Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                 413/2.7.2019г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

 

Шуменският районен съд, четиринадесети състав

На деветнадесети юни две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав

 

Председател: Кр. Кръстев

 

Секретар: Ф. А.

Като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД № 233 по описа за 2019г.

За да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 18-0869-003382/07.01.2018год. на ВПД Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за първото нарушение и „глоба“ в размер на 50 лв. за второто нарушение. Жалбоподателят моли съда НП да бъде отменено, поради съществени нарушения на материалните и процесуални разпоредби. Излага доводи за неяснота относно описанието на извършените нарушения, обстоятелствата при които са допуснати, както и доказателствата които ги потвърждават. Оспорва авторството на вменените нарушения. Явява се лично, като за него се явява и процесуален представител – адв. С. С. от ШАК. В хода по същество и в депозираните писмени бележки се излагат доводи, най вече, че не е доказано авторството на нарушенията.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в съдебно заседание, редовно призован се явява, като оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Жалбата е неоснователна.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

На 25.12.2018г. свидетелите П.С.П. и Е.С.Б. – мл. автоконтрольори в сектор ПП при ОДМВР – Шумен, като дежурен екип, работели по линия КАТ. В изпълнение на служебните си задължения, около 03.00 часа те позиционирали служебния автомобил с който работели на бул. „Ришки проход“ в района на кръстовището с ул. „Съединение“. В 03:04:48 часа забелязали лек автомобил “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС, който движейки се по ул. „Съединение“ преминавайки през кръстовището с бул. „Ришки проход“ не спрял на знак Б-2  като продължил движението си в посока бул. „Велики Преслав“. Свидетелите със служебния си автомобил веднага последвали автомобила по ул.“Съединение“ с цел да го спрат за проверка предвид извършеното нарушение, но въпреки опитите им да спрат автомобила, чрез подаване светлинен и звуков сигнал, водачът на процесния автомобил не се подчинил, а увеличил скоростта си на движение. Следвайки автомобилът преминал  през кръстовището на ул.“Съединение“ и бул.“Велики Преслав“. В района зад Факултет „Артилерия, ПВО и КИС“ на ул. „Съединение“  автомобила бил застигнат от свидетелите, където отново бил подаден сигнал за спиране, но водачът отново не се подчинил, а продължил движението си по  ул.“Карел Шкорпил“, бул.“Славянски“, като след това завил по ул.“Климент Охридски“, на кръстовището с ул.“Цар Освободител“ завил на ляво и продължил към кръстовището с ул.“Панайот Волов“ . Продължил движението направо по ул. „Цар Освободител“ като на кръстовището с  ул.“Цар Асен“ завил на ляво. На кръстовището с ул.“Иван Александър“ завил  отново на ляво и на следващото кръстовище завивайки също на ляво слязъл по ул.“Петър Делян“ отново на ул.“Цар Освободител“. Навлязъл в ул.“Янтра“, която била без изход, като там спрял автомобила  и го  напуснал. Опитал да се отдалечи, но бил застигнат от свидетелите П. и Б., които го следвали през цялото време от момента на засичане на автомобила в 03:04:48 часа на бул. „Ришки проход“ до спирането на патрулния автомобил до  лекия автомобил “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС на ул. „Янтра“. Следвайки автомобила по описания маршрут контролните органи  забелязали, че в същия се намира само едно лице от мъжки пол, което е и без закопчан предпазен колан. Същите задържали жалбоподателя и го отвели в служебния си автомобил за извършване на проверка.  Нарушителят  отказал да се легитимира. Самоличността му била установена с помощта на св. С.С. - полицейски инспектор в група ОДЧ при ОД на МВР-Шумен, който наблюдавайки задържането на водача в служебния автомобил по системата за видеоконтрол го разпознал, а именно жалбоподателя Ж.И.Д., когото познавал отпреди.

За извършени различни нарушения на ЗДвП на жалбоподателя в РУ – Шумен били съставени 7 АУАН, между които и процесния АУАН серия Д№526880 съставен от св. П.С.П. за нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП за това, че при движение по ул. „Съединение“ на кръстовището  с бул. „Ришки проход“, не спира на пътен знак Б-2 (СТОП), както и че не е използвал обезопасителен колан с който МПС е оборудвано. В акта е отразено, че  жалб. Д. има възражения. Не се е възползвал от законното си право да депозира писмени такива в законоустановения 3-дневен срок. Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно – наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д., ЕГН ********** *** са наложени административни наказания – „глоба“ в размер на 20 лева, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП и „глоба“ в размер на 50 лева, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на свидетелите П.С.П., Е.С.Б., С. Й. С., както и от приобщените веществени доказателства - диск предоставен от ОДМВР – Шумен със записи от АИС ВПК, монтирана в служебния автомобил. По отношение показанията на св. Я.Г.Ц., съдът намира, че същите не следва да бъдат кредитирани.

При така установената фактическа обстановка  съдът приема от правна страна следното:

В хода на административно – наказателното производство не е  допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване  на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок,  като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Същественото в административно – наказателното производство е да се установи : има ли административно нарушение,  извършено ли е то от лицето посочено като нарушител лично и дали това лице го е извършило виновно.

По делото не е спорно, че на посочените в АУАН и в НП дата и час  лек автомобил “Фолксваген Голф” с ДК№ Н 0798 ВС, собственост на св. Я.Г.Ц., е бил управляван по ул. „Съединение“ и преминал през кръстовището с бул. „Ришки проход“. Спорно се явява обстоятелството дали жалбоподателят е управлявал  МПС, т.е. качеството му на водач. В жалбата и в съдебно заседание, от страна на жалбоподателя се излагат твърдения, че не е управлявал МПС. По отношение това обстоятелство са съотносими показанията на свидетелите П.С.П., Е.С.Б. и Я.Г.Ц..

Свидетелите П.С.П. и Е.С.Б. в своите показания пред съда подкрепят изложената в АУАН и в НП фактическа обстановка и показанията им не са противоречиви. Действително  са налице някои разминавания в отделните разпити относно детайлите, но по отношения основните факти обуславящи съставомерността на нарушенията от обективна страна, както и относно обстоятелството, че автомобилът е бил управляван от мъж,  както и че не е имало друго лице в МПС, както и че автомобила се е управлявал без водача му да ползва обезопасителен колан, свидетелите са постоянни в твърденията си и не са налице противоречия. Същите са очевидци на действията на водача. Следвали са автомобила през цялото време като дистанцията между двата автомобила не е била голяма, а в един момент дори са го били настигнали, поради което са имали възможност да възприемат водача. Съдът кредитира напълно показанията на П.П. и Е.Б., тъй като техните показания са конкретни, ясни и последователни, изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във връзка с възприетите от тях действия на водача. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя в нарушение, което не е извършил. Показанията им изцяло кореспондират и с приобщения запис от камерата на патрулния автомобил, на който ясно се вижда момента, в който първоначално са забелязали лекия автомобил да преминава по ул. „Съединение“  без да спре на знак Б-2 на кръстовището с бул. „Ришки проход“, както и движението на автомобила до ул. „Янтра“. Показанията на тези свидетели не се опровергават от показанията на св.Я.Г.Ц., която подкрепя версията на жалбоподателя, че не е управлявал автомобила, заявявайки в съдебно заседание, че лично тя го е управлявала, а жалбоподателят бил пътник в автомобила, седнал на задната седалка в дясно. Съдът намира, че  показанията й не следва да бъдат кредитирани, тъй като противоречат на останалите събрани гласни доказателства, които съдът кредитира поради изложените по – горе съображения. При преценка показанията на тази свидетелка съдът съобрази и обстоятелството, че тя има заинтересованост казусът да се реши в полза на жалбоподателя, доколкото живее на семейни начала с него и двамата имат дете. Показанията на св. Ц. съставът на съда намира за недостоверни и сами по себе си не опровергават изложената по-горе фактическа обстановка. В показанията си свидетелката описва същият маршрут на движение на автомобила, който посочват и свидетелите П. и Б.. Твърди, че през цялото време не била забелязала  никакъв автомобил да се движи  след нея. Категорична е, че  полицейски автомобил не се е движил зад нея, не я е следвал. Тези твърдения на свидетелката съдът намира за недостоверни, предвид на това, че управляваният от св. Б. автомобил е бил обозначен като полицейски, следвал е неотлъчно лекия автомобил “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС от бул. „Ришки проход“ до ул. „Янтра“, което разстояние е значително, ползван е както светлинен, така и звуков сигнал с цел  преследваното МПС да бъде спряно, поради което е невъзможно полицейският автомобил да не е бил нито видян, нито  чут от водача. Съдът намира за недостоверни показанията на свидетелката, че е управлявала автомобила, а жалбоподателят е седял отзад и поради обстоятелството, че минавайки по горепосочения маршрут, автомобилите са се движили и в осветени  пътни участъци, поради което свидетелите П. и Б., вниманието на които предвид създалата се ситуация през цялото време е било насочено към преследвания от тях автомобил, биха забелязали  седнал на задната седалка човек и то в дясно според твърденията на тъжителката,т.е. не зад водача, при което няма как силуета на водача да се припокрива със седнал зад него пътник.

Предвид липсата на съмнения относно обективността и безпристрастността на свидетелите П. и Б., чиито показанията изцяло кореспондират със записите от системата за видеоконтрол, съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че автомобилът е бил управляван именно от жалбоподателя Ж.И.Д.. В подкрепа на този извод е и факта, че при пристигането на двамата свидетели на ул.“Янтра“ секунди след преследвания автомобил в района не е имало никакви други хора освен жалбоподателя, който е опитал бързо да се отдалечи. Това обстоятелство опровергава и показанията на св. Я.Ц., че жалбоподателят слязъл в движение, след което тя паркирала автомобила, заключила го и се е отдалечила, което няма как да стане за около 10 секунди и да не бъде възприета от контролните органи. Видно от приобщения запис от момента, в който л.а. “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС е завил по ул. „Янтра“ до момента, в който патрулния автомобил също е завил и се вижда, че   л.а. “Фолксваген Голф” с ДК № Н 0798 ВС, вече е паркиран в дъното на улицата, са минали 10 секунди. Основателен е доводът на процесуалният представител на наказващият орган, че на записа се вижда, че в този момент в дъното зад автомобила в ляво над нивото на тавана силует на глава и две секунди по – късно в момента на спиране на патрулния автомобил се вижда бягащ  силует, който се отдалечава  надясно, в която посока  се отправят и свидетелите П. и Б., и установяват жалбоподателя. Също така от съдържанието на звукозаписа се установява, че жалбоподателят постоянно твърди пред контролните органи, че е пешеходец, а не че е бил пътник в автомобила, което още веднъж оборва показанията на свид. Ц.

Предвид всичко изложено съдът намира изложената от св. Я.Ц. версия за недостоверна. В процеса не се доказаха факти и обстоятелства,  които биха обосновали становището на съда  за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и  за различни  правни изводи от тези на административно наказващия орган по отношение авторството.

По отношение констатираните нарушения съдът намира следното: Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушения на чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, задължава участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, светлинните сигнали, с пътните знаци и пътната маркировката. Пътните знаци от група Б касаят упражняване правото на предимство. Пътен знак „Б-2“ регулира движението по кръстовищата, като показва кое ППС е със предимство пред другото. От приобщената по делото схема, а и от събраните гласни доказателства, безспорно се установява, че на процесното кръстовище е имало поставен знак Б-2  на подхода към кръстовището на ул. „Съединение“ и бул. „Ришко шосе“. Съдът намира, че от доказателствата по делото – показанията на свидетелите П. и Б. и приобщения запис се доказва по безспорен начин, че жалбоподателят  е нарушил разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП, тъй като не е съобразил поведението с пътен знак Б2. 

По отношение  нарушението на  чл.137а ал.1 от ЗДвП съдът намира следното: Разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП задължава водачите и пътниците в МПС, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани.  Съдът приема, че жалбоподателят действително е управлявал процесния автомобил, без да е използвал съответния обезопасителен колан, поради което е нарушил визираната разпоредба. Нарушението правилно е квалифицирано, приложената е и съотносимата санкционна разпоредба. От показанията на свидетелите П. и Б. се установява, че от момента, в който първоначално са забелязали лекия автомобил да преминава по ул. „Съединение“  без да спре на знак Б-2 на кръстовището с бул. „Ришки проход“ до преустановяване движението на автомобила на ул. „Янтра“, през целия маршрут жалбоподателят е бил без поставен обезопасителен колан.

 Административно - наказващият орган правилно е издирил и приложил действащите за тези нарушения санкционни разпоредби, а именно чл.183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДП, поради което НП следва да бъде потвърдено. Размерът на наказанията за тези нарушения е строго фиксиран от закона, поради което не подлежат на ревизия.

            Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0869-003382/07.01.2018год. на ВПД Началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП – Шумен, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл. 183 ал.2 т.3 пр.1 от ЗДвП и чл. 183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП на Ж.И.Д. ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лв. за първото нарушение и „глоба“ в размер на 50 лв. за второто нарушение.

Решението подлежи обжалване пред ШАС  в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

 

 

Районен  съдия: