Решение по дело №18/2020 на Районен съд - Царево

Номер на акта: 48
Дата: 2 юни 2020 г. (в сила от 15 април 2022 г.)
Съдия: Мария Атанасова Москова
Дело: 20202180100018
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

                          гр.Царево,                       02.06.2020г.

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

ЦАРЕВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито заседание на двадесети май през две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                                 

Председател: Мария Москова

 

При секретаря : Петранка Бъкларова

като разгледа докладваното от съдията Москова гр.дело №  18/2020г. по описа  на съда, и за да се произнесе  взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба, предявена от  Г.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат П.С. и адвокат В.Б.,*** съдебен адрес за връчване на съобщения и призовки: ***, против: ***, с адрес: ***

Ищецът твърди, че от 2004г. работи в системата на МВР, като през процесния период от 01.01,2017г. до 31.12.2019г. е назначен на длъжност: „младши инспектор“ в РУ -гр. Царево при ОД на М***ВР, и е със статут на държавен служител съгласно Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/.

Изпълнявайки посочената длъжност през процесния период е полагал труд при органа по назначението на 12 часови смени по график. При нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22:00 часа до 6:00 часа /8 часа на смяна/, като отработеното време се изчислява сумарно.

През процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г. е полагал извънреден труд, получен след приравняване на положените часове нощен труд на дневен такъв по коефициент 1,143 и отчитането му като извънреден по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР. Положеният от него нощен труд не е приравнен към дневен от органа по назначението, получената разлика не е отчетена като извънреден труд и не му е заплатена от органа по назначаването с дължимото се за извънреден труд възнаграждение.

С оглед на така изложеното претендира  и след направено по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на размера на иска, ищецът претендира ответната страна да бъде осъдена да му заплати сумата в размер на 2684.83 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 384.24 часа, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1.143 и отчитането на тази часова разлика по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР,  сумата в размер на 374.46 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2017г. до датата на завеждането на иска -17.01.2020г., както и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 17.01.2020г. до окончателното изплащане, Претендира разноски. Прави доказателствено искане за назначаване на ССЕ, вещото лице по която да даде отговор на поставените от него въпроси.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР - гр. Бургас е депозирал писмен отговор чрез процесуалния си представител. Исковата молба се счита за допустима, но неоснователна и като такава я оспорва както по основание, така и по размер. Ответникът не спори наличието на служебно правоотношение между него и ищеца, като потвърждава, че през процесния период ищецът е заемал посочената полицейска длъжност и че е през това време е полагал труд на смени по график.  Твърди, че  положеният от ищеца труд е бил надлежно начислен и отразен в протоколите за положен извънреден труд и в протоколите за отчитане на работното време между 22,00 и 06,00 ч, времето на разположение и положения труд по време на официални празници, както и че положеният труд е бил заплатен своевременно след неговото отчитане по правилата на действалата към процесния период Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в министерството на вътрешните работи. По отношение на претенцията за преизчисляване на нощния труд по коефициент 1,143 счита, че приложение намират разпоредбите на посочената по-горе наредба, която действаща паралелно по време е Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и урежда по специален за системата на МВР начин заплащането на нощния труд. Сочи, че в чл.3, ал.3 от предходната Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и в чл . 3, ал. 3 от действащата Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е предвидено, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Излага, че съгласно правната норма, действаща в системата на МВР за целия процесен период съотношението между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд, равни на 8 часа дневен труд), а не е както по Кодекса на труда и по Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно които 7 часа нощен труд се приравняват на 8 часа дневен труд. В продължение на това разрешение на правоотношенията, възникващи във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд са издадените от министъра заповеди № 8121з-791/28.10.2014г. и последващата 8121з-1429/23.11.2017г., съгласно които за целия процесен период за всеки отработен час или за част от него между 22,00 и 6,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лв.

В с.з. ищецът, редовно призован, се представлява от адв.Б., която заявява, че поддържа исковата молба с направеното изменение по отношение на размера на предявените искове и моли същата да бъде уважена.

В с.з. ответната страна, редовно призована, се представлява от  ю.к.Д., която заявява, че поддържа писмения отговор и моли исковите претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 179, ал. 1 вр. чл. 176 вр.  чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 3 и ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

По делото не се спори, че за процесния период от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.  ищецът е бил в служебни правоотношения  с ответната страна, като е заемал длъжността „***, както и че е полагал труд при 12-часови работни смени, предварително определени с график за всеки месец.

По делото е назначена и изготвена съдебно– счетоводна експертиза, като от заключението  на вещото лице М.З. се установява, че в периода  от 01.01.2017г. до 31.12.2019г.  ищецът е положил общо 2687 часа нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143 възлиза на 3071.24 часа дневен труд. Съответно в заключението си вещото лице е посочило, че на ищеца не са заплатени 384.24 часа извънреден труд, който е оценен на 2684.83 лева.

Съгласно  чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд.

Съгласно чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени.

В процесния случай ищецът е работил на 12- часови смени и е следвало да му бъде заплатено трудово възнаграждение за положения извънреден труд. Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР, Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.); Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната заплата.

В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР (в сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от текста на чл. 179, ал. 1 от същия закон е и това, че на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22, 00 до 06, 00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, като в ал. 2 е предвидено, че условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер– с негова заповед. Същевременно нормата на  чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР предвижда, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Според текста на чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал. 3 на същия член предвижда, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал. 5, т. 2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, съгласно ал. 6. В ал. 7 е предвидено, че извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

В допълнение към така изложената нормативна уредба следва да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г., които предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта между 22, 00 и 06, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при сумирано отчитане на работното време отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/ 11.08.2014 г. Липсата на такива изрични норми в Наредба № 8121з-592/ 25.05.2015 г. (отм.) и Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. според съда представлява празнота в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на работното време, би довело до поставянето му в по- неблагоприятно положение спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.

Съгласно чл. 9, ал. 2 на Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, който коефициент според съда възлиза на 1, 143, изчислен като съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7 часа). Може също така да се отбележи, че нормата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, касаеща часовете нощен труд, които могат да се полагат, не изключва възможността този труд да се преизчислява с посочения коефициент. Разпоредбата сочи, че "е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период".

Съгласно чл. 140, ал. 1 КТ: "Нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа. Нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа". Може да се изведе заключение, че 7 часа, отработени пред нощта се приравняват на 8 часа, отработени през деня. За да се приравни 7-часовата нощна смяна с 8-часова дневна такава, съответно да се заплаща възнаграждение за 8 часа, се прилага коефициент от 1. 143, съответстващ на съотношението 8 към 7.

С оглед на всичко изложено до тук и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно- икономическа експертиза, според която от 01.10.2017 год. до 31.12.2019 год. ищецът е положил общо 2687 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1, 143 се равняват на 3071.24 часа дневен труд, т. е. налице е разлика от 384.24 часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по изчисления на вещото лице е в размер на 2684.83 лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и следва да се уважи в предявения след увеличението размер.

С оглед основателността на претенцията за неизплатено месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд, на основание чл. 86 от ЗЗД в полза на ищеца следва да бъде присъдено и претендираната от ищеца сума в размер на 374.46 лева, представляваща сбора на мораторните лихви върху стойността на неизплатеното месечно допълнително възнаграждение за извънреден труд от 01.01.2017г. до датата на завеждането на иска -16.01.2020г., както и законната лихва върху уважения размер на главницата за периода от предявяването на иска - 17.01.2020 г. до окончателното й изплащане.

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото. Ищецът е направил разноски в размер на 450.00 лева за платено адвокатско възнаграждение, която да се възложи за заплащане на ответника. Съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, заплатената сума за процесуално представителство по делото е в рамките на размерите посочени по чл. 7, ал. 2, т. 2. В случая е заплатена сумата от 450.00 лева, която съответства на разпоредбата на Наредбата.

Предвид обстоятелството, че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на ЦРС дължимата държавна такса за разглеждането на иск в размер на 122,37 лева, както и изплатеното възнаграждение на вещото лице  в размер на 150.00 лева.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 и чл. 236 от ГПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И

 

ОСЪЖДА ***, Булстат ***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата в размер на 2684.83 лева, представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен нощен труд от 384.24 часа, за периода 01.01.2017г. до 31.12.2019г., които часове са разликата между заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1.143 и отчитането на тази часова разлика по часовата ставка за извънреден труд, формирана от нормалната часова ставка на основното възнаграждение, увеличена с 50%, съгласно чл. 187, ал. 6 от ЗМВР, сумата в размер на 374.46 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 30.03.2017г. до 17.01.2020г. и законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда -17.01.2020г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ***, Булстат ***, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Г.З.М., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 450.00 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА ***, Булстат *** с адрес: ***,  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Царево сумата в размер на 150.00 лева за изготвената съдебно-счетоводна експертиза, както и сумата в размер на  122.37 лева, представляваща  държавна такса за образуване на делото на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Бургас, считано от датата на обявяването му  - 02.06.2020г.

 

 

                                      Районен съдия: