Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 05.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, седми
граждански състав, в публично съдебно заседание на тридесети октомври, две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ДАРИНА
ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3917 по описа за 2019
г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова
молба от „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано
от Управителя Радослав Велчев, с която е предявен осъдителен иск срещу М.З.Н., ЕГН
**********,***, с правно основание чл.79, ал.1, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.6 от ЗПФУР във вр. чл.99 от ЗЗД за следното вземане, което ищеца твърди, че
му е прехвърлено по Договор за цесия от 01.02.2018 г. за сумата 300 лв. –
главница, представляваща неплатена заета сума по Договор за кредит №
**********, сключен на 27.02.2015 г. за сумата 90 лв., между „4финанс“ЕООД,
опериращо на пазара под търговската марка „Вивус“ и ответника, изменен с
подписване на нов договор на 06.03.2015 г. за допълнителен кредит от 150 лв. и
на същата дата изменен с още 60 лв.; ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба до изплащане на вземането. Претендират се
направените в настоящото дело разноски.
Ищецът твърди, че по сключен на
27.02.2015 г. договор за потребителски кредит трето лице „4финанс“ЕООД,
опериращо на пазара под търговската марка „Вивус“ е предоставило на ответника
сума в размер 300 лв., колкото е претендираната главница, а ответникът се е
задължил да я върне съобразно уговорените условия - на падежа 29.03.2015 г. Поради
неплащане на задължението на падежа са настъпили основания, водещи до
изискуемост на кредита в претендирания като главница размер. На 01.02.2018 г. е
сключен на договор за продажба и прехвърляне на вземането /цесия/ от
кредитодателя на ищеца в предвидената от закона форма и спазени законови изисквания,
за което прехвърлителят, чрез пълномощник, е уведомил длъжника.
В законоустановения едномесечен срок
ответникът, редовно уведомен, не е подал отговор на исковата молба по чл. 131
от ГПК, не се явява в първото заседание по делото и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
В съдебно заседание ищецът не се явява,
депозирано е писмено становище с вх.№ 41376/16.10.2019 г., чрез юрк. Георги
Катошев, с което поддържа иска и моли да се приеме, че претенцията е за
неплатена главница в размер на 300 лева. Изразява становище по същество и
представя списък на разноските. Моли, ако бъде даден ход на делото по същество,
на основание чл.238 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение, с което
да се уважи предявения иск.
Съдът като взе предвид, че ответникът
не е представил в срок отговор на исковата молба, не се явява в първото
заседание по делото и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие, намира, че са налице предпоставките на чл.238 ал.1 от ГПК и следва
да бъде постановено неприсъствено решение, каквото е и желанието на ищеца, като
предявеният иск следва да се уважи изцяло. Видно от представените по настоящото
дело писмени доказателства: Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г.
с Приложение № 1 към него, Потвърждение за прехвърляне на вземания от
01.06.2018 г., Договор за кредит №№ **********/27.02.2015 г., **********/06.03.2015
г., **********/06.03.2015 г., Общи условия на договора за кредит, Разписка за
извършено плащане от 27.02.2015 г., Разписка за извършено плащане от 06.03.2015
г., Разписка за извършено плащане от 07.03.2015 г., Уведомление за прехвърляне
на вземания с изх.№ 4349/14.02.2018 г. с обратна разписка се установява, че
ответникът дължи на ищеца: сумата 300 лв. – главница, представляваща неплатена
заета сума по Договор за кредит № **********, сключен на 27.02.2015 г. за
сумата 90 лв., между „4финанс“ЕООД, опериращо на пазара под търговската марка
„Вивус“ и ответника, изменен с подписване на нов договор на 06.03.2015 г. за
допълнителен кредит от 150 лв. и на същата дата изменен с още 60 лв.; ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на
вземането.
Съдът намира, че искът е основателен и
доказан, с оглед на събраните доказателства и следва да се уважи.
На осн. чл.78 ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати направените по настоящото дело разноски на ищеца в размер на
50 лв. държавна такса и 150 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран така и на основание чл.238,
ал.2 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, вр.
чл.240, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.6 от ЗПФУР във вр. чл.99 от ЗЗД М.З.Н., ЕГН **********,***,
ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, р-н Красно село, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, представлявано
от Управителя Радослав Велчев:
сумата 300 лв. – главница,
представляваща неплатена заета сума по Договор за кредит № **********, сключен
на 27.02.2015 г. за сумата 90 лв., между „4финанс“ЕООД, опериращо на пазара под
търговската марка „Вивус“ и ответника, изменен с подписване на нов договор на
06.03.2015 г. за допълнителен кредит от 150 лв. и на 06.03.2015 г. изменен с
още 60 лв.; ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
21.06.2019 г. до изплащане на задължението.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК
М.З.Н., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Красно село, ул.
„Шандор Петьофи“ № 10, представлявано от Управителя Радослав Велчев направените
по настоящото дело разноски в размер на 50 лв. държавна такса и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от неприсъственото решение да
се изпрати на страните.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/