с идентификатор 03592.5.28.1 са следните :
|
1. РЗП (по КК и КР на гр.Белово и след оглед на място) |
26x2 =52.00м² |
|
2. Строителна себестойност за един
кв.м. |
448,00 лв. |
|
Коригиращи
коефициенти: |
|
|
корекция за подобрения,
басейни, други (ако има такива) - от 1.10 до 1.20 |
0.00 |
|
3. Коригирана стойност на строителство (т.2 х коригиращ коефициент) |
448,00лв |
|
4. Стойност на строителни работи на оценявания имот (РЗП х строителна себестойност) |
23 296,00 лв. |
|
Допълнения към строителната
себестойност: |
|
|
5. Допълнения (такси в %) в сила от 09-12-2003 |
|
|
- Арх. проект - % |
10.00% |
|
- Инв. контрол % |
5,00% |
|
- Независим строителен надзор - % |
5,00% |
|
6. Общо (fбщо такси % х Строителна себестойност) |
4 659,20лв |
|
7. Печалба на строителя ( 10 - 15 % от строителната
себестойност) |
2 912,00лв. |
|
8. Стойност на имота по уедрени показатели при 100%
завършеност: |
30 876,20лв. |
|
Разходи (Коригиращи): Или т 9 или т. 10 |
|
|
|
|
|
9. Разходи за Ремонт/Довършителни работи по имота (37 % от т. 8) |
|
|
10. Физическа амортизация. А –
0,8 ( Tm/Tn + (Tm/Tn)20 ) X 100% |
31% |
|
Тт - възраст на сградата (в
години) |
39 г, |
|
остатъчна експлоатационна
годност на сградата |
41 г, |
|
Тп -обща експлоатационна
годност (в години) |
80г. |
|
Стойност на физическата
амортизация |
9 602,62 лв. |
|
11. Функционална обезценка: 5%
- 30 % от (т 8 - т 10) |
17% |
|
Стойност на функционалната
обезценка |
3 669,17лв. |
|
12. Икономическа обезценка: 5%- 30 %от
(т.8-т.Ю - т. 11) |
17% |
|
Стойност на икономическата
обезценка |
2 992.72лв. |
|
13. Установена стойност по метода на вещната стойност: 14 612лв. |
|
Конкретните стойности относно сграда
с идентификатор 03592.5.28.2 са следните :
|
1. РЗП (по КК и КР на гр.Белово и след оглед на място) |
46x2 =92.00м² |
|
2. Строителна себестойност за един
кв.м. |
612,00 лв. |
|
Коригиращи
коефициенти: |
|
|
корекция за подобрения(ако има такива) - от 1.10 до 1.20 |
0.00 |
|
3. Коригирана стойност на строителство (т.2 х коригиращ коефициент) |
612,00лв |
|
4. Стойност на строителни работи на оценявания имот (РЗП х строителна себестойност) |
56 304,00 лв. |
|
Допълнения към строителната
себестойност: |
|
|
5. Допълнения (такси в %) в сила от 09-12-2003 |
|
|
- Арх. проект - % |
10.00% |
|
- Инв. контрол % |
5,00% |
|
- Независим строителен надзор - % |
5,00% |
|
6. Общо (Общо такси % х Строителна себестойност) |
11 261,00лв. |
|
7. Печалба на строителя ( 10 - 15 % от строителната
себестойност) |
6 288,00лв. |
|
8. Стойност на имота по уедрени показатели при 100%
завършеност: |
73853,00лв. |
|
Разходи (Коригиращи): или т. 9 или т. 10 |
|
|
|
|
|
9. Разходи за Ремонт/Довършителни работи по имота (37 % от т. 8) |
|
|
10. Физическа амортизация. А = 0,5 ( Tm/Tn + (Tm/Tn)20 ) X 100% |
20% |
|
Тт - възраст на сградата (в години) |
39 г. |
|
остатъчна експлоатационна
годност на сградата |
61 г. |
|
Тп -обща експлоатационна
годност (в години) |
100г. |
|
Стойност на физическата
амортизация |
14 770,60лв. |
|
11. Функционална обезценка: 5% - 30 % от (т
8 - т 10) |
17% |
|
Стойност на функционалната
обезценка |
10 044,00лв. |
|
12. Икономическа обезценка: 5%- 30 %от
(т.8-т.Ю - т. 11) |
17% |
|
Стойност на икономическата
обезценка |
8 336,53лв. |
|
13. Установена стойност по метода на вещната стойност: 40 702,00лв. |
|
14. Въз основа на същите показатели,
вещото лице е определило стойността за възстановяване на двете сгради във
вариант „по стопански начин, включващ труда на ищеца, без печалба на строителя
и ДДС“.
Конкретните стойности относно сграда
с идентификатор 03592.5.28.1 са следните :
|
1. РЗП (по КК и КР на гр.Белово и след оглед на място) |
26x2 =52.00м² |
|
2. Строителна себестойност за един
кв.м. |
373,00 лв. |
|
Коригиращи
коефициенти: |
|
|
корекция за подобрения,
басейни, други (ако има такива) - от 1.10 до 1.20 |
0.00 |
|
3. Коригирана стойност на строителство (т.2 х коригиращ коефициент) |
373,00лв |
|
4. Стойност на строителни работи на оценявания имот (РЗП х строителна себестойност) |
19396,00 лв. |
|
Допълнения към строителната
себестойност: |
|
|
5. Допълнения (такси в %) в сила от 09-12-2003 |
|
|
- Арх. проект - % |
10.00% |
|
- Инв. контрол % |
5,00% |
|
- Независим строителен надзор - % |
5,00% |
|
6. Общо (Общо такси % х Строителна себестойност) |
3879,20лв. |
|
7. Печалба на строителя ( 10 - 15 % от строителната
себестойност) |
|
|
8. Стойност на имота по уедрени показатели при 100%
завършеност: |
23 275,20лв. |
|
Разходи (Коригиращи): Или т 9 или т. 10 |
|
|
|
|
|
9. Разходи за Ремонт/Довършителни работи по имота (37 % от т. 8) |
|
|
10. Физическа амортизация. А –
0,8 ( Tm/Tn + (Tm/Tn)20 ) X 100% |
31% |
|
Тт - възраст на сградата (в години) |
39 г. |
|
остатъчна експлоатационна
годност на сградата |
41 г. |
|
Тп -обща експлоатационна годност (в години) |
80г. |
|
Стойност на физическата амортизация |
7 215,25 лв. |
|
11. Функционална обезценка: 5%
- 30 % от (т 8 - т 10) |
17% |
|
Стойност на функционалната
обезценка |
2730,19лв. |
|
12. Икономическа обезценка: 5%- 30 %от
(т.8-т.Ю - т. 11) |
17% |
|
Стойност на икономическата
обезценка |
2 266,06лв. |
|
13. Установена стойност :
11 064,00лв. |
|
Конкретните
стойности относно сграда с идентификатор 03592.5.28.2 са следните :
|
1. РЗП (по КК и КР на гр.Белово и след оглед на
място) |
46x2 =92.00м² |
|
2. Строителна себестойност за един кв.м. |
510,00 лв. |
|
Коригиращи коефициенти: |
|
|
корекция за
подобрения(ако има такива) - от 1.10 до
1.20 |
0.00 |
|
3. Коригирана стойност на строителство (т.2 х коригиращ коефициент) |
510,00лв. |
|
4. Стойност на строителни работи на оценявания имот (РЗП х строителна себестойност) |
46 920,00 лв. |
|
Допълнения
към строителната себестойност: |
|
|
5. Допълнения (такси в %) в сила от 09-12-2003 |
|
|
- Арх. проект - % |
10.00% |
|
- Инв. контрол % |
5,00% |
|
- Независим строителен надзор -
% |
5,00% |
|
6. Общо (Общо такси % х Строителна себестойност) |
9 384,00лв. |
|
7. Печалба на
строителя ( 10 - 15 % от строителната себестойност) |
|
|
8. Стойност на
имота по уедрени показатели при 100% завършеност: |
56 304,00лв. |
|
Разходи
(Коригиращи): или т. 9 или т. 10 |
|
|
|
|
|
9. Разходи за Ремонт/Довършителни работи по имота
(37 % от т. 8) |
|
|
10. Физическа амортизация. А = 0,5
( Tm/Tn + (Tm/Tn)20 ) X 100% |
20% |
|
Тт -
възраст на сградата (в години) |
39 г. |
|
остатъчна
експлоатационна годност на сградата |
61 г. |
|
Тп -обща
експлоатационна годност (в години) |
100г. |
|
Стойност
на физическата амортизация |
11 260,80лв. |
|
11. Функционална обезценка: 5% -
30 % от (т 8 - т 10) |
17% |
|
Стойност
на функционалната обезценка |
7 657,34лв. |
|
12. Икономическа обезценка: 5%- 30
%от (т.8-т.Ю - т. 11) |
17% |
|
Стойност
на икономическата обезценка |
6 355,60лв. |
|
13. Установена стойност :
31 030,00лв. |
|
15. Вещото лице е определило стойността на отнетите 150бр. бали
сено, на обща стойност 525,00 лв. или 150бр. х 3,50лв. (средна пазарна цена).
Съответно стойността на отнетите 2,00м³, избичен иглолистен материал, в
размер общо на 583,20 лв. или 2,00 м³ х 291,60лв.
16. В заключението по допълнително
поставените въпроси, вещото лице Г. е констатирал, че по първият кадастрален и
регулационен план на с. Голямо Белово от 1921г.(обезсилен) и в последващият план от 1968г.(обезсилен), процесните сгради не са нанесени в
кадастъра. За първи път сградите са нанесени в кадастралната основа на
действащия към момента устройствен план на населеното място, одобрен Заповед №
8 от 11.01.1994г. По този план същите попадат в крайната южна част на имот пл.
№ 402 - извън обхвата на регулацията и са обозначени в кадастъра като
½ масивни сгради.
На място, сграда с идентификатор
03592.5.28.1, състояла се от два надземни етажа, изградени с дървена
конструкция на подовете и тавана и дървена покривна конструкция, покрита с
поцинкована ламарина, използвала се за плевня и склад е с разрушена изцяло
носеща дървена конструкция и премахнат покрив.
Сградата с идентификатор
03592.5.28.2, състояла се от два надземни етажа и обитаемо под покривно
пространство, изградена с основи от каменна зидария, ограждащи стени от тухла,
три подови и тавани стоманобетонови плочи и покривна дървена конструкция,
покрита с керемиди, използвала се като обор на първо ниво, склад и гараж на
второ нива и плевня на трето ниво е с разрушени изцяло второ и трето ниво.
Останалото първо ниво, използвано като обор и разположено под нивото на
прилежащата улица е с напукани стени и таван на железобетонна плоча, разрушени
вътрешни дървени подпори, облицовки и мазилки. Сградите
са с разрушена носеща конструкция и нарушено механично съпротивление и
устойчивост и същите са станали опасни за здравето и живота на хората и
животните, които ги ползват, негодни са за използване, застрашени са от
самосрутване, създават условия за възникване на пожар, вредни са в
санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят и заздравят.
Вещото лице не е открило строителни
документи и книжа за двете постройки, данни за периода на изграждане и
определянето на статута и предназначението им.
Според вещото лице, сградите са
строени преди 1994г., в рамките на 1979г. - 1980г. и същите са попадали към
момента на построяването и към 15.10.2019г. извън урбанизираната територия на
населеното място, в зона извън предвижданията на действалите градоустройствени
и застроителни планове. Към момента на изготвяне на изготвяне на заключението е
извършено изменение на кадастралната карта, като частта от имота, върху която
са построени процесиите сгради, не е вписан, като общинска собственост и е
присъединена към имота, собственост на жалбоподателя. Цялата площ е заснета,
като поземлен имот с идентификатор 15802.504.438, област Пазарджик, община
Белово, с. Голямо Белово, вид собственост - частна, вид територия -
урбанизирана, начин на трайно ползване -
ниско застрояване (до 10 м.),
площ от 469,00м², стар номер 402, квартал 39, парцел
IX,X, съгласно Заповед за одобрение на КККР № РД-18-34 от 20.05.2011 г. на
Изпълнителния директор на АГКК и Заповед за изменение на КККР № 18-10721 от
15.10.2019г. на Началник СГКК, Пазарджик, заедно с двете процесни сгради от
допълващото застрояване.
Вещото лице е определило размера на
средствата, необходима за събарянето и разчистването на терена от отломките е
както следва: - разбиване на армирана бетонова плоча с почистване ръчно м.кв.92
х 30лв. = 2 760лв.;
- разваляне на тухлена зидария и
дървен скелет, вкл. сваляне на отпадъците M3 17,50 х 19 лв. = 332,50лв.;
- превоз на отпадъци с 3
бр.контейнери х 110 лв. = 330лв.
Обща стойност от 3 423,00 лв.
17. Без възражения от страните е
прието и заключение по съдебно икономическа експертиза. В изпълнение на
възложената задача, вещото лице е пресметнало, че обезщетенията за забавено
плащане :
- на сумата от 14 620,00 лв., за периода от
25.11.2015г. до 08.10.2019г. е в размер на 5 743,45 лв.;
- на сумата от 40 720,00 лв., за периода от
25.11.2015г. до 08.10.2019г. е в размер на 15 996.81 лв.;
- на сумата от 11 064,00 лв., за периода от
25.11.2015г. до 08.10.2019г. е в размер на 4 346,48 лв.;
- на сумата от 31 030,00 лв., за периода от
25.11.2015г. до 08.10.2019г. е в размер на 12 190,10 лв.;
- на сумата от 525,00 лв., за периода от 02.11.2015г. до
08.10.2019г. е в размер на 209,61 лв.;
- на сумата от 583,20 лв., за периода от 02.11.2015г. до
08.10.2019г. е в размер на 232,84 лв.;
18. В хода на производството се
представиха : Констативен нотариален акт за собственост по наследство и
давностно владение № 52 от 26.06.1987г., на Районен съд Пазарджик, с който
ищеца е признат за собственик на имот планоснимачен № 461, от квартал 37 по
плана на с. Голямо Белово ; Справка изх.
№ ПЗ-842 от 21.02.2020г. на Областна дирекция по безопасност на храните,
Пазарджик, за това, че Л.А.В. има регистрация, като собственик на животновъден
обект № 4473-0005, намиращ се в с. Голямо Белово, общ. Белово и Регистрационна карта на земеделски
производител Л.В. от 21.03.2015г.
III. За правото :
19. Според чл. 21, ал. 1 от АПК,
индивидуален административен акт е изричното волеизявление или изразеното с
действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг
овластен със закон за това орган или организация, лицата, осъществяващи
публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, с което се
създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или
законни интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се
издаде такъв акт.
В случая няма съмнение, че Заповед №
197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово, с която е наредено и в
изпълнение на която са премахнати сграда с идентификатор 03592.5.28.1 и сграда
с идентификатор 03592.5.28.2 е не нещо друго, а именно индивидуален
административен акт, чието постановяване и принудително изпълнение, пряко
засяга правата, задълженията, правноустановените интереси или казано с други
думи, правната сфера на ищеца Л.В., като собственик на процесните две постройки
и движими вещи.
Цялото изложение в обстоятелствената
част на исковата молба, се субсумира в твърдението на ищеца, че претендираните
обезщетения са за имуществени вреди, в случая претърпени щети (сиреч,
противоправно намаляване на имуществената сфера на ищеца), които той е претърпял в резултат на
постановяването и изпълнението на въпросния индивидуален административен акт.
20. Според чл. 250, ал. 1 от АПК,
всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия,
извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават
на административен акт или на закона.
Твърдение за такива действия в
исковата молба не е обективирано. Вредите които В. иска не са от действия които
са предприети от администрацията без да се основават на административен акт или
на закона, от действия по изпълнение на конкретен индивидуален административен
акт, който е отменен като незаконосъобразен, с влязло в сила съдебно решение.
В този смисъл, исковата молба е
допустима, доколкото е предявена именно срещу юридическото лице, орган на което
е постановило незаконосъобразния акт от който са причинени вредите. Пътя за
защита на накърнените права при това положение е този по реда на Глава
Единадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка, във връзка с
чл.1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
21. Все в този аспект, трябва да се
добави, че не е съвсем ясно, каква точно идея се влага в становището на
ответника изложено в писмените бележки по същество за това, че „….отменената Заповед № 197/ 16.07.2015г.
сама по себе си няма изпълнителен титул, а съдържа изпълнително основание - на
основание чл.267 и следв.от АПК на изпълнение подлежат изискуеми задължения,
породени изпълнителни основания. Заповедта е изпълнителното основание, но
самата тя няма изпълнителен титул…..“.
Следва все пак да се посочи, че
изпълнителното основание е документ, който удостоверява изпълняеми права и въз
основа на които по силата на закона се издава изпълнителен лист (акт, който
удостоверява правото на принудително изпълнение, разрешава то да бъде
упражнено, като задължава и овластява изпълнителния орган да пристъпи към
изпълнение) или се започва направо принудително изпълнение за осъществяване на
удостоверените права.
Според чл. 268 от АПК, изпълнителни основания по кодекса са влезлите
в сила или подлежащи на предварително изпълнение: индивидуални или общи
административни актове; решения, определения и разпореждания на
административните съдилища; споразумения пред административните органи или пред
съда; административните договори.
За разлика от съдебните актове, за
да се предприеме изпълнението на индивидуален административен акт, не е
необходимо да е налице друг документ (изпълнителен лист или друг титул), който
да удостовери правото на принудително
изпълнение и да разреши то да бъде упражнено. Индивидуалния административен акт
може да бъде изпълнен принудително направо, стига да е влезнал в сила, тоест да
е добил статуса на стабилен административен акт.
С оглед конкретиката на текущия
казус е очевидно, че Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово не
е влезнала в сила към момента на предприемане на действия от администрацията по
нейното принудително изпълнение, а по късно е била изцяло отменена с влязъл в
сила съдебен акт.
22. Според чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
(във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК), държавата и общините отговарят за вредите,
причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административно
процесуалния кодекс.
Следователно, иска с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, обема следния фактически състав : причинена
вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината;
незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са постановени или
проявени при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и
непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или
бездействието, и настъпилата вреда.
Разбира се, единствено кумулативната
даденост на всички тези елементи от състава има за последица извод за
основателност на исковата претенция или казано с други думи, при липсата на
който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
осъществи отговорността на държавата/общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
22. С оглед изложените до тук
фактически и правни съображения, ще следва да се приеме, че в конкретния казус
се констатира този фактически състав да е завършен по отношение на всяка една
от исковите претенции.
Каза се,
Заповед № 197 от 16.07.2015г. на Кмета на Община Белово към момента на нейното
изпълнение не влязла в сила и съответно не е подлежа на изпълнение, включително
и на предварително такова. Този индивидуален административен акт е бил изцяло
отменен, като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение.
23. Няма
съмнение и спор, че процесните две постройки, 150бр. бали сено и 2,00м³,
избичен иглолистен материал (данни за които се съдържат в събраните по делото
гласни доказателства) са били собствени на ищеца.
Имуществената
вреда каза се, има две проявни форми : претърпяна загуба - щета, тоест това с
което имуществената сфера на ищеца е намаляла като пряка и непосредствена
последица от деликта и пропусната полза, тоест това с което ищеца несъмнено е
пропуснал да увеличи имуществената си сфера, като пряк и непосредствен резултат
от противоправното поведение на ответника.
В случая,
данните по делото налагат еднозначния и безпротиворечив извод, че всички прежде
посочени движими и недвижими вещи са били унищожени в процеса на изпълнение на
невлязлата в сила и отменена, като незаконосъобразна Заповед № 197 от
16.07.2015г. на Кмета на Община Белово. Ясно и конкретно е заключението на
назначеното по делото вещо лице, че сградите са с разрушена носеща конструкция
и нарушено механично съпротивление и устойчивост и същите са станали опасни за
здравето и живота на хората и животните, които ги ползват, негодни са за
използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на
пожар, вредни са в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят и заздравят. Това именно е претърпяната от
ищеца вреда и тя е пряка и непосредствена последица от незаконния акт на
общинска администрация.
Аналогични
са констатациите и по отношение на движимите вещи - 150бр. бали сено и
2,00м³, избичен иглолистен материал. Несъмнено е, че те са били отнети от
владението на ищеца при предприемане на принудително изпълнение на заповедта,
като не се твърди и не се установява, тези движимости да съществуват в момента
като физическа наличност.
Унищожаването
на сградите и на движимите вещи е пряка и непосредствена последица от
предприетото изпълнение на незаконосъобразната Заповед № 197 от 16.07.2015г. на
Кмета на Община Белово.
Това налага
извода, че тези искови претенции са доказани по основание. Обстоятелството,
дали стопанските сгради са били законно построени или не, по никакъв начин не
повлиява възприетия вече извод. Този факт, относно „законосъобразността“ на
постройките не е предмет на настоящото производство сиреч, дори да се приеме,
че строежите са осъществени в противоречие с изискванията на нормативно
установения за това ред, това не санира противоправността на действията на
администрацията, като последица от които са настъпили вредите за ищеца и не
изключва нейната отговорност да обезщети същите в пълен размер.
24. Що се
отнася до размера на исковете, ще следва при условията на чл. 49 от АПК, да
бъдат съобразени данните, изложени в заключението на назначеното по делото вещо
лице. В случая, относно двете процесни сгради, приложим е първият от двата
вариантите изготвени от вещото лице.
Както се
посочи, в резултат на предприетото изпълнение на процесния незаконен
административен акт, двете собствени на ищеца постройки са били изцяло
разрушени до състояние, което не позволява тяхното ползване по функционалното
им предназначение. Справедливата обезвреда в този случай изисква, осигуряване
на възможността за тяхното възстановяване в първоначален вид. Това ще рече, че
в случая следва да се определи и присъди, т.н. от вещото лице „Възстановителната стойност“, доколкото
жалбоподателя не е длъжен да възстанови причинените му вреди „по стопански начин, включващ труда на
ищеца, без печалба на строителя и ДДС“, какъвто е вторият от вариантите на
вещото лице.
Относно
сграда с идентификатор 03592.5.28.1, тази стойност според експерта е в размер
на 14 612лв. За сграда 03592.5.28.2, стойността е 40 702,00лв. Следва да бъдат съобразени и
средствата, необходими за събарянето и разчистването на терена от
отломките в размер на 3423,00лв. При
това положение общата определена от вещото лице „възстановителна стойност“
възлиза на 58737,40лв. Следователно, исковата претенция за сумата от
57444.00лв. е доказана по размер.
25. С оглед
данните по делото и констатациите на вещото лице, доказани по основание, на до
размер на 525,00лв. и съответно на 583,00лв. са исковите претенции за
обезщетение за 150 бали сено и 2.00м³ избичен иглолистен материал.
26.
Неоснователна изцяло е исковата претенция, общината да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 300,00лв., представляваща обезщетение за вреди от изплатени
разноски на Община Белово, в изпълнение на Определение № 1253 от 07.12.2015г.,
изменено с Определение № 90 от 15.01.2016г. и двете постановени по адм. дело №
858 по описа на Административен съд Пазарджик за 2015г.
Задължението
за заплащане на разноски извършени в хода на конкретно съдебно, исково или
административно производство, представлява по правната си същност елемент от
съдържанието на облигационно отношение между страните в процеса, по силата на
което едната от тях, чиято поддържана в процеса позиция е била призната от съда
за основателна, има правото да иска от противната страна, да ѝ заплати направените деловодни разноски. Правоотношението съдържа всички белези на облигационното отношение, доколкото има имуществен характер, а в съдържанието му влизат правото да се иска от насрещната страна определено поведение - заплащането на
разноските по делото и корелативното на това право, задължение на противната
страна да плати въпросните разноски. Тези права и задължения са релативни.
Правоотношението има едностранен характер. Негов обект е парична сума, която
включва само направените по делото разноски – държавните такси, разноските по
производството (възнаграждение за вещо лице, разноски по призоваване на
свидетели и пр.) и възнаграждението за един адвокат, ако страната е имала такъв
или юрисконсултско възнаграждение, ако такова е осъществено. Правоотношението
възниква, като последица от
влязлото в сила съдебно решение
или определение, с което съдът е присъдил в полза на съответната страна,
сторените от нея разноски.
Ето защо,
въпросните разноски не могат да се определят като пряко е непосредствена вреда
за ищеца, породена от постановяването на отменената като незаконосъобразна
заповед на Кмета на Община Белово. Тези разноски не са резултат от осъществено
от администрацията противоправно поведение.
27. Като доказани и основателни по
изложените до тук съображения се явяват и акцесорните претенции на ищеца, да се
присъди обезщетение за забавено плащане на паричното задълженията от
17358,00лв. ; 36696,00лв. ; 525,00лв. и 583,00лв., в размер на законната лихва,
съответно считано от 05.07.2017г.(датата на която е влязло в сила Решение № 583
от 02.11.2016г., постановено по адм. дело № 900 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2015г., с което съдът е отменил изцяло процесната заповед), до
о8.10.2019г. и от 09.10.2019г.(предявяване на исковите претенции) до
окончателното изплащане на главниците.
В този
смисъл Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г., постановено по гр.д. № 3 по
описа за 2004 г. на ВКС, ОСГК сочи, че при незаконни актове на администрацията
началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва
върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната
давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на
решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при
нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или
бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им.
Тук, за пълнота
на изложението трябва да се поясни, че в случая искането да се присъди „мораторна лихва“ и “законната
лихва”, следва да бъде разбирано като претенция за осъждане на ответника да
заплати на ищеца обезщетение за забавено плащане на парична сума, за периода от изпадане в забава на
длъжника до окончателното й изплащане, намираща правното си основание в
чл.86 ал.1 изр. първо от Закона за
задълженията и договорите. Несъмнено е, че в случая става реч именно за обезщетение,
защото - първо, това е легалният термин и второ, естеството на търсената защита
е да се обезщети кредитора за вредите които търпи от незаплащането на падежа на
определена парична сума за която се твърди, че е дължима от ответника.
Отделен е
въпроса, че конкретния размер на това обезщетение, който не подлежи на
доказване в съдебното производство, се
съизмерва с нормативно определен
лихвен процент.
В случая,
прилагането на въпросния нормативно определен лихвен процент, определя следния
размер на обезщетенията за забавено плащане :
- за сумата
от 57444,00лв., за периода от
05.07.2017г. до 08.10.2019г. в размер на 13181,26 лв.;
- за сумата
от 525,00лв., за периода от 05.07.2017г.
до 08.10.2019г. в размер на 120,47 лв.;
- за сумата
от 583,00лв., за периода от 05.07.2017г.
до 08.10.2019г. в размер на 133,78 лв.;
IV. За
разноските :
28. С оглед
частичната основателност на исковите претенции, на В. ще следва да се присъдят
съответни на уважения размер разноски, които се констатираха на стойност от 3002,40лв.
Съответно на
ответника ще следва да се присъдят разноски, съобразно отхвърления размер на
иска, които се констатираха в размер на 390,73лв.
Ето защо,
Съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА Община Белово, обл. Пазарджик, да заплати
на Л.А.В., ЕГН ********** ***, да му
заплати сумата от 57444,00, представляваща обезщетение за общата стойност на
средствата, които са необходими за възстановяване на стопански постройки,
съответно с идентификатори 03592.5.28.1 и 03592.5.28.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. Белово, землище на общ Белово, местност „Света
Петка“, премахнати въз основа на отменена с влязло в сила Решение № 583 от
02.11.2016г., по адм. дело № 900 по описа на Административен съд Пазарджик за
2016г. като незаконосъобразна, Заповед №197 от 16.07.2015г. на Кмета на община
Белово ; сумата от 13181,26 лв., представляващи обезщетение за забавено плащане
на сумата от 57444,00лв. в размер на законната лихва, считано от 05.07.2017г.
до 08.10.2019г., както и обезщетение за забавено плащане на сумите от 57444,00лв.
считано от 09.10.2019г. до окончателното им изплащане ; сумите от 525,00лв. и
от 583,00лв., представляващи обезщетение, съответно за 150 бали сено и 2.00м³ избичен иглолистен материал, които
са били отнети от ищеца, преди събарянето на
стопански постройки с идентификатори 03592.5.28.1 и 03592.5.28.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Белово, землище на общ
Белово, местност „Света Петка“, в изпълнение на отменена с влязло в сила
Решение № 583 от 02.11.2016г., по адм. дело № 900 по описа на Административен
съд Пазарджик за 2016г. като незаконосъобразна, Заповед №197 от 16.07.2015г. на
Кмета на община Белово; сумата от 120,47 лв. и сумата от 133,78лв.,
представляващи обезщетение за забавено плащане на сумите от 525,00лв. и от 583,00лв., в размер на законната
лихва, считано от 05.07.2017г. до 08.10.2019г., както и обезщетение за забавено
плащане на сумите от 525,00лв. и от 583,00лв., смитано от 09.10.2019г. до
окончателното им изплащане ;
ОТХВЪРЛЯ искови претенции, заявени от Л.А.В.,
ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адв. П.К., с посочен адрес ***, оф. 12,
да бъде осъдена Община Белово, област Пазарджик, ЕИК *********, гр. Белово, ул.
„Орфей“ № 4А, сумата за разликата от
13181,26 лв. до 22582,79лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане на сумата от 57444,00лв. в размер на законната лихва, считано от
25.11.2015г. до 07.10.2019г. ; сумата за разликата от 1108,00лв. до 1200,00лв.
представляваща обезщетение за общата стойност на 150 бали сено и 2.00куб.м.
избичен иглолистен материал, които са били отнети от ищеца, преди събарянето
на стопански постройки с идентификатори
03592.5.28.1 и 03592.5.28.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Белово, землище на общ Белово, местност „Света Петка“, в изпълнение на
отменена с влязло в сила Решение № 583 от 02.11.2016г., по адм. дело № 900 по
описа на Административен съд Пазарджик за 2016г. като незаконосъобразна,
Заповед №197 от 16.07.2015г. на Кмета на община Белово; сумата за разликата
254,25лв. до 473,41лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
сумата от 1200,00лв. в размер на законната лихва, считано от 20.11.2015г. до
07.10.2019г. ; сумата от 300,00лв., представляваща обезщетение за вреди от
изплатени разноски на Община Белово, в изпълнение на Определение № 1253 от
07.12.2015г., изменено с Определение № 90 от 15.01.2016г. и двете постановени
по адм. дело № 858 по описа на Административен съд Пазарджик за 2015г.
ОСЪЖДА Община Белово, обл. Пазарджик да
заплати на Л.А.В., ЕГН ********** ***, сумата
от 3002,40лв., представляващи извършени от последния разноски по
производството.
ОСЪЖДА Л.А.В., ЕГН ********** ***, да
заплати на Община Белово, обл. Пазарджик сумата от 390,73лв., представляващи
извършени от последната разноски по производството.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
Административен
съдия : /п/
РЕШЕНИЕ
№8993/03.08.2021 Г. ПО АД №12278/2020Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 562/07.08.2020 г. по адм. дело
№ 1150/2019 г. на Административен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Община Белово, област Пазарджик, ЕИК[ЕИК], гр. Белово, ул. „Орфей“ № 4А
да заплати на П. Варева, ЕГН [ЕГН], Н. Варева, ЕГН [ЕГН], К. Варев, ЕГН [ЕГН] и
Р. Варев, ЕГН [ЕГН], сумата от 3200 /три хиляди и двеста / лева, представляваща
направените от лицата разноски за адвокатска защита пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно.