№ 15404
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СИМОНА В. НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско
дело № 20241110154101 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молби с вх. № 49525/12.02.2025 г., молба с вх.№
49535/12.02.2025 г. и с вх. № 49545/12.02.2025 г. по чл. 248 ГПК, подадени от
ответниците за изменение на постановеното по делото прекратително Определение №
6000/04.02.2025 г. в частта за разноските.
Молителите ответници искат да им бъдат присъдени разноски съгласно
представени списък по чл. 80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение в размер
на по 1500 лева.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна заема становище за
неоснователност на молбата и релевира възражение за прекомерност на
претендираното възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Доколкото искането е за допълване на прекратително определение, то съдът счита, че
представяне на списък с разноски по чл. 80 ГПК не е предпоставка за допустимост на
молбата, но констатира че такива са представени по делото. С оглед нормата на чл.
248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за изменение на определението в частта за
разноските е депозирана в срока за неговото обжалване, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
В конкретния случай производството по делото е прекратено на осн. чл. 232
ГПК поради оттегляне на предявените искове от ищеца, преди първото по делото
съдебно заседание, но след депозирани отговори от страна на тримата ответници,
поради което последните на основание на чл. 78, ал. 4 ГПК има право на разноски по
делото предвид направеното в отговора на исковата молба искане в тази насока.
Отговорността за разноски по делото в гражданския процес представлява своеобразна
санкция за страната, която неоснователно е предизвикала правния спор.
Поради изложеното съдът счита, че ищецът дължи сторените от ответниците
разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на по 1500 лева (л.
74 по делото). За основателно съдът намира възражението на ищеца за прекомерност
на претендираното адвокатско възнаграждение като същото следва да бъде редуцирано
1
в размер на по 200 лева за всеки ответник и съображенията за това са следните:
С Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22 на СЕС по преюдициално
запитване е прието, че: „1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член
101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за
адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв
договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че
национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият
клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния,
определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия
адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение
на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди,
че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към
разглежданото поведение установената в член 101, параграф 1 ДФЕС забрана на
ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3) Член 101, параграф 2
ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако
установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските
възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна
уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато
предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.“
Даденото в решението на СЕС тълкуване на чл. 101, §1 ДФЕС има
задължителен характер за националните съдилища, поради което съдът не следва да
съобразява минимумите на адвокатските възнаграждения предвидени в едноименната
наредба и може да определи възнаграждение и под тях, като при определяне на
дължимото от насрещната страна възнаграждение съдът следва да прецени вида на
спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко
фактическата и правна сложност на делото, като минималните размери по Наредбата
№ 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да
служат единствено като ориентир.
При разглеждане въпроса относно дължимия размер за адв. възнаграждение
следва да бъдат взети предвид фактическата и правна сложност на делото, и в тази
връзка извършените процесуални действия по осъществяване на защитата –
единствено подаване на писмен отговор, както и цената на предявеният иск – общо
806,43 лева, които според настоящия съдебен състав не оправдават присъждане на
адвокатско възнаграждение в присъдения размер от 600 лева общо за тримата
ответници.
По гореизложените мотиви, молбата за изменение на определението в частта за
2
разноските е основателна и следва да бъде уважена
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК по молби с вх. № 49525/12.02.2025 г.,
молба с вх.№ 49535/12.02.2025 г. и с вх. № 49545/12.02.2025 г. по чл. 248 ГПК,
постановеното Определение № 6000/04.02.2025 г. по гр.д. № 33504/2022 г. по описа на
СРС, I ГО, 36 състав в частта за разноските КАТО:
ОСЪЖДА „Топлофикация – София“ ЕАД, ЕИК ****, седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „**** да заплати на М. А. Д., ЕГН **********, И. Л. Д.,
ЕГН ********** и Й. Л. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 4 ГПК следните
суми: по 200 лева на всеки– разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3