РЕШЕНИЕ
№ ……………….
София, …….03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в открито
заседание на единадесети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕВЕЛИНА
ПАПАЗЯН |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
АТАНАС
Н. АТАНАСОВ ИВА
НЕШЕВА |
в
присъствието на прокурора Сашо
Тотев,
и при
участието на секретаря Силва Абаджиева,
като
разгледа докладваното от младши съдия НЕШЕВА въззивно наказателно дело от общ
характер /в.н.о.х.д./ № 93 по описа
за 2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по протест
на Софийска районна прокуратура срещу присъда № 8200 от 6.10.2016 г. по н.о.х.д.
№ 493/2014 г. на Софийския районен съд, 102-ри състав, с която подсъдимият М.Т.Я.
е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на 28.06.2013 г. около 10:30 ч., в гр.София,
ж.к. „Свобода”, пред сградата на *** СОУ, е отнел чужди движими вещи -
паричната сума от 0.20 стотинки, от владението на Л.Б.Г., с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това заплашване (заплашил Г., че ако не му
даде парите, които има в себе си, ще го пребие, и пребъркал предните джобове на
панталона му, като от преден десен джоб на панталона отнел паричната сума) и на
основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление
по чл.198, ал.1, предл.2 от НК, както и е признат за НЕВИНОВЕН в това, че на
28.06.2013 г., около 10:30 ч., в гр.София, ж.к. „Свобода”, пред сградата на ***
СОУ, е отнел чужди движими вещи - паричната сума от 7.00 лева, от владението на
Л.Б.Г., собственост на А.Г.А., с намерение противозаконно да я присвои, като
употребил за това заплашване (заплашил Г., че ако не му даде парите, които има
в себе си, ще го пребие, и пребъркал задните джобове на панталона му, като от
заден десен джоб на панталона отнел паричната сума) и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за престъпление по чл. 198, ал. 1, предл. 2 от НК.
Протестът съдържа твърдения за неправилност и
незаконосъобразност на присъдата, като се поддържа, че в хода на
първоинстанционното производство обвинението е било доказано по несъмнен и
безспорен начин. Твърди се, че от събраните в хода на съдебното следствие
доказателства се установява авторството на деянието. Изложени са доводи за
неправилност на мотивите на съда, че деянието представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 9, ал. 2 НК като в протеста се сочи, че ниският размер на
предмета на престъплението, а именно сумата от 7,20 лева, не обуславя отпадане
на съставомерността на деянието, а е от значение за определяне размера на
наказанието и се явява смекчаващо вината обстоятелство. Излага се и, че
подсъдимият е отправил заплаха към пострадалия, която е създала основателен
страх у него за настъпване на тежка опасност за живота и здравето му, както и
че с отнемането на парите престъплението е довършено, като последващото връщане
на инкриминираната сума от страна на подсъдимия, не представлява доброволен
отказ от довършване на престъплението.
В разпоредително заседание,
проведено на 21.01.2019 г. въззивният съд по реда на чл.327 от НПК е преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия
и свидетели, изслушването на експертизи или ангажирането на други
доказателства.
В хода на съдебните прения прокурорът
поддържа обвинението. Излага доводи, че в хода на съдебното следствие пред
първоинстанционния съд се доказва по несъмнен начин извършването на
престъплението. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че липсва
заплашване от страна на подсъдимия спрямо пострадалия. По изложените
съображения иска отмяна на първоинстанционната присъда и постановяване на нова,
с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението,
за което е обвинен.
Защитникът на подсъдимия Я. –
адв. С., оспорва протеста и моли присъдата да бъде потвърдена. Намира, че
първоинстанционният съд е провел всестранно, пълно и обективно съдебно
следствие и правилно е приел, че липсва заплашване от страна на подсъдимия. След
извършен анализ на свидетелските показания защитникът прави извод, че от
събраните по делото доказателства не се установява извършването на
престъпление.
Подсъдимият поддържа аргументите
на защитника си, а в последната си дума моли да бъде оправдан.
С оглед повдигнатото обвинение,
доводите на страните и събраните по делото доказателства настоящият съдебен
състав намира за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият М.Т.Я. е роден на ***г.
в гр. Белоградчик с ЕГН: ********** и адрес: ***. Той е българин с българско
гражданство, със средно образование, неженен, неосъждан, работи в „С.“ ЕООД, с
добри характеристични данни.
На 28.06.2013 г. около 10:30 ч. свид. Л.Г. отишъл в *** ОУ,
намиращо се в гр. София, ж.к. „Свобода” и се срещнал със свид. А.Н., с когото
били приятели. Свид. Г. и свид. Н.често посещавали *** ОУ, тъй като помагали на
свид. А.А.-учител по английски език - в подреждането на различни неща в
училището. След като свид. Г. и свид. Н.пристигнали при свид. А., той предал на
свид. Г. в присъствието на свид. Н.сумата от 7 лв. в банкноти от 5 и 2 лв., като
го помолил да отидат до близката до училището аптека и да му закупят лекарства.
Свид. Г. се съгласил и заедно със свид. Н.тръгнали към аптеката.
При излизането от двора на
училището свид. Г. и свид. Н.срещнали подсъдимия М.Я., когото те познавали от
по-рано. Подсъдимият казал на свид. Г. и да му даде парите, които има в себе, като го
заплашил, че в противен случай ще го пребие. Подсъдимият бръкнал в предните
джобове на панталоните на свид. Г. и взел сумата от 0,20 стотинки, които
намерил в тях.
Свид. Г. и свид. Н.отново се насочили
към аптеката, но подсъдимият извикал след тях да спрат иначе ще ги пребие. Те
се уплашили и спрели. Подсъдимият Я. ги настигнал и отново пребъркал джобовете
на панталона на свид. Г., като взел от задния му джоб сумата от 7,00 лв. Свид. Г.
и свид. Н.обяснили на подсъдимия, че тези пари не са техни, а са на свид. А.,
който им ги е дал, за да му купят лекарства. Въпреки това подсъдимият отказал
да ги върне и си тръгнал.
Свид. Г. и свид. Н.се върнали в училището
и уведомили охраната за случилото се. Свид. Н.се обадил на подсъдимия Я. и му
казал, че ако не върне взетите от него пари ще се обадят в полицията.
Впоследствие подсъдимият Я. се
върнал до училището. След като го видели, свид. Г. и свид. Н.излезли извън
двора на училището и отишли при него. В този момент подсъдимия Я. започнал да
ги обижда, ударил свид. Н.в гърдите, смачкал парите, които бил взел от свид. Г.,
хвърлил ги на земята и си тръгнал. Малко след това свид. Н.се обадил от своя
телефон на телефон 112 и разказал за случилото се.
По-късно на място дошли свид. П.
и свид. И. – полицейски служители във второ РУ на СДВР. Свид. Г. и свид. Н.показали
на органите на реда накъде бил тръгнал подсъдимия Я. и ги придружили до там,
като им посочили лицето, което им взело парите. Подсъдимият бил задържан и бил
отведен във 02-ро РУП за изясняване на случая. Свид. Г. и свид. Н.се върнали в
училището, където изчакали майката на свид. Н., след което също отишли във
02-ро РУП. На подсъдимия било повдигнато обвинение за грабеж.
От заключението на вещото лице по
назначената в хода на първоинстанционното производство съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че подсъдимият не страда от психично заболяване, нито
са налице признаци за понесено в миналото такова заболяване, не се установяват
и белези на когнитивен дефицит.
Посочената фактическа обстановка
е възприета и от първоинстанционния съд, като доказателствата по делото, не
дават на съда основание да направи друг извод относно фактите спрямо
установеното от Софийския районен съд.
Така установената фактическа
обстановка настоящият съдебен състав приема за доказана въз основа на следните доказателства:
- гласни – показанията на
свидетеля Л.Б.Г. (на л. 119-гръб от първоинстанционното дело, както и
приобщените по реда на чл.281, ал.4, т.2 от НПК част от показанията на л. 7-8 и
л.14 от досъдебното производство), показанията на свидетеля Р.Ц.В.(на л. 119 от
първоинстанционното дело, както и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1
от НПК в цялост показания, дадени пред предходен съдебен състав на
първоинстанционния съд на л. 77-гръб от първоинстанционното дело), показанията на
свидетеля А.Б.Н.(на л. 120-гръб от първоинстанционното дело, както и приобщените
по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК в цялост негови показания на л.
10 от досъдебното производство), показанията на свидетеля А.Г.А. (на л. 122 от първоинстанционното
дело),
показанията на свидетеля А.А.П. (на л. 121-гръб от първоинстанционното дело,
както и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК в цялост
негови показания от досъдебното производство на л. 11), показанията на
свидетеля М.Л.И. (на
л. 121-гръб от първоинстанционното дело), показанията на свидетеля Е.И.Г.(на
л. 121 от първоинстанционното дело) и Д.Н.И.(на л. 160-гръб от първоинстанционното
дело);
- писмени – свидетелство за
съдимост на подсъдимия М.Я. (л.19 от първоинстанционното дело), справка от ГД
”Изпълнение на наказанията” към Министерството на правосъдието за подсъдимия
(л.42 от първоинстанционното дело), приети по надлежния ред на чл.283 от НПК;
трудов договор от 17.09.2018 г./л. 23 от настоящото дело/
- заключение на съдебнопсихиатричната
експертиза на подсъдимия М.Я. (л.70-74 от първоинстанционното дело).
Настоящият състав напълно
кредитира показанията на свидетеля Г. и свидетеля Н., включително и прочетените
пред първата инстанция показания от досъдебното производство, които са ясни, конкретни,
последователни, непротиворечиви, а и свидетелите са били преки очевидци на
деянието и показанията им се явяват източник на пряка доказателствена
информация. Действително, свидетелят Г. се явява и пострадал от престъплението,
но съдът, отчитайки това обстоятелство, не намира основания да не се довери на
показанията на този свидетел и те да останат извън фактическите констатации на
съда. Свидетелите подробно излагат показания
относно обстоятелството за времето и мястото на деянието, както и информация за
самоличността на извършителя. Показанията на свидетелите са житейски логични и
взаимно допълващи се и подкрепящи се. Свидетелите са възприели пряко и
непосредствено подсъдимия и са напълно убедени, че именно той е лицето, което е
извършило инкриминираното деяние. Свидетелите познават подсъдимия от преди
извършване на престъпното деяние и са го разпознали. От показанията на посочените
двама свидетели се установява, че на излизане от училището подсъдимият ги е
спрял, попитал ги е дали имат някакви пари, като им казал, че ако не му дадат,
ще ги пребие, след което е пребъркал джобовете на свидетеля Г. и е взел от него
сумата от 0,20 лева. От
показанията на свидетелите се установява и, че след повторното им насочване към
аптеката подсъдимият извикал след тях да спрат като ги заплашил, като след като
подсъдимият Я. ги настигнал и отново пребъркал джобовете на панталона на свид. Г.,
взел от задния му джоб сумата от 7,00 лв. Въз основа на тези показания съдът
изгради фактическите си констатации за случилото се. Следва да се изтъкне, че
разминаванията в показанията на свидетелите в съдебното и в хода на досъдебното
производство се дължат на изминалото време от около година и половина от
процесното събитие. Съдът намира, че показанията, дадени в хода на досъдебното
производство са по-детайлни и пълни досежно инкримираните деяния, като в тази
връзка напълно ги кредитира.
Настоящият състав се придържа към
извода на първоинстанционният съд и също кредитира показанията на свидетелката В.,
които съдържат информация за основни обстоятелства по случая. Показанията на
свидетелката са ясни и непротиворечи, кореспондират с останалите гласни и
писмени доказателства, и затова съдът им дава вяра, въпреки, че свидетелката
възпроизвежда обстоятелства, които не е възприела пряко. Напълно правилно и
основателно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на свидетелката В.,
които същата е депозирала пред предходен съдебен състав на съда и които съдът е
приобщил по реда на чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.2 от НПК. Благодарение на тези
показания информацията, която свидетелката дава става още по-пълна и подробна и
спомага за изграждане на достоверна и точна фактическа обстановка. Настоящият
състав единствено не основава своите фактически изводи на частта от
показанията, в която свидетелката изяснява, че подсъдимият не е отправял
заплаха към свидетеля Г.. В тази част показанията противоречат на останалия
доказателствен материал, а именно на показанията на свидетелите Г. и Н., които
са били преки очевидци на деянието. А както се изяснява и от самата свидетелка,
както и от показанията на св. Г., същият се е въздържал от разкриване на
цялостната информация пред своята майка досежно случилото се на инкриминираната
дата поради чувство на срам и неудобство.
Съдът намира за ясни и
последователни показанията на свидетеля А.А., като напълно ги кредитира и им
дава вяра. Показанията на този свидетел дават информация относно обстоятелства,
които свидетелят е възприел от разказа на свидетелите Г. и Н.и поради това също
представляват косвен доказателствен източник, както правилно е съобразил и
първоинстанционният съд. Въпреки това, показанията на свидетеля са подробни, вътрешно
логични и непротиворечащи на останалия доказателствен материал. Ето защо, преценявайки
и незаинтересоваността на свидетеля от изхода на делото, съдът дава вяра на
неговите показания.
На следващо място настоящият
състав намира за правилни съображенията на първоинстанционния съдебен състав да
кредитира само част от показанията на свидетеля Е.Г., а именно по отношение на
мястото, където е извършено деянието, самоличността на извършителя в лицето на
подсъдимия Я., пристигането на полицейските служители и задържането на
подсъдимия. Напълно основателно първоинстанционният съд е съобразил вероятната
заинтересованост на свидетеля Г., който се явява приятел на подсъдимия и не е
дал вяра на показанията му в останалата им част – че свидетеля Г. дължал на
подсъдимия телефон и поради това доброволно му е предал сумата от 7 лева, която
е предмет на престъплението. Тези показания на свидетеля не се подкрепят от
нито едно друго доказателство като настоящият състав напълно споделя извода на
първоинстанционният съд, че същите са изолирани, нелогични и със съмнителна
достоверност, поради което не ги кредитира в посочената част.
Съдът взе предвид и показанията
на свидетеля П., включително прочетените му показания от досъдебното
производство, които правилно са били кредитирани и от първата инстанция. В
показанията на свидетеля липсва противоречие и същите са последователни и
логични. Свидетелят е незаинтересован от изхода на делото и няма връзка с
подсъдимия. Действително, свидетелят е посетил мястото на деянието
впоследствие, но обстоятелството, че не е бил пряк очевидец на деянието, не
дава основание на съда да не взема предвид неговите показания. Показанията му
се подкрепят от останалия доказателствен материал, като в показанията на
свидетеля, дадени в хода на досъдебното производство, подробно се излага
информация за събитията след извършване на деянието – пристигането му на място
по сигнал, сведенията, които е получил от свид. Г. и свид. Н., както и
задържането на подсъдимия и отвеждането му в полицейското управление. Липсата
на спомен за процесните събития съдът намира, че дължи на изминалото време и
характера на дейността на свидетеля, който много пъти е посещавал района на ***
ОУ по сигнали на граждани.
Съдът не основа своите
фактическите си изводи на показанията на свидетеля И. и свидетеля Д.И., тъй
като в същите не се съдържа никаква доказателствена информация. И двамата
свидетели заявяват, че не си спомнят за случая. Свидетелят И., който работи
като охрана в училището заявява, че Г. и Н. не са се оплаквали, че някой ги е
бил и ограбвал при него, липсвало и оплакване от свид. А.. Следва да се
отбележи, че обстоятелството, че свидетелят не е видял инцидента и не е получил
оплакване от Г. и А. за инцидента не променят фактическите изводи на съда, като
в тази връзка настоящият състав взе предвид, че свидетелят може да не е видял
събитието поради множество причини, сред които свидетелят да не е бил на
работното си място в даден момент или да не е обърнал внимание на инцидента,
доколкото самият той заявява, че често се случва да има разправа между учениците.
Отбелязано бе и, че деянията не са били осъществени в двора на училището, който
обсег е нормално да следи охранителят.
Фактическа
констатация за съдебното минало на подсъдимия съдът изведе от приложените
справки и бюлетини за съдимост. Съдът кредитира и останалите писмени
доказателства.
