Р Е Ш Е
Н И Е
260122/15.3.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският районен съд в открито съдебно заседание
на първи март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Диана
Георгиева
при участието на секретаря
В.И., като разгледа докладваното от районния съдия АНД № 2276/2020г. по описа на ШРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано по чл.59 и
следващите от ЗАНН.
В жалбата си до съда, Л.З.П., с ЕГН **********, с
адрес *** твърди, че с Наказателно постановление № 20-0869-004019 от 08.12.2020г.
на Началник група в сектор “ПП” към ОД МВР- Шумен му били наложени две административни
наказания: 1. “глоба” за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П и 2. – „глоба“ за
нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДв.П. В жалбата се твърди, че описаното в НП,
административно нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П не отговаря на фактическата
действителност и ПТП-то е настъпило, поради извършена от неизвестно МПС,
маневра „обратен завой“ без да подаде сигнал да му осигури предимство. По
отношение на визираното в пункт 2 от наказателното постановление,
жалбоподателят не го оспорва и моли съда да го потвърди. Моли съда да отмени наказателното
постановление в пункт 1.
Жалбата е била подадена в срока по чл.59,ал.2 от ЗАНН, от
легитимирано за целта, лице. Същата отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН
във връзка с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
В открито съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично и изцяло
поддържа жалбата си. Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща
упълномощен представител, който моли съда да отхвърли жалбата като
неоснователна и да потвърди изцяло атакуваното НП, като бъдат присъдени и
разноски за юрисконсулстко възнаграждение.
ШРС, като прецени всички събрани доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази закона, намира жалбата за неоснователна, поради следните
съображения:
По делото е безспорно установено, че на 30.11.2020г., около
17,00 часа свидетелят Л.М.С. – служител на сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР
Шумен пристигнал на ул. Софийско шосе, до Хиподрума в края на гр. Шумен.
Свидетелят бил изпратен от ОДЧ по сигнал за настъпило ПТП. Свидетелят на место
установил лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ***, който бил излязъл в ляво от
пътното платно и се намирал на разделителния остров между двете платна за
движение, като бил съборил и стълб от уличното осветление. Лентите за движение
били общо четири – по две във всяка посока, а автомобила „Форд Фиеста“ се
намирал върху мантинелата на разделителния остров. Пътното платно било
заснежено и хлъзгаво, тъй като валял сняг. На место бил и водача на лек
автомобил „Форд Фиеста“ – жалбоподателя Л.З.П.. Свидетелят С. установил, че жалбоподателя
П. управлявайки лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № *** пътувал от Пети
Километър към гр. Шумен. Срещу входа за Хиподрума, жалбоподателя П. не
съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия и със пътните условия /8снеговалеж, заснежена
и хлъзгава настилка/ и излязъл в ляво от пътното платно и се блъснал
последователно в еластична ограда /мантинела/ и съборил метален стълб за
уличното осветление. На место пристигнал и свидетеля И.Г.И. – също служител на
сектор „ПП“ при ОД МВР Шумен. При извършената проверка на документите на водача
и на автомобила, свидетелите констатирали, че управлявания от жалбоподателя,
лек автомобил не бил представен на годишен технически преглед. При проверка на
водача за употреба на алкохол с техническо средство, последното отчело наличие
на алкохол в издишания въздух 0,72 промила. На жалбоподателя бил издаден и
Талон за изследване № 0041990 и същия дал кръвна проба за изследване.
Свидетелят С. съставил Протокол за ПТП №
1792110 от 30.11.2020г. За установените три административни нарушения: 1. на чл.20, ал.2
от ЗДв.П; 2. на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДв.П и 3. На чл.147, ал.1 от ЗДв.П, свид. Л.С.
съставил АУАН Серия GА № 304899
в присъствието на свидетеля И.И. и на жалбоподателя Л.П., предявен му и подписан
от него без възражения. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено
възражение. По повод постъпилото писмено възражение срещу АУАН, свидетелят М.М.В.
извършил проверка, по повод на която издал Докладна записка с рег. № 869-6211
от 07.12.2020г, с която приел възражението за неоснователно. От изготвената
химическа експертиза се установило, че в пробата кръв, иззета от жалбоподателя П.
се установило наличие на алкохол в количество 0,38 промила. Въз основа на съставения акт за установяване
на административно нарушение и другите събрани материали по административно
наказателната преписка, Началник група сектор “ПП” към ОД МВР - Шумен на 08.12.2020г.
издал Наказателно постановление № 20-0869-004019, с което на жалбоподателя Л.З.П.
били наложени две административни наказания: 1. “глоба” в размер на 200 лева на
основание чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П и
2. „глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДв.П, за това, че на 30.11.2020г.около 17,10 часа по ул.
Софийско шосе, до Хиподрума, в посока ул. Марица, като водач на лек автомобил
„Форд Фиеста“ с рег. № ***, собственост на Д.С.при избиране на скоростта си на
движение не се е съобразил с атмосферните условия /снеговалеж/ и с пътните
условия /заснежена и хлъзгава настилка/ и на прав участък излиза в ляво от пътя
и се блъска последователно в еластична ограда /мантинела/ и събаря метален
стълб за улично осветление, с което причинява ПТП с материални щети. В частта
за нарушение на чл.5, ал.3 от ЗДв.П административно наказателната преписка била
прекратена след изготвяне на химическата експертиза. 2. Управлява МП, което не
е представено на годишен технически преглед. Деянията не са маловажен случай по
чл.28а от ЗАНН. При индивидуализация на наказанието е съобразен чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Изложената
фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приетите и
приложени писмените доказателства, както и гласните – разпитаните в съдебно
заседание актосъставител и свидетели.
По отношение на обжалвания пункт
1 от процесното НП, съдът установи следното. В настоящият случай е безспорно установено, не се
оспорва и от жалбоподателя, че именно той е управлявал лек
автомобил „Форд
Фиеста” на 30.11.2020г. около 17,00 часа по ул. Софийско шосе, към гр. Шумен. От събраните
по делото писмени и гласни доказателства съдът намира за безспорно установено,
че жалбоподателя П. се е движел по пътния участък с несъобразена скорост, в следствие
на което е допуснал настъпването на ПТП, т. е. допуснал е нарушение на чл.20,
ал.2 от ЗДП. Тази норма задължава водачите на ППС при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие,
както и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението. С оглед на това и съобразно константната съдебна
практика, за "съобразена" скорост следва да се приеме онази, при
която ПТП не би могло да бъде допуснато. Тази скорост е обективно понятие и
следва да се изясни дали е налице причинна връзка между движението с
несъобразена скорост и допускането на ПТП, като следва да се има предвид, че в
постановлението скоростта е приета за несъобразена, а не за превишена. От
събраните по делото писмени доказателства се установява, че скоростта, с която
жалбоподателя е управлявал автомобила, очевидно е била несъобразена с атмосферните
условия – снеговалеж, както и с пътните условия – заснежена и хлъзгава пътна
настилка. Нарушението, вменено във вина на жалбоподателя е конкретизирано в степен,
позволяваща да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, като
съдържа всички свои съставомерни признаци. При описанието на нарушението от
фактическа страна изрично е посочено, че скоростта не е била съобразена с
атмосферните и пътни условия.
Както в АУАН, така и
в атакуваното НП, Наказващият орган твърди, че с деянието си жалбоподателят е
нарушил чл.20,
ал.2 от ЗДвП, като словом е описано, че водача "при избиране
скоростта си на движение не се е съобразил с атмосферните условия /снеговалеж/
и с пътните условия /заснежена и хлъзгава пътна настилка/ и на прав участък излиза в ляво
и се блъска последователно в еластична ограда – мантинела и събаря метален
стълб за улично осветление, с което става причина за ПТП с материални щети". Разпоредбата, която се твърди, че е нарушена, а именно чл.20, ал.2 ЗДвП
(несъобразена скорост), като на водача видно от НП е наложено наказание по
чл.179, ал.2, предл. 1, а именно за несъобразена скорост. В този случай се
изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият орган да е
направил и посочил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и
движението на процесното МПС, именно с оглед доказване на неговото твърдение.
АНО е направил необходимото и е посочил, че скоростта на движение не е била
съобразена с атмосферните и пътни условия. От събраните по делото
доказателства, съдът стига, до извода, че жалбоподателя е нарушил разпоредбата
на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Установен е по безспорен начин, механизма на станалото ПТП.
Както в писменото възражение, така и в съдебно заседание жалбоподателя застъпва
тезата, че причината за настъпилото ПТП било неправомерното поведение на
неизвестно МПС, което направило обратен завой без да подаде сигнал и да му
осигури предимство. Дори и това да е причината за настъпилото ПТП, то пак е в
следствие на движението на жалбоподателя с несъобразена с атмосферните и пътни
условия, скорост. Както бе посочено по-горе, съгласно чл.20, ал.2 от ЗДв.П водачите
на ППС при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие, както и да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението. Дори и да е имало автомобил,
който е извършил обратен завой без да подаде сигнал и отнемайки му
предимството, водача ако се движеше със съобразена със снеговалежа и
заснежената и хлъзгава настилка, скорост не би настъпило ПТП –то.
Съдът намира, че за жалбоподателя като водач на МПС е било налице
задължение да се движи със съобразена с релефа на пътя, скорост. Вместо това, в
следствие на движението си с несъобразена с атмосферните и пътните условия, той
е излязъл в ляво от пътя и е настъпил съставомерния резултат-били са причинени
материални щети по превозното средство и на крайпътната ограда – мантинела и
металния стълб.
Процесното нарушение правилно е било
съотнесено към съответната санкционна норма, а именно: разпоредбата на чл.179, ал.2, предл. 1 от ЗДв.П. Административно - наказващият орган
правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба, действал е
законосъобразно и е наложил наказание в абсолютния размер, предвиден в
посочената по-горе разпоредба.
Предвид гореизложеното, настоящия съдебен
състав намира, че наказателното постановление в пункт 1 е правилно и законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено.
По отношение на пункт 2, съдът
констатира следното. Както се сочи в жалбата, по отношение на нарушението, че е
управлявал МПС, което не е представено на годишен технически преглед го приема
и ще заплати наложената му „глоба“. Доколкото пункт 2 от Наказателно
постановление № 20-0869-004019 от 08.12.2020г. не е обжалвано, то съдът намира,
че не следва да го разглежда по същество.
Предвид направеното
искане от страна на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019
г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК.
Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай,
тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63, ал.5 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били
защитавани от юрисконсулт /както е в случая за ОД на МВР - гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен
по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото не е посочен
конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то
съгласно разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът
определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД МВР гр. Шумен по делото, в размер на 80 /осемдесет/ лева. Сумата следва да
се присъди в тежест на жалбоподателя и
да се заплати от последния по сметка на ОД
МВР гр. Шумен.
Водим от
горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, Шуменски районен съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА като
законосъобразно и правилно Наказателно постановление № 20-0869-004019 от 08.12.2020г.
издадено от Началник група в сектор “ПП” към ОД на МВР гр. Шумен, с което на Л.З.П.,
с ЕГН ********** *** са наложени
административни наказания: 1. “глоба” в размер на 200 лева на основание
чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДв.П за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДв.П и 2.
„глоба“ в размер на 20 лева на основание чл.185 от ЗДв.П за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДв.П.
ОСЪЖДА Л.З.П., с ЕГН ********** да заплати по сметка на
ОД МВР гр. Шумен сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението за изготвянето му на страните пред Шуменски административен
съд по реда на Глава ХІІ от Административно процесуалния кодекс.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: