РЕШЕНИЕ
№ …….
гр.
Провадия, 04.11.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН
СЪД, II
състав, в публично съдебно заседание проведено на четиринадесети октомври през
две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при секретаря Н. С., като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 265 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Й.Р.
с ЕГН **********, с адрес *** срещу П.Т.Я. с ЕГН **********, с адрес *** и Е.П.Я.
с ЕГН **********, с адрес ***.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи. По време на
бракът си те придобили чрез покупко-продажба в режим на СИО лек автомобил марка БМВ, модел 318 Д, с рег.№ ***, рама № ****, двигател №
***. Автомобилът бил закупен на името на ищцата и следвало да се ползва от
нея.
След закупуването на автомобилът отношенията между страните се влошили и те
започнали да обсъждат развода си. Ответникът искал процесният автомобил да бъде
на негово име и убедил ищцата да му направи пълномощно, с което да прехвърли
автомобилът на негово име.
Ищцата подписала текст на пълномощно, което ответникът й дал с рег.№
554/13.05.2019г., заверено от зам.кмета на община Дългопол, което според думите
на ответника било, за да прехвърли процесния автомобил на свое име.
На 19.05.2019г. страните се скарали и ищцата напуснала семейното жилище,
ответникът взел от нея ключа от процесния автомобил и талона му.
На 21.05.2019г. ищцата оттеглила даденото пълномощно, за което уведомила
ищеца.
Ищцата разбрала, че на 16.05.2019г. с даденото от нея пълномощно ответникът
продал на майка си процесния автомобил за сума в размер на 600 лева, която цена
била много по-ниска от реалната цена на автомобилът, който бил закупен за
12 500 лева.
С решение № 3697/14.08.2019г. по гр.д.10253/2019г. на РС Варна бракът между
страните бил прекратен като съдът е одобрил сключеното между страните
споразумение по чл.50 СК.
Ищцата изпратила покана до ответника по телепоща с изх.№ 46/18.12.2019г., с
която го канила да й заплати нейната ½ ид.ч. от стойността на лекия
автомобил, което ответникът не сторил.
Иска се обявяване за нищожна на покупко-продажбата от 16.05.2019г., с която
ответникът продал на майка си ответницата Е.Я. процесния автомобил, поради
противоречие с добрите нареви, тъй като е налице нееквивалентност на
престациите. Автомобилът е продаден на цена, която е 20 пъти по-ниска от
пазарната му стойност. Ищцата иска ответницата Е.Я. да бъде осъдена да върне
даденото по нищожния договор – процесния автомобил. В евентуалност в случай на
отхвърляне иска за нищожност на процесния договор се иска осъждане на ответника
да заплати на ищцата сума в размер на 300 лева, представляваща половината от
получената продажна цена по процесния договор, ведно със законната лихва
считано от датата на подаване на исковата молба.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответникът П.Я..
В него се заявява, че твърдението на ищцата за наличие на нееквивалентност
на престациите по процесния договор са неоснователни, тъй като страните по
договора са се възползвали от правото по чл.9 ЗЗД за свободно договаряне.
Договорът нямало за цел да ощети ищцата.
Твърди се, че процесния автомобил е закупен с лични средства на ответника
след продажба на автомобил, който е закупил също с лични средства.
Твърди се, че ответникът Я. и ищцата притежават друг автомобил придобит по
време на брака им, който тя ползва и имали уговорка да му го прехвърли. Твърди се, че видно от сключеното между
страните споразумение по чл.50 СК те са уредили по между си имуществените си
отношения.
Иска се постигане на споразумение.
В срока и по реда на чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Е.Я..
В него се заявява, че предявения срещу нея иск е недопустим, в евентуалност
неоснователен.
Твърди се, че тя е изрядна страна по процесния договор и искът срещу нея е
недопустим, тъй като ищцата не е била изцяло собственик на процесния автомобил.
Иска се прекратяване на производството спрямо нея.
В съдебно заседание ищецът чрез процесулания си
представител пледира за уважаване на иска. Ответниците чрез процесуланите си
представители пледират за отхвърляне на предявените искове.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От решение № 3697/14.08.2019 г. по
гр.д. № 10253/2019 г. по описа на РС Варна се установява, че страните – Д.Я. и П.Я.
са бивши съпрузи предвид прекратения по между им граждански брак, сключен на
22.04.2000г. с одобрено от съда споразумение по чл.50 СК, влязло в сила на
14.08.2019г..
От
удостоверение за раждане на П.Т.Я., изд. въз основа акт за раждане № 4/03.02.1973
г., изд. от Община Дългопол се установява, че ответника П.Я. е роден от
родители Е. А. и Т. Я. на ***г..
От договор за
покупко-продажба на моторно превозно средство от 20.03.2017г. се установява, че
ответникът П.Я. е закупил от „Ив Трейд 07“ ЕООД лек автомобил марка и модел
„БМВ“ „Х 5“ за сума в размер на 19 000
лева.
От договор
за покупко-продажба на моторно превозно средство от 13.11.2018г. се установява,
че на 13.11.2018г. ищцата и ответникът П.Я. са продали на Г. Г. собственото си
в режим на СИО МПС – лек автомобил марка и модел „БМВ“ „Х 5“ за сума в размер на 4000 лева.
От
свидетелства за регистрация ІІ част и талон се установява, че процесния
автомобил е регистриран на името на ищцата с рег.№ ***.
От договор за
покупко-продажба на моторно превозна средство от 19.03.2019г. се установява, че
ищцата е закупила от А. П. и М. П. лек автомобил марка БМВ, модел 318 Д, рама № ***, двигател № *** за
сума в размер на 2500 лева.
От пълномощно
от ищцата се установява, че на 13.05.2019г. тя е упълномощила ответника П.Я. да
я представлява и подписва пред нотариус като продаде от нейно име съсобствения
им лек автомобил марка БМВ, модел 318 Д, рама № ***, двигател № *** на цена, която сметне за справедлива. Пълномощното е
нотариално заверено от зам.кмета на община Дългопол.
От договор за
покупко-продажба на моторно превозна средство от 16.05.2019г. се установява, че
ищцата, действаща чрез пълномощника си ответника П.Я. и ответникът продават на
майка му ответницата Е.Я. процесния лек автомобил марка БМВ, модел 318 Д, рама № ***,
двигател № ***Q за сума в
размер на 600 лева.
От декларация
за оттегляне на пълномощно (на основание чл. 38, ал. 2 от ЗЗД) и известие на
Български пощи от 18.12.2019 се установява, че на 21.05.2019г. тя оттегля
даденото на ответника П.Я. пълномощно за продажба на процесния автомобил и на
18.12.2019г. е изпратила до ответника П.Я. писмо, с което го уведомява, че е
разбрала за продажбата на автомобила и иска от него да й заплати половината от
стойността на автомобила в размер на 6500 лева, както и че е разбрала, че той е
изтеглил семейните им спестявания от банковия им влог като претендира
половината от тях в размер на 15 950 лева.
От
удостоверение № **********/17.06.2019г. се установява, че застрахователната
стойност на процесния автомобил е в размер на 3000 лева.
От
удостоверение с изх. № 2020-1020/21.08.2020 г., изд. от Банка ДСК ЕАД се
установява, че бруто трудовото възнаграждение и обезщетенията за
нетрудоспособност на ищцата за период м.05.2018г. – м.05.2019г. са в размер на
общо 12989.76 лева.
От отчет за
приходи и разходи за 2018 г. на ЕТ ВДП-Виктория-П.Я.; отчет за приходите и
разходите за 2019 г. на ЕТ ВДП-Виктория-П.Я.; Декларация с вх. №
0300И0594695/07.02.2019 г.; Декларация с вх. № 0300И742546/11.03.2020 г. се
установява, че за 2018г. ответникът в качеството си на ЕТ “ВДП-Виктория-П.Я.“ е
отчел и декларирал печалба за 2018г. в размер на 5000 лева, а за 2019г. в
размер на 6000 лева.
От копия от операционни бележки за разпореждания със суми
от сметка с титуляр П.Т.Я. се установява, че ответникът П.Я. на 10.09.2018г. е
изтеглил в брой 3000 лева от банковата си спестовна сметка; на 05.03.2019г. е
изтеглил 29 000 лева, на 25.03.2019г. е изтеглил 95.87 лева и е закрил
банковата сметка в Експерсбанк.
От Експертно решение № 1108 от 56/23.04.2018г. се
установява, че ответникът Я. е с 51% трайно намалена работоспособност за период
от 1 година до 01.04.2019г..
От изготвената и приета по делото СТЕ, която е
кредитирана от съда се установява, че в случай на договаряне средната пазарна
цена към 16.05.2019г. за процесния автомобил е в размер на 13 200 лева.
От показанията на св.М. и св.С., чиито показания съдът
кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото
доказателства се установява, че по време на брака си ищцата и ответника П.Я.
имали две коли едната била марка „Тойота“, а другата марка „БМВ“. Процесният
автомобил бил избран от ищцата, бившия й съпруг и дъщеря им, като автомобилът е
закупен на името на ищцата, тъй като тя излязла от болницата, за да има
спокойствие в отношенията между съпрузите. Автомобилът бил закупен за 12000
лева – 13000 лева семейни пари. Преди закупуването на този автомобил страните
са имали друг автомобил. По това време ищцата е работела в банка и с ответника Я.
са имали семеен бизнес с кафе машини, които зареждали и почиствали. На
17/18.05.2019г. св.М. получила обаждане от племенницата си, която й казала, че
родителите й отново се карали и майка й се чувства зле. Св.М. отишла, видяла,
че ищцата лежала на дивана без сили след като е плакала, тъй като разбрала, че
е била измамена от него, след което започнала да вика на ответника да й даде
ключовете на автомобила и пълномощното. Започнала да търси ключовете от
автомобила, но не ги намерила. Св.М. отишла заедно с ищцата до Бърза помощ,
защото на ищцата й станало лошо и повикали родителите й. След като всички се
върнали в дома на семейството родителите на ищцата и ответникът Я. започнал да
се карат като той казал, че ще щял да си вземе всичко. Няколко дни преди този
инцидент ищцата упълномощила ответникът Я. да продаде процесния автомобил, като
била подведена от него, мислейки, че той просто ще го прехвърли на свое име.
Впоследствие разбрала, че това не може да стане, поради това в
понеделник/вторник след инцидента тя оттеглила пълномощното и разбрала, че
ответникът Я. е продал процесният автомобил на майка си, която нямала шофьорска
книжка. Автомобилът се управлявал от ответника Я., ищцата управлявала другия
автомобил марка „Тойота“. След развода страните не са правили делба на
имуществото придобито по време на брака им.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предявени са
установителен и осъдителен иск с правно основание чл.26, ал.1,
пр.3 от ЗЗД и по чл.34 ЗЗД с искане за прогласяване нищожността на договор
за покупко-продажба на моторно превозна средство от 16.05.2019 г. поради
противоречието му с добрите нрави и за връщане на процесния автомобил.
Предявен е в евентуалност осъдителен иск по чл.59 ЗЗД с искане за осъждане на ответника П.Я.
да заплати на ищцата сума в размер на 300 лева, представляваща половината от
получената продажна цена от продажбата на процесния автомобил.
Възражение по чл.23, ал.1 от СК, че процесния автомобил е индивидуална собственост на
ответника Я., тъй като е придобит изцяло с негови лични средства.
В тежест на ищцата е да докаже,
нееквивалентността на престациите по процесната сделка, пазарната стойност на
автомобила по време на продажбата, че ответникът Янев се е обогатил без
основание за нейна сметка, размерът на обогатяването, размерът, с който тя е
обедняла в резултат на сключването на сделката.
В тежест на ответника Я. е да докаже, че парите,
с които е закупен процесния
автомобил са негова лична собственост от продажба на друг личен негов автомобил.
В тежест на ответницата
Я., е да докаже, че е
изпълнила задълженията си по процесния договор.
Съгласно
разпоредбата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на добрите нрави. Съгласно чл.9 от ЗЗД, страните могат свободно
да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите
нрави, като нарушението на границата на свободата на договаряне е
предпоставка за нищожност, съгласно чл.26 ал.1 предл.3 от закона. В практиката
си ВКС приема, че "добрите нрави" е философско-етична категория,
която следва да се цени като обща правна категория на договорното право,
приложима в гражданските правоотношения и съставляваща комплекс от наложили се
правила и норми, които защитават принципи и ценности, важими за правните
субекти при сключване на договорите и тяхното значение е в интерес на
обществото. В понятието за накърняване на добрите нрави попадат и хипотезите на
липса на еквивалентност на престациите. Преценката за такава липса се базира по
всяко конкретно дело на конкретно, безспорно установени факти за цената на
сделката, за застрахователната стойност на автомобила и за пазарната цена.
Съпоставката на установените стойности и констатацията за разлика между цената
на реализираната сделка и "пазарната цена" не се приема еднозначно
като липса на еквивалентност, а само доколкото липсата на еквивалентност би
означавала грубо нарушен баланс на престациите или тотален превес на интересите
на единия от договарящите, може да се направи извод за нарушаване на добрите
нрави. /Определение № 169 от 13.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1191/2016
г., II г. о., ГК/. В настоящия казус процесния автомобил е продаден за сума в
размер на 600 лева, а видно от изготвената по делото САОЕ, пазарната стойност
на автомобила към момента на продажбата – 16.05.2019г. е в размер на
13 500 лева. Застрахователната стойност на автомобилът е 3000 лева. В
случаят автомобилът е продаден на цена пет пъти по ниска от застрахователната
му стойност и 22.5 пъти по-ниска от пазарната му стойност, което нарушава принципа
на справедливост и създава условия за неоснователно обогатяване
на купувача. Съдът намира, че процесния договор противоречи на
добрите нрави и предвид обстоятелството, че ответникът Я. е подвел ищцата да го
упълномощи да продаде автомобила, което се установи от свидетелските показания
по делото и въпреки обтегнатите отношения между бившите съпрузи е продал
автомобила на своята майка на цена многократно по-ниска от продажната му цена. От
свидетелските показания се установи, че след продажбата автомобилът продължава
да е в патримониума на ответника Я., който го ползва. Целта на процесната
сделка е да ощети изцяло ищцата, предвид влошените отношения между страните и
последвалия ги развод. Тази цел противоречи на добрите нрави и нарушава
моралните норми. Предвид на това съдът намира, че процесния договор е нищожен в
частта относно цената, което влече след себе си нищожност на целия договор,
понеже тази част не може да се санира по смисъла на чл.26 ал.3 от ЗЗД, защото
самото договорно правоотношение не би могло да обвързва страните без тази
клауза.
На основание чл.34 ЗЗД, когато договорът бъде признат за нищожен
всяка страна следва да върне на другата това, което е получила от нея. Даденото
при нищожен договор е при начална липса на основание. В случаят ответницата Я.
е получила собствеността върху лек автомобил марка БМВ, модел 318 Д, рама № ***,
двигател № *** по един нищожен договор съответно
следва да върне на ищцата процесния автомобил.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника по чл.23,
ал.1 от СК. Ответникът не доказа, че процесният автомобил е придобит изцяло с
негови лични средства. Обстоятелство, че страните са притежавали друг автомобил
преди този – с марка и модел „БМВ“, „Х5“, който е
продаден около 4 месеца преди закупуване на процесния и че ответникът Я. е
изтеглил от спестовния си влог сума в размер на 25 000 лева няколко дни
преди закупуване на процесния автомобил не доказват трансформация на лично
имущество. Това е така, защото ответникът Я. не обори презумпцията за съвместен
принос относно придобиване на лек автомобил „БМВ“, „Х5“, съответно парите от
продажбата на този автомобил също са СИО. Ответникът не обори презумпцията за
съвместен принос и по отношение на паричните средства в спестовната сметка в
Експресбанк, от която е изтеглил 25 000 лева. За пълнота на изложението
съдът намира за нужно да отбележи, че дори и ответникът да беше оборил презумпцията
за съвместен принос относно придобиване на предишния автомобил на страните „БМВ“, „Х5“ и относно паричните средства в
банковата му сметка и да беше доказал, че те са негови лични средства, той не
доказа, че именно тези лични средства са вложени в закупуване на процесния
автомобил и поради това той да е станал
негова лична собственост.
Предвид изхода на делото и направеното искане на ищцата следва да
се присъдят разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Ищцата е претендирала
следните разноски – 50 лева държавна такса, 200 лева депозит САОЕ, 35 лев
образуване на изпълнително дело по наложения запор на автомобила, 100 лева –
депозит за вещо лице по изпълнително дело, 50 лева изпълнително дело, 600 лева
– адвокатски хонорар. Процесуалният представител на ответника Я. е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Съдът намира, че възражението е неоснователно предвид обстоятелството, че по
делото са предявени три иска, протичането му в три съдебни заседания, по които
се е явявал и активно е участвал процесуалния представител на ищцата. На последната
следва да се присъдят само разноски, за които има доказателства по делото, а
именно – 50 лева държавна такса, 200 лева – САОЕ, 600 лева адвокатско
възнаграждение. Ответницата Я. следва да бъде осъдена на основание чл.71, ал.1
от ГПК да заплати държавна такса в размер на 50 лева по иска по чл.34 ЗЗД,
която не е събрана предварително от ищеца.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД Договор за покупко-продажба на моторно
превозна средство от 16.05.2019 г., с който Д.Й.Я. с ЕГН **********, действаща
чрез пълномощника си П.Т.Я. с ЕГН ********** и П.Т.Я.
с ЕГН ********** продават на Е.П.Я. с ЕГН ********** лек автомобил марка
БМВ, модел 318 Д, рама № ***, двигател № *** за сума в размер на 600 лева,
поради накърняване на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 34
от ЗЗД, Е.П.Я. с ЕГН **********, с
адрес ***, ДА
ВЪРНЕ на Д.Й.Р. с ЕГН **********, с
адрес *** лек автомобил марка БМВ,
модел 318 Д, рама № ***, двигател № ***,
получена без основание по обявения с настоящото решение за нищожен на основание
чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД Договор за
покупко-продажба на моторно превозна средство от 16.05.2019 г., с който Д.Й.Я.
с ЕГН **********, действаща чрез пълномощника си П.Т.Я. с ЕГН ********** и П.Т.Я.
с ЕГН ********** продават на Е.П.Я. с ЕГН ********** лек автомобил марка
БМВ, модел 318 Д, рама № ***, двигател № ***.
ОСЪЖДА П.Т.Я. с ЕГН **********, с адрес *** и Е.П.Я. с ЕГН **********, с адрес *** да заплатят на Д.Й.Р. с ЕГН **********, с адрес *** разноски по делото в размер на общо 850
лева, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.П.Я. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Районен съд
гр.Провадия държавна такса в размер на 50 лева, на основание
чл.71,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………