№ 79
гр. Русе, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Венцислав Д. Василев
при участието на секретаря Юлия К. Острева
като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно
наказателно дело № 20224520200966 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Л. А. против наказателно постановление № 22-1085 -
000867/25.05.2022г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което
са и на наложени различни административни наказания за четири различни
административни нарушения. Същата моли съда да го отмени като незаконосъобразно.
Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с редовно упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата, редовно призован не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Русенската Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не
взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Жалбоподателката е правоспособен водач на МПС, категории „В“ и „АМ“. На
14.04.2022г. около 18,45 ч. в гр.Русе по пътен възел „Охлюва“ в посока ул.“Мидия Енос“
управлявала л.а. ” Сузуки Суифт ” с ДК№ ЕВ 28 35 ВН. Попътно на нейната посока, в най-
дясната част на пътното платно, се движел св.П. Д., който управлявал велосипед. В един
момент жалбоподателката го застигнала, свирнала с клаксона си, подала десен
пътепоказател, изпреварила го и завила рязко вдясно пред него, за да навлезе в паркинга към
магазин „Била“. Предвид изключително близкото разстояние, от което жалбоподателката
завила пред св.Д., той не могъл да спре и се блъснал в предната странична дясна част на
1
автомобила, от която страна се возела майката на жалбоподателката св.А. Б.. В резултат на
така настъпилото ПТП св.Д. се прехвърлил през капака на колата и паднал на земята, като
по лицето му имало кръв, а също и охлузвания по тялото. Жалбоподателката излязла от
колата и разговаряла със св.Д., който я попитал кой и е дал „книжка“ и защо му е затворила
пътя. Тя предложила на св.Д. да му даде сумата от 20 лв. и да я остави , но той поискал 50
лв. След като известно време се пазарили жалбоподателката дала на св.Д. сумата от 45 лв. и
напуснала местопроизшествието. Основно подразнен от това, че не е получил
претендираната сума от 50 лв., св.Д. сигнализирал на ЕЕН 112 за настъпилото ПТП, за
което помолил свой познат, който работел в магазин „Била“. Произшествието било посетено
от св.П. П., служител на сектор „Пътна полиция“, който възприел прегледа на
жалбоподателя в пристигналата междувременно линейка и от него се информирал за
обстоятелствата на ПТП. Св.П. бил изпратен на друго ПТП и на връщане от него от ОД на
МВР гр. Русе му съобщили номера на автомобила на жалбоподателката (по камерите за
видеонаблюдение), а съответно и нейните данни, вкл. и телефонния и номер. Той се свързал
с нея по телефона и се уговорили да я посети в дома и. Там, около 21,20 ч., поискал да я
изследва за алкохол с техническо средство, но тя отказала, вкл. и не се явила да даде кръв за
изследване в болнично заведение, въпреки издадения и талон за изследване, който отказала
да подпише. За констатираните нарушения срещу жалбоподателката бил съставен АУАН, а
въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което и били
наложени наказания за четири отделни административни нарушения, както следва:
по чл.179 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.25 ал. 1 от ЗДвП „глоба в размер на 200 лв.;
по чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. и
ЛПУМПС за срок от три месеца ;
по чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. и
ЛПУМПС за срок от три месеца ;
по чл.174 ал.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2 000 лв. и ЛПУМПС за срок от 24 месеца.
Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните в хода на делото
доказателства.
Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.1 от ЗАНН и от лице,
което има право на жалба.
Разгледана по същество е частично основателна. В административнонаказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но
неправилно е приложен материалният закон единствено за нарушението по чл.174 ал.3 от
ЗДвП. Неправилността се изразява в това, че е наложено наказание за нарушение, което не е
извършено.
В хода на производството са разпитани в качеството на свидетели полицейските
служители св.С. С., съставил АУАН и св.П. П., посетил местопроизшествието и поискал да
изследва за алкохол жалбоподателката, а също св.Д., св.Б., майка на жалбоподателката и
св.С. А., съпруг на жалбоподателката. От тези свидетели единствените очевидци са св.Д. и
св.Б.; останалите не са възприели основния по делото въпрос – как и при какви
2
обстоятелства е възникнало местопроизшествието и какво е било разположението на двете
ППС, както на пътното платно, а така също и едно спрямо друго. От съпоставяне на
показанията на тези двама свидетели, първият - разпитан по инициатива на съда с оглед
разпоредбата на чл.107 ал.2 от НПК, а св.Б. - по искане на защитата, се налага изводът, че в
няма никакво противоречие досежно мястото на удара, който е бил в зоната на дясното
странично огледало. Съдът изцяло кредитира показанията на св.Д. за механизма на
настъпване на ПТП, като в случая мотивацията му за подаване на сигнала до ЕЕН 112 чрез
свой познат, е напълно ирелевантна. Всъщност показанията на св.Б. до голяма степен
подкрепят показанията на св.Д., доколкото и тя потвърждава, че жалбоподателката е
намалила скоростта и е подала мигач за завиване към магазин “Била“, като единствено
услужливо премълчава, че водачката на процесното МПС е започнала да завива и
непосредствено след това е настъпил ударът, което следва от твърдението и, че всъщност е
имало само изпреварване: „След като автомобилът изпревари велосипедиста тя продължи
движението си в същата, дясната лента“, л.61, гърба. Тази теза, че ударът е настъпил преди
още жалбоподателката да завие, т.е. когато двете ППС са били успоредни едно спрямо
друго, съдът отхвърля изцяло, тъй като очевидно това не би могло да доведе до
претъркалване през предния капак от страна на св.Д., което е възможно при
перпендикулярно или положение на колата спрямо него. Тези неточности в показанията на
св.Б. следва да се отдадат на това, че тя е заинтересована от изхода на делото свидетел,
доколкото е майка на жалбоподателката. Съдът не кредитира и показанията и в частта, в
които твърди, че след настъпване на ПТП жалбоподателката единствено е попитала св.Д.
дали е добре и след положителния му отговор той си е „дръпнал колелото“ и заминал към
магазин „Била“, което се опровергава от показанията на първия. Жалбоподателката е била
задължена по силата на чл.25 ал.1 от ЗДвП преди да започне да завива надясно към магазин
”Била” да се убеди, че няма да създаде опасност за движещия се зад нея велосипедист,
когото тя е възприела предвид това, че му е свирнала с клаксона си, а освен това е било и в
светлата част на денонощието. От събраните по делото доказателства се установява, че тя
предприема маневрата завиване надясно непосредствено след като е изпреварила
велосипедиста. В резултат на сливане на двете маневри жалбоподателката опасно е скъсила
дистанцията между автомобила и велосипеда, при което закономерно е настъпил ударът
между тях, а оттам и съставомерните последици. Съдът отхвърля изцяло основното
възражение на защитата, че щом жалбоподателката е подала десен пътепоказател и
намалила скоростта, това на практика и е дало предимство, съответно задължение за
велосипедиста да изчака приключване на маневрата десен завой от нейна страна.
Включеният от жалбоподателката десен пътепоказател по никакъв начин не и е осигурил
предимство, тъй като в раздел VI, гл.II от ЗДвП не е предвидено подобно правило за
предимство, а и възприемането на подобно възражение би довело до абсурден резултат, тъй
като на практика това би дерогирало всякакви други правила за предимство. Това се
потвърждава и от разпоредбата на чл.28 от ЗДвП, съобразно която намерението за
извършване на маневра се манифестира с различни сигнали, вкл. пътепоказател, т.е.
подаденият сигнал има единствено оповестително действие спрямо останалите участници в
3
движението, а не и осигуряване на предимство. В случая и на основание чл.5 ал.2 т.1 пр.2 от
ЗДвП жалбоподателката е била длъжна да бъде внимателна и предпазлива с велосипедиста,
като тя не е спазила и това общо правило за движение. При извършване на маневрата
завиване надясно жалбоподателката е следвало да се съобрази с положението на
велосипедиста на пътното платно, неговата посока и скоростта му на движение. Същата е
била длъжна да предвиди развитието на неизбежната ситуация, че при завиване от такова
кратко разстояние пред велосипедиста ударът между двете превозни средства би бил
неизбежен. Тезата на защитата, че всъщност св.Д. е напуснал местопроизшествието,тъй като
бил отишъл до магазин „Била“, не следва да се коментира, най-малко, защото именно оттам
той е сигнализирал до полицията чрез ЕЕН 112 за настъпилото ПТП. Възражението на
защитата, че нарушението е несъставомерно, защото жалбоподателката нямала задължение
да пропуска движещия се в съседна пътна лента велосипедист не почива на доказателствата
по делото, защото по делото няма спор, вкл. и показанията на св.Б., че движението и на
двете ППС е било само в една пътна лента и то най-дясната; в този смисъл и по делото не
стои по никакъв начин въпросът за приложение на чл.25 ал.2 от ЗДвП. Предвид изложеното
съдът намира, че наказателното постановление в тази му част е обосновано и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като такова. Размерът на санкцията е от
характера на абсолютно определените и размерът му не зависи от волята на съда и АНО.
По отношение на двете нарушения по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП, съдът намира, че също
са правилно установени и доказани. След настъпване на ПТП жалбоподателката е слязла от
автомобила и е възприела падналия на земята велосипедист, като само това е достатъчно с
оглед възприемане в съзнанието и, че е пострадал. Не може състоянието на човек, паднал на
земята, през предния капак на автомобил и по лицето на когото е имало кръв, да бъде
определено по друг начин, освен като пострадал – претърпял телесни увреждания, като за
съставомерността на изпълнение на нормативното задължение по чл.123 ал.1 т.2 от ЗДвП е
без всякакво значение характера им - лека, средна или тежка телесна повреда. В този смисъл
е достатъчно интелектуалната страна на умисъла единствено да обхване представите за
падане на земята и то в подобна ситуация, т.е. дори и без кръв по лицето, за да е налице
съзнание за претърпени неимуществени вреди. При това положение за жалбоподателката е
възникнало задължението да уведоми компетентната служба на МВР, тъй като е участник в
ПТП (§ 6 т.27 от ЗДвП) и от друга страна да остане на мястото на ПТП до пристигане на
представител на МВР или следствието. Не е основателно възражението на защитата, че щом
жалбоподателката е излязла от автомобила си, разговаряла е със св.Д. и му е платила
някаква сума, с това е постигнато съгласие относно обстоятелствата на ПТП и в този
смисъл тя не е имала горните две задължения по чл.123 ал.1 т.2 „а“ и чл.123 ал.1 т.2 б.“б“ от
ЗДвП; това възражение би било основателно само в случа, че от настъпилото ПТП са били
причинени единствено имуществени вреди, т.е. жалбоподателката единствено е изпълнила
задължението си по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, за каквото нарушение не и е налагано
наказание. Без всякакво значение е обстоятелството дали при наличие на пострадали хора
има съгласие между участниците в ПТП или не, освен всичко друго в случая подобно
съгласие не е имало – очевидна е законодателната идея преди всичко да се осигури
4
своевременна медицинска помощ и в максимално кратък срок на пострадал. Твърдението на
св.Б., че двете с жалбоподателката са забравили мобилните си телефони, дори и да е вярно,
по никакъв начин не освобождава втората от нормативното и задължение по чл.123 ал.1 т.2
б.“а“ от ЗДвП, тъй като в закона не е посочен точният начин на това и това е предоставено
на преценката на задълженото лице. В случая не е имало никаква пречка за подобно
уведомяване да се отиде в близкия магазин „Била“, както е сторил св.Д. или друго
обществено място, да се поиска съдействие от преминаващ в близост друг участник в
движението и пр. В този смисъл жалбоподателката не е изпълнила всяко от двете си
отделни нормативни задължения по чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ и б.“б“ от ЗДвП и законосъобразно
са и наложени две отделни наказания по чл.175 ал.1 т.5 от с.з., т.е. в случая е налице реална
съвкупност и на основание чл.18 от ЗАНН всяко от наказанията по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП
следва да се изтърпи отделно. Всяко от двете наказания е правилно индивидуализирано и
съобразено с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като са наложени наказания малко под
средния размер и на двете кумулативни наказания, доколкото се касае за извършени общо
три административни нарушения.
Наказателното постановление е незаконосъобразно в частта относно наложеното
наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП, тъй като действително към момента на проверката
жалбоподателката е изгубила качеството си на водач на МПС, доколкото проверката е
извършена около три часа по-късно, т.е. същата е негоден субект на нарушението. В този
смисъл дори и при проверка, толкова отдалечена във времето, да бе констатирано наличие
на алкохол в кръвта и, това също не би било основание за ангажиране на отговорността и,
тъй обвинението би било недоказано и на практика невъзможно да се установи кога е
консумиран алкохол – преди или след ПТП.
По изложените съображения съдът намира,че обжалваното постановление следва да
бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано по пункт първи, втори и трети и
отменено в пункт четвърти.
Предвид изхода на делото, на жалбоподателката не следва да бъдат присъждани
разноски, въпреки направеното искане, тъй като наказателното постановление не е отменено
изцяло, т.е. тя е станала причина за тях.
С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал. 3 т.1 вр. ал.2 т.5 вр.ал.9 от
ЗАНН ,съдът :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-1085 - 000867/25.05.2022г. на
Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което на П. Л. А. с ЕГН
********** са и наложени административни наказания както следва :
по чл.179 ал.2 вр.ал.1 вр.чл.25 ал. 1 от ЗДвП „глоба“ в размер на 200 лв.;
5
по чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. и
ЛПУМПС за срок от три месеца ;
по чл.175 ал.1 т.5 вр.чл.123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП „глоба“ в размер на 100 лв. и
ЛПУМПС за срок от три месеца ;
ОТМЕНЯ наказателно постановление №22-1085 - 000867/25.05.2022г. на Началника
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе, с което на П. Л. А. с ЕГН **********
и е наложено административно наказание по чл.174 ал.3 от ЗДвП „глоба“ в размер на 2 000
лв. и ЛПУМПС за срок от 24 месеца.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6