МОТИВИ към ПРИСЪДА по НОХД № 923/2009 г. на ТРС
Подсъдимият Г.А.И. *** е предаден на съд с обвинение по чл.
290, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3, във вр. чл. 26, ал. 1 НК за това, че от неустановен
ден през месец септември 2008
г. до 05.06.2009 г. включително, в гр. Търговище, при
условията на продължавано престъпление, умишлено склонил лицата Х.Р.Н. и С.Г.М.,
пред надлежен орган на властта - разследващ полицай при ОД на МВР гр.
Търговище, като свидетел по ДП № 375/2008 г. по описа на РУ на МВР гр. Омуртаг
/само за Х.Р.Н./ и пред състав на Търговищки окръжен съд, като свидетели по
НОХД № 121/2009 г. по описа на същия съд, устно съзнателно да потвърдят
неистина и да затаят истина.
В съдебно заседание представителят
на Районна прокуратура поддържа повдигнатото обвинение като безспорно доказано,
като пледира за налагане на наказание лишаване от свобода над средния размер,
предвиден в чл. 290, ал. 1 от НК, с оглед повишената обществена опасност на
деянието и дееца.
Подсъдимият заявява, че разбира в
какво се състои обвинението срещу него, но не се признава и чувства за виновен.
Дава лаконични обяснения, в които се опитва да омаловажи случилото се и декриминизира поведението си. Защитникът на подсъдимия а..
Й. Й. счита обвинението за недоказано, а правната квалификация на деянието по
чл. 290, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 3 от НК за неправилна. Предвид на това
моли съда да признае подзащитния му за невиновен и го оправдае по повдигнатото
обвинение.
След като обсъди посочените в
чл. 301 от НПК въпроси, съдът съобрази следното:
ФАКТИЧЕСКИ ОБСТОЯТЕЛСТВА:
Подсъдимият Г.И. е осъждан три пъти, като по две от
осъжданията – по НОХД № 264/2006 г. и по НОХД № 841/2006 г., и двете по описа
на Районен съд гр. Търговище, са му наложени наказания „Лишаване от свобода”.
Престъплението, предмет на настоящото съдебно производство, е извършено в
рамките на изпитателния срок, за който е било отложено изтърпяването на
наказанието „Лишаване от свобода” за срок от шест месеца, наложено с присъдата
по НОХД № 841/2006 г., влязла в сила от 15.12.2006 г.
Подсъдимият И. и свидетелите С.Г.М.
и Х.Р.Н. се познавали. През есента на 2008 г., в села от Търговищка областq при условията
на посредствено извършителство, подсъдимият прокарал
в обръщение подправени парични знаци – 3 броя банкноти с номинал 50 евро. При
извършване на деянията с него били св. М. и Н., на които след завръщането от
селата, при почерпка в гр. Търговище, подсъдимият изрично казал нищо да не
споменават за него в случай, че бъдат установени и разпитвани, тъй като имал
условна присъда. По късно за гореописаното деяние подсъдимият бил привлечен
като обвиняем за извършено престъпление
по чл. 244, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като било образувано
наказателно производство – ДП № 375/2008 г. по описа на РУ на МВР гр. Омуртаг. В
хода на разследването М. и Н. били призовани и разпитани като свидетели. М. дал
подробни показания пред разследващия орган по делото, в които разказал всичко
което му било известно – посочил местата и начина, по който неистинските
банкноти били прокарани в обръщение, лицата, които били заедно с него и подсъдимия,
включително и фактът, че подсъдимият му казал, че банкнотите са неистински и че
целта е да бъдат обменени в българската валута. М. бил разпитан от разследващия
орган и пред съдия при Търговищки окръжен съд, пред който дал същите подробни
показания. Свидетелят Н. обаче категорично отрекъл да му е известно каквото и
да било във връзка с разпространението на фалшиви пари, включително отрекъл и
познанството си с обвиняемия.
След проведените в хода на досъдебното
производство разпити подсъдимият И. се свързал по телефона със св. М.. Казал
му, че в съда не трябва да казва истината, защото иначе ще го вкарат в затвора
заради условната присъда.
Разследването по ДП № 375/2008 г. приключило и
наблюдаващият прокурор изготвил обвинителен акт, който бил внесен в Търговищки
окръжен съд. Било образувано НОХД № 121/2009 г. по описа на същия съд, първото
заседание по което било насрочено за 05.06.2009 г. На тази дата, непосредствено
преди съдебното заседание, подсъдимият И. провел отново разговор със св. М.,
като пак му казал, че не трябва да казва истината пред съда и му обяснил какво
да говори. Вследствие на двата разговора и тъй като се страхувал от подсъдимия,
в първото по делото съдебно заседание М. дал различни от дадените по време на досъдебното производство показания. Пред съда М. отрекъл подсъдимият
някога да му е казвал, че парите са фалшиви и че целта на обиколката по селата
е била именно да бъдат обменени. В първото съдебно заседание св. Н. също дал
различни от дадените по време на досъдебното
производство показания. Пред съда вече заявил, че познава подсъдимия И., но
категорично отрекъл последният да е присъствал и участвал при обменянето на
фалшивите пари в селата. Посочил, че една вечер в с. Величка действително
обменил една банкнота от 50 евро, но че тя му била дадена не от подсъдимия, а
от друг свидетел по НОХД № 121/2009 г. – Ахмед А.. Категорично заявил също, че подсъдимия
не бил с тях. От така дадените лъжливи показания М. и Н. се отрекли пред съда в
проведеното съдебно заседание по НОХД № 121/2009 г. на 29.09.2009 г., преди да
е била постановена присъдата по това дело. М. заявил, че е казал истината в
показанията, дадени в досъдебното производство, а в
съдебното заседание, проведено на 05.06.2009 г. е излъгал. Н. разказал за първи
път всичко, което му е известно по случая, като включително в дадените
показания заявил не само, че познава обвиняемия, но и че последният е бил там
при обменянето на парите в селата. Към датата на съдебното заседание в което
свидетелите М. и Н. са се отрекли от своето лъжливо свидетелстване – 29.09.2009
г., спрямо тях не е било възбудено наказателно преследване.
АНАЛИЗ НА ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Посочените фактически обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните
по делото свидетели М. и Н., от приложените по делото писмени доказателства –
протоколи за разпит на свидетелите по ДП
№ 375/2008 г. по описа на РУ на МВР гр. Омуртаг и протоколи от съдебни
заседания по НОХД № 121/2009 г. по
описа на Окръжен съд гр. Търговище, а донякъде и от обясненията на подсъдимият.
Към доказателствения материал по делото на основание чл. 281, ал. 1 от НПК са
приобщени показанията на св. Н., дадени на досъдебното
производство пред съдия. Коренните различия в показанията на двамата свидетели,
дадени по наказателното производство, водено срещу подсъдимия по чл. 244, ал.
1, във вр. чл. 26, ал. 1 от НК, са обективирани в протоколите им за разпит на досъдебното производство и протоколите от съдебните
заседания по НОХД № 121/2009 г., като не се оспорват от защитата. Мотивите и
причините за тези показания свидетелите обясняват в показанията си пред
настоящия съдебен състав, и в показанията на св. Н. пред съдия, които той
потвърждава в съдебно заседание. Събраните по делото гласни доказателства
кореспондират помежду си и очертават без противоречиво фактическата обстановка
относно механизма на извършване на деянието – склоняване на двамата свидетели
да не споменават за съпричастието на подсъдимия при вкарването в обръщение подправени парични знаци. Дори и кратките обяснения на подсъдимият са в
унисон с останалия доказателствен материал – потвърждава, че е обяснил на св. Н.
за условната присъда, която има. Твърденията на св. М. за разговора, проведен
между него и подсъдимият преди съдебното заседание в Окръжен съд се
потвърждават от показанията на св. Н., който сочи, че е видял в подсъдимият и
св. М. да си говорят в Окръжен съд преди започване на делото. Предвид
безспорността на доказателствения материал по делото съдът счита, че не е
необходимо обстойното му описване.
ПРАВНИ ИЗВОДИ: При така
установените фактически обстоятелства съдът прие, че от неустановен ден през месец септември 2008 г. до 05.06.2009 г.
включително, в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление,
подсъдимият И. умишлено е склонил лицата Х.Р.Н. и С.Г.М., пред надлежен орган
на властта - разследващ полицай при ОД на МВР гр. Търговище, като свидетел по
ДП № 375/2008 г. по описа на РУ на МВР гр. Омуртаг /само за Х.Р.Н./ и пред
състав на Търговищки окръжен съд, като свидетели по НОХД № 121/2009 г. по описа
на същия съд, устно съзнателно да потвърдят неистина и да затаят истина.
Още вечерта след обиколката на
селата за обмяна на фалшивата валута подсъдимият е поканил двамата свидетели да
ги почерпи в апартамента си и им е дал пари. По време на почерпката им е разяснил,
че има условна присъда и последици от нея, ако евентуално бъде разкрито престъплението им, като
ги е помолил в такъв случай да не споменават за неговото участие. По този начин
той е направил опит да въздейства върху психиката на двамата свидетели и да ги
мотивира да не разкриват неговото участие. Спрямо св. Н. това е било достатъчно
да го подбуди да лъжесвидетелства, като пред разследващия полицай той не само
отрича участието на подсъдимия, но дори отрича въобще познанството си с него. Пред
съдебния състав свидетеля също отрича участието на подсъдимия, като посочва
друго лице. Този свидетел твърди, че подсъдимият не го е заплашвал, но
физическата или психическа принуда са само една от формите на склоняване. В
разпита си пред съдия свидетелят сочи „Обясни ни, че има условна присъда и да
не казваме нищо за него. Аз и затова, като ме разпитваха за неговия случай в
гр. Омуртаг, излъгах, че не го познавам.............С. излъга съдията също като
мен. Направих го, защото ми е приятел.” Спрямо свидетелят М. само приятелското
увещаване от страна на подсъдимия не е дало желания резултат, като пред
разследващия полицай и пред съдия свидетелят признал за действията на
подсъдимия. Затова и подсъдимия е продължил, вече с твърд тон и използвайки
страха на свидетеля от него, да го склонява да се отрече от вече дадените
показания. Първоначално го е уговарял по телефона, а след това, непосредствено
преди съдебното заседание в Окръжен съд, отново му е обяснил какво да говори
пред съда. Настойчивостта и заплахите на подсъдимия са оказали влияние върху
психиката на свидетеля „Страх ме беше да не ме бие Г.”, в резултат на което в
съдебното заседание на 05.06.2009 г. М. дал различни от дадените на досъдебното производство показания. След като подбуждането
на св. Н. и М. от подсъдимия към лъжествидетелстване
е било успешно, т. е. свидетелите са депозирали пред надлежен орган показания,
в които съзнателно са потвърдили неистина и са затаили истина, то извършеното
от подсъдимия престъпление следва да се квалифицира по чл.
290, ал. 1, във вр. чл. 20, ал. 3 от НК /ТР № 48/24.02.1976 г. по н. д. № 39/75
г. ОСНК/. Престъплението е резултатно, за разлика от това по чл. 293 от НК,
което е на просто извършване, и е довършено с факта на научаване от надлежния
орган на неверните твърдения на свидетелите. Последващия отказ на свидетелите
от лъжливите им показания в съдебно заседание на 29.09.2009 г. има за последица
единствено отпадане на наказуемостта по отношение на самите тях, но не повлиява
на ангажирането на отговорността подсъдимия, защото престъплението, за което ги
е подбудил, вече е извършено.
От субективна страна без съмнение
деянието е извършено от подсъдимия умишлено - под формата на пряк умисъл.
Подсъдимият е желаел настъпването на крайния престъпен резултат и се е стремял
с всичките си интелектуални и волеви способности към него, като крайната му цел
е била да избегне наказателно преследване и реално изтърпяване на наказание
лишаване от свобода.
В процесния
случай склоняването към лъжесвидетелстване е било извършено чрез няколко деяния,
осъществени от подс. И. през непродължителни периоди
от време, като тези деяния са обективирани и в
конкретни деяния на преките извършители на лъжествидетелстването
св. Н. и М.. Деянията са извършени при
една и съща обстановка и общност на умисъла, и по своя характер те
представляват продължение едно на друго. Ето защо съдът прие, че отделните
деяния на подсъдимия следва да се обединят в едно продължавано престъпление по
смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК.
ПО НАКАЗАТЕЛНАТА ОТГОВОРНОСТ: След
като призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение, съдът му наложи
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор
при първоначален “строг” режим. При определяне размера на наказанието съдът съобрази степента на
обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му и всички
обстоятелства, характеризиращи неговата отговорност. Лъжесвидетелстването като
деяние става все по разпространено в последните години, като за съжаление по
обективни причини в повечето случаи не може да бъде доказано и санкционирано.
Лъжесвидетелстването пречи за постигане на правилно и обективно правораздаване, като допълнително
подкопава и без това разклатеното доверие в правораздавателните органи. Всичко
това очертава голямата степен на обществена опасност на деянието. Не по – малка
е и обществената опасност на дееца, предвид съдебното му минало и подбудите му
за извършване на деянието. Подсъдимият три пъти е бил осъждан с влезли в сила
присъди за престъпления от общ характер, като са му налагани наказания глоба,
пробация /заменена с лишаване от свобода/ и лишаване от свобода, които
наказания явно не са постигнали превъзпитание на подсъдимия. И към настоящия
момент спрямо подсъдимия има неприключило наказателно
производство, като основния мотив за извършване на деянието по настоящата
присъда е избягване на наказателна отговорност и изтърпяване реално на
наказание лишаване от свобода. Смегчаващи вината обстоятелства
спрямо подсъдимия в процесния случай няма. Изложеното
дотук мотивира съдът при индивидуализация на наказанието за изпълнение целите,
предвидени в чл. 36 от НК.
След като
взе предвид, че деянието по настоящата присъда е извършено в изпитателния срок
на Присъда № 104/29.11.2006 г. по НОХД № 841/2006 г. по описа на Районен съд
гр. Търговище, на основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът приведе в реално
изпълнение наложеното на подсъдимия по горецитираната присъда наказание в
размер на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което да изтърпи в затвор при първоначален “строг” режим.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: