Решение по дело №133/2021 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 153

гр. Видин, 17.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

тридесет и първи май

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Ваня Ненкова

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

133

по описа за

2021

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от „Ш. Ф.” ЕООД, с.Капитановци, обл.Видин, представлявано от Е.С. Г.против решение № 105 / 09.04.2021г. по АНД № 1234/2020г. по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено НП № 05 – 0001127 от 27.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на касатора е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е неправилно. Твърди се от касатора, че ВРС е направил неправилни правни изводи, не е съобразил, че НП е издадено в нарушение на материалните и процесуалните правила в ЗАНН.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде отменено и обжалваното НП.

Ответната по делото страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си, същата е и основателна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел не се споделят от Административният съд.

Установено е пред ВРС, че на 17.09.2020г. в гр.Видин, била извършена проверка по документи – на „Ш. Ф.“ ЕООД, с.Капитановци, обл.Видин, от свид. П.. При проверката за лицето М. Н.се твърди, че е наета на работа на 01.06.2020г., преди управителят да и е връчил копие от уведомлението за регистрация на трудовия договор в ТД на НАП. Прието е, че с нея е бил сключен трудов договор на 01.06.2020г., а уведомлението и е връчено на 02.06.2020г.

Писмените доказателства, установяват, че за периода от 09.05.2020г. до 01.06.2020г. с лицето М. Н.е бил сключен трудов договор, но за 4 – часов работен ден, със същия работодател. Въпросният договор е бил прекратен, считано от 01.06.2020г., за което е била издадена и заповед за прекратяването му. От същата дата – 01.06.2020г. със същото лице е сключен нов трудов договор, но за 8 – часов работен ден. За прекратяването на първия договор и съответно сключването на новия такъв са изготвени и регистрирани уведомления в ТД на НАП. Видно от представените справки прекратяването е било регистрирано на 01.06.2020г., а сключването на новия договор – на 02.06.2020г. Уведомлението за сключеният втори трудов договор с М. Н.и е връчено на 02.06.2020г. Видно от представеният график за работа, нейният първи работен ден, след сключването на втория трудов договор е бил 03.06.2020г. На 01.06. и 02.06. тя не е била на работа.

Разпитан в с.з. пред ВРС свид. П. поддържа, че проверката е извършена само по документи на 17.09.2020г., като на място в обекта такава не е извършвана.

Въз основа на направените констатации на 29.09.2020г. на дружеството бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.63,ал.2 вр. с чл.63,ал.1 от КТ. След връчването на АУАН от страна на дружеството е представено Възражение срещу него, входено при наказващия орган с вх. № 20087619/ 01.10.2020г., в което се описват горните обстоятелства относно двата различни договора с това лице, датата на връчването на уведомлението и съответно допускането ѝ до работа на 03.06.2020г. Впоследствие въз основа на АУАН било издадено и НП № 05 – 0001127 от 27.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Ш. Ф.” ЕООД, в качеството му на работодател, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева, на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Въз основа на тази фактическа обстановка, Видинският районен съд е приел, че е осъществен състава на административното нарушение по чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Административен съд - Видин не споделя становището на Видински районен съд по следните съображения:

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно извършено административно нарушение.

От събраните по делото доказателства се установява, че НП е издадено в нарушение на материалния закон.

Според разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. А според ал.1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП

Наказващия орган е посочил, че касатора е нарушил чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ.

По делото безспорно е установено, че лицето е допуснато до работа на 03.06.2020г., т.е. след като му е било връчено въпросното уведомление – на 02.06.2020г. Това се установява от представените по делото множество писмени доказателства, по – голямата част от които се съдържат в административната преписка. Твърди се, че проверката на дружеството е била извършена само по документи и не става ясно по какъв начин е преценено, че е налице нарушение. Напротив, доказателствата установяват обратното, че такова нарушение не е извършвано от работодателя.

Безспорно е, че според чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1, между които и уведомлението за регистрация на трудовия ѝ договор в ТД на НАП. Законът не забранява на работодателя обаче да сключва договор, респ. да връчва документите във връзка с това трудово правоотношение на лицата, с които е сключил такъв договор на различни дати, удобни за страните, като това разбира се следва да се случи преди допускането на лицето до работа. Сключването на трудовия договор – на 01.06.2020г., както и впоследствие връчването на въпросното уведомление на 02.06.2020г., обаче не означава допускане до работа, тъй като на посочените дати лицето не е полагало труд, а и такова не се твърди. Допускането до работа в случая е станало с включването на лицето в графика на въпросното заведение, респ. реалното ѝ явяване на работа, за да предостави работната си сила, а това в случая е станало на 03.06.2020г., т.е. след връчването на уведомлението за регистрация на трудовия ѝ договор в ТД на НАП. Оказва се, че в случая нарушение от страна на касатора, в качеството му на работодател, не е извършвано.

Обстоятелствата във връзка с извършването на евентуалното нарушение следва да се докажат по безспорен начин, именно от административно - наказващия орган, тъй като върху него лежи тежестта на доказване, в този смисъл касаторът не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението. Обстоятелствата изложени в НП са оспорени, като по делото са събрани достатъчно доказателства, които опровергават извършването му, включително и от наказващия орган.

От описаното по – горе се оказва, че въззивният съд неправилно е приел, че „Ш. Ф.“ ЕООД, като работодател, е осъществил състава на вмененото му нарушение и в тази връзка е потвърдил обжалваното НП, тъй като по делото са налице достатъчно доказателства, оборващи тезата на наказващия орган.

На следващо място следва да се има предвид, че на 17.09.2020г., когато е извършена проверката, трудовият договор е бил сключен, надлежно регистриран в ТД на НАП и съответно на лицето е връчено и уведомление за това, т.е. преди съставянето на АУАН, което е следвало да бъде взето предвид от актосъставителя при съставянето на АУАН на 29.09.2020г., още повече, че има възражение в тази насока от страна на нарушителя.

Наличието на описаните по – горе писмени доказателства, събрани още преди съставянето на АУАН, не са обсъдени и съответно взети предвид и при издаването на НП. Тези възражения, както и доказателствата за това не са обсъдени и от ВРС, тъй като това са обстоятелства, за които са събирани доказателства и които са били спорни и пред ВРС. Това обстоятелство води до незаконосъобразност и на НП. Нарушена е разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН, според която преди да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява акта с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства. Горното не е извършено. От приложената преписка е видно, че не са обсъдени събраните доказателства. Липсата на преценка на направеното от касатора възражение и пред ВРС също води до неправилност на решението му.

Следва да се посочи също, че според разпоредбата на чл.36,ал.1 от ЗАНН административно - наказателното производство започва със съставянето на АУАН. А към момента на съставяне на АУАН безспорно не е имало нарушение, тъй като лицето е имало и сключен трудов договор, който е бил надлежно регистриран в ТД на НАП, а и уведомлението за това вече е било връчено. В тази връзка и издаденото въз основа на въпросния акт НП е незаконосъобразно.

Поради горните мотиви съдът намира, че касаторът, в качеството си на работодател, не е нарушил разпоредбата на чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ, при което положение не може и да носи административно-наказателната отговорност по чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ, т.е. решението на ВРС, респ. НП, са необосновани и следва да бъдат отменени като такива.

С оглед горните съображения, Административният съд намира, че решението на РС – Видин е неправилно и следва да бъде отменено, както и НП, като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалния закон.

С оглед изхода на делото и на основание чл.143 от АПК искането на касатора за присъждане на разноски е своевременно направено и основателно, с оглед разпоредбата на чл.63,ал.3 от ЗАНН, поради което следва да бъде уважено, като Д“ИТ“ Видин следва да бъде осъдена да заплати в полза на „Ш. Ф.“, сумата за договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представените договори за правна защита и съдействие пред въззивната и касационната инстанция, а именно – за въззивната такава, определено по реда на чл.38,ал.1,т.2 вр. с чл.36 от Закона за адвокатурата вр. с чл.18,ал.2 вр. с чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 / 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 335 лева, както и 100 лева - за настоящата инстанция или общо в размер на 435 лева.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                            Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 105 / 09.04.2021г. по АНД № 1234/2020г. по описа на Районен съд – гр.Видин, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 05 – 0001127 от 27.10.2020г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Ш. Ф.” ЕООД, с.Капитановци, обл.Видин, представлявано от Е.С.Г., е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на основание чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда”, гр.Видин да заплатят в полза на „Ш. Ф.“ ЕООД, с.Капитановци, обл.Видин сумата от 435 /четиристотин тридесет и пет/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                              2.