Р Е Ш Е Н И Е
Номер 261400 Година 25.11.2020
Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен
съд ХIII граждански състав На трети
ноември две хиляди и двадесета година
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 14662
по описа за 2019 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството
е по установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 415
от ГПК, предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД ЕИК …. със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250, представлявано от у.. С...Л...Н..., представлявано от
пълномощника си … М...Д..., против В.А.Н. ЕГН **********, с адрес: ***,
с която се иска от съда да
признае за установено, съществуването на вземането на 644,01 лева за период от 06.03.2017 г. до 13.05.2019 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 31.05.2017 г. до 31.04.2019 г. в размер на 69,08 лева, както и в случай че съда уважи иска, да се произнесе и относно
разноските по частно гражданското дело.
Претендира законната лихва върху посочената сума от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендира и направените в производството
разноски - съдебно-деловодни и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв.
Ищецът твърди, че за периода от 06.03.2017 г. до 13.05.2019 г. В.А.Н. има задължения към
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от
експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на
канална вода, в размер на 644,01 лв., както и мораторна лихва към главницата за
периода от 31.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в размер на 69,08 лв., за обект
находящ се в гр. П.., ул. „П..С… М…» ..,
ап….
Твърди, че съгласно чл. 198о от Закона за водите предоставянето на ВиК
услуги на потребителите се извършвало от ВиК оператора срещу заплащане и по
реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ). В.А.Н. била потребител на ВиК услуги по смисъла на
ЗРВКУ, като в тази връзка фигурирала в базата данни на оператора като
потребител с № **********. Твърди, че към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното
дружество се уреждали от публично известни общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като
същите били общодостъпни на сайта на дружеството www.vik.bg.
Тъй като водомерът в имота на потребителя не отговарял на Закона за
измерванията, месечното количество изразходвана вода в имота било определяно
съгласно чл.25 от действащите през процесния период Общи условия.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от
Закона за водите “Потребителите и водоползвателите на вода и ползващите
услугите отвеждане и пречистване на отпадни води и други услуги, предвидени в
този закон - неизправни длъжници, носели отговорност за задълженията си, като
предоставящият услугата може да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на
задължението”, „Водоснабдяване и канализация” ЕООД - гр. Пловдив е подало
заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу В.А.Н.
за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени.
ОТВЕТНИКЪТ В.А.Н., представлавана чрез назначения й о..п….. К. З…К… не е депозирала
отговор на исковата молба съобразно чл.131 от ГПК. В открито съдебно заседание,
оспорва предявения иск по основание.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната съвкупност,
при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявеният
иск е допустим, тъй като е заведен в едномесечния срок от получаване на
съобщението, изпратено до заявителя по заповедното производство “Водоснабдяване и Канализация” ЕООД, гр. Пловдив, че длъжника
не е открит на постоянен и настоящ адрес и заповедта му е връчена при условията
на чл.47 ал.5 от ГПК.
Видно
от представеното по делото ч.г.д. № …. по
описа на ПРС, …., се установява, че към момента на подаване на Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред Районен съд –
Пловдив, ищеца е претендирал от ответника сума в размер на 644,01 лева главница
за период от 06.03.2017 г. до 13.05.2019 г., както и мораторна лихва към
главницата за период от 31.05.2017 г. до 30.04.2019 г. в размер на 69,08 лева,
законна лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2019
г. до окончателното изплащане, разноски в общ размер на 75,00 лева.
С
писмена молба от … ищцовото дружество е заявило, че претендираните главница и
лихва по настоящото производство са заплатени изцяло от от ответника на
03.08.2020 г. Представя справка за извършеното плащане. Заявява, че с оглед
погасяване на всички задължения, претендира заплащането единствено направените
по делото разноски.
С
оглед на горното и на основание чл.235 ал.3 от ГПК, съдът намира, че следва да
вземе предвид това обстоятелство и следва да отхвърли исковата претенция за
установяване дължимостта на сумите от 644,01 лева за период от 06.03.2017 г. до 13.05.2019 г., както и мораторна лихва към главницата за период от 31.05.2017 г. до 31.04.2019 г. в размер на 69,08 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2019 г. до
окончателното й изплащане, като неоснователна и недоказана, поради извършено
плащане в хода на производството.
По отношение
на разноските:
Предвид обстоятелството, че
ответникът е заплатил претендираните суми след завеждане на иска, т.е. е станал
причина за неговото завеждане, същия дължи на ищеца разноски. Такива са
присъдени в заповедното производство образувано по ч.гр.д.
№ …., по описа на ПРС, …в размер на 75,00 лева и 650,00 лева в настоящото
исково производство, от които 75,00 лева за държавна такса, 100,00 лева за
юрисконуслтско възнаграждение, 300,00 лева за възнаграждение на особен
представител и 150,00 лева за възнаграждение на вещо лице.
Ето защо съдът намира, че следва да
осъди ответника да заплати на ищеца “Водоснабдяване
и Канализация” ЕООД, гр. Пловдив, сумата от 725,00 лева направени разноски.
С оглед на горното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковата претенция на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК …
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250,
представлявано от у.. С...Л...Н..., с която е поискано, да бъде признато за
установено по отношение на В.А.Н. ЕГН **********, с адрес: ***,
съществуването на вземането на 644,01 лева за период от 06.03.2017 г. до 13.05.2019 г., както и мораторна лихва към главницата за
период от 31.05.2017 г. до 31.04.2019 г. в размер на 69,08 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.05.2019 г. до окончателното й
изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНА и
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА В.А.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК …. със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
бул. “Шести септември” № 250, представлявано от у… С...Л...Н..., сумата от 725,00 (седемстотин двадесет и пет)лева направени разноски в хода на ч.гр.д. № … г., по описа на
ПРС, … и по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева
– Гургова.
Вярно с оригинала.
М.Х.