Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040
/ 11.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
К А Р НО Б А Т С К
И Я Т Р А Й О Н Е Н С Ъ Д , ІІІ
състав
На двадесет и втори октомври две
хиляди и двадесета година.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МАРИНОВ
Съдебни
заседатели: 1..........................................
2..........................................
Секретар …………………ДАРИНА ЕНЕВА …..................................
Прокурор...................................................................................................................
Като разгледа докладваното от
съдията ……….МАРИНОВ……….…………
Гражданско дело номер.....550.......по
описа за............2020..................година
Производството
по делото е образувано по повод исковата молба на ищцата Р.Й. с която същата е предявила срещу ответника Н.Ч. обективно съединени искове от които първият е иск по чл. 127 ал.2 от СК с който претендира : съдът да й предостави упражняването на родителските права
спрямо малолетното дете Р. Ч. , като постанови същото дете да
живее при нея , като този ищец не е коментирал какъв да бъде
точно режима на лични отношения на това
малолетно дете с неговия
баща Н.Ч. като е посочил , само да бъде в присъствието на нея или друго лице
посочено от нея и без преспиване , като по този начин оставя на съдът да ги
определи и втория иск е по чл. 143 ал.2
от СК с който ищцата Р.Й. претендира същия ответник да бъде осъден да
заплаща ежемесечни издръжки за бъдеще време на горепосоченото дете Р. в
размер на по 300 лв. , начиная от датата
на предявяването на този иск , до настъпване на законни причини за нейното
изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва върху всяка просрочена
месечна вноска . Същият ищец моли съда да
осъди ответника да му заплати
направените от него съдебни разноски по делото.
В
съдебно заседание така предявените искове се поддържат от ищеца чрез процесуалния му
представител и се иска тяхното уважаване изцяло така както са предявени .
Ответника
в преклузивния срок по чл. 131 ал.1 от ГПК е подал отговор по повод на исковата молба с
която са предявени горепосочените искове срещу него , като по този начин същият е изразил
становище по така предявените искове
като счита иска за предоставянето на ищцата за упражняване родителските права спрямо малолетното дете на
страните по делото Р. Ч. за основателен , а втория иск за претендирана за същото дете ежемесечна
издръжка като частично основателен понеже бил твърде завишен по размер , като
твърди , че може да заплаща ежемесечна издръжка за същото малолетно дете в
размер на 160 лв.
Дирекция “ Социално подпомагане “ гр. Карнобат е представила по делото социален
доклад в който след направено
проучване представя факти и
обстоятелства свързани с материално – битовите условия в които живее горепосоченото малолетно
дете на
страните по делото заедно с майка си в нейния
дом , като в него е посочила факти от
съществено значение за възпитателските качества на майката и бащата на това дете по
обективни причини събрани от посещение на съответния социален работник в дома
на майката на детето находящ се в гр. Карнобат , като в
същото становище се посочва че ищцата Р.Й. разполага
с нужния капацитет и
възможности за полагане на грижи спрямо
малолетното дете Р. , като от страна на същия родител са задоволени
изцяло неговите материални потребности , както и са налице привързаност, непрекъснатост на индивидуалните грижи , спокойствие и сигурност спрямо същото това
дете осигурявани от същата ищца , а и самият ответник е изразил съгласие упражняването на родителските права спрямо
малолетното им дете да бъде предоставено на майката и той да получи съответен
режим на лични отношения със същото дете .
След
поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства , съдът
приема за установено от фактическа и правна страна следното :
Видно от
приетите като доказателства по настоящото дело удостоверение за раждане на
детето Р. Н. Ч. издадено въз основа на акт за раждане № 2225 от
26.09.2016 година от Община Сливен е че страните по делото – ищцата Р.Й.Й. и
ответникът Н.И.Ч. са родители на малолетното
дете Р. Н. Ч. – родена на *** година по
време на фактическото съжителстване на същите на съпружески начала , като след фактическата раздяла на
страните през месец юли 2020 година тъй като те нямали сключен
граждански брак грижите за същото дете е започнала да осъществява
майката на същото дете – ищцата Р.Й. с
която това дете заживяло в нейния дом находящ се в град Карнобат , като
същата полагала адекватни родителски грижи
за детето на страните по делото и
му давала съответната необходима за него издръжка .
В социалния доклад изготвен от
ДСП гр. Карнобат ,
както и в показанията на разпитаните по делото свидетели А. Д. и П. Д. е изложено освен горепосочените
факти , също и обстоятелствата , че ищцата след скандала предизвикан от
ответника през месец юли 2020 година при който същият използвал спрямо нея
физическо и психическо насилие , напуснала жилището на ответника където те
живеели с малолетното дете Р. и отишла да живее със същото дете в нейния
собствен дом находящ се в гр. Карнобат на административен адрес ул. Стара
планина № 176. Същият дом респ. жилище представлява етаж от двуетажна жилищна сграда и се състои от спалня , хол ,
кухня , салон и санитарно помещение , като стаите са обзаведени функционално според предназначението им с необходимите вещи и уреди за обичайно потребление
и които са поддържани в много добро хигиенно състояние , като по този
начин са създадени подходящи
хигиенно - битови условия за отглеждането на детето. Видно от показанията на същите разпитаните по делото свидетели посочени като такива от ищцовата страна , е че същата свидетелстват , че ищцата полага необходимите грижи за нормалното
физическо и психическо израстване на същото малолетно дете и задоволява напълно
неговите потребности от издръжка . Съдът кредитира като достоверни показанията на горепосочените свидетели , тъй
като същите техни твърдения се потвърждават изцяло от всички останали събрани по делото доказателства , които по един категоричен доказват достоверността на тези показания в горепосочените им части .
Същото дете на страните по делото поради това , че към
момента е на 4 – годишна възраст не е изслушано в настоящото производство по реда на чл. 15 от ЗЗД, за да може да вземе категорично становище на кого спрямо двамата му родители да бъде постановено той да упражнява
родителските права спрямо него , но от показанията на горепосочените разпитани
по делото свидетели , както и от приложените по делото писмени доказателства се
очертава , че ищцата има по- голям капацитет да бъде отговорен родител в
сравнение с ответника . По тези
изтъкнати причини , съдът намира , че ответника не се
очертава като отговорен родител и в същият
има липса на нужния капацитет да бъде
отговорен родител и поради това съдът следва да се произнесе кой от двамата
родители да упражнява родителските права
спрямо малолетното дете и да постанови
същото дете да живее при него , с оглед
осигуряването по най- добър начин на
интересите на малолетното дете Р. Ч. .
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Настоящия спор е за упражняване
родителските права спрямо малолетното дете Р. Ч. . Според задължителната съдебна
практика при преценка на
обстоятелствата затова
решаващо
значение има интересът на детето. Това не е имагинерно понятие, а най - висшият
критерий, който следва да се съблюдава от съда при решаване на въпроса за
мерките относно упражняването на родителските права спрямо детето. Цялостната
преценка на интереса на детето изисква да се съобрази комплекса от критерии,
който е посочен в споменатото ППВС № 1/74г., част от които са и нормативно
закрепени в СК от 2009г. Тези критерии са: възпитателските качества и морала на
родителите, грижите и отношението към децата, изявената готовност да ги
отглеждат, привързаността на децата към родителите, полът и възрастта на
децата, помощта на трети лица, социално обкръжение и материалните условия на живот. В тези
критерии има съответната градация, но преценката по тях следва да е съвкупна,
при отчитане на факта, че и всеки критерий има относителна самостоятелност. В тази връзка децата имат интерес
упражняването на родителските права да бъде възложено на този родител, който с
оглед възрастта, пола и степента на развитието им е по - способен да полага
адекватни грижи не само за бита, но и за тяхното добро възпитание и изграждане
като личности. Този интерес предпоставя не само адекватни грижи, за което е
нужна обич и готовност, но и необходимият родителски надзор с оглед
възпитанието и изграждането на децата като личности, за което е нужен
авторитет.
Съвкупната
преценка на изложените от страните твърдения и събраните по делото
доказателства навеждат настоящият състав на извод, че към настоящия момент майката
на малолетното дете заедно с помощта на нейния родител , който се явява баба на детето по
майчина линия са осъществявали
фактически непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на детето , а в
по- малко степен бащата на същото дете .
Липсата на подобна подкрепа за бащата от негови близки
и роднини е рефлектирало неблагоприятно върху интереса на детето . Това
е имало негативно проявление спрямо него ,
изразило се най - малкото в нежеланието или респ. в невъзможността на детето да
контактува всекидневно с близки и роднини на бащата. Всичко това говори, че ако
се променят фактически сега упражняването на родителските права и същите се
предоставят от съда за упражняване на бащата на детето това ще принесе до неминуемо влошаване на
обстановката при която е отглеждано детето при условията на досега упражняваните от майката
родителски права спрямо него по силата на
определените привременни мерки затова ,
още повече , че бащата на детето не се намира на територията на Република
България и няма доказателства дали работи в настоящия момент респ. дали полага съответен общественополезен труд за
което да получава и трудово възнаграждение . Обратното майката на детето полага съответен общественополезен труд за
което получава и високо за страната ни трудово възнаграждение от което може
отделя средства за необходимата издръжка на детето си и пълното задоволяване на неговите нужди .
При съобразяване
на изложеното, на утвърдените в съдебната практика и законово закрепени
критерии и след преценка на събраните по делото доказателства, настоящият
състав намира, че ищцата е по -
пригодния родител от двамата тъй като в хода на делото се установи, че в момента същото
малолетно дете живеят с нея в нейния дом и тя
полага в момента достатъчно по обем необходими грижи за него и му дава необходимата за това издръжка и то в
оптимални размери , а при негова липса
такива полага нейния родител , бабата на детето по майчина линия . Ищцата
е демонстрирала пред съда желание, готовност и
възможности да се грижи за детето си ,
което тя и прави в настоящия момент , а
за разлика от нея , по изложените по - горе съображения, ответника не е сторил това , тъй като няма необходимия капацитет
материален и психически да стори това , нещо повече същият изразява съгласие на
майката на детето да бъдат предоставени за упражняване родителските права
спрямо същото дете. По принцип желанието
на родителите и това на децата относно упражняването на родителските права не
са задължителни за съда. Техните становища и искания, както и установеното по
делото тяхно поведение се обсъждат на общо основание и се преценяват в
съвкупност с всички останали релевантни за спора обстоятелства. В тази връзка
съдът намира, че ищцовата страна има решаващо предимство във връзка с жилищно –
битовите и другите материални условия за живот. Същата в момента
работи , реализира добри доходи по трудово
правоотношение и по този начин и
разполага с достатъчно средства и
възможности да осигури на детето си нормална среда на възпитание и развитие,
което тя и прави в настоящия момент . Обитаваното от детето жилище
на майката предоставя добри в хигиенно
- битово отношение условия за живот и негови помещения са функционално
обзаведени с оглед нуждите на детето .
Полът и възрастта на детето тъй като то
е на 4- години и е от женски пол дават предимство за майката и затова и по този критерий същата превъзхожда бащата
на детето . По останалите критерии обаче, които са най - съществени по своето
съдържание и относителна тежест, майката също има предимство пред бащата . Доказателства по делото установяват, че ищцата
разполага с нужните родителски качества и
възпитателски умения за осигуряването на правилното и нормално физическо,
умствено, нравствено и социално развитие на детето и може
да му предложи една сигурна и
благоприятна семейна среда, с която да способства неговото израстване като пълноценна и зряла личност. Затова и съдът намира, че
следва и на това много важно обстоятелство респ. основание да бъде уважен
настоящия иск за предоставянето на ищцата упражняването на родителските права спрямо малолетното
дете на страните по делото , с оглед на това , че ако съдът постанови
обратното , това може да повлияе крайно негативно на нормалното психическо
израстване на същото дете , а и с оглед
на факта , че в момента бащата на детето
не може да полага нормални грижи за детето поради гореизложените обстоятелства , а и няма да може за в бъдеще да полага и адекватни
грижи за него . От друга страна майката по никакъв начин не е препятствала контактите
на ответника с детето ,
докато то е живяло с нея а и в настоящия момент тъй като няма приложени
доказателства по делото в тази насока. Интересът на детето
диктува то да живее при онзи родител, който ще способства за формирането
му като отговорна и пълноценна личност чрез осъществяването на ефективен
родителски контрол и надзор. Комплексната преценка на изложените по – горе
конкретни обстоятелства и съпоставката им с изброените критерии води до извод,
че този родител е ищцата по делото. Ето защо съдът счита, че
родителските права спрямо детето следва да се предоставят на майката , която има нужния авторитет и качества да се справи с
отглеждането и възпитанието му.
С оглед на гореизложеното , съдът намира, че
така предявения иск от ищцата за
предоставянето на нея да упражнява родителските права спрямо малолетното дете Р.
като напълно основателен и доказан
следва да се уважи изцяло. Предвид на
това местоживеенето на детето следва
да се определи при майката . По делото липсват установени обстоятелства , които
да обосновават извод относно необходимост
от определяне на специфични мерки
относно упражняването на
родителските права по смисъла на чл. 59
ал.8 от СК .
Във връзка с подлежащия за
определяне режим на лични отношения на бащата
с детето ищцата не е направила
някакви особени искания, като го е предоставила за определяне от съда .
В приложения към делото социален доклад също не са отбелязани специфични
обстоятелства , които следва да се вземат впредвид при решаването на този
въпрос. Затова съдът приема, че към настоящия момент при отсъствието на бащата
от Република България следва да се определи обичайния за съдебната практика
режим на лични отношения – всяка първа и трета събота от месеца от 9 часа на
съботния ден до 18 часа , както и един
месец през лятото , когато майката не ползва платения си годишен отпуск , като бащата
следва да взема и оставя детето от дома на майката .
Претенцияте за издръжки на детето са основателни тъй като съгласно разпоредбата на чл. 143
ал.2 от СК родителите дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца
независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си . Размерът на издръжката следва да се определи съобразно разпоредбата на чл. 142 ал.1 от СК
– според нуждите на лицето респективно нуждите на детето , което има право на
издръжка и възможностите на лицето ,
което я дължи но не по малко от 1 / 4 от минималната работна заплата за страната ни т.е. към днешния момент не по
– малко от 152, 50 лв. Поисканият от майката
на детето размер на издръжки за бъдеще време от по на
300 лв. месечно , съдът счита за твърде завишен , тъй като е
претендиран , но не е съобразен с оглед на нуждите на същото дете , който размер и да съответства
за нуждите на дете в такава възраст. Този размер следва да е съобразен и с възможностите на ответника – родител
да дава тези издръжки , тъй като същият не е посочил въпреки
задължението му затова размера на получаваното
от него трудово възнаграждение ,но съдът намира , че тъй като той е в трудоспособна възрасти , то следва да
полага общественополезен труд за което да получава трудово възнаграждение от което може да отделя средства за тези искани
издръжки . Поради това и съобразявайки се с възрастта на малолетното дете което е 4 - годишно и нуждата му от издръжка
към настоящия момент , то съдът намира , че следва да му бъде определена
издръжка в размер на 160 лв. , такава по размер определена в постановеното от съда определение по
привременни мерки относно същото дете и тъй като претендирания размер на
издръжки е към минималния изискуем се по
закон , това в случая съдът намира , че този размер на издръжка няма да
затруднява ответника да я заплаща .
Затова съдът намира, че ответника следва
да бъде осъдена да заплаща на малолетното си дете Р. ежемесечни издръжки за бъдеще време в размер
по на 160 лв. По този начин съдът
намира, че този предявен иск за издръжка за бъдеще време в този му размер се
явява основателен и доказан и в същият му размер уважен, считано от 29.07.2020 г. до
настъпването на законни причини за изменение или прекратяване на същата издръжка
, като в останалата му част до пълния му
предявен размер от 300 лв. същият следва да бъде отхвърлен .
Ищцата е направила искане да й се присъдят
направените от нея съдебни разноски по
делото на основание чл. 78 ал.1 от ГПК
които ответника да бъде осъдена да й
заплати , като затова е представила и списък на направените от нея съдебни
разноски по делото по чл. 80 от ГПК които са в размер на общата сума от 440 лв.
от която : сумата от 80 лв. представляваща платена държавна такса и сумата от
360 лв. платена от нея адвокатски хонорар . С оглед уважаването частично от съда
на предявения от ищцата иск за издръжка , то ответника
следва да бъде осъден да заплати сумата от 337, 33 лв. представляваща
направените от нея съдебни разноски по делото
. В този смисъл ответника следва да бъде осъден да заплати на Държавата
и държавна такса в размер на 230, 40
лв. , както и държавна такса в размер от по на 5 лв. за издаване на
всеки изпълнителен лист за горепосочените суми, които суми следва да се
преведат по сметката на Районен съд Карнобат .
Освен
това съгласно разпоредбата на чл. 242 ал.1 от ГПК съдът следва да допусне
предварително изпълнение на решението в частта му на присъдената издръжка , за което съдът следва да се
произнесе задължително служебно.
Мотивиран от гореизложените си
съображения, Карнобатският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА
РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо малолетното дете Р. Н. Ч. с ЕГН ********** родено на *** година на майката на същото дете Р.Й.Й. с ЕГН **********
с адрес *** същата със съдебен адрес *** – адвокатско дружество
Колева и Ко чрез адв. Петя Колева , до
настъпване на обстоятелства, налагащи изменение или прекратяване на тази мярка,
при който родител същото малолетно дете
ще живее.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични отношения на бащата Н.И.Ч. с ЕГН **********
с постоянен адрес *** , същият със съдебен адрес и адрес за призоваване – гр. Карнобат ул. Тодор Каблешков № 8 чрез адв. С.Г.К. с горепосоченото дете Р. Н. Ч. с ЕГН ********** родено на *** година, като същият ще има право да взема и връща същото дете от дома на майката всяка първа
и трета събота от месеца от 09 .00 ч. на съботния ден до 18.00 часа ,
както и за по един месец през лятото, когато същото дете е в лятна
ваканция и когато майката на същото дете не е в
платен годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата Н.И.Ч.
с ЕГН ********** с постоянен
адрес *** , същият със съдебен адрес
и адрес за призоваване – гр. Карнобат
ул. Тодор Каблешков № 8 чрез адв. С.Г.К.
да заплаща на горепосоченото си дете Р. Н. Ч. с ЕГН ********** родено на *** година, ежемесечни
издръжки за бъдеще време в размер от 160 лв.
, чрез майката на същото дете Р.Й.Й. с ЕГН ********** с адрес *** същата
със съдебен адрес *** – адвокатско дружество Колева и Ко чрез адв. Петя Колева, в качеството й на майка
и законен представител на същото дете
, начиная от 29.07.2020 г. до настъпване на законни причини за тяхното
изменяване или прекратяване , ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена месечна вноска, като ОТХВЪРЛЯ същият иск за претендирана издръжка в
останалата му част до пълния му предявен размер от 300 лв., като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА Н.И.Ч. с ЕГН
********** с постоянен адрес *** , същият със съдебен адрес и адрес за призоваване – гр. Карнобат ул. Тодор Каблешков № 8 чрез адв. С.Г.К. да заплати на Р.Й.Й. с ЕГН ********** с адрес *** същата
със съдебен адрес *** – адвокатско дружество Колева и Ко чрез адв. Петя Колева сумата от 337, 33 лв. представляваща направените от нея съдебни разноски по настоящото дело, съобразно
уважената част от предявените от нея горепосочени искове , на основание чл. 78
ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Н.И.Ч. с ЕГН
********** с постоянен адрес *** , същият със съдебен адрес и адрес за призоваване – гр. Карнобат ул. Тодор Каблешков № 8 чрез адв. С.Г.К. да заплати на Държавата сумата от 230,
40 лв. представляваща дължима се държавна такса
за предявения иск за издръжка по
настоящото дело, както и държавна такса в размер на по 5 лв. за издаване на всеки изпълнителен лист
за горепосочените суми, които суми следва да се преведат по сметката на Районен
съд Карнобат
На основание чл. 242 ал.1 от ГПК
допуска предварително изпълнение на решението в частта му на горепосочените
присъдени издръжки .
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от
датата на съобщаването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: