МОТИВИ към присъда № 11/20.06.2019г., постановена по НОХД № 259/2018г.по описа на Окръжен съд – Разград.
Срещу подсъдимия Н.В.Д. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 124, ал. 1, изр. 1, във вр. с
чл. 128, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за това, че
е причинил по непредпазливост смъртта на Р. Н.М. ***, вследствие на умишлено
нанесена на 23.07.2017г. в гр. Цар Калоян, тежка телесна повреда, изразяваща се
в постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, поради причинената
с удар в лицето тежка черепно-мозъчна травма, като макар и непълнолетен, е
могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките
си.
Прокурорът в съдебно заседание
заявява, че не поддържа повдигнатото
на подсъдимия първоначално обвинение за престъпление по
чл. 124, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 128,
ал. 2, изр. последно,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Пледира да бъде признат подсъдимия за виновен в
извършване на престъпление по чл.124,
ал.4, предложение трето, във вр. с ал.1, предложение
трето, във вр. с чл.130, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4 от
НК, и да му бъде
наложено наказание към минимума, предвиден в закона, като в този аспект сочи
съответните доводи. Алтернативно пледира, в случай, че съдът прецени, че това
деяние е извършено от подсъдимия при превишаване пределите на неизбежна
отбрана, дължащо се уплаха и смущение, то с оглед съдебната практика в тази
насока, следва подсъдимият да бъде признат за виновен за това деяние, но да не
бъде наказван.
Защитата на подсъдимия пледира,
че подсъдимият е действал при неизбежна отбрана, поради което моли съдът да го
признае за невинен и да го оправдае в извършване на престъпление, като в този
аспект сочи съответните доводи.
В съдебно заседание подсъдимият Н.Д. заявява, че разбира в какво е
обвинен. Наясно е
с това в което го обвинява ОП
- Разград, а именно, че на 23.07.17г. в гр. Цар
Калоян вследствие на нанесен от него удар в лицето на Р.
Н.М., което според обвинението е нанесена тежка телесна повреда, е причинил по непредпазливост
смъртта на Р. Н.М., която е настъпила на 29.07.17г.
В последна дума, подсъдимият Д.
заявява, че много съжалява за случилото се и, че просто е бил уплашен.
Делото е разгледано по реда на
глава тридесета от НПК, „Особени правила за разглеждане на дела за
престъпления, извършени от непълнолетни“. В тази връзка, на основание чл.392,
ал.1 НПК, за проведените съдебни заседания, респективно за разпоредителното заседание,
задължително е призовавана В.Д.Д., майка и родител на непълнолетния
подсъдим Н.В.Д., като по данни, събрани в хода на ДП, бащата е неизвестен и е
починал.
Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.6 от Закона за
закрила на детето, е уведомена Дирекция”социално подпомагане” – Разград, с
оглед това, че една от страните, подсъдимият Н.В.Д., е непълнолетен. Във връзка
с предходното, на основание чл.15, ал.6 от Закона за закрила на детето пред
съда е представен и приобщен по делото социален доклад от Дирекция”социално
подпомагане” – Разград.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Н.В.Д., с ЕГН **********, е роден на ***г***, област Разград, ул. Пенчо
Хинков № 12, български гражданин, ученик в Професионална гимназия по транспорт
– гр. Русе, неженен, неосъждан.
Подсъдимият Н.В.Д. заедно с майка
си В. и сестра си М.живеят в град Цар Калоян, където са живеели и през 2017година.
Подсъдимият е завършил 7-ми клас в СУ Христо Ботев – гр.
Цар Калоян и се е записал за учебната
2017-2018г. да учи в Професионална гимназия по транспорт – гр. Русе. Като
ученик в СУ „Христо Ботев“ – гр. Цар Калоян подсъдимият е бил с много добър
успех, не е наказван, не е отсъствал от училище, участвал е активно в извънкласни дейности, в
състезанието „Млад огнеборец“, тренирал е борба. Общувал е с всички деца. Майка му
винаги е била заинтересована за
възпитанието му, не е оставян без контрол.След като баща му е починал, майка му
е продължила да се грижи за него и сестра му.
За подсъдимия Н.Д. са налице много
добри характеристични данни. Видно от
характеристика, издадена от директора на Средно училище „Христо Ботев“, община
Цар Калоян, приобщена по делото, се установява, че докато е бил ученик в посоченото училище, Н.Д.
е бил много добър ученик, контактен, общителен, толерантен и внимателен, както
към съучениците си, така и към учителите си. Няма наложени наказания за
противообщестевни прояви. Посещавал е редовно учебни занятия и е изпълнявал
задачите за домашна работа. Включвал се е към изпълнение на задачи, свързани с
упражняването на физически труд. Участвал е редовно в спортни мероприятия и
състезания, организирани от училището, тъй като проявява интерес към
спорта.Живее в град Цар Калоян с майка си и по – голямата си сестра, отнасял се
е с уважение към сеймейството си.
Видно от характеристика, издадена
от директора на „Професионална гимназия по транспорт“ – Русе, изготвена от
класният ръководител на Н.Д., приобщена по делото, се установява, че като ученик в посоченото училище, Н.Д. още от
самото начало се е адаптирал много бързо към новото училище, нова среда и
микроклимат. Показал е голяма заинтересованост към учебните занятия, уважение
към съучениците и учителите си,
дисциплинираност към утвърдените правила и норми в училището. Няма налагани
дисциплинарни санкции.Отличил се е с наблюдателност, мотивация, добра
аналитичност, с култура на речта, спретнатост и добро възпитание. Умее да работи в екип, самокритичен, с добър
успех в училище. Не е конфликтен.Семейната му среда е изключително позитивна,
като майка му е изключително отговорен и повече от заитересован родител,
съпричастна към училището като институция.
Видно от справка за съдимост на
подсъдимия, приобщена по делото, се установява, че същият е неосъждан.
Пострадалият Р. Н.М. *** заедно
със сина си – свидетея Н.Р.Н.. Съпругата му – свидетелят Ш.И.М., година преди
инцидента с мъжа й, е била заминала за
Германия.
Пострадалият/в последстиве
починал на 29.07.17г., след процесния инцидент на 23.11.2017г./Р. М. е употребявал често алкохол, като много често е бил в нетрезво състояние и тогава е ставал агресивен, заядлив и се е дразнел с
други хора от града, включително и с непълнолетния подсъдим и негови приятели/връстници/.
Пострадалият М. от една страна и
от друга непълнолетния подсъдим Н.Д. и негови приятели /връстници/ са имали
стара вражда от 2016г., като те са започвали да го дразнят и обиждат, когато го
видят пиян, а пострадалият ги е псувал. Заради така сложилите се отношения, през
месец юни 2017г. момчетата са хвърляли камъни върху къщата, където е живеел пострадалия М., за да го дразнят. Във
връзка с този случай, свидетелят Н.Н., син на пострадалия, е провел разговор със свидетеля В.Д., майка на
подсъдимия Н., като тя му е обещала да
поговори със сина си. Промяна обаче не е настъпила и обидите, и нападките са
случвали всеки път, когато момчетата са срещали пиян пострадалия.
Почти всяка вечер подсъдимият Д.
заедно с приятели са излизали на разходка в град Цар Калоян.
На 23.07.2017г. вечерта, около
20.00 часа, в град Цар Калоян, подсъдимият заедно с още четири момчета – Е.И.Н.,
И.И.Ч., Т.З.Д. и А.А. П., са се събрали
пред магазин „Пацони“, находящ се в
посочения град. Купили са си безалкохолно и са седнали отвън на пейка пред
магазина. Подсъдимият Д. не е пил безалкохолно, не е пил нищо. По това време в
магазина е имало няколко клиенти. Свидетелят С.К., който работел като охрана в
магазина, по същото това време е излезнал навън пред магазина за да пуши.
Пострадалият Р. М. тъкмо е бил излязъл от болница, където е лежал за белодробно заболяване. Около 20.30
часа на 23.07.2017г. пострадалият/на който видимо е личало, че е употребил не
малко количество алкохол/ е минал за втори път пред магазин „Пацони“, находящ
се в град Цар Калоян/както бе посочено
по – горе/, между самия магазин и масите, където е била седнала компанията от петте момчета, между
които и подсъдимия. Когато пострадалият е минал покрай тях, пред входа на
магазина, едно от тях - А.А. П., се е обърнало
към него с обидния му прякор на турски език „домуз кълъ“, което на български
език означава „свински косъм“. Р. е бил
на около пет - шест метра след групата на момчетата и когато е чул как му
викат, се е върнал към тях. Предвид отношенията
на дразги, които пострадалият е имал преди процесния инцидент/както бе посочено
по-горе/с подсъдимия и неговите приятели, пострадалият се е насочил директно към
подсъдимия, като се е опитал да му удари
шамар с дясната си ръка. Непълнолетният подсъдим Д., първоначално, за избегне
евентуалния удар със шамар от възрастния пострадал М., е направил крачка-две
назад казвайки му уплашено ...“ Не съм
аз! …Ти какво искаш от мен?“. И веднага в следващия момент, за да се предпази е
нанесъл удар с юмрук с дясната си ръка в ляво в челюстта на пострадалия М.. В този момент пострадалият М., който се е
намирал между самия магазин и масите, където
е била седнала компанията от петте момчета, между които и
подсъдимия/както бе посочено по-горе/ е загубил равновесие, залитнал е назад, имайки предвид, нестабилната му
походка/поради употребата на значително количество алкохол -1,23%о етилов
алкохол в кръвта/, ръста му/около 165см/, телесложението му/слаб/ и теглото
му/около 45 -50кг/, и е паднал върху циментовия под пред магазина, по гръб,
като е ударил главата си в циментовия под и е останал неподвижен. Именно от
този удар на подсъдимия с юмрук, попаднал в лява орбитно - скулова област и
основата на носа на пострадалия, е
довело до падането на пострадалия върху циментовия под пред магазин „Пацони“ в
гр.Цар Калоян, в резултат на което са
възникнали по - тежки усложнения, а именно
тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на пострадалия, която е
настъпила впоследствие на 29.07.2017г.
Свидетелят С.К., който е бил седнал на пейката пред магазина, веднага
е станал и е отишъл при пострадалия да го вдигне и да му
даде вода. Забелязал е, че М. е неадекватен. Свидетелят С.С., която е работила в магазина, чула някакъв трясък и
като се е обърнала, видяла падналият на
земята точно пред входа на магазина, човек. Свиделят С.К. е помолил да донесат вода и свидетелят А.А.С.,
също служителка в магазина, взела от витрината бутилка с вода, излязла е навън и е започнала да плиска пострадалия, но евидяла, че той не диша и затова му еотворила устата, за да му извади езика.
Тогава той ез апочнал да хърка и от носа
му е потекла кръв. Свидетелят С.С. взела телефона и се е опитала да звъни на тел.
112, но от там никой не се е обадил и тя
е казала на хората около нея да извикат
линейка.
Като видял, че след падането
пострадалият не помръдва, подсъдимият Н.Д. се е уплашил много и се е разплакал.
Веднага се е опитал да помогне на пострадалия М.. Видял, че свиделя Ю.Ю. е с
кола и му е казал „дай да го натоварим и
да го занесем в бърза помощ, защото ако умре, аз какво ще правя“, но свидетелят
Ю. е преценил, че може да стане по-лошо, ако преместят пострадалия М. и е отишъл с колата си на място да извика бърза
помощ. На вратата се е засякъл със свидетеля
Р.Т., който също е бил тръгнал да вика
линейка. Двамата са съобщили за падналият в безпомощно състояние пред магазин
„Пацони“ човек и линейката с екип на ЦСМП веднага е потеглила към мястото на инцидента, след
което е откарала пострадалия до Спешно
отделение на МБАЛ – Разград. Пострадалият
Р. М. е бил приет за наблюдение и
лечение, последователно в ОАИЛ и Хирургично отделение на болницата. Въпреки
оказаната му спешна помощ, включително и извършената кранитомия с цел евакуация
на субсидален хематом и включването му на ИБВ, пострадалият Р. М. е починал на
29.07.2017г.
От назначената в досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп № 22/2017г.
/л.110-118/ се установява следното:
При огледа и аутопсията върху
трупа на Р. М. на 55 год. се установи:
1. Състояние след тежка закрита черепно-мозъчна травма и травма
на главата: състояние след остеокластична трапанация на черепа по повод
травматичен кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка и разлят кръвоизлив под мека
мозъчна обвивка; контузия на челни и тилни дялове на големия мозък двустранно,
малък мозък и ствол; кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка по черепната база;
кръвоизлив под мека мозъчна обвивка на големия и малкия мозък; паренхимни
вътремозъчни кръвоизливи; оперативна рана в дясна теменна област; подлежащ
голям костен дефект /“минус“ кост/; белези на хирургично възстановяване на
твърда мозъчна обвивка; мозъчен оток; счупване на тилната кост; рентгенологични
данни /От Истории на заболяване/ за счупване на външната стена на лява орбита,
ляво крило на клиновидната кост, лява скулова кост; горната челюст в ляво с
кръвна колекция в синуса ѝ; кръвонасядания по вътрешната повърхност на
меки черепни обвивки; кома; тотална арефлексия; КТ данни за пневмоцефалия;
хематом на лява орбита и кръвонасяния на лява скула; разлято кръвонасядане
около и на лява ушна мида, шийно-раменна област, тила и тръбната повърхност на
раменната линия от тази страна; счупване на носни кости; спонтанно изтичане на
кръв от лява ноздра;
2. Множество точковати кръвоизливи по външната повърхност на
сърцето; коремен излив 200 мл; мековата слезка; обща анемия на вътрешните
органи; по-светли послесмъртни петна; изпълнен с течнокашево съдържимо стомах;
празен пикочен мехур; следи от терапевтични убождания под средата на дясна
ключица.
3. Почти тотално срастване на белия дроб с пристенната плевра;
„панцерно сърце“; начална атеро- и коронаросклероза;
4. Счупване на Vl-то дясно ребро; кръвонасядане и охлузване в
дясна лакътна област. Причината за смъртта на Р. М. е несъвместимата с живота тежка
закрита черепно-мозъчна травма. Тежката травмата на главата е резултат на удари
с/върху твърд/и и тъп/и предмет/и и е получена по механизма на директен удар,
противоудар и сътресение.Видно от същото заключение, причинената на М. телесна
повреда на 23.07.2017г. е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт.
От назначената в досъдебното
производство комплексна психиатрична и психологическа експертиза(л. 122-128) по
отношение на подсъдимия Н.В.Д., с оглед ниската му възраст/ на границата на
малолетието/ по отношение на личностовите му
особености, се установява следното:
Поради наличие на непълнолетие
структурата на личността все още е неоформена, непълноценна.
Личностна и характерова
ориентация от интровертен тип. Сдържан, общува с определен кръг от хора. До
голяма стенен е пасивно безразличен. Неуверен. Стеснява се в непознати
ситуации. Социалният интелект е в ниско ниво, не притежава умение да изгражда
адекватни оценки и самооценки. Често няма твърди принципни позиции. В ситуации
на стрес има нужда от усамотение за да намери правилното решение. Със склонност
да натрупва индиректна агресия. С леко занижена самооценка.
Отчита се емоционална лабилност,
тревожност и депресивност. С нисък контрол върху външния свят. Реакциите му се
определят предимно от вътрешното му състояние, предимно от пасивно-защитен тип.
Недостатъчна саморегулация и ниска способност за намиране на адекватни способи
за излизане от конфликт.
Все още незрялата личност и
едностранчивият житейски опит формират високата готовност за агресивно
отреагиране във фрустрираща ситуация с нагласа и чувство за защита на личната
свобода и достойнство.
Съществуват ли отклонения от
нормалното развитие на Д., които да поставят под съмнение способността му да ръководи
постъпките си?
Освидетелстваният Н.В.Д. не
страда от психично заболяване или интелектуален дефицит. Не се регистрират
отклонения в психичните сфери. Интелектуалният потенциал е в средно ниво,
интересите, потребностите и мирогледът са съответни на образованието и
житейския опит.
Въпреки непълнолетието
възможността да възприеме адекватно ситуацията, свързана с делото, не е
нарушена. Предвид това освидетелстваният може да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си, както и да възприема
правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за
тях.
От назначената в досъдебното
производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни (л.
131-134), се установява следното: по образуваното досъдебно производство е
изготвена съдебномедицинска експертиза за аутопсия на труп №22/2017г. на ОСМ
при МБАЛ – гр. Разград със заключение, че причината за смъртта на Р. М. е
несъвместимата с живота тежка закрита черепно-мозъчна травма.Тежката травмата
на главата е резултат на удари с/върху твърд/и и тъп/и предмет/и и е получена
по механизма на директен удар, противоудар и сътресение.Причинената на М.
телесна повреда на 23.07.2017г.е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата
смърт.
Видно от същото заключение се
установява също и следното:
1. Отговор на първи въпрос: На
пострадалия Р. Н.М. *** е бил нанесен удар с юмрук. В предвид на това да се
даде заключение каква е по характер телесната повреда, причинена от този удар.
При нанасяне на удар с юмрук на
пострадалия може да бъде причинена травма с характер на кръвонасядане или оток
и зачервяване на меки тъкани на мястото, където е попаднал удара.
По своята медико-биологична
характеристика такава травма обуславя болка и страдание.
2. Отговор на втори въпрос: Има ли причинна връзка смъртта на
пострадалия Р. Н.М. с наличната Хронична обструктивна белодробна болест /ХОББ/.
Хронична обструктивна белодробна
болест /ХОББ/ е група хронични заболявания, които протичат със затруднение в
дишането. Най-честите са белодробният емфизем /разрушаване или структурни
деформации в алвеолите и малките дихателни пътища, което протича с изразен
задух и нарушена вентилаторна функция/ и хроничния бронхит /продължително и
постоянно възпаление на дихателните пътища, протичащо с кашлица и обилна
слузно-гнойна секреция/.
В История на заболяване
№9155-379/2017г. на ОАИЛ и Хирургично отделение № 9265-2115/2017г. при МБАЛ –
гр. Разград, е описано придружаващо заболяване ХОББ.
В направените две рентгенови
графии на бял дроб /23.07.2017г. и 25.07.2017г/ по време на престоя в ОАИЛ и
една - в Хирургично отделение, не е описана такава патология. При лабораторните
изследвания не са установени отклонения в кръвно-газовия анализ.
В условията на интензивно
наблюдение и изследвания е проведена комплексна терапия /вкл. Изкуствена
белодробна вентилация/ на всички проявени симптоми и заболявания.
Ако Р. М. е страдал от ХОББ, то
настъпилата смърт няма причинна връзка със заболяването.
3. Отговор на трети въпрос: Има ли причинна връзка смъртта на
пострадалия с някакви негови анатомични и физиологични особености и ако да - с
какви?
При освидетелстването на
пострадалия и извършената аутопсия не са установени външни и вътрешни анатомични
отклонения.
Признак на предхождащи болестни
промени са описаните при аутопсията: «почти тотално дифузно срастване на двата
дяла на белия дроб по диафрагмалните, страничните и задни повърхности» с
пристенната плевра и срастването на сърцето с околосърцевата торбичка - т. нар.
«панцерно сърце».
4. Отговор на четвърти въпрос:
Каква е била концентрацията на етилов алкохол в кръвта на пострадалия към
момента на увреждането му и с оглед на тази концентрация - каква е била
степента на алкохолното му опиянение?
А. От Протокол за медицинско
изследване за употреба на алкохол или друго упойващо вещество 23.07.2017г.
23,50ч. пациент в кома:
-Координация - нарушена;
-Съзнание - нарушено съзнание
/кома/;
-Словесен контакт - не се
установява;
Б. От Протокол за химическа
експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв № 55/22.05.2017г. ОД
МВР гр. Разград:
Материалът е изследван за етилов
алкохол чрез газхроматографски метод. В
изпратената за изследване проба кръв, взета от лицето Р. Н.М. се установи
етилов алкохол в количество 0,88%. – Протокол № 93/27.07.2017г. от назначената
химическа експертиза на кръвта (л. 138).
След изчисляване по формула на
съдържанието на алкохол в кръвта на Р. М. към момента на увреждането му –
23.07.2017г. в 21,30 часа е установена концентрация на етилов алкохол в кръвта
му 1,23%о, което отговаря на лека степен на алкохолно повлияване.
При такова алкохолно опиянение е
налице добро самочувствие и самодоволство, намалени са самокритичността,
самопреценката и работоспособността. Емоциите са предимно положителни.
Видно от заключението на назначената
в досъдебното производство компютърно-техническа експертиза/находящо се на
л.144 от ДП/ на папка, съдържаща експортирано (снето) на хартиен носител
съдържанието на записите на CD носител,
заснети от охранителна камера, намираща се в магазин „Пацони маркет“ – гр.Цар
Калоян, направени за времето от 21,20ч. до 21,30ч. на 23.07.2017 г./в с.з. на
страните е предявена от съда посочената папка/, се установява, че резолюцията
на снимките е 800х600 - качеството на видеозаписа е лошо.
Видно от протокол за химическата
експертиза за определяне на концентрацията на алкохол в кръв №
93/27.07.2017г./л.138 от ДП/, се установява, че в изпратената за изследване
проба кръв, взета от лицето Р. Н.М. се установи етилов алкохол в количество
0,88%.
От назначената в досъдебното
производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп №
22/2017г. (л. 148-150), се установява следното:
1. Отговор на първи въпрос: Кога е
причинена тежката черепно-мозъчна травма - при удара с юмрук или след като
главата му се е ударила в пода при падането?
Общата конфигурация на
уврежданията на главата сочи травма в лява лицева половина в резултат на която
е последвало падане по гръб на терена и леко надясно с придадена кинетична
енергия.
От директния удар на главата
върху циментовата настилка са получени подкожния хематом в тилна област,
счупването на тилната кост от дясната страна, кръвоизлива по твърда и мека
черепна обвивка и контузията на мозъка.
Резултат от противоудара са
вътремозъчните хематоми и кръвоизлив под твърда мозъчна обвивка в левия челен
дял.
Тежката черепно-мозъчна травма е
причинена от удара на тилната част на главата при падането върху циментовата
площадка.
2. Отговор на втори въпрос: Какъв
вид телесна повреда представлява тежката черепно-мозъчна травма?
Подробно описаната при аутопсията
тежка черепно-мозъчна травма обуславя постоянно общо разстройство на здравето
опасно за живота.
В
хода на съдебното следствие в съдебно заседание, проведено на 01.02.2019г. от
съда е поставена допълнителна задача на вещото лице изготвило съдебно –
медицинските експертизи, назначени в хода на ДП, която след като вземе предвид
показанията на разпитаните по делото свидетели/ не само в хода на ДП, но и в
хода на съдебното следствие/, наличната медицинска документация относно
здравословното състояние на пострадалия Р. М., заключенията на предишните СМЕ,
както и други, събрани по делото относими по преценка на вещото лице към
поставената й задача, доказателства - да
отговори на въпросите: Какви
конкретно телесни увреждания са причинени на пострадалия Р. М. в резултат на
нанесения му от подсъдимия удар с юмрук, в коя част на тялото на пострадалия са
локализирани същите и какъв е техният характер, като се вземат предвид силата и
интензитета на удара, осъществен с юмрук от подсъдимия спрямо пострадалия,
здравословното състояние, теглото и наличието на алкохол в кръвта към
23.07.2017 г. на пострадалия Р. М.. От заключението на посочената поставена
допълнителна задача на вещото лице, изготвило съдебно – медицинските
експертизи, назначени в хода на ДП, се установява следното: Анализът на установените
при прегледа на пострадалия Р. М. на 24.07.2017г. видими травматични увреждания; установените с образни изследвания по
време на хоспитализацията /КТ/ фрактури и
свидетелските показания, събрани в хода на досъдебното производство и
съдебното следствие, сочат, че
телесните увреждания, причинени на пострадалия Р. М., в резултат на нанесения
от подсъдимия удар с юмрук са: хематом на лява орбита /с мигриране над лявата
половина на горна устна и външностранично от левия й ъгъл/; счупване на външната стена на лява орбита и ляво крило на
клиновидната кост; горната челюст в
ляво - предна стена на горночелюстния синус и кръвна колекция в него; носни кости и фрактура на лява скулова кост /История на заболяване
№9265-2115/2017г. на ХО/. Травмите
са локализирани в лявата половина на лицето и по пода на черепа /лява предна
черепна ямка/. По своята
медико-биологична същите обуславят временно разстройство на здравето, неопасно
за живота на пострадалия. В
съвкупност тези травматични увреждания могат да бъдат получени от единствен
удар с юмрук, попаднал в лява орбитно-скулова област и основата на носа. Не съществува обективен медицински
критерий с който да се определи силата и интензитета на нанесения удар. Най -
общо може да се посочи, че удара е бил с достатъчна сила, за да се получи
съвкупността от установените увреждания.
В конкретният случай общото здравословно състояние не оказва влияние върху
получената травма на лицето и костите. В предвид ръста, телосложението и
телесната маса на пострадалия условно може да се предположи, че такъв резултат
може да се получи и при нанесен не много силен удар. Алкохолното повлияване към момента на инцидента - 1,23%о етилов
алкохол в кръвта, по - вероятно е оказало влияние при загубата на равновесие и
рефлекса за предпазване от удара на главата в настилката.
В
съдебно заседание при излушване на посочената допълнителна задача, вещото лице
пояснява следното: В конкретния случай, ударът е попаднал в лява лицева
половина, т.е. в орбитно скуловата част. Възможно е, ако е бил с по-голяма сила
този удар, счупването на скуловата кост да бъде разместено, което само по себе
си се отнася към медико биологичния критерий счупване на челюст, въпреки че се
касае за скулова кост. Когато костите на пострадалия са достатъчно тънки,
защото това е инвидуална особеност на всеки един човек от удар с юрук може да
се получи и счупване на горно челюстен синус, което да бъде открито на горно
челюстния синус. В конкретния случай травмата на меките тъкани е с хематома на
орбитата, който вещото лице е описала, вече при находката на аутопсията той е
мигрирал в долната лицева половина и това е нормално във фазата на развитие и
при острия травматичен момент, когато излялата се от разкъсаните кръвоносни
съдове кръв се придвижва и търси своята локализация на рехаво място, каквито са
меките тъкани на бузата. Затова при аутопсията вече има кръвонасядане в долната
половина на бузата и около устния ъгъл. В меките тъкани това е хематома. А с
образни изследвания са доказани по безспорен начин счупванията на костите в
основата на носа, вътрешната стена на орбитата и скуловата кост. Освен това е описана
и една колекция кръв в долно челюстния синус, всяка една от тези травми
поотделно преценена по своя медикобиологичен критерий обуславя временно
разстройство на здравето, не опасно за живота.
В
хода на съдебното следствие в съдебно заседание, проведено на 17.04.2019г. от
съда е поставена допълнителна задача на вещите лица, изготвили комплексната
съдебно психиатрична и психологическа експертиза/КСППЕ/, назначена в хода на ДП,
която след като вземе предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, включително
и на свидетелите, които са разпитани в хода на съдебното следствие, вземе
предвид житейския опит и възрастта на подсъдимия към момента на извършване на
деянието, както и други събрани по делото относими по преценка на вещите лица
към поставената им задача доказателства,
и след преглед на подсъдимия, да отговори на въпроса: Бил ли е
подсъдимият Н.В.Д. по време на извършване на деянието и непосредствено след
него в състояние на уплаха или смущение, в следствие на поведението на пострадалия
и починал по-късно Р. М.. От заключението на посочената
поставена допълнителна задача на вещите лица, изготвили комплексната съдебно
психиатрична и психологическа експертиза/КСППЕ/, назначена в хода на ДП, се
установява следното: Проведеният преглед, както и данните от свидетелските
показания сочат, че подсъдимият Н.В.Д. по време на извършване на деянието и
непосредствено след него е бил в състояние на уплаха и смущение вследствие на
поведението на пострадалия и починал по-късно Р. М.. Това състояние не нарушава
възможността на индивида да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките
си, но го улеснява във вземане на нерационални, недообмислени и нецелесъобразни
решения. В случая страда съобразителността и своевременното изработване на
алтернативни решения, които са индивидуални качества и базисни възможности,
каквито имайки предвид и житейския опит и възрастта на подсъдимия по време на
случилото се са в процес на надграждане. Има анамнезни данни и за развита последствие
Адаптационна реакция в резултат на преживяното с продължителност няколко
месеца.
В
съдебно заседание при излушване на посочената допълнителна задача, вещите
лица поясняват следното: данните по делото, прегледа на подсъдимия, психологично изследване, разпитите на свидетелите, съдебното
следствие показват, че по време на извършване
на деянието и непосредствено след него
Н.В.Д. е бил в състояние на смущение и уплаха, вследствие на
поведението и застрашаването от удар на пострадалия. Това
състояние не нарушава възможността на освидетелствания да разбира и да ръководи постъпките си, но го улеснява в
нерационално вземане на решение. В
случая предвид силните емоционални преживявания на уплахата страдат най-вече съобразителността и своевременно изработване
на алтернативни решения, които стесняват възможността на лицето да реагира адекватно. В такова
състояние предвид и ниския житейски опит
са и незрелите от негова страна механизми на реагиране, т.е. лицето е отвърнало със спонтанен, агресивно насочен удар в състояние
на уплаха и самозащита. Данните показаха, че състоянието на уплаха се засилва
след инцидента в първите дни и седмици
особено след настъпилата смърт на пострадалия, тъй като
състоянието на страх върви заедно с преживявания на вина, които нарушават
адаптационните механизми на личността и водят до негативни чувства като тревожност, опасения и нарушават
социалното функциониране. Лицето/непълнолетният подсъдим/ се затваря и изпитва така наречените тревожни депресивни състояния,
които отшумяват в рамките при здравите
личности между 3-6 месеца. Това е обичайното време, при което здравата личност
рационализира ситуацията и възвръща донякъде рационалния си баланс, но всяко едно
съдебно заседание го връща отново в ситуацията на стрес и уплаха, и
предизвиква същите емоционални преживявания на тревожност и
неясност за бъдещето му, поставят го в стресова ситуация. Имайки предвид възрастта на подсъдимия, в която се е случило деянието, предпоставят
извода, че неговите възможности и стратегии за справяне, индивидуални качества, базисни
възможности все още са в
процес на надграждане. Вещите лица поясняват също, че са се ръководили при
изтовяне на заключението предимно
от свидетелските показания, които касаят
неговото емоционално състояние към
момента на
деянието, както и разказът, и интервюто с
освидетелствания при
прегледа му. В случаят вещите лица поясняват,
че са анализирали и поведението на пострадалия, агресивният му тон,
с който се обръща и цялостната визия на лицеизраза, походката му. Тръгва като към лице, на което да нанесе удар. В такава
ситуация спонтанната реакция на ответната страна/в случая на непълнолетния подсъдим/ е или да избяга или да се предпази, както е направил и
той, но тъй като не е последвало успокояване на емоцията момчето взема решение да отвърне. В тази за секунди
развила се със силни емоции ситуация реагира с удар, както той го нарича „го
бутнах“. Няма данни да е вследствие на раздразнение.
По - скоро не е квалифицирано като ситуация на самозащита и раздразнение. Раздразнение се
получава, когато те обвинят
несправедливо в нещо. В случая обидните думи са
към всички, а не конкретно към него. Тук има
едновременно наличие на неочакваност, неподготвеност, неизвестност, в която
първичната реакция е на самозащита. Страхът сам по
себе си съдържа когато има реална заплаха, пострадалият е посегнал да
го удари, непълнолетният
подсъдим да отвърне на удара или да избяга. Психологически това
са двата варианта,
които се разиграват в ситуация на страх – или бягство или вцепененост. Всъщност
той/подсъдимият/ е започнал да отстъпва няколко крачки, същевременно в
следващия момент е реагирал със самоотбрана. Вещите лица поясняват също и, че са изследвали всички относими към изготвяне
заключението на експертизата
доказателства, че са
го описали в механизма на
заключението, че пострадалият и починал по - късно Р. М. е посегнал да
удари подсъдимия. Тази реакция на освидетелствания/подсъдимия/ я приемат
като реакция на
самозащита и самоотбрана, съчетана с уплахата. Според вещите лица уплахата е вид много силно емоционално преживяване,
което е краткотрайно, неочаквано за лицето, съдържа в себе си афект, но не е с
характеристиките на физиологичен афект, така както е по правната класификация,
тъй като лицето държи връзка с реалността, няма свръх силна емоция, която да
стеснява съзнанието и да загуби реалната представа. Въздейства
на механизмите на преценката.Тази емоция, този страх улеснява освидетелстваното
лице да взема такива нерационални, нецелесъобразни, неразумни решения. Като в този аспект, следва да се
има предвид, че непълнолетният подсъдим на този етап
разполага с доста малък арсенал от
опит и механизми за справяне, с оглед неговата възраст. Това са мигновени реакции, които се
осъществяват в рамките на секунди. Абсолютно импулсивно, нерационално втори опит за защита. Опит за бягство е отстъпването му назад няколко крачки. Кратки са показанията,
които описват конкретно този момент, но по същество са едни и същи, от които вещите лица са направили анализ на механизма. С оглед изготвяне на допълнителната задача, вещите лица
поясняват, че са се запознали със
снетите на хартиен носител записи на СД- носител, заснети от охранителна камера на магазин
„Пацони“ в гр. Цар Калоян, направени за
времето от 21,20-21,30 часа на 23.07.2017г.
При
предявяването от съда на вещите лица на снетите на хартиен носител записи на СД-
носител, заснети от охранителна камера
на магазин „Пацони“ в гр. Цар Калоян,
направени за времето от 21,20-21,30 часа на
23.07.2017г. от кадър 160 до
кадър 173, същите в
съдебно заседание заявиха, че на
кадър 160 се вижда как пострадалият М.
замахва с ръка и говори нещо, което като
съпоставят със свидетелските показания, приемат, че това са
отправените закана и заяждане с подсъдимия. Заявяват също, че след
предявяването на записите, не си променят, тоест потвърждават си заключението относно времето, за което се е
развила ситуацията, а същата, както вече са пояснили се е развила за няколко
секунди, и което се потвърждава от свидетелите, които казват, че много бързо е станало и затова не са възприели точно какво е станало според вещите лица, което означавало, че много бързо е
станало всичко.
Очертаната фактическа
обстановка, съдът прие въз основа на събраните по делото доказателства, както
от тези по настоящото дело по реда на съдебното следствие, така и от тези на
досъдебното производство по приложеното ДП № 27/2017г. по описа на ОСлО
при ОП-Разград, приобщени към доказателствата по делото на основание чл.283 от НПК: обясненията на подсъдимия/дадени в качеството му на
обвиняем, на 25.06.2018г. пред орган на ДП в
присъствието на защитник, на лист 16- 17 от
ДП/, прочетени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, предл.1, НПК ; показанията
на свидетелите В.Д.Д./пред съда и в досъдебното производство, на л.
70-72/, С.И.С./ пред съда и в досъдебното
производство, на л. 46-47/, А.С./пред съда и в досъдебното производство, на л.
63-64/, Х.П./пред съда и в досъдебното производство, на л. 42-43/, С.К.К./пред
съда и в досъдебното производство, тези, дадени на л.38-39, л.40-41 и на
л.99-101, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, Т.З.Д./ пред съда и в досъдебното производство/, Ю.М.А. / пред
съда и в досъдебното производство/, Е.И.Н./ пред съда и в досъдебното
производство, тези, дадени на л.30-31 пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК и тези на
л.52-53, прочетени
по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, И.И.Ч./ пред съда и в досъдебното
производство, тези, дадени на л.24-25 пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК и тези, съответно на л.48-49
и л.96-98, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т. 2 пр. 2 НПК/, Ю.Х.Ю./пред съда и в досъдебното производство/, А.И.К./пред
съда и в досъдебното производство/, М.Л.М./ пред съда и в досъдебното
производство, тези, дадени на л.27-28 пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК и тези на
л.50-51,
прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, А.А. П./ пред съда и в досъдебното производство, тези,
дадени на л. 54-55, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т. 2 пр. 2 НПК/, Р.И.Т./пред
съда и в досъдебното производство/, Н.П.И./ пред съда и в досъдебното
производство/, Н.Р.Н./ пред съда и в досъдебното производство/, З.Т.Д./ пред
съда и в досъдебното производство/, Е.Н. Ш./ пред съда и в досъдебното
производство/, Т.С.К./ пред съда и в досъдебното производство/ и Ш.И.М./пред
съда и в досъдебното производство/; протокол за оглед на местопроизшествие
/лист 6 - 9 от ДП/, ведно с фотоалбум към него /лист 10-11 от ДП/; съдебно-медицинската
експертиза за аутопсия на труп (л. 110-118 от ДП) и допълнителните пояснения на
вещото лице в съдебно заседание; комплексна психиатрична и психологическа
експертиза (л. 122-128 от ДП) и допълнителните пояснения на вещите лица в
съдебно заседание; допълнителна съдебно-медицинската експертиза по писмени
данни (л. 131-134 от ДП) и допълнителните пояснения на вещото лице в съдебно
заседание; протокол химическа експертиза (л. 138-139 от ДП) и допълнителните пояснения
на вещото лице в съдебно заседание; компютърно-техническа експертиза (л. 144 от
ДП) и допълнителните пояснения на вещото лице в съдебно заседание; допълнителна
съдебно-медицинска експертиза на труп (л. 148-150 от ДП) и допълнителните пояснения
на вещото лице в съдебно заседание; протокол за доброволно предаване/л.163 от
ДП/; приемо – предавателен протокол на веществени доказателства/л.164, 166 от
ДП/; молби от пострадали лица и пълномощно/79-81 от ДП/; удостоверение за
наследници и препис – извлечение от акт за смърт на Р. М./л.181 -182 от ДП/; ВД/веществено
доказателство/ – 1 брой СД-носител със записи от камерата на магазин
„Пацони“ в гр.Цар Калоян/л. 215 от ДП/, ведно с приемо –предавателен протокол на веществени
доказателства/л.214 от ДП/; подписка от 25.06.2018г./л. 15 от ДП/; справка
съдимост /л. 18 от ДП/; декларация имотно състояние /л. 20 от ДП/;
справка-характеристика /л. 22 от ДП/; заключение на поставената от съда допълнителна
задача на вещото лице изготвило съдебно – медицинските експертизи, назначени в
хода на ДП и поясненията на вещото лице в с.з.; заключение на поставената от
съда допълнителна задача на вещите лица, изготвили комплексната съдебно
психиатрична и психологическа експертиза/КСППЕ/, назначена в хода на ДП и
поясненията на вещите лица в с.з.;
докладни записки, както и тези доказателствени материали, които са
събрани в хода на съдебното следствие по настоящото дело.
Всички, описани по-горе
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са събрани по
предвидения в НПК ред и допринасят за изясняване обективната истина по делото. В основната си част те са логични, последователни, вътрешно непротиворечиви
и дават ясна представа за хронологията на събитията. Взаимно се подкрепят, допълват и кореспондират помежду си. Съдът кредира с доверие показанията на разпитаните по делото
свидетели, тъй като между тях не са налице съществени противоречия и същите
описват в хронологическа последователност фактите, предпоставящи горепосочената
фактическа обстановка. Кореспондират със заключенията на назначените по делото
експертизи, с веществените доказателства и
с писмените доказателства по делото. Не са налице данни за заинтересованост,
на който е да е от свидетелите от изхода на делото. Съдът кредитира с доверие и
заключенията на назначените по делото експертизи, тъй като са мотивирани и
обосновани, кореспондират напълно с показанията на разпитаните по делото
свидетели, с веществените доказателства и
с писмените доказателства по делото. Не са налице данни за
заинтересованост, на който е да е от вещите лица от изхода на делото.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимият Н.Д. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.124, ал.4, предложение трето, във вр. с ал.1, предложение трето, във вр. с
чл.130, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4, във вр. с чл.12, ал.2 и ал.4 от НК.
От обективна страна по непредпазливост е причинил смъртта на Р. Н.М. ***,
която е настъпила на
29.07.2017г. вследствие на умишлено нанесена на
23.07.2017г. в град Цар Калоян, лека телесна повреда, изразяваща се в хематом
на лява орбита /с мигриране над лявата половина на горна устна и външностранично
от левия й ъгъл/; счупване на външната стена на лява орбита и ляво крило на
клиновидната кост; горната челюст в ляво - предна стена на горночелюстния синус
и кръвна колекция в него; носни кости и фрактура на лява скулова кост,
представляващи временно разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, неопасно за живота на
пострадалия Р. Н.М., причинени от удар с юмрук от подсъдимия, попаднал в лява
орбитно - скулова област и основата на носа на пострадалия, довело до неговото
падане върху циментов под пред магазин „Пацони“ в гр.Цар Калоян, област Разград, в резултат на което
възникнали по - тежки усложнения, а именно
тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на Р. Н.М., като макар и
непълнолетен, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, като подсъдимият е действал при условията
на превишаване пределите на неизбежната отбрана дължащо се на уплаха и смущение.
Събраните по делото доказателства несъмнено
установяват, че именно подсъдимият е причинил телесното увреждане на
пострадалия М. чрез
нанасяне на удар с юмрук, който е попаднал в лява орбитно - скулова област и основата на носа на
пострадалия, довело до неговото падане върху циментов под пред магазин „Пацони“
в гр.Цар Калоян, област Разград, в
резултат на което възникнали по - тежки усложнения, а именно тежка черепно-мозъчна травма, довела до
смъртта на Р. Н.М..
В този аспект са обясненията
на подсъдимия/дадени
в качеството му на обвиняем на
25.06.2018г. пред орган на ДП в присъствието на защитник, на лист 16- 17
от ДП/, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2
във вр. с ал.1, т.4, предл.1, НПК, показанията на свидетелите Т.З.Д./ пред
съда и в досъдебното производство/, Ю.М.А. / пред съда и в досъдебното производство/, Е.И.Н./ пред
съда и в досъдебното производство, тези, дадени на л.30-31 пред съдия,
прочетени по реда на чл.281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК и тези на л.52-53, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, И.И.Ч./ пред съда и в досъдебното производство, тези,
дадени на л.24-25 пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК и тези, съответно на л.48-49 и л.96-98, прочетени по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, А.А. П./ пред съда и в
досъдебното производство, тези, дадени на л. 54-55, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, които пряко и непосредствено са възприели действията на пострадалия
спрямо подсъдимия и ответните действия
на подсъдимия по отношение на пострадалия, и които показания се подкрепят
косвено и от показанията на свидетелите С.И.С./ пред съда и в досъдебното
производство, на л. 46-47/, А.С./пред съда и в досъдебното производство, на л.
63-64/, С.К.К./пред съда и в досъдебното производство, тези, дадени на л.38-39,
л.40-41 и на л.99-101, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т. 2 пр. 2 НПК/, Ю.Х.Ю./пред съда и в досъдебното
производство/ и Т.С.К./ пред съда и в
досъдебното производство/. Установен е
по несъмнен начин и механизмът, по който се е стигнало до настъпването на
тежкия вредоносен резултат - смъртта на
пострадалия – нанесен от подсъдимия удар с юмрук, попаднал в лява орбитно - скулова област и основата на
носа на пострадалия,
в резултат на което пострадалият е загубил равновесие, залитнал е назад, имайки предвид, нестабилната му
походка/поради употребата на значително количество алкохол -1,23%о етилов
алкохол в кръвта/, ръста му/около 165см/, телесложението му/слаб/ и теглото
му/около 45 -50кг/, и е паднал върху циментовия под пред магазина, по гръб,
като е ударил главата си в циментовия под и е останал неподвижен. Именно от този
удар на подсъдимия с юмрук, попаднал в лява орбитно - скулова област и основата
на носа на пострадалия, е довело до
падането на пострадалия върху циментовия под пред магазин „Пацони“ в гр.Цар
Калоян, в резултат на което са
възникнали по - тежки усложнения, а именно
тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на пострадалия, която е
настъпила впоследствие на 29.07.2017г., и която е подробно описана по – горе. Относно
описаният механизъм на причиняване на телесното увреждане, следва да се има
предвид и поведението на пострадалия М., осъществено спрямо непълнолетния
подсъдим Д., а именно пострадалият се е опитал
да удари подсъдимия с шамар с
дясната си ръка, насочвайки се преди това директно към него, мислейки, че
подсъдимият го е нарекъл с обидния му прякор на турски език „домуз кълъ“, което
на български език означава „свински косъм“, имайки предвид отношенията на
дразги, които пострадалият е имал преди процесния инцидент/както бе посочено
по-горе/с подсъдимия и неговите приятели. В този аспект са освен обясненията на подсъдимия/дадени в качеството му на
обвиняем на 25.06.2018г. пред орган
на ДП в присъствието на защитник, на лист 16- 17 от ДП/, прочетени
в хода на съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, предл.1, НПК, са и
показанията на свидетелите Т.З.Д./ пред съда и в досъдебното производство/, Ю.М.А. / пред
съда и в досъдебното производство/, Е.И.Н./ пред съда и в досъдебното
производство, тези, дадени на л.30-31 пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК и тези на л.52-53, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, И.И.Ч./ пред съда и в досъдебното производство, тези,
дадени на л.24-25 пред съдия, прочетени по реда на чл.281, ал.1, т. 2, пр. 2 НПК и тези, съответно на л.48-49 и л.96-98, прочетени по
реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, А.А. П./ пред съда и в
досъдебното производство, тези, дадени на л. 54-55, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, които пряко и непосредствено са възприели действията на
пострадалия спрямо подсъдимия и
ответните действия на подсъдимия по отношение на пострадалия, и които показания
се подкрепят косвено и от показанията на свидетелите С.И.С./ пред съда и в досъдебното производство, на л. 46-47/, А.С./пред съда и в
досъдебното производство, на л. 63-64/, С.К.К./пред съда и в досъдебното
производство, тези, дадени на л.38-39, л.40-41 и на л.99-101, прочетени по реда
на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т. 2 пр. 2 НПК/, Ю.Х.Ю./пред съда и в досъдебното производство/ и Т.С.К./ пред съда и в досъдебното
производство/.
Беспорно е
установено, че причинените от подсъдимия на пострадалия телесни увреждания чрез
процесния удар с юмрук представляват лека телесна повреда, изразяваща се в хематом на лява орбита /с
мигриране над лявата половина на горна устна и външностранично от левия й
ъгъл/; счупване на външната стена на лява орбита и ляво крило на клиновидната
кост; горната челюст в ляво - предна стена на горночелюстния синус и кръвна
колекция в него; носни кости и фрактура на лява скулова кост,
представляващи временно разстройство на
здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, неопасно за живота на
пострадалия Р. Н.М., довело до неговото падане върху циментов под пред магазин
„Пацони“ в гр.Цар Калоян, област
Разград, в резултат на което възникнали по - тежки усложнения, а именно тежка черепно-мозъчна травма, довела до
смъртта на пострадалия,
настъпила на 29.07.2017г., като опора за този извод, съдът
намира, както в заключението на поставената от съда допълнителна задача на
вещото лице изготвило съдебно – медицинските експертизи, назначени в хода на ДП
и поясненията на вещото лице в с.з., така
и в показанията на горепосочените свидетели, и обясненията на подсъдимия/дадени в качеството му на обвиняем на 25.06.2018г. пред орган на ДП в
присъствието на защитник, на лист 16- 17 от
ДП/, прочетени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, предл.1 НПК, които
са взети предвид от вещото лице при
изготвяне на посочената допълнителна задача. Относно вида и характера на причинените с процесния удар с юмрук
от подсъдимия на пострадалия телесни увреждания, съдът се съобрази освен с предходно - посочените доказателствени източници и със
задължителните указания в ППВС 3/79г.
Броят, мястото, начинът и
средството на нанасяне на ударите/един удар с юмрук/ръка/, попаднал в лява орбитно - скулова област и основата
на носа на пострадалия/налагат извод, че подсъдимият умишлено е нанесъл лека
телесна повреда на пострадалия М./тоест от субективна страна деянието е
извършено виновно при форма на пряк умисъл/, но субективното му отношение към
настъпилото по - тежко увреждане/тежката телесна повреда, съставляваща
описаната по –горе тежка
черепно-мозъчна травма/ и последвалата смърт на пострадалия е на несъзнавана непредпазливост –
подсъдимият, макар и непълнолетен, с оглед собственото си психическо и
интелектуално съзряване, е могъл и е бил длъжен да предвиди като възможна последица на
действието си загубата на равновесие, залитането на пострадалия, и падането му назад по гърб, върху циментовия
под пред магазина, с последващо тежко нараняване и летален изход предвид
мястото на което се е намирал пострадалия/циментов под/ и състоянието
му/алкохолно повлиян/.За да носи подсъдимият отговорност за по-тежко телесно
увреждане, каквото е обвинението за причинена тежка телесна
повреда, изразена в черепно –мозъчна травма, необходимо е да се
докаже,че той съзнателно и умишлено е причинил тази тежка телесна повреда и е
целял нейното настъпване с действията си. Доказателства в
тази насока по делото не бяха събрани за наличие на умишлено причиняване на
черепно мозъчна травма на пострадалия М. от подсъдимия. Не се установи по
несъмнен и категоричен начин, че той е искал и целял именно настъпването
на този вредоносен резултат-тежка телесна повреда, изразяваща се в ЧМТ, описана по –горе.
Анализирайки деянието на непълнолетния подсъдим Д.,
обаче, съдът счете, че същото е извършено при условията на
превишаване пределите на неизбежната отбрана дължащо се на уплаха и смущение. Правото му да отвърне на
нападателя, като причини вреди в рамките на определени предели, е налице не
само когато спрямо него самия е осъществено нападение, което е едновременно
непосредствено, но и при
необходимост от защита личността и на другиго. В процесния случай всички
конкретни обстоятелства, касаещи поведението на пострадалия М., сочат че деянието му спрямо
непълнолетния
подсъдим Д. отговаря на критерия "противоправност" и
"непосредственост" и следва да се квалифицира като нападение,
провокирало действията на подсъдимия, които са със защитен характер.
Отношенията му с пострадалия, макар да не са били близки /предвид отношенията на дразги,
които пострадалият е имал преди процесния инцидент с подсъдимия и неговите
приятели/не са били влошени до степен, предполагаща увреждането му, респективно създаване на реална
опасност от такова увреждане, както е в настоящия случай. Пострадалият Р. М. пръв е предприел противоправни действия
спрямо подсъдимия,
като се е опитал да го
удари с шамар с дясната си ръка, насочвайки се преди това директно към него,
мислейки, че подсъдимият го е нарекъл с обидния му прякор на турски език „домуз
кълъ“, което на български език означава „свински косъм“. Нападението на
пострадалия е непосредствено, тъй като в резултат на него е била създадена
реална и непосредствена опасност да бъде засегната телесната неприкосновеност и здравето на подсъдимия, независимо, че
самото увреждане/ударът с шамара спрямо подсъдимия/ не е започнало/виж ППВС №
12 от 29.11.1973г. по н.д. № 11/73г./, като в този аспект, следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че непълнолетния подсъдим е бил дете, в ниска
възрастова граница, близка до малолетието, а пострадалият е бил мъж в зряла
възраст, което предполага у него и повече житейски опит отколкото у едно малко
дете/в случая момче/. То е и противопоправно, защото е в разрез със забраната
да се вреди другиму. Нападението на пострадалия, което се отличава с проявена
агресия към едно малко невръстно дете, притежава и качеството „обществено
опасно”, предвид обстоятелството, че е създало реална и непосредствена опасност за здравето и
личността на нападнатия/непълнолетния подсъдим/.
Именно в тази ситуация, непълнолетният
подсъдим Д., първоначално, за избегне евентуалния удар със шамар от възрастния
пострадал М., е направил крачка-две назад казвайки му уплашено ...“ Не съм аз! …Ти какво искаш
от мен?“. И веднага в следващия момен, за да се предпази е нанесъл удар с юмрук
с дясната си ръка в ляво в челюстта на пострадалия М., което предпоставя
извода, че действията на подсъдимия -
нанасянето на процесния удар с юмрук на пострадалия, са били предприети именно
за прекратяване на непосредствено и противоправно нападение, което е било в
развитие и не е било преустановено. В този момент пострадалият М., който се е
намирал между самия магазин и масите, където
е била седнала компанията от петте момчета, между които и
подсъдимия/както бе посочено по-горе/ е загубил равновесие, залитнал е назад, имайки предвид, нестабилната му
походка/поради употребата на значително количество алкохол -1,23%о етилов
алкохол в кръвта/, ръста му/около 165см/, телесложението му/слаб/ и теглото
му/около 45 -50кг/, и е паднал върху циментовия под пред магазина, по гръб,
като е ударил главата си в циментовия под и е останал неподвижен. Именно от
този удар на подсъдимия с юмрук, попаднал в лява орбитно - скулова област и
основата на носа на пострадалия, е
довело до падането на пострадалия върху циментовия под пред магазин „Пацони“ в
гр.Цар Калоян, в резултат на което са
възникнали по - тежки усложнения, а именно
тежка черепно-мозъчна травма, довела до смъртта на пострадалия, която е
настъпила впоследствие на 29.07.2017г./както бе посочено по-горе/. Съгласно
цитираното по-горе постановление на ВС, нападнатият може, но не е длъжен по
закон, да се откаже от активна защита, да бяга и да се укрива, да търси помощ
от държавните и обществените органи или трети лица. По-важното в случая е
неизбежната отбрана да е в пределите на допустимото, явно да съответства на
нападението.
В случая подсъдимият е превишил пределите на
неизбежната отбрана.
За да е налице
хипотезата на чл. 12, ал. 2 НК е
необходимо защитата явно да не съответства на характера и опасността на
нападението. Съгласно цитираното по-горе постановление на ВС, за отблъсване на
нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за
отбрана от тези, използвани от нападателя; отбраняващият се не е задължен да
избира и засяга само неуязвими части от тялото на нападателя, но само ако това
явно не надхвърля възможностите за отблъскване на нападението. В случая следва
да се прецени опасността на нападението, неговата интензивност, начините и
средствата, с които се извършва, мястото и времето на осъществяването му, за да
се отговори на въпроса, надхвърля ли защитата необходимото за отблъсване на
нападението, като това несъответствие следва да бъде явно, да е изразено ясно и
да не възбужда съмнение.
За отблъскване
нападението на пострадалия М.,
обаче не е било необходимо предприемането на инкриминираните действия от страна
на подсъдимия Д. чрез нанасяне на удар с юмрук/имайки предвид, че
подсъдимият се е занимавал активно със спорт, вкл. е тренирал бокс/, който е с
не малък интензитет и значителна сила/виж заключението на поставената от съда
допълнителна задача на вещото лице изготвило съдебно – медицинските експертизи,
назначени в хода на ДП и поясненията на вещото лице в с.з./, попаднал в лява орбитно - скулова област и основата на
носа на пострадалия/при
конкретната локализация на удара/, като във връзка с предходното следва да се
има предвид и, че пострадалият е бил алкохолно повлиян, че се е намирал върху цименов под/настилка/, поради
което според съда явно не
съответства на характера и опасността на нападението т.е. не е било нужно да се
причинява увреждане, неминуемо водещо до възможността за умъртвяване на
нападателя. Поради това съдът прие, че е
налице явно несъответствие между защитата от една страна и характера и опасността
на нападението – от друга. Ето защо и с оглед изложените съображения, съдът намира за неоснователни
доводите на защитата на подсъдимия, че последният е действал при неизбежна
отбрана, поради което следвало да бъде признат за невинен и оправдан за
деянието си.
С оглед
установеното по делото състояние на уплаха у непълнолетния подсъдим при което психическото му
смущение е било толкова силно, че е ограничило в значителна степен
възможностите му да ръководи постъпките си, съдът прие, че е налице хипотезата
на чл. 12, ал.4 НК. Несъмнено непълнолетния подсъдим е възприел
отправеното към него агресивно поведение на пострадалия/последният директно
насочвайки се към него и със замах, с вдигната ръка, посягайки към него за да
го удари/от естество да предизвика страх за неговата телесна неприконовеност и здраве, имайки
предвид, че пострадалият е мъж в зряла житейска възраст, а подсъдимият, към
момента на тази проявена към него агресия, е бил в ниска възрастова граница,
близка до малолетието. По делото не са установени каквито и да било
доказателства, подсъдимият да е предизвикал пострадалия, напротив последният е
проявил агресивно и провокативно поведение спрямо едно малко на възраст
момче/подсъдимият/без да има каквато и да било основателна причина за тези си
действия, като нападението на пострадалия е било внезапно и неочаквано за подсъдимия
Н.. Състоянието на непълнолетния подсъдим на внезапно смущение и уплаха/т.н.стряскане/
е
ясно обективирано пред всички свидетели-очевидци, пряко възприели първоначално
спокойното поведение на подсъдимия, след това – опита да преустанови зараждащия
се конфликт. Тези свидетели-очевидци/ А.А. П., А.А.С., Ю.М.А., Т.З.Д./ са възприели непосредствено
уплахата и притеснението на Н.. В този аспект, същите сочат, че Н. е бил в шок,
че е бил много уплашен, че се е разплакал след като е видял падането на
пострадалият Р. по гръб върху циментовия под пред магазин Пацони, че се е
опитвал да помага на пострадалия, заедно с други свидетели, присъствали на
инцидента. Тези показания се потвърждават косвено от показанията на свидетеля Ю.Х.Ю./дадени
пред съда и в хода на ДП/, присъствал на процесния инцидент, от показанията на свидетеля В.Д.Д./майка на подсъдимия/, чиито показания съдът кредитира с
доверие, тъй като са във взаимовръзка с показанията на свидетелите/очевидци/, присъствали
на процесния инцидент, и с показанията на свидетеля Ю.Х.Ю./дадени пред съда и в
хода на ДП/, както и от обясненията на
подсъдимия /дадени в качеството му на
обвиняем на 25.06.2018г. пред орган на ДП в
присъствието на защитник, на лист 16- 17 от
ДП/, прочетени в хода на
съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, предл.1 НПК. Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите - очевидци/ А.А. П., А.А.С., Ю.М.А., Т.З.Д., показанията на свидетеля Ю.Х.Ю., присъствал
на процесния инцидент, показанията на свидетеля
В.Д.Д./майка на подсъдимия/ и обясненията на подсъдимия/дадени в качеството му на
обвиняем на 25.06.2018г. пред орган на ДП в присъствието
на защитник, на лист 16- 17 от ДП/, прочетени в хода на съдебното
следствие по реда на чл.279, ал.2 във вр. с ал.1, т.4, предл.1, НПК, тъй като същите са единни, непротиворечиви
и в логическа хронологическа последователност описват състоянието, в което се е
намирал подсъдимия, а и всички те в съвкупност, и поотделно се подрепят от заключението на поставената от съда
допълнителна задача на вещите лица, изготвили комплексната съдебно психиатрична
и психологическа експертиза/КСППЕ/, назначена в хода на ДП и поясненията на
вещите лица в с.з. При установените по делото фактически обстоятелства от съществено
значение за преценката на съда относно действителното наличие на посоченото
психично състояние у подсъдимия е и направеният и възприет експертен анализ на
даденото пред съда негово обяснение в тази насока. Заключението на поставената от съда
допълнителна задача на вещите лица, изготвили комплексната съдебно психиатрична
и психологическа експертиза/КСППЕ/, назначена в хода на ДП и поясненията на
вещите лица в с.з., категорично потвърждава извода за извършване на
деянието при отключена силна емоционална реакция на страх, тъй като е бил
активизиран инстинкт за самосъхранение, който е прераснал в действие за защита неговата телесна неприкосновеност
и здраве. От заключението на посочената поставена допълнителна задача на вещите
лица, изготвили комплексната съдебно психиатрична и психологическа
експертиза/КСППЕ/, назначена в хода на ДП, се установява, че проведеният
преглед на подсъдимия, както и данните от свидетелските показания сочат, че
подсъдимият Н.В.Д. по време на извършване на деянието и непосредствено след
него е бил в състояние на уплаха и смущение вследствие на поведението на
пострадалия и починал по-късно Р. М.. Това състояние не нарушава възможността
на индивида да разбира и ръководи по разумни подбуди постъпките си, но го
улеснява във вземане на нерационални, недообмислени и нецелесъобразни решения.
В случая страда съобразителността и своевременното изработване на алтернативни
решения, които са индивидуални качества и базисни възможности, каквито имайки
предвид и житейския опит и възрастта на подсъдимия по време на случилото се са
в процес на надграждане. Има анамнезни данни и за развита последствие адаптационна
реакция в резултат на преживяното с продължителност няколко месеца. В съдебно
заседание при излушване на посочената допълнителна задача, вещите лица поясняват, че по време на извършване
на деянието и непосредствено след него Н.В.Д. е бил в състояние на
смущение и уплаха, вследствие на поведението
и застрашаването от удар на пострадалия. Това
състояние не нарушава възможността на освидетелствания да разбира и да ръководи постъпките си, но го улеснява в
нерационално вземане на решение. В
случая предвид силните емоционални преживявания на уплахата страдат най-вече съобразителността и своевременно изработване
на алтернативни решения, които стесняват възможността на лицето да реагира адекватно. В такова
състояние предвид и ниския житейски опит
са и незрелите от негова страна механизми на реагиране, т.е. лицето е отвърнало със спонтанен, агресивно насочен удар в състояние
на уплаха и самозащита. Вещите лица поясняват също, че са се ръководили при изтотвяне на
заключението предимно от свидетелските показания, които касаят неговото
емоционално състояние към момента на деянието, както и разказът, и интервюто с освидетелствания при прегледа му. В случаят вещите лица поясняват, че са анализирали и
поведението на пострадалия М., агресивният му тон, с който се обръща
и цялостната визия на лицеизраза, походката му - тръгва
като към лице, на което да нанесе удар. В такава ситуация спонтанната реакция
на ответната страна/в
случая на непълнолетния подсъдим/ е или да избяга или да се предпази, както е
направил и той, но тъй като не е последвало успокояване на емоцията
момчето взема решение да отвърне. В тази
за секунди развила се със силни емоции ситуация реагира с удар, както той го нарича „го
бутнах“. Няма данни да е вследствие на раздразнение. В случая
обидните думи са към всички, а не конкретно към подсъдимия. Тук има едновременно наличие на
неочакваност, неподготвеност, неизвестност, в която първичната реакция е на
самозащита. Страхът сам по себе си съдържа когато има
реална заплаха, пострадалият е посегнал
да го удари, непълнолетният подсъдим да отвърне на удара
или да избяга. Психологически това са двата варианта, които се разиграват в
ситуация на страх – или бягство или вцепененост. Всъщност той/подсъдимият/ е започнал да отстъпва няколко крачки, същевременно в
следващия момент е реагирал със самоотбрана. Тази
реакция на освидетелствания/подсъдимия/ вещите лица я приемат като реакция на
самозащита и самоотбрана, съчетана с уплахата. Според вещите лица уплахата е вид много силно емоционално преживяване,
което е краткотрайно, неочаквано за лицето, съдържа в себе си афект, но не е с
характеристиките на физиологичен афект, така както е по правната класификация,
тъй като лицето държи връзка с реалността, няма свръх силна емоция, която да
стеснява съзнанието и да загуби реалната представа. Въздейства на механизмите
на преценката.Тази емоция, този страх улеснява освидетелстваното лице да взема
такива нерационални, нецелесъобразни, неразумни решения, както е в настоящия случай,
като следва да се има предвид и, че непълнолетния подсъдим на този етап
разполага с доста малък арсенал
от опит и механизми за справяне, с оглед неговата възраст. Според вещите лица това са мигновени реакции, които се осъществяват в рамките на секунди. Съдът кредитира с доверие заключението
на поставената от съда допълнителна задача на вещите лица, изготвили
комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза/КСППЕ/, назначена
в хода на ДП и поясненията на вещите лица в с.з, тъй като същото кореспондира и
в логическа взаимовръзка с показанията на свидетелите очевидци на процесния
случай/ А.А. П., А.А.С.,
Ю.М.А., Т.З.Д., с показанията на свидетеля Ю.Х.Ю., присъствал на процесния инцидент,
показанията на свидетеля В.Д.Д./майка на подсъдимия/ и обясненията на
подсъдимия/дадени в качеството му на обвиняем на 25.06.2018г. пред орган на ДП
в присъствието на защитник, на лист 16- 17 от
ДП/, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл.279, ал.2 във
вр. с ал.1, т.4, предл.1 НПК, а и няма каквито и да било данни за наличие на
заинтересованост у вещите лица от изхода на делото.
По така
изложените съображения съдът прие, че макар виновно да е извършил деяние, чиято
обществена опасност не е изключена, подсъдимият се е намирал в състояние на
уплаха и смущение, което в
значителна степен е ограничило възможността му правилно да прецени обстановката и да се защитава в
рамките на неизбежната отбрана. Поради това вината му за надхвърлянето
пределите на неизбежната отбрана е незначителна, при което е налице основанието за прилагане разпоредбата
на чл. 12, ал.4 НК и въпреки
признаването му за виновен, да не бъде наказан за извършеното деяние по чл.124, ал.4, предложение трето, във вр. с ал.1, предложение трето, във вр. с
чл.130, ал.1, във вр. с чл.63, ал.1, т.4, във вр. с чл.12, ал.2 и ал.4 от НК.
Като взе предвид изложеното, съдът
на основание чл.304 от НПК
призна подсъдимия за невинен по първоначално възведеното му
обвинение за престъпление по
чл. 124, ал. 1, изр. 1, във вр. с чл. 128,
ал. 2, изр. последно,
във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, и поради
което го оправда по това първоначално обвинение.
С оглед изхода на делото, на основание чл.189, ал.3 НПК, съдът осъди подсъдимия Н.В.Д., с ЕГН **********,***,
действащ лично и със съгласието на неговия родител и законен представител В.Д.Д.,
живуща ***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Окръжна прокуратура – Разград, за разноски на досъдебното производство,
сумата от 825.53лв./осемстотин
двадесет и пет лева и петдесет и три
стотинки/ и по сметка на Окръжен съд – Разград, за
разноски на съдебното производство, сумата от 1004.80лв./хиляда и четири лева и
осемдесет стотинки/.
Съдът се
произнесе и по веществените доказателства по делото - CD носител,
съдържащ записи, заснети от охранителна камера на магазин „Пацони“ в град Цар
Калоян, област Разград, направени за времето 21.20ч. до
21.30часа на 23.07.2017г., предаден с протокол за
доброволно предаване от 23.07.2017г., следва след
влизане на присъдата в сила да бъде върнат на Б.К.Ж., с ЕГН **********, с адрес
***.
По изложените съображения, РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови Присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: