Р Е Ш Е Н И
Е
№ 356
гр.Велико
Търново, 02.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично
заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., и при участието на прокурора Кърчева като разгледа докладваното от съдията И. Янева адм.дело N
319 по описа на
Административен съд Велико Търново за 2021 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.203 от АПК вр.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по
предявен иск от И.Й.К. *** срещу Националната агенция по приходите с цена на иска 6 504,56лв.
и законна лихва върху тях в размер на 2 963,17лв., представляващи
претърпени от лицето имуществени вреди от незаконосъобразно бездействие на
органа по назначението, изразяващо се в липса на възстановяване на заеманата
длъжност след Решение № 5 / 12.05.2016г. на Конституционния съд. В исковата молба се твърди, че К. е отстранен от работа като държавен служител
със заповед на Изпълнителния директор на НАП, като не е възстановен на работа
след обявяване за противоконституционна на правната норма, послужила като
основание за отстраняването му от работа. С това бездействие са му причинени
имуществени вреди, представляващи неполучени трудови възнаграждения. Моли се за уважаване на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът
Национална агенция по
приходите оспорва
изцяло предявения
иск, счита същия
за неоснователен поради липсата на предпоставките на чл.1 от ЗОДОВ. Моли за отхвърлянето на иска и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВТОП
дава заключение за неоснователност
на иска и моли същия да бъде отхвърлен.
След като разгледа твърденията на
страните и доказателствата по делото, административният съд приема за
установено от фактическа страна
следното:
И.Й.К.
е държавен служител на длъжност „началник сектор Ревизии” в ТД на НАП Велико
Търново. На 25.02.2016г. И.К. е привлечен като обвиняем за престъпление по
чл.321, ал.6 от НК с постановление на следовател при следствен отдел на
специализирана прокуратура. Със Заповед № ЗЦУ-232 / 01.03.2016г., издадена от
Изпълнителния директор на Националната агенция по приходите, на основание
чл.100, ал.2 от Закона за държавния служител К. е временно отстранен от служба
от датата на връчване на заповедта до отпадане на предпоставките за отстраняването.
На основание чл.100, ал.3 от ЗДСл е разпоредено да не се изплаща възнаграждение
на държавния служител. Заповедта е връчена на 02.03.2016г. С Решение № 5 / 12.05.2016г. на Конституционния съд, публикувано в Държавен вестник
брой 38 от 20.05.2016г. разпоредбата на чл.100, ал.2 от ЗДСл е обявена за противоконституционна.
На 03.11.2016г. И.К.
подава молба за прекратяване на служебното правоотношение считано от
07.11.2016г. на основание чл.103, ал.1, т.1 от ЗДСл. Със Заповед № 1130 /
09.11.2016г. е прекратено служебното правоотношение на ищеца по взаимно
съгласие, като заповедта е връчена на 22.11.2016г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
Искът е предявен в петгодишния давностен срок от твърдяното
бездействие.
Съгласно чл.1 ал.1 ЗОДОВ държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
За да бъде ангажирана отговорността
на ответника по иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да се
установи наличието кумулативно на елементите на фактическия състав на правната
норма, а именно наличие на бездействие на административен
орган при или по повод изпълнение на административна дейност,
настъпването на преки и непосредствени вреди от бездействието и
причинно-следствена връзка между бездействието
на органа и
настъпилия в поддържания от ищеца размер на вредоносния резултат.
Между
страните липсва спор по фактите. Правният спор е относно наличието на
задължение за органа по назначението да преразгледа издадена и влязла в сила
заповед за временно отстраняване от служба на държавен служител, поради
обявяването за противоконституционна на правната норма, посочена като основание
за издаването й. Този въпрос не е разрешен от законодателя нито по тълкувателен
път от Конституционния съд. Към настоящия момент е формирана съдебна практика
на Върховния административен съд, съгласно която преразглеждане на влязла в
сила заповед за временно отстраняване на държавен служител, издадена на правно
основание, обявено за противоконституционно, е дължимо след изрична молба на
държавния служител, а не служебно от органа по назначението – Решение № 16277 /
29.11.2019г. на ВАС и други. От страна на държавния служител не е направено
искане за възстановяване на работа поради отпаднало правно основание, поради
което и за органа по назначението не е възникнало задължение да преразгледа
влезлия в сила административен акт. Следователно липсва бездействие на
административен орган при или по повод административна дейност.
С оглед изложеното, настоящият състав намира, че не е
налице първата предпоставка на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ - наличие на бездействие на административен орган при или по
повод изпълнение на административна дейност. При установена липса на първата предпоставка за
уважаване на исковата претенция за претърпени имуществени вреди от
незаконосъобразно бездействие на административен орган, съдът намира, че не
следва да се извършва проверка за наличието на останалите предпоставки за
уважаване на предявения иск. Въз основа на изложеното съдът намира исковата
претенция на И.К. срещу Националната агенция по приходите за неоснователна.
За пълнота на изложението следва да се отбележи
константната практика на ВКС за уважаване на искови претенции по реда на ЗОДОВ
срещу прокуратурата при отстраняване на длъжност на държавен служител при
повдигнато обвинение и прекратяване по-късно на наказателното производство или
признаване на лицето за невинно.
С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300лв.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.203 и сл. АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск от
И.Й.К. ***
срещу Националната агенция по приходите с цена на иска 6 504,56лв. и
законна лихва върху тях в размер на 2 963,17лв.
ОСЪЖДА
И.Й.К. *** да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 300лв. ( триста лева ).
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: