№ 27470
гр. София, 07.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110102152 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е молба от ищеца, вх. № 210499/24.07.2023 г., с която е заявено искане
съдът да го освободи от заплащането на парична гаранция в размер на сумата от 1800 лева,
определена с Определение № 18525/23.05.2023 г., постановено по реда на чл. 389 ГПК
(обжалвано от ответника).
Съдът, като се запозна с изложението в молбата и приложените към същата документи
и макар да е изложил становище по въпроса, с който е сезиран в постановеното определение,
с което обезпечение на предявените искове е допуснато, намира, че молбата следва да се
остави без уважение, като съображенията за това са следните:
Изискването на процесуалния закон за представяне на надлежно обезпечение
(гаранция) от страната, по чието искане обезпечение е допуснато при условията на гаранция
е свързано с охрана на интереса на другата страна, чийто интерес може да бъде накърнен в
хипотеза на неоснователно допускане на обезпечението, което ограничава в една или друга
степен правната сфера на ответника по обезпечението. По своята правна същност внасянето
на гаранция по сметка на съда представлява залог на парична сума, учреден съгласно чл.
181, ал. 1 ЗЗД. Доколкото в тези случаи заложената парична сума се депозира по сметка на
съда, процесуалният закон въвежда специални правила относно размера на заложената
парична сума и условията за удовлетворяване на залогоприемателя, респ. връщането й на
залогодателя. В тази насока са задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение №
6/2014 г. от 23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Видно от изложеното,
по своя характер внасянето на гаранция не представлява държавна такса или разноски за
производството (чл. 78, ал. 1 ГПК), поради което за това задължения на страната не е
приложимо правилото на чл. 83, ал. 2 ГПК. Ето защо, не е налице законово основание за
освобождаване на молителя от възложеното му с определение № 18525/23.05.2023 г.
задължения за внасяне на гаранция при условията на която е допуснато обезпечение на
предявените искове. В този смисъл е напр. Определение № 12 от 17.01.2022 г. на ВКС по т.
д. № 2422/2021 г., II т. о., ТК.
1
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. Д. Д. да бъде освободен от внасянето на
определената на осн. чл. 391 ГПК с определение № 18525/23.05.2023 г., постановено по
делото, гаранция в размер на сумата от1800 лева, заявено с молба, вх. № 210499/24.07.2023
г.
Определението подлежи на обжалване от молителя /ищец/ с частна жалба в
едноседмичен срок от връчване на препис пред СГС.
Препис да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2