№ 131
гр. Свиленград, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20215620200799 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 21-0351-000688 от
21.07.2021 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Н. ИЛ. Т. с ЕГН ********** от град ************, със
съдебен адрес: град Асеновград, ул.„Изложение” № 17, област Пловдив, чрез
адвокат П.П., за нарушение на чл. 190, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
20 лв.
Жалбоподателят Н. ИЛ. Т. чрез процесуалния си представител – адвокат
П.П., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като описанието на нарушението
не било в цялост и процесното деяние не било обявено от законодателя за
наказуемо. Претендират се разноски. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Н. ИЛ. Т., не се
явява и не се представлява. С Писмена молба процесуалният му представител
– адвокат П.П., иска от Съда да отмени обжалвания акт.
1
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно
призовани, не изпращат представител. От Съда се иска да потвърди
обжалваното НП.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител
и не взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 06.07.2021 година около 17.20 часа свидетелите Д. Д. П. и К. Г. П.
(служители в Охранителна полиция в Участък - Любимец при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си
задължения се намират на улица „Шар планина” в град Любимец, област
Хасково, където спират за проверка моторно превозно средство (МПС) – лек
автомобил марка „Ауди”, модел А 6 с държавен регистрационен номер РВ 31
15 ХР – собственост и управлявано от жалбоподателя Т.. Извършват справка
в масивите на МВР чрез служебния таблет и установяват, че водачът Т. има
неплатена Глоба, като последният заявява, че обжалва акта, с който е
наложено административното наказание „Глоба”. Полицейските служители
искат съдействие от оперативния дежурен в РУ – Свиленград за установяване
дали Глобата се дължи или не, но поради проблем със системата не получават
нужната им информация.
На посочената дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на
службата си свидетелят Д. Д. П. - Командир на отделение в Охранителна
полиция в Участък – Любимец при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя против
жалбоподателя Т. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия АА и с бланков № 430492. В
2
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с неплащане на Глоби, както и на
обстоятелствата по извършването и откриването му. А досежно
квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 190,
ал. 3 от ЗДвП, която вписва за нарушена. Нарушителят е запознат със
съдържанието на АУАН т.е. предявен му е, като вписва, че има възражения
против констатациите му.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 21-
0351-000688 от 21.07.2021 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
190, ал. 3 от ЗДвП и налага на жалбоподателя Т. административно наказание
„Глоба” в размер на 20 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 26.09.2021 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ
и надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково
да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от
приетите по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година и Заповед №
8121з-825 от 19.07.2019 година, двете на Министъра на МВР, Протокол за
резултатите от проведен изпит за проверка на знанията по ЗДвП и Кодекса за
застраховането и Заповед № 1253з-162 от 21.05.2021 година на Директора на
ОДМВР - Хасково, вземайки предвид факта, че Д. Д. П. заема длъжността
„Командир на отделение в Охранителна полиция в Участък – Любимец при
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково” и Писмо с рег.№ 351000-6086 от
13.10.2021 година, видно от което Бончо Цветанов Бонев е назначен на
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се явява носител на
3
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра
на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която
е отбелязано че Т. има налагани множество санкции с НП и Фишове за
различни административни нарушения на ЗДвП, както и са му налагани
принудителни административни мерки и има наложени наказания за
извършени престъпления против транспорта/съобщенията.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградски районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата,
поставена на пощенския плик, с който е изпратена до Регистратурата на
Районен съд – Свиленград, от надлежно легитимирано за това действие лице
(срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с
Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. От нея следва да се направи
изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява МПС. Понятието
„управление” на МПС включва всяко действие по упражняване на контрол
върху същото, а не само привеждането му в движение. В случая свидетелите
– полицейски служители, са категорични, че именно Т. е бил водач на
процесното пътно превозно средство, тъй като именно той го е управлявал,
4
него са спрели за проверка и на него са състави АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в
Жалбата си. Жалбоподателят не оспорва обстоятелството, че именно той е
бил водач на процесното МПС. Т.е. този факт не се оспорва от самия
жалбоподател, поради което и Съдът приема, че правилно е бил определен
субектът на административнонаказателната отговорност.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„б” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал.
1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.4
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година, допълнена със Заповед №
8121з-825 от 19.07.2019 година, е налице оправомощаване в полза на
полицейските органи в структурите на Охранителна полиция в Участък –
Любимец при РУ в състава им. Видно от Заповед № 1253з-162 от 21.05.2021
година е налице и изрично оправомощаване в полза на актосъставителя Д. Д.
П., преминал успешно изпит за проверка на знанията по ЗДвП - полицейски
орган от посочената категория. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 06.07.2021 година актосъставителят Д. Д. П. е
заемал длъжността „Командир на отделение в Охранителна полиция в
Участък – Любимец при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. бил е
полицейски орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1
от ЗДвП, а Охранителна полиция е структурно звено и част от състава на
МВР. В тази насока е и изявлението на свидетеля П., направено в открито
съдебно заседание, проведено на 02.11.2021 година. Предвид изложеното
актосъставителят Д.П. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР
– Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ –
Свиленград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
5
Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, в
АУАН и НП следва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено. Изискванията относно съдържанието на АУАН и НП
са императивни, тъй като осигуряват правото на защита на привлечения към
административнонаказателна отговорност, в чието съдържание се включва и
правото да знае точно какво административно нарушение се вменява за
извършено, за да може да организира защитата си в пълен обем. Непълнотите
и противоречията в съдържанието им не могат да се санират в хода на
съдебното производство, поради което съставляват съществено нарушение на
процесуалните правила. Съдът няма правомощието да изменя описанието на
нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, тъй като това би
довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице. Налагането на
административни наказания засяга пряко личната сфера на наказаното лице, с
оглед на което следва АНО да бъде стриктен, точен и да подхожда с
изключителна прецизност при изписване на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП наложеното наказание
„Глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на НП,
Електронен фиш или Съдебното решение или Определение на Съда при
обжалване. В този смисъл в НП е задължително съответният акт от
посочените в разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП да бъде
индивидуализиран не само по номер и дата на издаване, но и да се отрази кога
е влязъл в сила, за да бъде проверено от Съда дали законовия едномесечен
срок е спазен. В конкретния случай е налице неяснота относно това кои/коя
точно Глоби/Глоба и по кои/кой актове/акт не са/е платени/платена, както и
относно дата им/му на влизане в сила. По този начин посочените
обстоятелства останаха извън предмета на доказване по делото, а наказаният
водач не може да организира своята защита срещу правните изводи на АНО,
които са направени върху неизвестни или неясни фактически обстоятелства.
В НП липсва дори твърдение за влезли в сила актове, което се явява елемент
от състава на нарушението. Това води до невъзможност, както
жалбоподателят, така и Съдът да разбере за кои точно актове се твърди, че не
6
са платени. Посочено представлява съществено процесуално нарушение, тъй
като води до нарушаване правото на защита на санкционираното лице,
доколкото препятства възможността нарушителят да узнае в какво точно е
обвинен от фактическа и правна страна, за да организира своевременна и
адекватна защита, и е достатъчно основание за отмяна на НП. В този смисъл е
и Решение № 103 от 14.05.2021 година по КАНД № 165/2021 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Павлина Господинова.
Иначе казано нарушението следва да е ясно и точно индивидуализирано
на базата на наличните в преписката доказателства, което в настоящия случай
не е така. НП представлява юрисдикционен акт, като за наказания и за Съда
следва да бъдат ясни всички елементи от състава на нарушението. Неяснота
относно това кои точно Глоби и по кои актове не са платени не може да бъде
заместена от посочването в друг документ.
В административнонаказателното производство не е познат института на
фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно недопустимо
съществуването на такава, когато се касае до описание на нарушението,
явяващо се задължителен съгласно ЗАНН реквизит.
С оглед изложеното, Съдът счита, че процесното обжалвано НП, следва
да бъде отменено като незаконосъобразно, поради допуснато съществено
процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност спрямо Т. за
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП следва да отпадне като НП бъде
отменено като незаконосъобразно. В този ред на мисли следва да се посочи,
че първото от наведените в Жалбата възражения е основателно.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Съдът би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е
издадено, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна; както
и би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура.
Спазени биха били предвидената форма и процесуален ред. Действително в
АУАН не е посочено ЕГН на свидетеля П., но този реквизит следва да е
наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото
лица. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена,
местоработата и длъжността му е налице пълно индивидуализиране на
7
посочения свидетел и не би бил наличен проблем с неговата
индивидуализация. От друга страна констатираният пропуск не би
представлявал съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно
правната теория и константната съдебна практика, съществено е това
нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло
или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение,
недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на
поставения пред административния орган въпрос, което в настоящия случай
не би било налице. По изложените съображения Съдът не би приел, че е
налице съществено процесуално нарушение, свързано с факта, че в АУАН
грешно е посочено бащиното име на нарушителя и тъй като ЕГН е изписано
точно и ясно и не е налице съществено процесуално нарушение, свързано с
факта, че погрешно е посочен номерът на иззетия Контролен талон и тъй като
това би било ирелевантно за настоящия правен спор.
Съдът би приел на базата на събраните по делото доказателства, че е
установено извършването на процесното нарушение.
Налице би бил субективния елемент от състава на нарушението –
извършено би било виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи
постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извър шваното от
него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и
е искал тяхното настъпване.
При този вариант на разсъждение административното наказание би било
правилно и законосъобразно определено както по вида си, така и по размер,
индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената
сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно
наказание не би съществувала, предвид фиксирания размер на санкцията,
поради което по пряк аргумент от закона би липсвало основание за
определянето му под този минимум. Така наложеното с обжалваното НП
административно наказание, Съдът би намерил за необходимо за постигане
на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на
конкретния случай като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, е изразена
мълчаливо от АНО с факта на издаването на НП, респ. налагането на санкция
8
на извършителя на нарушението. Отсъствието на изложени мотиви в тази
насока, от негова страна, не би съставлявало процесуално нарушение. От
друга страна, съобразявайки признаците на осъществения фактически състав
на административното нарушение, процесното деяние не би разкрило
обществена опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито
пък изобщо липса на такава, поради което не би съставлявало маловажен
случай, според Съда. И това би било така, както поради неговия формален
характер – за съставомерността му не е предвиден и не се изисква настъпване
на вредоносен резултат, така и поради наличието не само на смекчаващо (не е
плавил опити да осуети или възпрепятства проверката), но и на отегчаващо
(множество други нарушения, за които са наложени санкции, които явно не са
изиграли своя поправителен и превъзпитателен ефект) обстоятелства. Поради
това биха липсвали предпоставки за преквалифициране на нарушението като
маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът
би приел преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
Съдът би кредитирал показанията на разпитаните в съдебно заседание,
проведено на 02.11.2021 година свидетели – Д. Д. П. и К. Г. П.. За обективно
верни биха се възприели свидетелските показания на посочените свидетели.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което би ги провокирало да съставят АУАН. Основания за
критика по отношение на тези свидетелските показания не биха се намерили,
а единствено поради служебното им качество – служители на РУ –
Свиленград при ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не би било достатъчно за да
обоснове заинтересованост от тяхна страна. С правна преценка за
достоверност, Съдът изцяло би кредитирал и писмените доказателства,
приложени в Административнонаказателната преписка, приобщени по реда
на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от
страните в процеса. Същите биха се ценили изцяло по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак –
авторство.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна
на жалбоподателя в размер на 300 лв. за адвокатски хонорар съобразно
9
представените Договор за правна защита и съдействие и Списък на
разноските.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019
година, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски за
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая са представени Договор за правна
защита и съдействие и Списък на разноските по делото, видно от които е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., която сума,
представляваща сторените в настоящото производство разноски, следва да
бъде присъдена на жалбоподателя Т. с оглед изхода на делото.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР -
Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
В случай на потвърждаване на НП искането за разноски, направено от
страна на жалбоподателя, би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от
ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 21-0351-000688 от 21.07.2021 година на Началник Група
в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на Н. ИЛ. Т. с ЕГН
********** от град ************, за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е
10
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес:
град Хасково, бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на Н. ИЛ. Т. с ЕГН
********** от град ************, сумата от 300 лв., представляваща
извършените от последния разноски за адвокатско възнаграждение по АНД №
799 по описа на Свиленградския Районен съд за 2021 година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
11