Решение по дело №317/2019 на Софийски градски съд

 Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  №

                                                       13.01.2020г., гр.София,

                                                      В   ИМЕТО   НА   НАРОДА                                                  

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ ,  VІ-11 СЪСТАВ,  в открито  съдебно заседание проведено на двадесет и седми ноември   през две хиляди и деветнадесета година в състав :  

                                                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ВРАНЕСКУ

При секретар Стефка Александрова  

Като разгледа търговски дело № 317/2019г. по описа на Софийски градски съд, докладвано от съдия Вранеску , и за да се произнесе взе в предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с пр.осн.чл.37,б.А вр.чл.17,т.1,пр.1 и чл.23,т.4  и чл.27,т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки и  чл.86 от ЗЗД от „Г.Р.“ СРЛ,ЕРК *******,ТР НА Р РУМЪНИЯ срещу „Й.“ ЕООД ЕИК *******,ТР НА Р БЪЛГАРИЯ .

ПО ДЕЛОТО Е КОНСТИТУИРАНО ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „ЗАД А.“ АД ЕИК*******.

Ищецът твърди, че на 26.09.2017г. дружеството И.С.АБ е възложило извършването на международен превоз на стоки от Швеция до Гърция. Превозът е бил възложен на първи превозвач И.Т.и Логистик, който го е превъзложил, извършени са няколко превъзлагания подробно описани в  исковата молба, като с последното ищецът го е възложил на ответната фирма със заявка № 50171031784. Ответникът е приел да извърши транспорта. Стоката е натоварена на камион на ответника превозвач от адреса на товарене в Швеция на 29.0.2017г. и транспорта е започнат. От шофьора на камиона е подаден сигнал за кражба до полицията на Кралство Швеция на 01.10.2017г. Стоката не е достигнала до мястото на назначението и там не  е била разтоварена. Намира, че е налице липса на предадената за превоз стока по причина виновно неизпълнение на задълженията от страна на превозвача, предвидени в заявката и в ОУ, а именно стоката  е била оставена без надзор на неохраняем паркинг, без видеонаблюдение, без режим на достъп и без шофьорът да е предприел предохранителни мерки за избягван кражба на превозваната стока. След като възложителя е узнал за липсата на стоката поради кражба е направил рекламация до първия превозвач, а същият до следващия, като ищецът твърди, че е направил рекламация пред ответното дружество превозвач на 5.10.2017г. С последващи писма възложителя и превозвачите по между си са изискали изплащане обезщетение за липсата на възложените за превоз стоки и след разменени издадени фактури и кредитни известия са извършили разплащане на сумата от 13 412.12 евро, представляваща обезщетение за щетата.  Ищецът твърди, че е заплатил на нему възложилия превоза Г.Т.ЕООД тази сума на 16.05.2018г. Твърди, че е изискал плащане на сумата от ответника, и му е издал за това фактура № **********/11.12.2017г.. Оспорва да е изтекъл едногодишния давностен срок за предявяване на иска, тъй като е предявил рекламация спрямо ответника, която не е отхвърлена от същия и съответно след рекламационното производство не е приключило, то не е започнал да тече този едногодишен срок по чл.32 Конвенцията.  Въпреки разменената кореспонденция ответникът не му е заплатил дължимите суми, като  претендира да има право да ги получи, предвид че се е суброгирал в правата на всяко едно от лицата по веригата назад до пряко увреденото лице в резултат на извършените плащания.  Наред с това претендира връщане и на заплатената превозна цена от 490 евро  на осн.чл.23,пар.4 от Конвенцията, която ответникът му е фактурирал във фактура № *********/10.10.2017г., която е на обща стойност 4 200 евро, и включва в себе си и други навла,  предвид че е превозвало при този транспорт стоки за още 7 клиенти. За сумата от 490 евро е издадено от ответната страна кредитно известие № **********/22.01.2018г. Твърди, че ответникът предвид, че не му е заплатил дължимото обезщетение е изпаднал в забава и ищецът на осн.чл.27,пар.1 от конвенцията претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на 5 %  годишно върху сумата от 13 412.13 евро за периода 16.05.2018г. и до 18.02.2019г. в размер на 513.36 евро. Претендира и заплащане на лихва върху неиздълженото в срок навло в размер на 121.14 лева за периода от 21.11.2017г./когато се явява платено чрез прихващане със задължения на ответника/ до 18.02.2019г. датата на предявяване на исковата молба.    Претендира заплащане и на законната лихва от предявяване на исковата молба върху всяка от двете главници – за обезщетение на щетата и за навлото. Претендира направените по делото разноски.  

ОТВЕТНАТА СТРАНА оспорва исковете. Не оспорва възлагането и превъзлагането на транспорта и дестинацията по която е следвало да се извърши. Твърде обаче, че при възлагането на транспорта не са го уведомили за наличните общи условия, не ги е приемало изрично и писмено и намира, че условията по същото не го обвързват. Наред с това намира, че разпоредбите на т.1.9 и 1.10 от ОУ по своята същност са неморални, притовозаконни и неравноправнни. Шофьорът на транспорта  , не би могъл  с риск за собственото си здраве и живот да   упражнява надлежен, непрекъснат надзор върху превозното средство и върху товара, нито пък продължителен престой с дневни почивки да прекарва на разстояние по-малко от 150 км. от пристанища и терминали. Намира, че са налице предпоставките на чл.17,ал.2 от Конвенцията, тъй като липсата на процесния товар се дължи на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне и последиците не са могли да бъдат преодолени. Липсата е резултат от извършено престъпно деяние – кражба. В случая водача е паркирал товарния автомобил на охраняем паркинг, оборудван с видеонаблюдение и жива охрана. Превозното средство с прилежащото му ремарке са били надлежно заключени и предпазени. Шофьорът е използвал за почивка и сън товарното превозно средство. Намира, че липсват доказателства да е извършвано плащане на ищеца по рекламацията и съответно за него не е възникнало правото на регресно вземане спрямо ответника. Исковата претенция е предявена след 1 годишния давностен срок. Оспорва същата и по размер, като твърди, че стойността на претенцията за обезщетение е  завишена спрямо стойността на превозвания товар.Намира, че същото следва да се оценява съобразно предвиденото в чл.23,ал.3 и ал.7 от Конвенцията. Предвид, че не носи отговорност за претърпените липси, то съответно не дължи и връщане на полученото от него навло. Наред с това намира, че липсват доказателства тази сума реално да е получена от дружеството превозвач. Намира, че също така не дължи и лихва за забава, тъй като ищецът не е ангажирал доказателства ответника надлежно да е поканен за заплащане на претендираното обезщетение.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ, конституирано в качеството му на застраховател отговорността на ответника превозвач, оспорва исковете по основание и размер. Оспорва ищецът да е обезщетил правоимащия, и да е претърпял вреди като е платил стойността на липсващия товар.Във издадените фактури спрямо получателя на товара начинът на плащане на цената е посочена като предплащане. Щом товарът е предаден за превоз, то стойността му е заплатена от получателя по посочените фактури. Така собствеността и рискът са преминали върху получателя Г.в Ларнака, Гърция. Наред с това оспорва възложителя на превоза, да е обезщетил получателя на стоката. Също прави възражение за изтекла погасителна давност на претенцията на ищеца по см. На чл.32 от Конвенцията. Оспорва ответникът да носи отговорност, тъй като липсата е в резултат на кражба и тя не е резултат от действията на превозвача. Същата не е настъпила като резултат от действието или бездействието от страна на превозвача и въпреки неговата воля. Ответникът не е допринесъл за настъпване на събитието, липсва виновно поведение от негова страна и поради тази причина не може да му се търси отговорност. Предвид  на това намира, че е налице хипотезата на чл.17,т.2 от Конвенцията и превозвачът се освобождава от отговорност. По тези съображения и доколкото претенциите за лихва са обусловени от главните претенции, оспорва същите да са основателни.  Наред с това оспорва към датата на събитието застраховката да е била в сила за процесната композиция. Ремаркето, с което е извършен превоза не е включено в застрахованите превозни средства по полицата.

                Съдът, като взе в предвид становищата на страните и представените намира от правна и фактическа страна следното :

                Между страните няма спор относно възложения превоз и неговото превъзлагане между няколко превозвача, като ответникът е последния приел и реално започнал да  извършва транспорта от Швеция до Гърция на процесната стока. Това се установява и от представените по делото заявки за извършване на транспортна услуга и товарителница. Не се спори, че стоката е натоварена на камион на ответника, но не е достигнала до местоназначението си, което е видно и от отбелязаното в товарителницата от 5.10.2017г., че стока не е разтоварвана. Не се спори и относно обстоятелството, че стоката е открадната в Швеция на 1.10.201017г. . Това обстоятелство се установява от представения по делото протокол за извършено престъпление, съставен от полицейско управление в Швеция, по сигнал на шофьора на камиона от 1.1.17г..

                Спори се легитимиран ли е ищеца да предяви иска за обезщетение доколкото се спори подадено ли е искането в 1 годишния давностен срок установен в чл.32 от Конвенцията. Спори се относно обстоятелството следва ли да носи отговорност ответника, като превозвач и да дължи обезщетение , предвид че установената липса и съответно нанесените щети не са в резултат на негови действия, или на неговия служител, а резултат на кражба.

                Съдът намира, че така предявения иск е допустим, доколкото е предявен от юридическо лице и ищецът е материално правно легитимиран да предяви искът, тъй като правото му на иск не е погасено по давност. Касае се за превоз превъзлаган между няколко превозвачи, като по същество част от тях имат качеството на спедитори по българското право. След като е установено, че стоката не е доставена на получателя и се касае за липсата й поради кражба, възложителя на превоза е подал рекламация, до първия превозвач, след което я е конкретизирал и по размер на претендираното обезщетение и всеки от тях е подходил по същия начин до последващия превозвач, вкл. и такава е подадена от ищеца до ответника.  От представените платежни документи се установява, че ищецът е заплатил към възложилия му нему превоза Г.Т.ЕООД   обезщетение за нанесената вреда поради липса на стоката в размер на 13 412.13 евро на 16.05.2018г. и банковите документи установяващи извършения превод са достатъчни за да установят обстоятелството, че ищецът е изплатил сумата на нему възложилия . Предвид на това и на осн.чл.37,ал.1 от Конвенцията има право на регресен иск за главницата, лихвите и разноските към последващия превозвач. Съгласно чл.39 от Конвенцията при този иск също важи давността по чл.32 т.е. погасява се в 1 годишен срок, но момента от който тече срока е момента на изплащане на обезщетението. В конкретния случай плащането е извършено на  16.05.2018г. и срокът за предявяване на вземането срещу последващия превозвач т.е. срещу ответника изтича на 16.05.2019г., дори и ако приемем, че рекламационното производство не е спряло теченето на давността. Исковата молба е предявена през февруари 2019г. От друга страна, съдът намира, че в конкретния случай е налице рекламация, която съдът приема, че е достигнала до ответника. Същият не е оспорил това с отговора, а едва в хода по същество. От друга страна е издал кредитно известие на ищеца относно цената на този превоз и причина за това може да е само, че е приел, че не му се дължи или това установява, че до него е достигнала рекламацията на ищеца. Съгласно чл.32,т.2 от Конвенцията писмената рекламация спира теченето на давността до момента, в който бъде отхвърлена писмено, а такова писмено отхвърляне ответника не е представил. Предвид на това съдът приема, че искът е предявен в рамките на 1 годишния давностен срок за ищеца.

                Стойността на обезщетението при така установената липса се установява от приетата по делото съдебна експертиза, неоспорена от страните, която съдът възприема като обективна и компетентно изготвена.  Видно от изводите на вещото лице, стойността на обезщетение, изчислено по начина предвиден в конвенцията възлиза в размер на 13 409… евро.

                По отношение отговорността на ответника. Безспорно е, че липсата е резултат от извършена кражба. От показанията на изслушания по делото свидетел се установява, че същият е пристигнал на пристанището от което съобразно указания му маршрут е следвало да вземе ферибот и се е установил, като е паркирал камиона на единствения наличен паркинг, на пристанището. Същият е бил осветен и охраняван чрез камери. Установява, че друг вид охраняеми паркинги няма на територията на Кралство Швеция. Според неговите показания ремаркето, в което е била натоварена стоката е било с брезент, добре опънат и покриващ стоката. Нощния си сън е провел в кабината на камиона след 1 часа през нощта. До тогава всичко с камиона е било наред. След като е станал на сутринта на 1.10.2017г. е констатирал разрязания брезент по средата на ремаркето и липсата на стоката. Установява, че е натоварил стока за около седем получателя, но е било откраднато всичко, а само част от нея. Процесната стока за получателя в Гърция е била изцяло отнета. Същият установява, че при натоварването не е бил уведомен за вида на стоката, която му се предава за превоз, а за откраднатото, което е било компютри и електроника втора употреба е узнал в полицейския участък.

                Съдът въз основа на свидетелските показания не приема, че превозвача не е изпълнил задължението си, посочено и в заявката, възпроизвеждащо изискванията на ОУ на възложителя, а именно да се спира и почива на охраняеми паркинги, тъй като в конкретния случай паркингът е охраняван чрез видеонаблюдение, а и е бил единствено възможния по тази дестинация, на това място. Въпреки видеонаблюдението в превозното средство е проникнато, чрез разрязване на покритие и стоката открадната, и в последствие няма данни извършителите да са установени.  Предвид на това съдът намира за основателно възражението на ответната страна превозвач,  че сме пред обстоятелство,  което превозвача не е могъл да избегне по см.на чл.17,т.2 от Конвенцията.  Кражбата породила липсата и щетата е непредвидено събитие и неочаквано такова. Извършено по този начин, явно е било и непреодолимо, след като шофьорът не се е отделял от камиона и въпреки това не е успял да усети и предотврати изнасянето на стоката.  С оглед на това съдът намира, че сме пред хипотезата на чл.17,т. 2 от Конвенция ЧМР и това възражение на ответника е основателно, поради което същия не следва да носи отговорност за липсата и съответно не дължи обезщетение за поправяне на вредите  по чл.17,т.1 от Конвенция ЧМР. В този смисъл искът за присъждане на обезщетение и връщане на навлото се явява изцяло неоснователно, както и акцесорните искове свързани с тази главница за мораторна и законна лихва .

                При този изход на спора ищецът дължи на ответникът направените по делото разноски съобразно представен списък, като обаче разноските за свидетел са внесени в размер на 30 лв. а не 200 както е посочен в списъка и сумата следва да се редуцира съобразно уважената част от исковете т.е. в размер на 1470 лв..

Водим от горното съдът

                               Р      Е      Ш     И      :

ОТХВЪРЛЯ исковете с пр.осн.чл.37,б.А вр.чл.17,т.1,пр.1 и чл.23,т.4  и чл.27,т.1 от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки и  чл.86 от ЗЗД  предявени от „Г.Р.“ СРЛ,ЕРК *******,ТР НА Р РУМЪНИЯ, с адрес гр.Букурещ, ул.*********№ *********, съд.адрес:***, чрез адв.Б. срещу „Й.“ ЕООД ЕИК *******,ТР - АВ НА Р БЪЛГАРИЯ, с адрес гр.Твърдица, обл.Сливен,ул.*********, съд.адрес ***, чрез адв.К. за заплащане на 13 412.12 евро, представляваща обезщетение за щетата, върху нея за периода 16.05.2018г. и до 18.02.2019г. мораторна лихва, в размер на 513.36 евро., както и за сумата от 490 евро заплатено навло и на лихва върху неиздълженото в срок навло в размер на 121.14 лева , както и за законната лихва от предявяване на исковата молба върху всяка от двете главници – за обезщетение на щетата и за навлото, като неоснователни.

 ОСЪЖДА „Г.Р.“ СРЛ,ЕРК *******,ТР НА Р РУМЪНИЯ, с адрес гр.Букурещ, ул.*********№ *********, съд.адрес:***, чрез адв.Б.  да заплати на „Й.“ ЕООД ЕИК *******,ТР - АВ НА Р БЪЛГАРИЯ, с адрес с адрес гр.Твърдица, обл.Сливен,ул.********* гр.София,ул.*********, чрез адв.К. сумата от 1470 лева / хиляда четиристотин и седемдесет лева/ разноски за настоящото съдебно производство.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТРЕТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ „ЗАД А.“ АД ЕИК*******, с адрес гр.София, ул.*********.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едноседмичен срок от уведомяването пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :