Решение по дело №2410/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр.София,12.12.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,ІV-"А" въззивен състав, в открито заседание на втори декември  през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ИВАН  КИРИМОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело № 2410 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 05.12.2018 г. по гр.д. № 21654/18 г., СРС,  ГО, 65 с-в ОСЪЖДА В.Д.Я., ЕГН: ********** да заплати на „Т.С.” ЕАД, ***, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата от 484,64 лева - представляваща 2/6 част от дължима цена на консумирана топлинна енергия и сумата от 20,86 лева - представляваща 2/6 част от цена на предоставена за предоставена услуга дялово разпределение за аб. № 230954, за периода 01.03.2015 г. - 30.04.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 30.03.2018 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата в размер на 152,11 лева - разноски, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за цена за консумирана топлинна енергия за горницата до пълния предявен размер от 989,21 лева и за цена за предоставена услуга дялово разпределение за горницата до пълния предявен размер от 31,29 лева и за периода м. май 2014 г. - м. февруари 2015 г., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените искове по чл. 86 ЗЗД за сумата от 136,87 лева за лихва за забава на главницата за цена на доставена топлинна енергия и за сумата от 5,77 лева за лихва за предоставена услуга дялово разпределение за периода 15.09.2015 г. - 21.12.2017 г.

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.” ЕАД, *** срещу В.Д.Я., ЕГН: ********** искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за сумите както следва: сумата от 989,21 лева - представляваща 1/2 част от дължима цена за доставена топлинна енергия и сумата от 31,29 лева - Уг част от дължима цена на предоставена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. — 30.04.2017г., за аб. № 230954; сумата от 136,87 лева - лихва за забава на главницата за цена на доставенатоплинна енергия и сумата от 5,77 лихва за забава на главницата за цена за дялово разпределение за периода 15.09.2015 г.-21.12.2017 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на мл.адв. М.И.Д., адвокатско възнаграждение по предявените срещу ответника В.Я. искове в размер на 176,07 лева и по предявените срещу ответника В.Я. искове - в размер на 311,41 лева.             

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца в частта,с която са отхвърлени исковете спрямо първия ответник В.Я.. Развиват се доводи, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон.Твърди,че неправилно съдът приел,че ответникът не е потребител на ТЕ.От представените документи се установявало,че ответникът е собственик,а липсвали доказателства за учредено вещно право на друго лице.

              Моли да бъде отменено решението на СРС и искът ,спрямо този ответник, да бъде уважен.   Претендира   присъждане   на разноски.

              Въззиваемият   представя отговор на въззивната жалба ,с който я оспорва.Претендира раноски.

             Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

  Предявен е иск с правно основание  чл.79 ЗЗД, във вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

 Ищецът твърди, че е доставил на ответниците топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответниците са ползвали енергията, като за процесния период не са заплатили дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство.

            По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

 От представените по делото писмени доказателства, СГС приема за установено, че ответникът Я. не е потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката /, т.е. ответникът за процесния период не е имал качеството на ползвател на топлоснабдения имот-за същия няма доказателства да е собственик на имота.В представения по делото нотариален акт е записано,че Б. В. продава 2/6 ид.ч.от процесния имот на втората ответница.В акта е записано,че е представен Договор за продажба на недвижим имот по реда НДИ,но същият липсва по делото,за да се установи кои са предишни собственици и при какви идеални части са придобили имота.

 Правилото е, че собственикът на толофицирания недвижим имот е длъжник към топлопреносното предприятетие за доставената в имота топлинна енергия и това правило е приложимо винаги, когато собственикът е носител на всичките три елемента от сложното вещно право на собственост - право да владее, да ползва и да се разпорежда с вещта. Когато по отношение на топлофицирания недвижим имот е учредено право на ползване върху имота, законодателят ангажира отговорността само на ползвателя за формираните към топлопреносното предприятие задължения.Няма данни по делото да е учредено право на ползване върху имота,поради което ползвател е само ответницата.

Като е стигнал до този извод СРС е постановил правилно решението си.

                 Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение,поради което то като законосъобразно  следва да бъде потвърдено.

           Според изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски .Такива са претендирани по чл.38 ЗА и следва да бъдат присъдени на процесуалния представител.Определени според минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба №1/2004 за МРАВ същите възлизат на 312 лв. 

  Водим от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И:

        ПОТВЪРЖДАВА решението от от 05.12.2018 г. по гр.д. № 21654/18 г., СРС,  ГО, 65 с-в  в обжалваната част

  ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.С.” ЕАД, *** да заплати на мл.адв. М.И.Д.,Адвокатска колегия Перник с личен номер ****** адвокатско възнаграждение по предявените срещу ответника В.Я. искове - в размер на 312 лева.            

      РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

                                                                                          2.