РЕШЕНИЕ
№ 366
гр. Варна, 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря Полина Хр. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20213110203954 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на ИВ. К. СТ. от гр.Варна ЕГН **********, против НП № 21-0819-
002913/05.08.2021год. на началника на група в сектор ПП при ОД на МВР
Варна, в частта на т.2, с която на осн. чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП му е било
наложено адм. наказание глоба в размер на 100лв., както и адм. наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец за нарушаване
нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП.
В жалбата си въззивникът оспорва фактическите констатации отразени
в акта и НП досежно нарушението по т.2 от НП. Сочи, че не е намерил къде
да спре на безопасно място, че малко по-късно бил разговарял с отсрещната
страна и се били разбрали да изчакат на мястото на ПТП-то, че не правил
опит за бягство, а ситуацията била изяснена за по-малко от час. Моли НП в
тази му част да бъде отменено.
В съдебното производство въззивникът се представлява от
упълномощен защитник, които заявява, че поддържа жалбата, а във фазата по
същество моли НП да бъде отменено,тъй като не можело да се приеме, че
било налице бягство от местопроизшествието по смисъла на закона. Отправя
искане да присъждане на разноски.
В съдебното заседание, на основание чл. 61 от ЗАНН в редакцията от
23.12.2021год., като страна в процеса е бил конституиран АНО – началник
1
група към ОДМВР Варна, сектор „Пътна полиция“, който редовно призован
не се явява. По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К. Л. – А., в
които същата изразява становище за неоснователност на жалбата. Сочи, че
НП е правилно и законосъобразно постановено в унисон с материалния и
процесуалния закон и моли съда да го потвърди. Отправя искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в условията на
евентуалност, в случай че жалбата бъде уважена и се претендира присъждане
на адвокатско възнаграждение от ответната страна, моли да бъде присъдено
такова в минимален размер.
ВРП, редовно призована за датата на съдебното заседание не изпраща
представител и не изразява становище по жалбата.
След преценка на събраните по делото доказателства като, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 05.07.2021год. около 19:30ч. въззивникът управлявал МПС – т.а.
„Ауди А5 Спортбек“ с рег. № В9191ТС по бул. „Сливница“ в гр.Варна, в
посока от Мебелната палата към центъра на гр.Варна. По същото време по
същия път и в същата посока на движение, на известно разстояние пред
въззивника, управлявайки л.а. „Рено Лагуна“ с ДК№ В9760КС с движел
св.А.А. като в автомобила с него като пътник била и св. И.А.. След
кръстовището с бул. „Република“ и автобусната спирка, св. А. имал
намерение да направи ляв завой за да навлезе в пресечката към бл. 147 и бл.
151 в кв.“Младост“. За целта същият спрял в лявата лента за движение по
бул. „Сливница“ в посока към центъра, при наличие на пътна маркировка
позволяваща му да извърши маневрата (прекъсната линия) и зачакал да се
освободи лентата за насрещно движение за да извърши маневрата. Зад него
имало спрели още два автомобила, които също изчаквали за извършване на
маневра ляв завой. Когато лентата за насрещно движение се освободила св. А.
предприел извършването на маневрата при което ударил автомобилът
управляван от въззивника. Последният, при наличие на пътна маркировка М2
(двойна непрекъсната линия) в този момент бил предприел изпреварване на
колоната от автомобили в лявата лента за движение по бул. „Сливница“ в
посока към центъра и се движел в лентата за насрещно движени. След удара
въззивникът продължил движението си напред без изобщо да спре. Св. А.
излязъл от автомобила си, огледал щетите и преценил, че може да се движи.
Същият веднага се качил в автомобила и също тръгнал напред за да догони
въззивника. В кръговото на бул. „Сливница“ и бул. „Левски“ (след
пожарната) св. А. засякъл въззивника който се насочил към бул.“Левски“ в
посока ХЕИ. В локалното платно точно преди да се включат в булеварда
св.А. спрял пред въззивника, което наложило и последния да спре. А. отишъл
при въззивника и го попитал го защо не е спрял. Въззивникът му казал, че не
е разбрал. Св. А. му казал да слезе да види двата автомобила и предложил да
съставят двустранен протокол. Въззивникът отказал, казал че бърза, качил се
в автомобила си си заминал. На свой ред св. А. се обадил на дежурния на
сектор ПП и по негови указания се върнал да чака на мястото на
2
произшествието пристигането на полицейски екип. На място пристигнал екип
от автоконтрольори в състав свидетелите С. и М.. Същите разбрали от А.
обстоятелствата при които възникнало ПТП-то, както и рег. № на другия
автомобил. По рег. № на МПС бил установен въззивника с които полицаите
провели телефонен разговор. Същият потвърдил, че той е бил водача на
автомобила, но в момента се намира в к.к. „Златни пясъци“. Слез известно
време (около 22:00ч.) въззивникът се върнал на местопроизшествието заедно
със св. П. И. който бил с него в МПС-то към момента на произшествието.
Полицаите снели обяснения от двамата водачи, както и от техните
спътници и извършили проверка на документите на двамата водачи. В хода на
проверката въззивникът не представил талона към СУМПС. Преценено било,
че вина за ПТП-то има въззивника. Съставен бил протокол за ПТП, а срещу
въззивника бил съставен и АУАН № 454918/05.07.2021год. в който било
посочено, че същият е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1, пр.3, чл. 123, ал.1,
т.3, б. „в“ и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП за това, че на 05.07.2021г. в 19:30 часа, в
гр. Варна на бул. „Сливница“, посока центъра на града, управлява собствения
си товарен автомобил "Ауди А 5 Спортбек" с рег.№ В9191ТС, като на
кръстовището до бл.№ 151 за влизане към блок № 147 и бл.№151 в ж.к.
„Младост“, при наличие на пътна маркировка "М2" от ЗДП предприема
изпреварване на колона от автомобили и е блъснат от извършващият завой
наляво при прекъсната маркировка разрешаваща маневрата, лек автомобил
"Рено Лагуна" с рег.№ В9760КС. Като участник в ПТП при разногласия
относно ПТП го напуска, без да уведоми съответната служба за контрол на
МВР. Водачът не носи Контролен талон към СУМПС.
Актът бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който го
подписал без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили и писмени такива.
На 05.08.2021год., въз основа на акта, АНО издал процесното НП като е
приел изцяло фактическите констатации изложени в акта, приел е, че
въззивникът е нарушил разпоредбите на чл. 6, т.1, чл. 123, ал.1, т.3, б. „В“ и
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП и му наложил следните адм. наказания – глоба в
размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, вр. ал.1, т.5, пр.1,2 от ЗДП; глоба
в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от един
месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП; както и глоба в размер на 10лв.
на основание чл. 183, ал.1 ,т.1, пр.2 от ЗДП.
Като свидетели в хода на съдебното следствие показания са дали А.С.
(актосъставител), А.М. и И.А. (свидетели вписани в акта), както и П. Й. и
А.А..
В показанията си пред съда свидетелите С. и М. сочат че са посетили
местопроизшествието по сигнал подаден им от ОДЧ на сектор ПП, че са
заварили там само единия участник, които им разказал за ситуацията при
която е възникнало ПТП-то, че другият водач изобщо не спрял, че го
застигнал и му предложил двустранен протокол но последният отказал казал.
3
Сочат, че по рег. № предоставен им от заварения на мястото водач бил
установен втория участник, че провели разговор по телефона с него и той се
явил с известно закъснение заедно с още едно момче.
В показанията си пред съда свидетелите А., А. и Й., възпроизвеждат
обстоятелствата при които е възникнало произшествието както и действията
на двама водачи след това.
В хода на съдебното следствие обяснения е дал и въззивника, които
сочи, че не спрял за да не стане не друго ПТП и търсел безопасно място за
спиране, но видял че другият водач го гони се притеснил. Заявява, че се
върнал след като полицаите му се обадили, както и че в разговора с другия
водач, му казал, че нямало как да подпише двустранен протокол и ще отиде
на място. Заявява, че нямал причина да бяга.
Като писмени доказателства към АНП са приложени Заповед № 8121з-
515/2018г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 81213-825/2019г.
на същия министър; протокол за ПТП бл. № 1823973; сведения от И.А., А.А.,
И.С. и Пресиян Йорданов; декларации от А.А. и И.С., както и справка за
нарушител.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
всички събрани в хода на съдебното следствие доказателства, както писмени
така и гласни, които преценени поотделно и в тяхната съвкупност не водят на
различни правни изводи и се кредитират от съда с доверие.
От правна страна.
Жалбата е подадена в срока за обжалване от надлежна страна, поради
което и е приета от съда за разглеждане.
Съдът в изпълнение на задълженията си за цялостен контрол (и в
необжалваната част) по законосъобразността на образуването и провеждането
на административно наказателното производство установи, че акта за
установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него
наказателно постановление са издадени от компетентните длъжностни лица и
в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Както в акта така и в НП се съдържат
обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вменените на
въззивника нарушения както от обективна така и от субективна страна,
посочени са дата и място на извършване на нарушенията, обстоятелствата
при които са извършени, както и нарушените законови норми, като е налице
пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
С НП на въззивника са наложени санкции за нарушения на
разпоредбите на чл. 6, т.1, чл. 123, ал.1, т.3 б.“в“ и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
Съгласно нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП участниците в движението са
длъжни да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните
лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по
пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната
маркировка.
4
Съгласно чл. 123, ал.1 т.3, б.“в“ от ЗДП водачите на пътно превозно
средство, които са участници в пътнотранспортно произшествие са длъжни
когато при произшествието са причинени само имуществени вреди ако между
тях няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, без да напускат
местопроизшествието да уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания.
Съгласно чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП водачът на моторно превозно
средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него.
В случая според настоящия съд събраните по делото доказателства по
безспорен и категоричен начин сочат на това, че въззивникът е нарушил и
трите посочени по-горе законови норми.
По делото няма спор, а и по категоричен начин от всички събрани
доказателства се установява, че въззивникът е нарушил пътната маркировка
на пътното платно по което се е движел. Същият е предприел изпреварване,
навлизайки в лентата за насрещно движение отграничена с маркировка М2 –
двойна непрекъсната линия вменяваща забрана за ППС да я застъпват и
пресичат. Няма спор, и че в резултат на това негово неправомерно поведени е
настъпило и ПТП, както и че въззивникът не е представил по време на
проверката от контролните органи контролният си талон към СУМПС, като
това му поведение изцяло е в нарушение на правилата предвидени в нормите
на чл. 6, т.1 и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДП.
АНО е дал правилна квалификация на извършените нарушения и
законосъобразно е определил следващите им се наказания съобразно нормите
на чл. 179, ал.2, вр. ал.1 ,т.5 от ЗДП за първото нарушение (на чл.6, т.1 от ЗДП
) и чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за второто нарушение (на ч. 100, ал.1, т.1 от
ЗДП), доколкото точно тези норми предвиждат санкция за нарушаване на
пътната маркировка в резултат на което е причинено ПТП, както и за
неносене на КТ. В случая санкциите за тези две нарушения са определени от
АНО и във фиксираните в нормите размери.
Основния спорен по делото въпрос е налице ли е нарушение на чл. 123,
ал.1, т.3, б. „в“ от ЗДП.
Във фазата по същество защитата сочи, че такова нарушение нямало
5
защото въззивникът се бил притеснил и изплашил поради което и нямало как
да се приеме, че бил избягал от местопроизшествието. Това становище на
защитата определено не се споделя от съда по следните съображения:
Няма спор, а и по категоричен начин от всички събрани по делото
гласни доказателства се установява, че след ПТП-то въззивникът изобщо не е
спрял, а след като е бил застигнат от другия водач участник в ПТП-то е
отказал да подпише двустранен протокол и е заминал без да остави
координати. Това негово поведение изцяло се субсимира в хипотезата на
посочената по-горе норма. Що се касае до твърденията на въззивника,
подкрепени от показанията на св. Йорданов, че след ПТП-то въззивникът не
спрял защото търсел безопасно място за спиране, те са меко казано
несериозни с оглед значителното разстояние от мястото на произшествието
да мястото на което св. А. ги е настигнал и ги е принудил да спрат (повече от
2км.). Действително ПТП-то е станало в часови диапазон със засилен трафик.
Това обаче няма как да бъде възприето като оправдание за неизпълнение на
вмененото от закона задължение. А факта, че въззивникът бил настигнат от А.
на значително разстояние сочи по категоричен начин, че той изобщо не е
имал намерение да спира, което не може да бъде възприето като нищо друго
освен като бягство от местопроизшествието. Вярно е че св.А. е тръгнал след
въззивника. Неговото поведение обаче намира логично обяснение – първо за
да види рег.номер на автомобила и второ да предложи подписването на
двустранен протокол, което и сторил. Така или иначе обаче поведението на А.
след възникване на ПТП-то, още по-малко на повече от километър след това
без всякакво значение за съставомерността на нарушението извършено от
въззивника. Горното съдът намира за нужно изрично да отбележи с оглед
наведените от защитата доводи, че въззивника се чувствал застрашен
мотивирани очевидно от обясненията на въззивника и показанията на св.
Йорданов, че след като били настигнати другият водач излязъл от автомобила
и започнал заплашително да крещи.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че правилно АНО е приел,
че нарушение на чл. 123, ал.1, т.3, б.“в“ от ЗДП е било извършено от
въззивника.
Доколкото в случая не са налице каквито и да било доказателства
сочещи на извод, че извършеното нарушение се отличава от типичните от
съответния вид, с оглед явна незначителност на обществената опасност респ.
6
липсата на такава съдът (както очевидно и АНО) счете, че в случая нормата
на чл. 28 от ЗАНН не може да намери приложение. Напротив нарушението е
типично.
Правилно е била приложена и съответната санкционна норма на чл. 175,
ал.1, т.5 от ЗДП доколкото точно тази норма предвижда санкция за водач на
който наруши задълженията си като участник в ПТП. В случая за това
нарушение АНО е наложил на въззивника двете предвидени в закона
наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС като е определил и
двете санкции в размер около минималния – глоба в размер на 100лв. и
лишаване от правоуправление за срок от един месец, които наказания съдът
счете, че са наложени от АНО при спазване нормата на чл. 27 от ЗАНН и са
съответни на извършеното нарушение. Вярно е че наказанието глоба е в
размер малко над минималния, но същото в съвкупност с кумулативно
наложеното наказание лишаване от правоуправление в минимален размер в
пълнота ще постигне целите на адм. наказания предвидени в нормата на чл.
12 от ЗАНН. Нещо повече според настоящия съд с оглед данните за
предходно налагани санкции глоба, които очевидно не са постигнали целения
поправителен и предупредителен ефект определяне на наказание глоба в по-
нисък размер би било самоцелно.
С оглед на изложеното по-горе съдът счете, че атакуваното НП е
правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци, които
го правят процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено
По разноските.
Разноски се претендират от двете страни в процеса като и двете искания
са направени своевременно.
С оглед крайния изход на делото (НП подлежи на потвърждаване) съдът
намира, че искането на въззивника за присъждане на разноски се явява
неоснователно и като такова се отхвърля от съда.
По искането на процес. представител на въззиваемата страна. С оглед
изхода на делото съдът намери, че отправеното от процес. представител на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение се явява основателно поради което и такова следва да бъде
присъдено на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл.
37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
И като взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ е предвидено възнаграждение от 80лв. до
150лв., както и това, че в случая делото не е с фактическа и правна сложност
изискващи специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната
теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това, че процес. представител на
въззиваемата страна не е участвал лично нито в едно съдебно заседание като
единствено е представил писмени бележки непосредствено преди последното
съдебно заседание съдът счете че възнаграждението за юрисконсулт следва
да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер – 80лв.
7
Посочената сума следва да бъде заплатена от въззивника ИВ. К. СТ. в полза
на ОД на МВР Варна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0819-002913 от
05.08.2021год. на началника на група в Сектор ПП при ОД МВР Варна с което
на ИВ. К. СТ. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул. „Еделвайс“ №
2 са били наложени адм. наказание глоба в размер на 200лв. на основание чл.
179, ал.2, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване нормата на чл. 6, т.1 от ЗДП; адм.
наказание глоба в размер на 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец на основание чл. 175, ал.1, т.5 от ЗДП за нарушаване
нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в“ т ЗДП, както адм. наказание глоба в размер
на 10лв., на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДП за нарушаване нормата
на чл. 100, ал..1, т.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА ИВ. К. СТ. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, ул.
„Еделвайс“ № 2 да заплати на ОД на МВР Варна сума в размер на 80лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8