Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Пазарджик,17.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишкият районен
съд гражданска колегия
в публичното заседание на пети
юни, през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател:
Николинка Попова
при
секретаря Р. Димитрова , като разгледа докладваното от районен
съдия Попова гражданско
дело № 3853 по описа
за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК
********* против Ф.Л.К. ЕГН ********** *** , с която са предявени обективно
съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД и чл. 86
ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл.
126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство
и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите
за отопление и горещо водоснабдяване. Ответницата като собственик на имот, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „ Стефан Ботев № 6, ап.9 ,
имала качеството на потребител на топлинна енергия, а като такава била длъжна да заплаща месечно дължимите суми за
доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължала
обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при Общи условия договор за
покупко - продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на
продавач доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово разпределение на
топлинна енергия, е разпределил за имота на ответницата топлинна енергия за отопление, битова гореща
вода и сградна инсталация, на обща стойност 217,95 лв. , за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016 г.,
която същата не заплатила. Твърди се, че
начислената на ответницата топлинна енергия
е доставена и разпределена в съответствие с изискванията на Закона за
енергетиката и на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 24,81 лева - обезщетение
за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.12.2016
г. до 10.04.2018 г. Ответницата не била
изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу нея било
депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното
заповедно производство по частно гр. дело № 1693/ 2018 г. на ПРС,
длъжницата в срока по чл. 414,
ал.2 ГПК не подала възражение за недължимост на вземанията, но съобщението до нея
било връчено при условията на чл. 47 ал.5 ГПК , поради което в едномесечния
срок по чл. 422 ГПК ищецът предявил настоящите установителни искове. Моли се съда
да постанови съдебно решение , с което да приеме за установено , че ответницата
дължи исковите суми , предмет на образувано заповедно производство. Претендира
се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 11.04.2018
г. до окончателното погасяване, както и разноските за настоящото и заповедното
производство.
В срока по чл. 131 ГПК, ответницата чрез
назначения й от съда особен представител заявава становище, че исковите
претенции са допустими и основателни.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. 1693/ 2018 г. на ПзРС , в полза на ищцовото дружество е издадена Заповед
№ 874/ 09.05.2018 г. за изпълнение по
чл. 410 ГПК срещу
ответницата Ф.Л.К. за следните суми за
начислена топлинна енергия: 217,95 лева – главница, представляваща стойност
на топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Стефан Ботев „ № 6, ап.9 , за периода от 01.10.2016
г. до 31.12.2016 г., както и сумата от 24,81
лева – представляваща обезщетение за забава за периода 02.12.2016 г. до
10.04.2018 г.,
ведно със законна лихва от 11.04.2018 г., когато е подадено заявлението, до
окончателното изплащане. Ответницата не е открита след приложение на
процедурата по чл. 47 ал.1 ГПК . В предоставения на ищеца от съда едномесечен
срок за това е подадена настоящата искова молба.
Ето
защо, съдът приема, че установителните искове по реда на чл.422 ГПК са
допустими, тъй като са предявени в срок. Относно тяхната основателност, съдът
приема следното:
В
подкрепа на своите твърдения , ищецът е представил Общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЛОВДИВ“ ЕАД на потребители в гр. Пловдив,
публикувани в местен ежедневник - вестник „Марица “ - Пловдив от 24.12.2007 г.
и в национален всекидневник – вестник „Новинар “ от 27.12.2007 г.
В чл. 3, ал. 1 от Общите условия
като купувач и потребител на топлинна енергия за битови нужди е определено
физическо лице, което е собственик или титуляр на вещно право на ползване в
топлоснабдена сграда.
Ответницата не е оспорвала, че е титуляр на партидата,
открита на ней име при ищеца, за обект на потребление с ИТН 1970911, находящ се
в гр. Пловдив, ул. „Стефан Ботев “ № 6, ап.9 , т.е. на процесния. От
представеното по делото заверено копие от нот. акт № 56 / 2009 г. безспорно се
установява, че ответницата е собственик на жилищен обект находящ се на
посочения по-горе адрес.
Освен това съгласно разпоредбата
на чл. 14, т. 1 от Общите условия, купувачът на топлоенергия е длъжен в
30-дневен срок да уведоми писмени продавача при промяна на титуляра на правото
на собственост или на вещно право на ползване на топлоснабдявания имот. Това
задължение е възпроизведено в разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от същите Общи
условия, като последиците от неизпълнението му са предвидени в ал. 3 от същата
разпоредба, според която, ако предишния собственик или ползувател, в случаите
по ал. 1, (т.е. при промяна на собствеността) не закрие партидата си,
продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия
собственик или ползувател. След като ответницата не установява, а дори и не твърди, че са налице
такива правно значими обстоятелства, следва да се приеме този факт за безспорно
установен.
Ето защо съдът намира, че ответницата
е пасивно легитимирана да отговаря по
предявените искове в качеството й на титуляр на измервателната точка през
процесния период .
Съдът приема, че между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение по силата на договор за продажба на топлинна енергия. Съгласно
чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ продажбата на топлинна енергия за битови
нужди от топлопреносно предприятие на потребители се осъществява при публично
известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в
сила след публикуването им, без да е необходимо изричното им писмено приемане
от потребителите. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Легална дефиниция на понятието „потребител” е дадена в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, според която по
смисъла на този закон потребител на енергия за битови нужди е физическо лице - собственик
или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с носител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване. Разпоредбата на закона е
възпроизведена в Общите условия на дружеството, обвързващи надлежно страните.
Следователно за възникване на правоотношението по покупко-продажба на
топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между
потребителя и доставчика на услугата, а обвързаността между страните възниква
по силата на закона, поради което в случая
безспорно се установява съществуването на облигационна връзка между страните.
Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на топлинна енергия,
съответно, че общите условия са произвели действие.
Поради изложеното съдът приема, че между страните
по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия.
В чл. 31 от Общите условия е
предвидено, че продавачът издава фактури, съдържащи информация за консумираната
топлинна енергия за всеки отделен имот, цена на услугата дялово разпределение,
цена за енергия, общата дължима сума и дължимия данък добавена стойност.
Фактурата се изпраща на всеки абонат ежемесечно. Съгласно чл. 34 ал.1 от Общите
условия потребителят е длъжен да заплаща месечните дължими суми за доставената
топлинна енергия и за услугата дялово разпределение в 30-дневен срок след
изтичането на периода, за който се отнасят. В чл. 34, ал. 2 от Общите условия е
предвидено, че потребителят – купувач на ТЕ следва да заплаща дължимата сума от
изравнителните сметки в тридесетдневен срок след издаване на дебитно известие.
Съгласно чл. 35 от Общите условия при неизпълнение в срок на задълженията по
чл. 34, ал. 1, купувачите заплащат на продавача обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на топлинна
енергия.
Относно дължимостта на
конкретните, начислени от ищцовото дружество, суми по партидата на ответницата
са представените по делото три броя фактури и препис – извлечение от сметка ,
които писмени доказателства макар и представляващи частни документи издадени от
ищцовата страна – съдът цени , като редовно издадени и неоспорени от ответната
страна. От тези писмени доказателства се установяват размерите на задълженията на ответницата , а именно по
фактура № **********/ 31.10.2016 г. сумата в размер на 84,71 лв., по фактура №
********** / 30.11.2016 г. сумата в размер на 76,12 лв. и по факрутар №
**********/31.12.2016 г. сумата в размер на 72,65 лв. Според представенат и
неоспорена писмена справка от сметката по партидата на ответницата дължимата
лихва за забава за периода 02.12.2016 г. до 10.04.2018 г. е в размер на 24,81
лв.
Изложеното дотук налага
извод за основателност на предявените от ищеца искове за установяване дължимост на сумите по
издадената в негова полза заповед за изпълнение-главница и лихви в заявените
размери. Върху главницата се дължи и законната лихва, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК от датата на подаване на заявлението – 11.04.2018 г. до окончателното й
заплащане. Ето защо предявените искове следва да се уважат, като основателни и доказани.
Относно разноските:
Съгласно т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. на ВКС, ОСГТК,съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал.1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските, както в исковото, така и в заповедното производство. В мотивната
част на тълкувателното решение е указано, че съдът по установителния иск следва
да се произнесе с осъдителен диспозитив и за разноските, сторени в заповедното
производство, тъй като с подаване на възражение от длъжника изпълнителната сила
на заповедта за изпълнение в частта й относно разноските отпада. Затова с
настоящия съдебен акт ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сторените в заповедното производство в размер на 25,00 лв. държавна такса и
50,00 лв. възнаграждение за юристконсулт или общо в размер на 75,00 лв. В
настоящото производство ищецът е направил разноски за внасяне на държавна такса
в размер на 75,00 лв. и за възнаграждение на особен представител в размер на 150,00 лв. и възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100,00 лв. , поради което ответницата следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца разноски в настоящото производство в общ размер от 325,00 лв.
Мотивиран от горното, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД :
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
в
отношенията между страните, че Ф.Л.К. ЕГН ********** *** дължи на „ ЕВН България
Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Хр. Г. Данов“ № 37,сумите,
както следва: сумата от 217,95 лв. – главница, представляваща стойността на
топлинна енергия, доставена в обект на потребление, находящ се в гр. Пловдив, ул.
„Стефан Ботев „ № 6, ап.9 , с ИТН 1970911, за периода от 01.10.2016 г. до 31.12.2016
г. и сумата от 24,81 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода от 02.12.2016 г. до 10.04.2018 г., ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 11.04.2018 г. – дата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед № 874/ 09.05.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1693/2018 г.
по описа на ПзРС.
ОСЪЖДА Ф.Л.К. ЕГН **********
*** да
заплати на „ ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул.
„Хр. Г. Данов“ № 37 сторените в заповедното производство разноски в размер на
75,00 лв., както разноски в настоящото исково производство в размер на 325,00
лв.
Решението може да се обжалва пред
Пазарджишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: