Р Е Ш Е Н И Е
№ 285 25.11.2019г. град Кюстендил
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Кюстендилският
административен
съд
на двадесети ноември две хиляди и
деветнадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Лидия
Стоилова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административно дело №
303 по описа за 2019г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Й.П.К.,
ЕГН ********** *** обжалва решението по а.н.д.№659/2019г. на РС – Кюстендил. С
жалба-уточнение вх.№3548/27.06.2019г. адв.М.К. *** като негов пълномощник
релевира конкретни възражения за незаконосъобразност на съдебния акт, включени
в касационното основание по чл.209, т.3 от АПК. Претендира неправилност на
решението поради нарушение на материалния закон, изразяващо се в нарушение на
формата на акта от фактическа страна, недоказано основание за налагане на
мярката и несъразмерност по чл.6 във вр. с целите по чл.4, ал.2 от АПК. Моли за
отмяна на решението и отмяна на заповедта за задържане.
В с.з. пълномощникът на касатора
поддържа жалбата и претендира деловодни разноски.
В
писмен отговор и с.з. пълномощникът на ответника оспорва жалбата като
неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кюстендил дава заключение за неоснователност на
жалбата, сочейки, че въззивният съд е постановил правилно решение поради
правилно приложение на материалния закон и липса на допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила.
Кюстендилският административен съд,
след запознаване с доказателствата по делото на районния съд и становищата на
страните, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на оспорване пред районния съд е заповед за задържане на лице
№1910зз-88/13.04.2019г., издадена от А.А.А. на длъжност мл.разузнавач, група
„ПИмП“, сектор „КП“ при РУ – Кюстендил, с която на основание чл.71, ал.1, т.1
от ЗМВР е заповядано задържане за срок
от 24 часа, считано от 11.00 часа на 13.04.2019г. на Й.П.К..
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че деянието, по повод
на което е издадена заповедта, е описано в съставена от полицейски инспектор
П.Д. ДЗ от 13.04.2019г., съгласно която на 13.04.2019г. около 12.30 часа в
ОДМВР – Кюстендил е получена информация, че в с.Р. Г. служители от СДВР са
задържали лице, укриващо противозаконно отнето МПС от територията на гр.София.
Служители от РУ – Кюстендил, между които и издателят на процесната заповед, са
установили на място, че пред прилежаща постройка /гараж/ до къщата на ул.“Д.С.“
№**
е задържано лице, с поставени белезници, което е жалбоподателят по делото К.,
живущ на същия адрес. При извършените процесуално-следствени действия в гаража
е открито МПС – лек автомобил м.“О.“, модел „К.“ без регистрационни табели с
посочена рама, който автомобил е обявен за издирване на 01.04.2019г. Открити са
и други обекти, иззети като имащи
значение за разследваното престъпление по чл.346, ал.1 от НК. При задържането
лицето е оказало съпротива, поради което са използвани помощни средства –
белезници. На основание чл.212, ал.3 от НПК е образувано ДП №404/2019г. за
извършено престъпление по чл.215, ал.1 от НК. Задържаното лице е освободено в
11.00 часа на 14.04.2019г.
От
правна страна съдът е приел, че оспорената заповед представлява принудителна
административна мярка, издадена от компетентен полицейски орган, със спазена
форма по чл.74, ал.2 от ЗМВР, като фактическите съображения освен в заповедта
се съдържат в документите по ДП №404/2019г. /ДЗ, обяснения и показания/,
спазена процедура по чл.74, ал.3 и ал.6 от ЗМВР и съответствие с материалния
закон. Според съда, спрямо задържаният са били налице данни за извършено
престъпление по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като достоверността на същите е извън
приложното поле на мярката и е спазена целта на закона – предотвратяване на
действия, които биха затруднили разкриването и доказването на престъплението.
По посочените правни доводи съдът е отхвърлил жалбата.
В пределите на касационната проверка
по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно
основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като
постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима
жалба. Преценено за съответствието с материалния закон, решението е правилно.
Съображенията за това са следните:
Правилна е преценката на районния
съд относно наличието на фактически основания за прилагане на мярката по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР. Във фактическите обстоятелствата по заповедта за задържане
органът е мотивирал мярката с държане от К. в гараж на адреса на неговото
местоживеене на противозаконно отнет лек автомобил и образувано ДП по случая.
Фактите са достатъчни за надлежна мотивировка на заповедта по см. на чл.74,
ал.2, т.2 от ЗМВР. Отделно от това, органът е препратил и към материалите по
образуваното досъдебно производство. В ДП №404/2019г. се съдържат обяснения от
В. П.К., ДЗ от инспектор от СДВР и показания на св.М.Е.Т.и св.Ц.К.Й./служители
от СДВР/, които в своята съвкупност обосновават извода на органа за
съпричастност на задържания към извършеното престъпление по чл.346, ал.1 от НК.
За прилагане на мярката е достатъчно наличие на данни за извършено
престъпление, без да е необходимо да се уточнява неговия характер. При това
положение неоснователно е възражението на касатора за отсъствие на надлежно
мотивиране на акта от фактическа страна.
Правилна е преценката на районния
съд за спазване на материалния закон при издаване на заповедта за задържане. В
съдебното производство пред съда са представени и приобщени материалите по ДП
№404/2019г. на РУ – Кюстендил, които установяват по безспорен начин осъществен
фактическия състав за задържането по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Налице са данни
за съпричастност на задържания към извършеното противозаконно отнемане на
издирвания от СДВР лек автомобил, т.к. лицето го е закарало в дома си и
упражнило държане по отношение автомобила. За прилагане на мярката не е
необходимо събиране на доказателства, установяващи по категоричен начин вината
на задържания. ПАМ е наложена в изпълнение на служебните правомощия на органа
по разследване и разкриване на престъпления.
Неоснователно е възражението на
касатора за нарушение на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК и
нецелесъобразност по чл.4, ал.2 от АПК. Прилагането на ПАМ е оправдано, т.к.
изпълнението на служебните задължения на органа е възпрепятствано от поведението
на задържаното лице. Поведението на лицето и неговата съпричастност към
извършеното престъпление на повод за прилагане на ПАМ. Спазена е целта на
закона да се попречи на лицето да укрие вещта, като по този начин се даде
възможност за ефективно извършване на разследването. Липсва нарушение на чл.5,
§1, б.“с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи,
ратифицирана от Република България със закон, приет от НС на 31.07.1992г., обн.
ДВ, бр.66/14.08.1992г. Задържането е осъществено по предвиден от закона ред и
основания от компетентен орган при наличие на достатъчно данни, обуславящи
реална необходимост за задържането в името на обществения интерес, който е
предпочетен над правото на зачитане на личната свобода на лицето.
Цитираната в жалбата-уточнение по
делото съдебна практика на ВАС е неотносима към казуса, т.к. касае различни
фактически обстоятелства за издаване на заповеди по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Предвид на изложеното, оспореното
решение като обосновано, постановено при спазване на разпоредбите на
материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК ще се
остави в сила.
Поради изхода от спора касаторът
няма право на деловодни разноски.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №175/14.05.2019г.
по а.н.д.№659/2019г. на РС–Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.