Съдът напълно кредитира и заключението на вещото
лице по изготвената в първоинстанционното производство съдебно-психиатрична
експертиза, като подробно, аргументирано
и безпристрастно. Вещото лице е отговорило на всички поставени въпроси и
доколкото същото е абсолютно незаинтересовано от изхода на делото, то съдът му
дава вяра и основава своята присъда на неговото заключение, както правилно е
направил и първоинстанционният съд. Въз основа именно на заключението съдът приема,
че подсъдимият не страда от психично заболяване и не страда от умствена
недоразвитост. Ето защо съдът намира, че подсъдимият е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си към
момента на деянието.
Всичко посочено мотивира въззивния съд да приеме
фактическите изводи, направени от първата инстанция за верни и съответни на
доказателствата.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:
Въпреки, че фактическите изводи,
до които достигна настоящата инстанция, съвпадат с фактическите констатации на
първоинстанционния съд, то различни са правните изводи до които достигна
настоящият съдебен състав. Съдът намира, че от правна страна подсъдимият е
извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение, а именно такова по
чл. 198, ал. 1, предл. 2 от НК като намира за неправилни изводите на първоинстанционния
съд, че подсъдимият не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
посоченото престъпление, като съображенията за това са следните:
Обектът на престъплението грабеж
е комплексен или сложен. От една страна се накърняват обществените отношения,
които са свързани с нормалното и безпрепятствено упражняване на правото на
собственост или правото на владение (държане) върху движими вещи. Освен това, от
друга страна, обект са и обществените отношения, осигуряващи на човека
възможност сам да избира поведението си и да формира свободно волята си, като
този обект на посегателство е същият, както и при принудата.
От обективна страна предмет на престъплението,
за което е повдигнато обвинението, са посочените по-горе в мотивите движими вещи-пари,
включващи една банкнота от 5 лева, една банкнота от 2 лева и една монета от 20
ст. на обща стойност от 7,20 лева. Парите, както и останалите движими вещи са
телесни предмети, които са пространствено обособени от останалите вещи и са
годни да се използват за определено от човека предназначение. Парите имат и
установена номинална стойност. Същите не са прикрепени към земята или сграда,
поради което представляват и движими вещи по смисъла на чл. 110, ал. 2 ЗЗД.
Поради това престъпното посегателство на подсъдимия Я. е било насочено срещу
годен обект на престъплението грабеж.
Посочените вещи са били чужди за
подсъдимия, тъй като по делото се установи, че същите са били собствени на
свидетеля А., който ги е предал на свидетеля Г. за да му закупи лекарства.
Вещите са отнети от подсъдимия и без съгласието на свидетеля Г., който е
упражнявал фактическа власт върху тях.
От обективна страна, настоящият
състав намира, че подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението грабеж, което като едно сложно съставно престъпление, се
осъществява с два акта – отнемане на вещта и използване на принуда, която е
функционално обвързана с отнемането и се осъществява с цел неговото улесняване
и сломяване съпротивата на пострадалия. По делото се установи, че отнемането на
веща е извършено от подсъдимия в момента, в който той е пребъркал джобовете на
панталона на свидетеля Г., прекъснал е фактическата му власт върху вещите и е
установил своя. Първоинстанционният съд е приел, че за отнемането на сумата от
7,20 лева подсъдимият не е използвал заплашване и поради това е счел, че не е
бил налице вторият елемент от изпълнителното деяние. Съгласно чл. 198, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено
деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на
заплашения или на друго някое присъствуващо лице. Настоящият състав приема, че
използваните от подсъдимия закани, че ще пребие свидетеля Г., ако същият не му
предаде намиращите се в него пари, представляват заплашване по смисъла на
посочената по-горе разпоредба. Използваните от пострадалия изрази се установяват
от показанията на свидетелите Г. и Н.като настоящият състав намира, че същите
имат характера на заплашване, доколкото подсъдимият се е заканил с
непосредствено деяние, което застрашава телесния интегритет на пострадалия.
Изпълнителното деяние е било довършено с прекъсването на фактическата власт на
пострадалия върху вещите и с преминаването им във фактическата власт на
подсъдимия. По същество това представлява и престъпния резултат на деянието.
От субективна страна съдът
намира, че подсъдимият е извършил деянието при наличие на пряк умисъл. Вината е
субективен елемент на престъплението, свързан с определено психическо състояние
на дееца, което отразява неговото субективно отношение към общественоопасния
характер и общественоопасните последици на деянието. Въпреки това за да се реши
въпроса за съдържанието на умисъла, съдът следва да извърши преценка на всички
обективни обстоятелства по делото. В случая подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние – че отнема чужда движима вещ без
съгласието на лицето, в чиято фактическа власт се намира тя, като за това
използва заплашване, което да сломи евентуалната съпротива. Подсъдимият е
предвиждал и общественоопасните последици – че вещта няма да може да се ползва
от лицето, в чиято фактическа власт се е намира, и е искал тези последици да
настъпят. Този извод може да се направи от цялостното поведение на подсъдимия,
който е пребъркал джобовете на пострадалия и е отнел вещите от него, като след
това си е тръгнал с тях.
Достигайки до извода, че
подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна престъплението по чл.
198, ал. 1, предл. 2 от НК, настоящият състав следва да прецени и евентуалното
приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, според която не е престъпно
деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или
неговата обществена опасност е явно незначителна. Нормата визира две възможни
хипотези, при наличието на които извършеното деяние не е престъпно и те са:
деянието въобще не е общественоопасно като малозначително или разкрива такава
степен на обществена опасност, която е явно незначителна. И в двата случая
законът свързва наличието им с определяне на деянието като непрестъпно. Разпоредбата
на чл. 9, ал. 2 от НК е относима към всички престъпни състави, уредени в
Особената част. До извод за малозначителност на деянието може да се стигне
единствено след внимателна и точна преценка на всички обстоятелства,
характеризиращи деянието - време, място и начин на извършване, степен на
засягане на защитените обществени отношения, личност на дееца и т.н. /така Решение
№ 29 от 16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1747/2014 г., III н. о., НК/. Настоящият
състав намира, че осъществените от подсъдимия деяния, макар формално да
осъществяват признаците на чл. 198, ал. 1, предл. 2-ро НК, поради своята явна
незначителност не са престъпни. За да достигне до този извод настоящият състав
взе предвид следните обстоятелства: изключително ниската стойност на предмета
на престъплението – сумата от 7,20 лева /което правилно е съобразил и
първоинстанционният съд/, относително ниският интензитет на използваната
принуда, обстоятелството, че подсъдимият и пострадалият са се познавали преди
осъществяване на инкриминираното деяние и са имали предходни отношения /от
показанията на свидетелите се установява, че същите са имали разпра относно
телефон, предоставен на подсъдимия, който не е функционирал правилно/ и обстоятелството, че същият впоследствие е
върнал парите на пострадалия. Преценени бяха
и обстоятелствата, характеризиращи личността на подсъдимия, а именно чистото
съдебно минало на дееца, обстоятелството, че същият е трудово ангажиран, както
и младата възраст на подсъдимия към момента на извършване на деянието, която
както правилно е отбелязал първоинстанционния съд е свързана с по-лекомислено
поведение, по-прибързано вземане на решения, без да се премислят последиците от
стореното.
По изложените съображения
подсъдимият следва да бъде признат за невиновен и оправдан в извършване на
престъплението по чл.198, ал.1, предл.2 от НК, за което е обвинен.
Поради съвпадане на крайните
изводи на двете съдебни инстанции, присъдата на първоинстанционния съд следва
да бъде потвърдена.
Относно разноските и веществените доказателства:
Съдът намери, че с оглед
оправдаването на подсъдимия и разпоредбата на чл. 190, ал. 1, пр. 1 НПК
разноските следва да останат за сметка на Държавата.
По делото липсват веществени
доказателства, поради което не се налага произнасяне на съда по този въпрос.
Така
мотивиран, Софийският градски съд, четвърти въззивен наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8200 от 6.10.2016 г. по
н.о.х.д. № 493/2014 г. на Софийския районен съд, 102-ри състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.