Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 11.05.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и седми март през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Таня Георгиева, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 467 по описа за 2015 г. по
описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за неизпълнение
на договорно задължение, а в условие на евентуалност - иск по чл.12 ЗЗД за
нарушен негативен интерес - пропуснати ползи.
Ищецът К.И.,
швейцарски гражданин, твърди, че през 2008 г., заедно с П.Ж.- канадски
гражданин и П.К.- швейцарски гражданин са назначени за арбитри на основание
арбитражна клауза за решаване на възникнали договорни спорове между „Търговска
лига – Национален аптечен център“ АД – София, „А.З.ЮК“ – Лондон и „А.З.АБ“ –
Швеция, по които са били вече образувани МАД №2/2007 г. и МАД №5/2007 г. при
Арбитражен съд към Българската Търговско промишлена-палата (АС към БТПП). Излага,
че в хода на преговорите с БТПП не е уточнен конкретен размер на
възнаграждението, което е следвало да му се заплати, а от българска страна му е
предоставена единствено „Тарифа за арбитражните такси по международни дела“,
приета от изпълнителния съвет на БТПП на 29.01.2002 г. и последващите я
изменения, в сила от 01.09.2007г., която посочва начина на формиране на
арбитражните такси, събирани от страните по международни дела, разглеждани от
арбитражни съдебни състави при АС на БТПП, и публикувана на интернет страницата
на БТПП. Поддържа, че друга тарифа не е била сведена до знанието на тримата
арбитри, поради което те са формирали съгласие да разгледат делото, като са се съобразили
с правилата за възнагражденията, посочени в нея. Навежда, че в параграф 1(2) от
тарифата е упоменато, че „арбитражната такса" е сумата, която се събира за
покриване на общите разноски на АС, включително и възнагражденията на
арбитрите. Сочи, че в цитираната тарифа не фигурира изричен текст, съгласно
който може да се определи точно каква част от събраните такси и разноски от
страните следва впоследствие да се разпределят за възнаграждение на арбитрите и
каква част остават за покриване на административните разходи на АС. Предвид, че
до неговото знание е сведена единствено тази тарифа и доколкото в нея липсвали
конкретно упоменати правила за изчисляване на възнаграждението на арбитъра, у ищеца
се формирало очакването и убеждението, че събраните от страните по двете дела
такси, ще бъдат разпределени в преобладаващата си част за покриване на
възнагражденията и разходите на тримата арбитри, което съответствало на
общоустановената и възприета международна обичайна практика за определяне
възнагражденията на арбитри по такива дела. Поради това очаквал значително
по-голямо възнаграждение от изплатеното му в размер на 35 993 евро.
Твърди, че едва след като получава процесното плащане, узнава от председателя
на БТПП, че размерът му е определен в съответствие с „Тарифа за възнаграждения
на арбитрите за вътрешни и международни дела, разглеждани от АС към БТПП, в
сила от 01.09.2007 г., изменена на
09.12.2008 г., приложима за всички дела, заведени след 01.01.2009 г. (т.нар.
„тайна тарифа“), за която до този момент не е информиран, а и същата никъде не
е била публикувана. Счита, че определеният въз основа на тази „тайна тарифа“
размер, е едва една трета от обичайният, който се изплаща при други
международни арбитражни дела, като прилага арбитражни правила на АС към МТП
Париж, Арбитражния институт на Стокхолмската търговска палата, МАЦ в Хонг Конг,
Швейцарски правила на МТА и такива на Лондонския съд за международен арбитраж.
Изразява становище, че с назначаването
му като арбитър, между него и БТПП е сключен договор за поръчка, с който ответникът
му възлага арбитраж по посочените две международни дела и които задължения е
изпълнил в пълен обем. Твърди, че не му е заплатено очакваното от него и
съобразено с тарифата, публикувана на сайта, и правилата на международно
установената практика, възнаграждение от 107 979 евро, а такова в намален
размер от 35 993 евро. Претендира на основание чл. 79, ал. 1 остатъка от
140 792,73 лева (71 986 евро), определена като разлика между
очакваното и договореното възнаграждение, изчислена според международната
практика, манифестирана в практиката на
Арбитражния съд при МТП в Париж и други световни арбитражни институции и полученото по-малко
възнаграждение, изчислено на база „тайната тарифа“, както и 72 181 лв.
мораторна лихва от датата на постановяването на решенията по двете арбитражни
дела – 15.01.2010 до датата на исковата
молба, както и законна лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на иска до окончателното изплащане на вземането. При условията на
евентуалност, ищецът се опитва да ангажира преддоговорната отговорност на
ответника по чл. 12 ЗЗД за същите суми, като твърди, че с премълчаването от
страна на БТПП за наличието на „тайната тарифа“ до приключването на делата, в
представите му са били създадени оправдани очаквания за получаване на значително
по-висок хонорар. Поддържа, че укриването на такъв съществен елемент от
договорното правоотношение е неправомерно поведение, от което произтича вреда
за арбитъра, изразяваща се в пропусната полза - получаване на по-ниско от
очакваното и дължимо възнаграждение. Претендира разноски по делото.
Ответникът
по делото Б.Т.-П.П., чрез процесуалния си представител адв. Д.Д. оспорва
наличието на договорно правоотношение, като твърди, че между посочения по арбитражните
дела арбитър и страните по арбитражното дело е възникнало мандатно
правоотношение, поради което липсва сключен договор за поръчка с БТПП, който не
се явявал и възложител по поръчката. Оспорва фактическото твърдение на ищеца,
че не е бил запознат с Тарифата за възнагражденията на арбитрите при АС на
БТПП, като излага доводи, че цитираната Тарифа за арбитражните такси не
регламентира изобщо въпросите, свързани с възнаграждението на арбитрите, и
ищецът е бил наясно с това обстоятелство. Счита за неприложими към
изчисляването на възнаграждението на арбитъра тарифите на арбитражните съдилища
в други държави, тъй като жизненият стандарт в тях е различен, а ако следва да
се приложи обичайната практика при международни арбитражни дела, то тя трябва
да е съобразена с тази на българските институционални арбитражи. Оспорва иска и
по размер като твърди, че претендираното значително надвишава общия размер на
получените по двете дела арбитражни такси. Счита за неоснователен и евентуално
предявения иск по чл. 12 ЗЗД, тъй като за ангажирането на този вид отговорност
е необходимо наличието на преддоговорни отношения и несключването на договор по
вина на една от страните поради неоснователно прекъснати преговори, а в случая
арбитрите са били избрани от самите страни по двете арбитражни дела и следва те
да се считат за предложители по смисъла на чл. 13 ЗЗД, а не самата БТПП. На
отделно основание прави и възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на главната претенция и акцесорното задължение. Претендира разноски
по делото.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Безспорно
между страните е обстоятелството, че по МАД № 2/2007г. и по МАД № 5/2007г. и
двете по описа на АС при БТПП, образувани по спорове между „Търговска лига –
Национален аптечен център“ АД – София, „А.З.ЮК“ – Лондон и „А.З.АБ“ – Швеция,
страните са посочили като арбитри К.И. - швейцарски гражданин и П.К.-
швейцарски гражданин, които от своя страна са избрали П.Ж.- канадски гражданин,
за председател на двата арбитражни състава. Не се спори и че двете арбитражни
дела са приключили с постановяване на арбитражни решения на 15.01.2010 г.
На 02.04.2008 г. К.И. е подписал декларация за независимост и безпристрастност, с която е изразил
съгласие да бъде арбитър по МАД № 5/2007г. и да получава възнаграждение за
извършената работа, съгласно съответната тарифа на АС при БТПП.
По делото е
представено процедурно определение „А” от 05.03.2009 г. постановено по МАД №
2/2007г., имащо за цел да послужи като протокол на организационното съвещание,
проведено по делото на 09.02.2009 г. Според чл.2.3, буква „с” от протокола
страните признават и се съгласяват, че приложената Тарифа за арбитражните такси
и разноски по международни дела, в сила от 12.01.2004 г., изм. на 01.09.2007г. (Анекс
„С”), въз основа на която арбитрите приемат да изпълняват мисията си, е
приложима за делото, както и че ще платят изискуемите от съда арбитражни такси
и депозити. От представената кореспонденция между председателя на арбитражния
състав П. Ж.и ответника, от която се установява, че неколкократно е изискал
информация от АС към БТПП за размера на събраните авансови плащания от съда по
отношение на хонорарите на арбитрите и арбитражните такси (писмо от
23.03.2009г.; от **.03.2009г., писмо от 11.01.2010 г.), като отговор е
предоставена информация за авансово платените от страните суми, без изрично да
е уточнено каква част от сумите са за хонорари на арбитрите и каква са
разходите на АС.
С писмо от
20.10.2009 г., адресирано до страните в арбитражните производства и до АС към БТПП,
П. Ж.отправя искане до спорещите страни да преведат общо сумата 14 900 евро,
представляваща 19,60 % ДДС върху „арбитражните такси за Председателя, на
стойност 40%, изчислени на базата на декларацията, изпратена до БТПП на
13.10.2013г., като и върху евентуални облагаеми разноски, като например общи
разходи на офиса, различни от онези, които се възстановяват за точните
похарчени суми“. Цената на исковете по МАД № 2/2007г. е 18 152 157 евро или 35
502 533,22 лева, а по МАД № 5/2007г. е 17 403 260 евро или 34 037 818 лева.
По делото е
изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че
общият размер на заплатените по двете арбитражни дела такса, е в размер на
387 474 евро, от която 31 % или 120 577 евро са заплатени общо на
тримата арбитри. Вещото лице е изчислило, че стойността на един час труд
съгласно Швейцарските правила за международен арбитраж е 237,19 евро, а съобразно
правилата на Лондонския съд по международен арбитраж – 510 евро или средно претегленото
възнаграждение е 373,60 евро. Посочено е, че по двете дела за 1500 часа положен
труд, ищецът е получил по ** евро на час, предвид платеното общо възнаграждение
от 35 993 евро. От приложена към експертизата таблица №1 и № 2 е видно, че
разходите на БТПП по арбитражните дела възлизат на 300 744,90 лв., в които се
включват възнагражденията на тримата арбитри по делата, командировъчните им,
разходи за други служители, куриерски и копирни услуги, банкови комисиони.
Посочено е, че страните по арбитражните производства са направили разходи в общ
размер на 368 302,07 лв. по МАД 2/2007 г. и 352 147,82 лв. по МАД
5/2007 г. Изчислено е, че председателят на арбитражния състав е следвало да
получи възнаграждение в размер на 48 591 евро, а всеки един от двамата
членове – по 35 993 евро, изчислени съгласно Тарифа за възнаграждения на
арбитрите по международни и вътрешни дела, които се разглеждат от АС към БТПП,
в сила от 01.09.2007 г., изменена на 09.12.2008 г. и приложима за делата,
заведени след 01.01.2009 г.. Вещото лице е изчислило и размера на
възнагражденията за арбитрите, ако се прилага тарифа за възнагражденията на
арбитрите, действаща към 2007 г., когато са били заведени двете арбитражни
дела, като председателят П. Ж.би получил общо 40 491,29 евро, а К. И.и П.
Карер – по 29 394,42 евро. В допълнително заключение е представено
изчисление на възнагражденията, пресметнати по Тарифа за възнагражденията на
арбитрите от АС към Българска стопанска камара, равняващи се на 38 387,80
евро (75 080 лв.) за председателя на състава и по 30 718,42 евро
(60 080 лв.) за всеки от двамата му членове.
Събрани са
и гласни доказателства, от които се установява следното:
Свидетелят П.Ж.-
председател на арбитражния състав, разгледал двете дела, сочи, че не е бил
запознат с Тарифата за възнаграждения на арбитрите, а единствено с тази, която
определя разходите по арбитража и от която трябва да се покрият разходите на
АС, включително и за възнаграждението на арбитрите. Твърди, че е работил по
делата със съзнание, че арбитражните съдии ще получат общо около 90 % от
събраните арбитражни такси по двете дела, доколкото при поискване от страна на
БТПП да му бъде изчислен полагаемия хонорар, е препратен към тарифата за разходите,
публикувана на интернет сайта на ответника. Излага, че е разбрал за
съществуването на друга тарифата, по която се определят възнагражденията на
арбитрите едва след приключването на делото, когато е получил плащане от БТПП.
Сочи, че тъй като е очаквал значително по-голям размер, вече е бил начислил и внесъл
авансово върху него дължимия ДДС, доколкото този доход подлежал на облагане във
Франция. Признава, че по време на заседанието на 09.02.2009 г. е получил тарифа
за възнагражденията на арбитрите, но не се е запознал с нея, тъй като е
забелязал, че тя е приложима за дела, образувани след 01.01.2009 г., каквито не
са били процесните две, по които той е взел участие.
От показанията на свидетеля П.К.се установява, че същият е бил член на
арбитражния състав, разглеждал двете арбитражни дела. Твърди, че арбитрите не
са били уведомени за друга тарифа, освен тази за разходите на арбитража и са
били наясно единствено с общия размер на събраните арбитражни такси. Излага, че
е очаквал три пъти по-високо възнаграждение от полученото, както и че за
втората тарифа за възнагражденията на арбитрите научил едва след като получил
по-ниското възнаграждение. Сочи, че след като е приел номинацията по делата, се
е запознал с правилника при АС на БТПП.
Свидетелката Л.П.С.-В., секретар на арбитражния съд към БТПП, която
длъжност е заемала и през процесния период 2007 г. - 2010 г., признава, че
познава ищеца, който е бил член на арбитражния състав, разгледал двете
арбитражни дела. Твърди, че лично връчила поотделно на К. И.и на другите двама
арбитри сборник от нормативни документи във връзка с работата на арбитражния
съд и отделно тарифата за възнаграждението на арбитрите в превод на английски,
но без подпис, доколкото такава практика не е имало към онзи момент. Спомня си,
че предала документите след заседанието по арбитражното дело, проведено м.
февруари 2009 г., а самата тарифа била в редакцията си от 2009 г. Сочи, че няма
практика, според която арбитрите да бъдат уведомявани за точния размер на
възнаграждения, а той се определял съобразно тарифата за възнагражденията на
арбитрите, която не е официално публикувана на сайта по съображения за
конфиденциалност относно получаваните хонорари.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е главен иск с правно основание чл. 79 във вр. чл. 82 ЗЗД, по
който ищецът носи доказателствената тежест да установи възникването на валидно
договорно правоотношение между страните, изпълнението на поетите от негова
страна договорни задължения, размерът на уговореното възнаграждение. При
доказване на горното, ответникът следва да докаже фактът на плащането.
С договора за поръчка доверителят
възлага, а довереникът приема да извърши възложените му правни действия, като
законът допуска страните да уговорят определено възнаграждение за това.
Довереникът може да действа както от свое име, така и от името на своя
доверител, но винаги за сметка на последния. Арбитражният съд към БТПП е
постоянна арбитражна институция, като споровете се решава не от самата нея, а
от арбитри, които образуват по отделните дела едноличен или колегиален
арбитражен съд. По своята същност АС е недържавно арбитражно учреждение, което
администрира осъществяването на арбитража по делата, възложени на институцията.
Съгласно разпоредбата на чл. 47 от Правилника за АС при БТПП, в редакцията
му преди 01.01.2008 г., изчисляването и разпределянето на арбитражните такси и
покриването на разходите на арбитражния съд става в съответствие с тарифите за
арбитражните такси и разноски и тарифите за възнаграждения на арбитрите, които
са неразделна част от правилника. Макар да има седалище и органи, АС към БТПП
не притежава самостоятелна правосубектност, каквато има самата БТПП, поради
което събираните за разглеждането на делата такси се внасят по сметка на БТПП, а разходите за
издръжка на Арбитражния съд са за сметка на Палатата. (чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от
Устава на АС към БТПП). В ал.3 на чл.10 от Устава е предвидено, че за участие в
делата и тяхното решаване, арбитрите получават възнаграждения, определени с
тарифа, съобразно цената на иска, в която се регламентира и начинът на формиране
на възнаграждение на председателя на съда и на неговите заместници за
извършената от тях работа. Ето защо не арбитражният съд, а самата Палата е задължена
да изчисли и изплати възнагражденията на арбитрите и тя се явява надлежен
ответник по делото. Арбитражното споразумение поражда между страните по него
насрещни права и задължения за сътрудничество при осъществяване на арбитража, дава
възможност да се учреди арбитражен съд, поражда правомощие на арбитражния съд
да реши възложения му спор и е опора за силата на арбитражното решение.
Съгласието на страните за отнасянето на спора пред арбитраж и за учредяване на
арбитражен съд се дава още при сключването на арбитражното споразумение, а що
се касае до арбитрите, тяхното съгласие е необходимо условие, за да получат
това качество. Следователно, създават се отношения между арбитрите и страните
по арбитражното споразумение - особено гражданско правоотношение, по силата на
което, арбитърът е длъжен да разгледа и реши възложения му спор, а страните
възложили спора, му дължат възнаграждение. При арбитраж ad
hoc, възнаграждението се определя от арбитрите, а при
институционен арбитраж, какъвто е и настоящи случай – възнаграждението на
арбитрите се определя от тарифа, представляваща част от правилника му.
Арбитрите имат право да получат възнаграждението си след приключване на делото,
но необходимата сума за заплащането му, се внася предварително изцяло от
страните и на практика е предпоставка за даване ход на арбитражното дело и
пристъпване към избор на арбитри от страните (чл. 9 от Правилника на АС при БТПП).
По настоящото дело безпротиворечиво е обстоятелството, че ищецът е бил
избран за арбитър от страните по двете арбитражни дела, съгласно арбитражна
клауза. Макар АС към БТПП да назначава арбитрите, не може да се приеме, че е
налице същинско възлагане, тъй като съдът действа като администриращ орган,
опосредяващ връзката между страните по спора и самите арбитри. В случай, че страните
изберат арбитри, вписани в списъка на АС към БТПП, съдът е длъжен да се
съобрази, като неговата преценка се ограничава единствено до констатирането на
валидно арбитражно споразумение, обуславящо неговата компетентност (чл. 19 ЗМТА).
Опосредяващата роля на ответника ясно личи и от начина на формиране и изплащане
на възнагражденията, които изрично са регламентирани като част от платената от
страните по спора арбитражна такса и която такса е предпоставка за даване ход
на арбитражното дело.
По изложените съображения съдът не намира за доказани и основателни
твърденията за наличието на валидно облигационно правоотношение отношение,
включително и такова по сключен договор за поръчка между ищеца и ответника, по
силата на който БТПП е следвало да заплати уговорено възнаграждение, поради
което този иск следва да бъде отхвърлен.
По отношение на предявения при условията на евентуалност иск по чл. 12 ЗЗД
за ангажиране преддоговорната отговорност на ответника, съдът намира следното.
Ищецът твърди, че с непредставянето на тарифата, по която е изчислен
хонорарът на арбитрите, ответникът е действал недобросъвестно, като го е въвел в
заблуждение относно съществен елемент от договора, каквото е полагащото му се
възнаграждение, а като последица от това е настъпил и вредоносен резултат под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в разликата между очакваното, според
обичайната арбитражна практика възнаграждение и действително полученото.
Отговорността по чл. 12 ЗЗД е специална извъндоговорна (деликтна) отговорност,
чийто фактически състав включва наличието на противоправно поведение, вреди,
причинна връзка между тях и вина.
При съвкупната преценка на представените по делото доказателства съдът
намира, че е налице недобросъвестно поведение от страна ответника, който не е
уведомил надлежно ищеца за размера на дължимото възнаграждение. Видно от
подписаната декларация за независимост и безпристрастност К. И. е декларирал,
че е съгласен да получава възнаграждение „съгласно съответната тарифа на АС при
БТПП“. От свидетелските показания на Л. В. служител при ответника, се
установява, че Тарифата за възнагражденията на арбитрите, по която в
действителност са изчислени възнагражденията, не се публикува на интернет сайта,
нито е свободно достъпна по друг начин, а от друга страна липсват изрични
доказателства тя да е сведена до знанието на ищеца към момента, в който е решил
да вземе участие по двете дела. В случая е ирелевантно дали на проведеното
заседание на 09.02.2009, на ищеца е връчена тарифата, доколкото същата е
неприложима към процесните арбитражни дела, тъй като те са образувани през
2007г., а тарифата е относима за дела, образувани след 01.01.2009г. (в този
смисъл са и показанията на свидетелката Л. В., че връчената от нея Тарифа е
актуална към 2009 г.). Цялостната кореспонденция между страните, включително и
тази, обективирана в писмата от 09.12.2008 г., от **.03.2009 г., от 11.01.2010
г. навежда на извода, че за тримата
арбитри е съществувала неяснота относно размера на възнаграждението както към
момента на сформиране на арбитражния състав, така и към момента на приключване
на арбитражните производства. В този контекст, поведението на ответника следва
да се окачестви като недобросъвестно. Добросъвестността, схващана като едно
общо изискване при водене на преговори за сключване на договор, има широк
обхват и по съществото си съставлява поведение, което е в разрез с общоприетите
етични правила, определящи начина, по който следва да се постъпва при постигане
на целения резултат. Именно това несъответствие на поведението с общоприетите
правила чл. 12 ЗЗД урежда като правнорелевантно, определя го като неправомерно
и го санкционира. При неколкократно отправеното изрично запитване от страна на
арбитрите, ответникът е следвало ясно и недвусмислено да укаже начина за
изчисляване и да посочи размера на полагащото им се възнаграждение, както и да
им предостави приложимата към делата тарифа, при все че същата не е и публично
достъпна.
От друга страна обаче, поведението на ответника не е било от такова
естество, за да формира заблуждение у ищеца, че ще получи възнаграждение в
размер на общо 107 979 евро. Действително Тарифата за дължимите от страните по
делото арбитражни такси предвижда, че в таксата се включва и възнаграждението на
самия арбитър, но същата не сочи нито какъв процент от събраната сума ще се
разпредели в негова полза, нито реферира към други правила, поради което
ищцовата претенция е резултат единствено от субективни очаквания, които самият
той неправилно е формирал.
При преддоговорната отговорност е налице нарушаване на негативния интерес
на кредитора, защото са причинени вреди не от неизпълнението на договорно
задължение, а от несключването на такъв договор в резултат от недобросъвестното
поведение на ответната страна при водене на преговорите. Вредите, които могат
да настъпят обикновено са под формата на претърпяна загуба, но няма законова
пречка да се претендират и пропуснати ползи, каквато е и настоящата претенция
по евентуалния иск. Съгласно указанията, дадени в ТР № 3/2012 г. ОСГТК
на ВКС, пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда и
предположението за увеличаване имуществото на ищеца винаги трябва да се
изгражда на доказана възможност за това, а не да почива на логическо допускане
за закономерното му настъпване. При липса на изрично установена в закона
презумпция за настъпване на увеличаването, пропуснатата полза не се предполага,
а следва да бъде доказана в процеса. По делото обаче
такива доказателства не бяха ангажирани от ищцовата страна. Извод в обратен
смисъл не може да се обоснове единствено въз основа на очакваното
възнаграждение, което би се получило съобразно представените тарифи на други
арбитражни съдилища в чужди държави, тъй като ищецът не доказва, че за периода,
в който е бил ангажиран с двете арбитражни дела би могъл реално да получи
по-високо от изплатения хонорар, като например е участвал в други арбитражни
дела. Ето защо, при приложение на последиците на чл.154 ГПК, предявеният
евентуален иск се явява недоказан и следва да бъдат отхвърлен.
Предвид гореизложеното, при неоснователност както на главния, така и на
евентуалния иск за главницата, то следва да се отхвърли и претенцията за
акцесорното вземане по чл. 86 ЗЗД.
При този изход на спора, доколкото ищцовата претенция е изцяло
неоснователна, на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски, от които 11 496 лв. за
адвокатски хонорар и 100 лв. за депозит за съдебно-счетоводна експертиза.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.И., швейцарски гражданин с паспорт № *******, с адрес ул. „Р.Д.С.“ № **, ****А.(Ж.),
Ш., съдебен адрес ***, чрез адв. Д.С. против Б.Т.-П.П., съдебен адрес:***-**,
чрез адв. Д.Д., главен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД за неплащане на възнаграждение в размер на 140 792.73 лв., дължимо в
качеството му на арбитър по МАД №2/2007 и МАД №5/2007 г. по описа на Арбитражен
съд към БТПП, ведно със законната лихва от 13.01.2015 г. до окончателното ѝ изплащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 72 181 лв.,
представляваща мораторно обезщетение, в размер на законната лихва от 15.01.2010
г. - 12.01.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените
от К.И., швейцарски гражданин с паспорт № *******, с адрес ул. „Р.Д.С.“ № **, ****А.(Ж.),
Ш., съдебен адрес ***, чрез адв. Д.С. против Б.Т.-П.П., съдебен адрес ***-**,
чрез адв. Д.Д., евентуален иск с правно основание чл. 12 ЗЗД за обезщетение от причинените
на ищеца от ответника вреди в размер на сумата от 140 792.73 лв., в резултат
на недобросъвестно водене на преговори по повод участието му като арбитър по
МАД №2/2007 и МАД №5/2007 г. при Арбитражен съд към Б.Т.-П.П., ведно със законната
лихва от 13.01.2015 г. до окончателното изплащане, както и иск по чл. 86 ЗЗД за
сумата от 72 181 лв., представляваща мораторно обезщетение, в размер на
законната лихва от 15.01.2010 г. - 12.01.2015 г.
ОСЪЖДА К.И.,
швейцарски гражданин с паспорт № *******, с адрес ул. „Р.Д.С.“ № **, ****А.(Ж.),
Ш., съдебен адрес ***, чрез адв. Д.С. да заплати на Б.Т.-П.П., съдебен адрес ***-**,
чрез адв. Д.Д., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски по делото в размер на
11 496 лв. за адвокатски хонорар и 100 лв. за депозит за съдебно-икономическа
експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: