Разпореждане по дело №425/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК е образувано по въззивна жалба от А.А. А., в качеството й на пълномощник на Е. П. – собственик и управител на ”Л. – Е. П., с адрес на управление гр.Б., ул.”М. К.” № * насочена против Решение № 64/04.01.2011 г., постановено по гр.д. № 2667/2010 г. по описа на РС Б..

Във въззивната жалба се правят оплаквания, които могат да се квалифицират като такива за постановяване на атакувания съдебен акт при нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и за необоснованост.

Основните са за неправилна преценка на събраните доказателства, в резултат на което не са приети за установени релевантни за спора факти, а от там – неправилно е приложен и материалния закон.

Ето защо се иска отмяна на атакуваното решение и по същество отхвърляне на заявената искова претенция.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемите.

Същите чрез процесуалния си представител в с.з. поддържат правилност на атакувания съдебен акт.

Пред настоящата инстанци не са събрани нови доказателства.

Б. окръжен съд в решаващия състав, като прецени събраните по първоинстанционното дело доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не са спорили по факта, установен и от писмените доказателства, че са били обвързани от договорно правоотношение за наем на недвижим имот от 01.10.2008 г., по който въззиваемите, като наемодатели, са отдали на въззивника търговец за възмездно ползване за срок от пет години /считано от датата на подписването му/, помещение, находящо се в Б., ул. “М. К.” № *, с площ за ползване 75 кв.м. с вход откъм ул. “И.” срещу заплащането на месечна наемна цена за помещението в размер на 200 лева.

Този договор е бил анексиран по-късно, като страните постигнали съгласие месечната наемна цена да се увеличи на 1 600 лева.

Следва да се отбележи, че в анекса липсва датата на подписването му, вкл. и от коя дата се дължи уговорената с него нова месечна наемна цена.

Този факт обаче не е бил спорен между страните, според които датата на подписване на анекса съвпада с датата на подписване на договора.

Според приобщените по първоинстанционното дело писмени доказателства /Разписка № 16 от 30.12.2009 г./, въззивникът търговец е заплатил на въззиваемите сумата от 18 400 лева, представляваща наем за месеците от януари до декември 2009 г.

На гърба на този документ е отбелязано “намаление на наем за м. VІІ и м. VІІІ. 2009 г. – по 100.00 лева – 200.00 лева – криза” и м. ХІІ – 1000.00 лева платено – 2009 г.”

Според Разписка № 20 от 05.05.2010 г. наемателят е заплатил на наемодателите сумата от 1000 лева, като не е посочено основанието за плащане.

С Нотариална покана рег. № 1808, том І, № 29 по описа на Нотариус М. К., връчена на Е. П. на 29.05.2010 г., въззиваемата М. Г. е уведомила въззивника, че дължи сумата в общ размер на 8 160.97 лева, представляваща дължими наемни вноски и дължима такса “Смет” и че ако не заплати същата в 7-дневен срок от получаване на поканата, ще прекрати договора за наем.

С Уведомление по искане с рег. № 03893/15.07.2010 г. на ЧСИ Т.С., също получено лично от Е. П. на 17.07.2010 г. въззиваемите уведомили наемателя, че им дължи месечни наемни вноски за периода от м. януари 2010 г. до 08.07.2010 г., както и 800 лева остатък за наема за м. декември 2009 г., вкл. такса смет за 2009 г. и 2010 г.

В поканата е посочено, че на основание т. 5 от раздел VІ на наемния договор, наемодателите уведомяват наемателя, че прекратяват наемния договор едностранно, считано от 21.07.2010 г. и на 21.07.2010 г. в 9.00 ч. ответникът следва да предаде на наемодателите наетото помещение, да бъде подписан приемо-предавателен протокол, както и наемателят да предаде документите за платени консумативи за обекта.

Посочено е още, че ако наемателят не предаде доброволно обекта след 21.07.2010 г., дължи обезщетение за ползването му след прекратяване на договора.

Според отразеното в констативен протокол от 21.07.2010 г., на посочената дата в наетото помещение въззиваемите, в присъствието на свидетелите И. Я. Д., В. Г. Щ. и С.Д.М., провели среща с Е. П. по повод уведомлението за прекратяване на договора, при която последната не е предала обекта по съответния начин и е продължила да го ползва без тяхно съгласие.

Протоколът е подписан както от въззиваемите, така и от цитираните в него трима свидетели.

С Уведомление рег. № 1854, том І, № 31 от 02.06.2010 г. на Нотариус М. К., въззивникът е уведомил въззиваемата М. Г., че желае да сключат взаимно изгодно споразумение относно частично намаляване на месечната наемна цена и за разсрочено плащане на евентуално дължими на наемодателите суми.

В уведомлението е посочено още, че при предсрочно прекратяване на наемното правоотношение следва да бъде поставен въпроса за заплащане на извършените от едноличния търговец подобрения в имота.

По делото няма спор и по факта, въззивникът продължава да ползва наетото помещение.

В хода на поризводството пред районния съд са били събрани и гласни доказателства.

В показанията си свидетелят В. Г. /свидетел и по цитирания по-горе протокол/ е заявил, че е присъствал на проведената на 17.07.2010 г. среща в Кафе “Л.” между Е. П. и въззиваемите. Присъствала и адвокатката на Е., както и друга жена.

Според него повод на срещата бил освобождаването на наетото от Е. П. помещение заради това, че последната от една година не плащала наема /факт, който Г. знаел от въззиваемите, с които е близък/.

На тази среща П. отказала да подпише спогодбата.

Според Г. тя предварително знаела за тази среща и затова била там, но не подписала Констативния протокол, т.к. не пожелала. Свидетелят сочи, че освен него и страните по делото на срещата присъствал и И. Д., както и С. М.

Последната от своя страна сочи в показанията си, че на 21 юни или юли 2010 г. сутринта присъствала при подписване на констативен протокол в заведението „Л.”, вкл. и на проведения на срещата разговор между страните по делото.

На срещата били освен посочените и майката на Е. П. - й К. К. и една адвокатка, която всъщност говорела от името на въззивника.

Адвокатката изразила мнение, че претенциите на въззиваемите не са основателни и че могат да се разберат по някакъв начин.

Според тази свидетелкта на срещата не е ставало въпрос за прекратяване на договора за наем, а претенциите на въззиваемите били да си вземат заведението, като П. го освободи, т.к. не била плащала наем от доста дълго време /факт, известен на свидетелката от въззиваемите/.

Свидетелката сочи, че е подписала съставения на срещата констативен протокол, както и че познава И. Д. и В. Г.. Свидетелката К. Й. /майка на Е. П./ заявила в показанията си, че процесното помещение било наето от дъщеря й, но ситуацията, в която изпаднала Е., била пълен капан.

Заявила още, че на дъщеря й било връчено уведомлението лично от куриер, когато била на работното си място във “В.”, на датата, на която е отбелязано,

Заявила, че също е присъствала на срещата, на която се съставил констативния протокол, вкл. и че А. Зотева била там.

На тази среща въззиваемите искали да прекратят договора, защото не им бил плащан наема, като Й. знаела, че Е. е заплатила в началото при наемането на заведението 1000 лева капаро и от следващия месец започнала да плаща по 1600 лева наем до края на 2009 г.

Свидетелката е категорична, че П. знаела за какво е срещата, защото й било връчено писмо, в което се казвало, че Г. иска в едноседмичен срок наемателят да освободи заведението. Това знаела Е., преди да отиде на срещата в заведението.

Според нея не за всички платени от дъщеря й като наем за помещението суми били издавани разписки.

Освен това на срещата на 21.07.2010 г., която била проведена в “Л.”, на Е. не й било предлагано да подпише никакъв документ.

Свидетелката е посочила, че свидетелите по протокола го подписали, като било зачертано че дъщеря й “не се е явила” и останало, че се е явила.

При предявяването на Констативния протокол от 21.07.2010 г. /на л. 15 от делото/, Й. е заявила, че не е виждала този протокол и техните свидетели са се подписали на друг документ. Посочила е, че не помни дали въззиваемите са се подписали, но свидетелите се подписали на документа от А. З.

След срещата дъщеря й заявила, че няма да напусне помещението, тъй като има претенции да й заплатят подобренията и това го казала пред ищците.

В показанията си свидетеля И. Н.е заявил,че работи при Частния съдебен изпълнител Т.С. като призовкар, както и че знае процесното заведение, находящо се на ул. “И.”, между бул. “С...” и ул. “Т.А.”, с външна тераса с чадъри и дивани. Ходил там, за да връчи едно уведомление на П., но като отишъл и търсел управителката на фирмата служителите казали, че я няма. М. Г. обаче го насочила към магазин “К.”, като му казала, че управителката работи там в магазина на “В.”. Отишли заедно, Г. останала на паркинга, а той отишъл в магазина и потърсил лицето. Били две служителки на работа и едната казала: “Аз съм” и попитала за какво става дума. Н. й отговорил, че идва от ЧСИ С. да й връчи документ. Тя взела документа, прочела го и се разписала. Попитала защо я търси там и той й отговорил, че така е насочен и затова я търси там. Подписала се и след подписа написала “лично”.

Свидетелят сочи, че по принцип не изисквал документ за самоличност и в случая също не поискал. Връченият документ бил уведомление. Било през лятото на 2010 г., месец юни – юли. При предявяване на разписката на л. 14 от делото, свидетелят е заявил, че това е уведомлението, което е връчил, че почеркът и подписът са негови.

При приетото за установено от фактическа страна пред него районният съд приел от правна, че с оглед на фактическите твърдения и отправеното искане за защита, е сезиран с иск по чл. 233 от Закона за задълженията и договорите, имащ за предмет освобождаването на обекта, отдаден под наем, и предаването му на ищците-въззиваеми.

Приел още, че искът е допустим, т.к. страни по него са страните в материалното правоотношение, спазени са положителните процесуални предпоставки и отсъстват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване правото на иск.

Посочил, че според чл. 233, ал. 1, изр. първо от ЗЗД, наемателят е длъжен да върне вещта след изтичането на срока на наемния договор.

Предпоставките за предявяване на иска за връщане на наетата вещ след прекратяване на договора за наем били – 1/прекратяване на наемното правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът е бил наемодател, а ответникът наемател – независимо от основанието за прекратяване, като конкретното основание не оказва влияние върху задължението на наемателя да върне наетата вещ; 2/. отдадената под наем вещ да не е върната на наемодателя след прекратяването на договора за наем.

За конкретния казус приел, че посочените по-горе предпоставки са налице и предявеният иск следва да бъде уважен, т.к. в хода на производството се установило по безспорен начин, че наемното правоотношение между страните е прекратено.

За този свои извод районният съд навел доводи, че от събраните по делото доказателства се установило, че е отправена нотариална покана до наемателя, връчена на П. на 29.05.2010 г., с която е предупредена, че ако не заплати на Г. сумата в общ размер на 8 160.97 лева в 7-дневен срок от получаване на поканата, договорът за наем ще бъде прекратен.

Според уведомлението, прието като доказателство по делото, както и от показанията на разпитаните свидетели Н. и Й. /майка на П./, последната е получила уведомлението за прекратяване на наемния договор на работното си място – в магазина на “В.” в “К.” – Б., на 17.07.2010 г.

Ето защо и твърденията на ответника в производството, че това уведомление не е получено от П. лично, че същата не се е срещала с наемодателите на 21.07.2010 г., респ. че не е била уведомена за прекратяването на наемния договор, се опровергали изцяло от събраните доказателства, вкл. гласните доказателства, ангажирани от ответната страна чрез разпита на свидетелката К.Й..

Ето защо районният съд приел, че ответникът е бил уведомен за едностранното прекратяване на договора за наем, считано от 21.07.2010 г.

Приел, че възраженията на едноличния търговец, че не е спазен реда за прекратяването на наемното правоотношение съгласно клаузите на договора и разпоредбите на ЗЗД също за неоснователни.

За този си изовд изложил съображения, че съгласно т.5 от Раздел VІ от договора, наемодателят има право да прекрати договора едностранно по вина на наемателя, ако последният не е заплатил наема си за един календарен месец. В случая ответникът не може да се позовава на разпоредбата на т. 4 от същия раздел на договора, с която е уредено, че всяка от страните може да прекрати едностранно договора при извънредни условия с двумесечно писмено предизвестие или без предизвестие, като заплати наемната сума за периода на дължимото предизвестие. Тази разпоредба предхожда горецитираната т. 5, а и двете разпоредби уреждат коренно различни хипотези – т.4 визира “извънредни условия”, а т. 5 – неплащане от страна на наемателя на една месечна наемна вноска.

На самостоятелно основание дори и да се счете, че и при неплащане от страна на наемателя, наемодателят може да прекрати договора с двумесечно писмено предизвестие /респективно без предизвестие със съответното обезщетение за срока на предизвестието/, който извод не се споделял от районния съд, то наемното правоотношение следва да се счита прекратено с оглед отправената нотариална покана и уведомление, получени от П., като в този случай неспазването на срока за предизвестие не означава, че договорът е прекратен в противоречие с клаузите му, а има значение само за дължимостта на евентуално обезщетение за неспазения срок.

Вън от горното посочил, че и подадената искова молба, по която е образувано настоящото производство, има силата на дадено предизвестие за прекратяване на наемните правоотношения, като за горното се позовал и на константната съдебна практика.

При гореустановеното въззивната инстанция в настоящия състав прави следните изводи:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване от процесуалнолегитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивникът е останал недоволен от атакуваното решение.

Същото е валидноидопустимо, а разгледани по същество - оплакванията срещу него са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Районният съд е обсъдил по отделно и в съвкупност всички приобщени пред него доказателства, като след обстойния им анализ правилно е приел за установени релевантните за предмета на спора факти.

Въз основа на същите точно е приложил и материалния закон, като е стигнал до по същество правилни правин изводи.

За избягване на излишно приповтаряне и поради пълното съвпадане на изводите на въззивната инстанция с тези на районната такава досежно правната същност на институтита на чл.233 ЗЗД въззивният съд препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

По същите съображения - пълно съвпадение на изводите, въззивната инстанция препраща и към мотивите на районния съд, досежно основателността на заявената пред него искова претенция.

С оглед наведеното във въззивната жалба и за пълнота на изложението тези мотиви следва да се допълнят и в следния смисъл:

Несъстоятелни са възраженията на въззивника, че процедурата по прекратяване на наемният договор между страните по делото не е била изпълнена.

Въззивната инстанция счита, че анализът на приобщените по делото доказателства води на единствено обоснован извод за надлежно едностранно прекратяване на облигационната връзка между страните, по инициатива на въззиваемите-наемодатели и едностранното им тълкуване от страна на процесуалния представител на въззивника в обратната насока е правнонесъстоятелно.

На самостоятелно основание практиката и теорията са установили, че наемателят не е ползвател, а само държател на вещта, поради което и не може да се ползва от право на задържане на вещта.

Нещо повече - служебно известно е на съда, че по това възражение районният съд се е произнесъл в производството по отделения иск по чл.232, ал.2 ЗЗД.

По изложените съображения атакуваното решение следва да се потвърди

Мотивиран от изложеното и на осн.чл.272 ГПК , Окръжен съд гр.Б.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 64/04.01.2011 г., постановено по гр.д. № 2667/2010 г. по описа на РС Б..

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: