Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
28.02.2024
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
открито съдебно заседание на седми февруари две хиляди двадесет и четвърта година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ
МАРИЯ БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова
и с участието на Бонка
Василева – прокурор в ОП – Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 157 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на А.А.М. от ***, чрез пълномощник,
срещу Решение № 198/ 19.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 620/ 2023 г. по
описа на РС – Кърджали.
В касационната жалба
се посочва, че обжалваното решение е неправилно по съображенията, изложени в
жалбата срещу наказателното постановление и следните допълнителни касационни
основания:
От събраните по
делото писмени доказателства се установило, че А.А.М.
е управлявала лек автомобил марка „***“, модел Е 22“, с рег.№ ***, на
06.05.2023 година, собственост на Б. М. М. от ***. За този лек автомобил собственичката
е имала валидна сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, с Договор, който изтича на 20.01.2024 година в 23,59 часа.
Първата застрахователна премия същата е заплатила на 20.01.2023 година, като
видно от оригинала на полицата, представена като доказателство по делото, втората
застрахователна премия е следвало да се заплати на 20.04.2023 година до 23,59 часа.
По смисъла на чл.368
ал.3 от КЗ, Застрахователят може да упражни едно от правата си по ал.2 не
по-рано от 15 дни от датата, на която застрахованият е получил писмено
уведомление от страна на застрахователя. Писменото уведомление се смята за
връчено и договорът се прекратява автоматично, когато застрахователят е избрал
правото по ал.2 т.3 и изрично е посочено в полицата, че договорът ще се смята
за прекратен след изтичането на определен срок от датата на падежа на
разсрочената вноска, който не може да бъде по-кратък от 15 дни. Това е
отбелязано в приложената към делото полица за гражданската отговорност.
В действителност този
петнадесет срок е бил изтекъл на 05.05.2023 година (петък),
в 23,59 часа, като на 06.05.2023 година – събота (почивен ден), горепосоченият
Договор е бил изтекъл.
В жалбата се твърди,
че касаторката е била обективно възпрепятствана да
заплати втората застрахователна премия, в почивният ден събота на 06.05.2023
година, като неработен ден, тъй като същата е била останала със съзнанието, че
може да заплати тази втора застрахователна премия до 20.05.2023 година, още
повече, че същата, се е ръководила от стикера за гражданската отговорност,
залепен на стъклото на процесния автомобил, на който
е било посочено, че задължителната застраховка „гражданска отговорност“
следвало да се заплати за периода от 10 до 20 число на месец май 2023 година.
На следващо място в
касационната жалба се сочи, че по делото е представено пълномощно с peг.№**/*** година, съгласно което собственичката на лекия
автомобил е упълномощила лицето Б. А. М., с посочените в пълномощното лични
данни, да управлява този лек автомобил, като това лице е съпруг на касаторката и това лице се е занимавало изключително и само
с обслужването на този лек автомобил, включващо и заплащането на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ за него.
Поради тези доводи се
изразява становище, че А. С. не е извършила нарушението на чл.638 ал.З от КЗ,
поради което не е следвало да й бъде налагано и административното наказание „глоба“
в размер на 400 лева и с потвърждаването на незаконосъобразно издаденото
наказателно постановление, първоинстанционният съд е постановил
едно неправилно и незаконосъоабразно съдебно решение,
което следва да бъде отменено изцяло като такова. Претендира се присъждане на
деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касторката се представлява от пълномощника си, който
поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Ответникът – Началник-сектор „Охранителна полиция“ в РУ –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали, не се явява и не се представлява. От
пълномощника му е постъпила молба за даване ход на делото и неоснователност на
касационната жалба. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. При условията на алтернативност се
прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Представителят на ОП – Кърджали дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното
решение на РС – Кърджали.
Касационният съд, след проверка на
оспореното решение, констатира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 от АПК от страна по а.н.д. №620/ 2023 г. на РС – Кърджали, за
която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
поради следните съображения:
С оспореното решение РС – Кърджали е
потвърдил Наказателно постановление № 23-1947-000278 от 06.06.2023
г., издадено от Началник сектор в РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на
основание чл.638, ал.3 от КЗ е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 400 лв. на А.А.М. от ***, с ЕГН **********,
за извършено нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ. Със същото решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение от 80 лв. в полза на ОДМВР –
Кърджали.
РС – Кърджали е изложил мотиви, че административнонаказателното производство е проведено без
нарушаване на процесуалните правила, предвидени в ЗАНН. Актът за установяване
на административно нарушение съдържа
необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда
на чл. 43 ал.1 от ЗАНН.. Съдът е приел, че АНО правилно е установил
фактическата обстановка, като същата е еднакво отразена в АУАН и НП. Прието е,
че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, тъй като с нищо не се
отличава от обикновените случаи от този род, а приложения към преписката
договор за сключена застраховка ГО е след констатиране на нарушението и
съставяне на АУАН, като наказващият орган е определил единствено възможното
наказание, определено от законодателя в чл. 638, ал.3 от КЗ. В обжалваното
решение са изложени мотиви, че жалбоподателката е
осъществила нарушението виновно, защото като правоспособен водач на МПС, от нея
се изисква да спазва всички предвидени в закона правила. Тя е трябвало да
прояви необходимата загриженост и макар да не е собственик, следвало е преди да
потегли с автомобила да се увери, че същият има сключена и действаща застраховка
„Гражданска отговорност“, която по закон е задължителна. Това е самостоятелно
задължение на всеки водач на МПС, произтичащо от разпоредбата на чл.638, ал.3
от КЗ.
Решението е правилно. Установената от въззивнатата инстанция фактическа обстановка изцяло се
споделя от настоящия съдебен състав, тъй като е в съответствие със събраните по
делото гласни и писмени доказателства.
В касационната жалба е изложен довод за
неправилност на оспореното решение, тъй като РС – Кърджали не е взел предвид
липсата на субективен елемент от състава на нарушението, а именно – липсата на
знание от страна на касаторката за това, че управлявания автомобил няма валидна
застраховка „Гражданска отговорност“.
Настоящият касационен състав приема, че незнанието
относно факта на действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите не води до отпадане на
административно-наказателната отговорност на касаторката.
Това е така, защото разпоредбата на чл.638, ал.3 от КЗ, предвижда
административно наказание „глоба“ за лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите. След като касаторката
е управлявала МПС, тя е била длъжна да се увери дали за това превозно средство
има действащ договор за „ГО“.
Поради изложените съображения АС –
Кърджали приема, че оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва
да се остави в сила.
При този изход на делото искането на ответника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява
основателно и следва да се уважи, като се присъди такова в размер на 80 лв.,
определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във
вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Ето защо и на основание чл. 221, ал.2, изр.1-во, предл.1-во от АПК, във вр. с чл.
63в, ал.1 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И :
Оставя в
сила Решение №
198/ 19.10.2023 г., постановено по а.н.д. № 620/ 2023 г. по описа на РС –
Кърджали
Осъжда А.А.М. от ***,
с ЕГН **********, да заплати на ОДМВР –
Кърджали юрисконсултско възнаграждение в размер на 80
лв. (осемдесет лева).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.