Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 422
гр.Русе, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в публично заседание на дванадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
............………....................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 6577 по описа за 2019 г.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание
чл.178 ал.1 т.3 вр. с чл.187, чл.181 ал.3 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът Н.Й.И. твърди, че работи при ответника по
служебно правоотношение, като за периода 31.10.2016 г.-31.10.2019 г. заемал
длъжността ”Командир на отделение” в ГОДГ-ГПУ-Русе в Регионална дирекция
„Гранична полиция-Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР-Русе.Дейността си във връзка с това осъществявал по утвърдени протоколи и
графици, на смени от 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.Сочи, че
работодателят неправилно е отчитал положения от него извънреден труд.В
тази връзка счита, че му се дължи възнаграждение за периода 31.10.2016
г.-31.10.2019 г. в общ размер на 1601,39
лв., а по пера-както е заявено по исковата молба.Намира, че върху тази сума му
се следва и обезщетение за забава за посоченото по исковата молба време от 204,38
лв.
Твърди, че
ответникът му дължи и суми за ободряващи напитки в съответствие с чл.181 ал.3
предл.последно от ЗМВР за периода 31.10.2016 г.-31.10.2019 г. на стойност от 118,20
лв.
Твърди, че
ответникът му дължи и суми за хранителни продукти за периода 31.10.2016
г.-31.10.2019 г. на стойност от 14,40 лв.Претендира тези суми със законната
лихва върху главниците от завеждане на делото.Търсят се разноски за
производството.
Ответникът
ГД ”Гранична полиция” при МВР-София оспорват исковете.Претендира се
отхвърлянето им и присъждане на разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
По делото няма
спор, а и от представените писмени доказателства се установява, че за заявения
по исковата молба период ищецът е работил при ответника по служебно
правоотношение на длъжност ”Командир на отделение” в ГОДГ-ГПУ-Русе в Регионална
дирекция „Гранична полиция-Русе при Главна дирекция „Гранична полиция“ при
МВР-Русе, като в изпълнение на служебните си задължения е полагал труд на
12-часови смени, включително и през нощта (22.00-06.00 часа), съгласно
утвърдени месечни графици (л.21-л.60).Приложени са протоколи, касаещи заявеното
по исковата молба време, относно отчитането от работодателя на отработеното
време между 22,00 ч. и 06,00 ч., времето на разположение и положения труд по
време на официалните празници и при командироване, включително за отчетения
положен извънреден труд от държавните служители, работещи на смени(л.78-л.191).Доказателства
във връзка с изплатените суми на служителя са представени на л.201-л.237.
Приложени са Заповед
№ 3282з-3812/ 15.11.2018 г., Заповед № УРИ 3282з-3349/29.11.2016 г., Заповед №
8121з-38/19.04.16 г., Заповед № 8121з-57/ 09.01.2017 г., Заповед № 8121з-45/
16.01.2018 г., Заповед № 8121з-693/08.07.2016 г., Заповед № Із-2335/20.11.2013
г., План за овладяване на кризисната ситуация от 2013 г., Решение №
216/17.04.2014 г. на МС с одобрен План за изпълнение на допълнителните мерки,
касаещи претенциите по чл.181 ал.3 от ЗМВР.
През процесния
период са действали също Заповед № 8121з-45/ 16.01.2018 г. и Заповед №
8121з-1717/ 28.12.2018 г.
Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е извършвал преизчисляване
на положения от ищеца нощен труд към дневен такъв над сума от 0,25 лв. на час,
нито му е осигурил ободряващи напитки и хранителни продукти..
Според
назначената в производството икономическа експертиза, коефициентът, с който следва да се
умножат броя
на часовете нощен труд при превръщането му в дневен, възлиза на 1,143.Полученият
резултат е 226,512 часа.Размерът на неизплатеното възнаграждение за извънреден
труд, изчислено при нощен труд по чл.187 ал.3 от ЗМВР с продължителност от 8
часа и часова ставка по чл.9 ал.2 от НСОРЗ, съобразно основната заплата на
служителя, възлиза на 1 601,39 лв.Обезщетението за забава за времето
01.01.2017 г.-30.10.2019 г. е определено на 204,38 лв. Вещото лице е посочило,
че левовата равностойност на ободряващите напитки възлиза на 118,20 лв., а на
хранителните продукти-на 14,40 лв.
При тази
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Отношенията между страните се
уреждат от ЗМВР, който се явява специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл.142 ал.2 от ЗМВР.Разпоредбата на чл.187 ал.3 от този закон регламентира, че работното време на държавните
служители се изчислява в работни дни–подневно, а за работещите на 8-, 12- или
24-часови смени–сумирано за тримесечен период.Според чл.187 ал.5 от ЗМВР, работата извън редовното
работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни–за служителите на ненормиран работен ден, и с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период–за служителите,
работещи на смени.С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период
ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно
време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство няма спор между страните, т.е. в
случая е приложимо второто предложение на посочената разпоредба.Съгласно чл.187
ал.9 от ЗМВР редът и организацията на разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките, се
определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.
За
времето,
касаещо предмета на спора, по силата на изрична законова
делегация на чл.187 ал.9 и чл.188 от ЗМВР, са
действали Наредба № 8121з-407/11.08.2014
г., Наредба № 8121з-592/25.05.2015
г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.,
всички на Министъра на
вътрешните работи.
В първата от
тях е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143–чл.31 ал.2.Този
нормативен акт е отменен с Наредба № 8121з-592, обн.
ДВ, бр.40 от 02.06.2015
г., в сила от 01.04.2015
г.,
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.дело №
5450/2016г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от отмяната (11.07.2016
г.) до издаване и обнародване на Наредба № 8121з-776
(02.08.2016 г.) отново е била приложима
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.В последващите
две наредби няма норма, аналогична на цитирания чл.31 ал.2 за
преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143.В тази връзка
ищецът се позовава на НСОРЗ.Съдът намира доводът за основателен.Липсата на изрична
норма не означава законово
въведена забрана за преизчисляване на положените от ищеца часове
нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата
на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.При
наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, трябва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата.В чл.9 ал.2 от нея е казано, че при сумирано изчисляване на
работното време, нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.Съдът намира, че при възприемане тезата на ответника
държавният служител в МВР се поставя в неравностойно положение спрямо
служителите, чиито правоотношения с работодателя се регулират от КТ.В този
смисъл е Решение № 311/08.01.2019г. по
гр.дело
№
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо, че това тълкуване е в съответствие
с основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен
в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.В тази връзка съдът намира, че претенцията на
ищеца за заплащане на извънреден труд за заявеното по исковата молба време, получен
след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен такъв, се явява
доказана по основание.Търсеният от служителя размер е потвърден от
икономическата експертиза.Сумата се дължи със законната лихва от завеждане на
делото.
Задължението на
работодателя за заплащане на възнаграждение за извънреден труд е част от
задължението за заплащане на трудово възнаграждение, а за последното е
установен срок за престиране.На основание чл.84 ал.1 от ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на времето, в който e трябвало да се изплати
съответното възнаграждение на служителя.Акцесорната претенция за законна лихва е основателна за
периода от падежа на всяко изискуемо вземане до 31.10.2019 г.Съгласно заключението на вещото лице за
това време претенцията на ищеца възлиза на 204,38 лв.Искът следва да се уважи.
Ответникът
признава, че за заявеното по исковата молба време не е осигурил на ищеца
ободряващи напитки.
Според чл.181
ал.3 от ЗМВР на служителите, полагащи труд през нощта от 22,00 часа до 06,00
часа се осигуряват ободряващи напитки.Размерът на сумите се определя ежегодно
със заповед на министъра на вътрешните работи.Вещото лице е посочило, че
левовата равностойност на ободряващите напитки за спорния период възлиза на 118,20
лв., колкото се претендира от ищеца.Искът следва да се уважи със законната
лихва от завеждане на делото.Работодателят не е изпълнил вмененото му по закон
задължение по този пункт.При това положение за ищеца възниква правото да иска
паричната равностойност на престацията в натура.Законовата забрана, на която се
позовава ответника, следва да се разбира в смисъл, че по време на служебното
правоотношение, работодателят не може сам да вземе решение и вместо ободряващи
напитки, да дава техния паричен еквивалент.Това ограничение обаче не лишава
служителя от възможност да бъде компенсиран за неправомерно недадената
натурална престация.
Относно
претенцията за заплащане на сумата от 14,40 лв., представляваща парична
равностойност на незаплатени суми за хранителни продукти през процесния период,
съдът намира същата за неоснователна.Действително в Заповед №
1з-2335/20.11.2013 г. на Министъра на вътрешните работи е посочено, че при
провеждане на специализирани полицейски операции за извършване на граничен
контрол на държавната граница и други мерки за опазване на обществения ред за
разрешаване на миграционния и бежански проблем, определените със заповед и
участващи в мероприятието служители на МВР получават допълнително хранителни
продукти на стойност 1.20 лв. на смяна.Тази заповед обаче е издадена във връзка с План за овладяване на
кризисната ситуация възникнала следствие на засиления миграционен натиск към
територията на България приет през 2013 г. от МС, последван от План за
изпълнение на допълнителните мерки за повишаване готовността за реагиране при
очакван засилен миграционен натиска по границите на Република България.В този
документ е посочено, че периодът на
изпълнение приключва през м.декември 2014 г.С оглед изложеното, тази
претенция следва да се отхвърли, като неоснователна.
На основание чл.78 от ГПК на всяка от
страните се следват разноски за производството съразмерно с уважената, респ. с
отхвърлената част от претенциите.В тежест на ответника са държавната такса и
разходите по делото, направени за сметка на БС.По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция ”Гранична полиция” при МВР, с адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, да заплатят на Н.Й.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.П.Р. ***,
по банкова сметка № IBAN ***, сумата 1 601,39 лв., представляваща възнаграждение за
положен извънреден труд през нощта от 226,512 часа през периода 31.10.2016 г.-31.10.2019
г., с обезщетение за забава за времето 01.01.2017 г. до 31.10.2019 г. от 204,38 лв., сумата от 118,20 лв.-равностойност на ободряващи
напитки за същото време, със законната лихва върху главниците, считано от 31.10.2019 г., до окончателното
плащане, както и 496,29 лв.-разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ
иска за заплащане на 14,40 лв.-парична равностойност на хранителни продукти на
основание Заповед № Із-2335/20.11.2013
г. на Министъра на вътрешните работи и План за овладяване на кризисната
ситуация възникнала следствие на засиления миграционен натиск към територията
на България приет през 2013 г. от МС, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.Й.И., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.Н.П.Р. ***, да заплати
на Главна дирекция ”Гранична полиция”
при МВР, с адрес гр.София,
бул.”Мария Луиза” № 46, сумата от 2,23 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА Главна дирекция ”Гранична полиция” при МВР, с адрес гр.София, бул.”Мария Луиза” № 46, да заплатят по с/ка РРС сумата от 164,06 лв.-държавна такса за производството, както и сумата от 200 лв.-разходи от БС.
Решението може да се обжалва пред
Русенския окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/