Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Царево,
02.06.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска
колегия в открито заседание на двадесети май през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Мария Москова
При секретаря : Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело № 18/2020г. по
описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, предявена
от Г.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адвокат П.С. и адвокат В.Б.,*** съдебен адрес за връчване на съобщения и
призовки: ***, против: ***, с адрес: ***
Ищецът твърди, че от 2004г. работи в системата на МВР,
като през процесния период от 01.01,2017г. до 31.12.2019г. е назначен на длъжност:
„младши инспектор“ в РУ -гр. Царево при ОД на М***ВР, и е със статут на
държавен служител съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.
Изпълнявайки посочената длъжност през процесния период е
полагал труд при органа по назначението на 12 часови смени по график. При
нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22:00 часа до 6:00 часа /8
часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно.
През процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е
полагал извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен
труд на дневен такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по
часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на
основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР.
Положеният от него нощен труд не е приравнен към дневен от органа по
назначението, получената разлика не е отчетена като извънреден труд и не му е
заплатена от органа по назначаването с дължимото се за извънреден труд
възнаграждение.
С оглед на така изложеното претендира и след направено
по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на
иска, ищецът претендира ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 2684.83 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 384.24
часа, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г., които часове са разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1.143 и отчитането
на тази часова разлика по часовата ставка за извънреден труд, формирана от
нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно
чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, сумата в размер на 374.46 лева,
представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатеното
месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2017г. до
датата на завеждането на иска -17.01.2020г., както и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2020г. до
окончателното изплащане, Претендира разноски. Прави доказателствено искане за
назначаване на ССЕ, вещото лице по която да даде отговор на поставените от него
въпроси.
В срока по чл.131 от ГПК
ответникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас е депозирал писмен отговор
чрез процесуалния си представител. Исковата молба се счита за допустима, но
неоснователна и като такава я
оспорва както по основание, така и по размер. Ответникът не спори наличието на
служебно правоотношение между него и ищеца, като потвърждава, че през процесния
период ищецът е заемал посочената полицейска длъжност и че е през това време е полагал труд на смени по
график. Твърди, че положеният от ищеца труд е бил надлежно
начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за
отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 ч, времето на разположение и
положения труд по време на официални празници, както и че положеният труд е бил
заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалата към
процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. По
отношение на претенцията за преизчисляване на нощния труд по коефициент 1,143
счита, че приложение намират разпоредбите на посочената по-горе наредба, която
действаща паралелно по време е Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата и урежда по специален за системата на МВР начин заплащането
на нощния труд. Сочи, че в чл.3, ал.3 от предходната Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и в чл . 3, ал. 3 от действащата Наредба №
8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Излага,
че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за целия процесен
период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен
труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по Кодекса на труда и по
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7
часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. В продължение на това
разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и
заплащането на нощния труд са издадените от министъра заповеди №
8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които
за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00
и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер на 0,25 лв.
В с.з. ищецът, редовно призован,
се представлява от адв.Б., която заявява, че поддържа исковата молба с
направеното изменение по отношение на размера на предявените искове и моли
същата да бъде уважена.
В с.з. ответната страна, редовно
призована, се представлява от ю.к.Д.,
която заявява, че поддържа писмения отговор и моли исковите претенции да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдът, въз основа на събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съдът е сезиран с обективно
съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
По делото не се спори, че за
процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. ищецът е бил в служебни правоотношения с ответната страна, като е заемал длъжността
„***, както и че е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително
определени с график за всеки месец.
По делото е назначена и изготвена
съдебно– счетоводна експертиза, като от заключението на вещото лице М.З. се установява, че в
периода от 01.01.2017г. до
31.12.2019г. ищецът е положил общо 2687
часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 3071.24 часа
дневен труд. Съответно в заключението си вещото лице е посочило, че на ищеца не
са заплатени 384.24 часа извънреден труд, който е оценен на 2684.83 лева.
Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат
допълнителни възнаграждения за извънреден труд.
Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени.
В процесния случай ищецът е
работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово
възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото
разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.); Наредба
№ 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.
В тази връзка, съгласно
разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.),
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер– с негова
заповед. Същевременно нормата на чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в
МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член
предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва
да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е
предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното
работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща
с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6.
В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на
тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената
нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са
действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/
29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да
полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби
не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените
часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е
била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в
периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г.
Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и
Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. според съда представлява празнота в
специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде
запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба
за структурата и организацията на работната заплата. Това
субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане
на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по
различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на
часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до
поставянето му в по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов
договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на
работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, касаеща часовете нощен
труд, които могат да се полагат, не изключва възможността този труд да се
преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че "е възможно
полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".
Съгласно чл. 140, ал. 1 КТ: "Нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа". Може да се изведе заключение,
че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през
деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава,
съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1.
143, съответстващ на съотношението 8 към 7.
С оглед на всичко изложено до тук
и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа
експертиза, според която от 01.10.2017 год. до 31.12.2019 год. ищецът е положил
общо 2687 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1, 143 се равняват
на 3071.24 часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 384.24 часа, за които на
ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по изчисления на
вещото лице е в размер на 2684.83 лева и при липса на доказателства това
допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то
изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в
предявения след увеличението размер.
С оглед основателността на
претенцията за неизплатено месечно допълнително възнаграждение за извънреден
труд, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде
присъдено и претендираната от ищеца сума в размер на 374.46 лева,
представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатеното
месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2017г. до
датата на завеждането на иска -16.01.2020г., както и законната лихва върху
уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска - 17.01.2020
г. до окончателното й изплащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил
разноски в размер на 450.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, която да
се възложи за заплащане на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за
процесуално представителство по делото е в рамките на размерите посочени по чл.
7, ал. 2, т. 2. В случая е заплатена сумата от 450.00 лева, която съответства
на разпоредбата на Наредбата.
Предвид обстоятелството, че
ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да
заплати по сметка на ЦРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск в
размер на 122,37 лева, както и изплатеното възнаграждение на вещото лице в размер на 150.00 лева.
Воден от изложеното и на
основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът
Р Е
Ш И
ОСЪЖДА ***, Булстат ***, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.М., ЕГН
**********, с адрес: ***, сумата в
размер на 2684.83 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение
за положен нощен труд от 384.24 часа, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г.,
които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с
коефициент 1.143 и отчитането на тази часова разлика по часовата ставка за
извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното
възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, сумата в размер на 374.46 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2017г. до 17.01.2020г. и законната лихва върху главницата от
датата на депозиране на исковата молба в съда -17.01.2020г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ***, Булстат ***, с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
450.00 лева, представляваща разноски
по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ***, Булстат *** с
адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Царево сумата в размер на 150.00 лева за изготвената
съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата в размер на 122.37
лева, представляваща държавна такса
за образуване на делото на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-
Бургас, считано от датата на обявяването му
- 02.06.2020г.
Районен
съдия: