№ 3104
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
при участието на секретаря АН. Н. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20231110118556 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
Собствениците в етажна собственост в сграда, находяща се на адрес в гр. София, ул.
„Богомил Районов“ № 4, вх. А, представлявани от професионалния домоуправител
„Нашият вход“ ООД, чрез адв. К. И. К., член на САК, със съдебен адрес в гр. София, ул. „Три
уши“ № 2, ет. 3 против С. С. К., ЕГН **********, с адрес в ..., с която се моли да бъде
осъден ответникът да заплати сумата от 357 лв., представляваща сбор от 17 незаплатени
ежемесечни задължения за поддръжка и управление на общи части на сградата за периода
01.11.2022 г. – 31.03.2023 г. за ..., ведно със законната лихва върху главницата от дата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се в исковата молба, че ответницата е етажен собственик в сградата, находяща
се на адрес в гр. София, ул. „Богомил Районов“ № 4, вх. А, тъй като е притежател на
самостоятелен обект в същата сграда. Твърди, че на Общо събрание на Етажните
собственици, проведено на 15.11.2021 г., за професионален домоуправител на сградата било
избрано „Нашият вход“ ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в гр. София,
ул. „Г. С. Раковски“ № 42, ет. 2, представлявано от управителя Д.С.Ч.. На същото общо
събрание били взети решения за определяне на вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ в
размер на 150 лева за вход А, като всеки апартамент дължи в съответствие с идеалните му
части от общата площ на сградата, както и за режийните разходи – вноска в размер на 21 лв.
на апартамент за вход А, независимо от броя живущи. На 30.03.2023 г., след връчване на
покана за доброволно изпълнение, ответницата заплатила определените вноски единствено
към фонд „Ремонт и обновление“, като е отказала да погаси задължението си за режийни
разходи. Поддържа, че към датата на подаване на исковата молба ответницата дължи
заплащането на режийни разноски за периода от месец ноември 2021 г. до месец март 2023 г.
в общ размер на 357 лв. ( по 21. лв. месечно).
С исковата молба процесуалният представител на ищцовата етажна собственост
представя писмени документи, които моли да бъдат приети като доказателства по делото.
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, поддържа исковата молба, като моли да бъде отделено като безспорно
обстоятелство, че процесният имот е необитаем. Моли да не бъде уважавано искането за
допускане на свидетелски показания. Излага твърдения, че вноската за поддръжка и
1
управление е дължима независимо от броя живущи и дали жилището е обитавано или не.
Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор, с който оспорва предявения
осъдителен иск като недопустим и неоснователен. Твърди, че управителят на етажната
собственост „Нашит вход“ ООД не е надлежно оправомощен да предяви иска, тъй като
липсва изрично решение на общото събрание на етажните собственици. По същество
оспорва иска като неоснователен. Ответницата не оспорва обстоятелството, че е собственик
на самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, но твърди, че този имот
никога не е бил обитаван (което обстоятелство било известно на управителя на етажната
собственост), поради което не дължи вноски за поддръжка и управление. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
С отговора ответницата представя писмени доказателства. Моли, в случай че ищецът
оспорва обстоятелството, че собственият на С. К.М. имот не е обитаван, за допускането на
гласни доказателства за установяване на това обстоятелство.
В открито съдебно заседание от 09.05.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си
представител, оспорва исковата молба. Не прави възражения по доклада по делото, като
моли същият да бъде приет за окончателен. Не поддържа искането си за допускане на
свидетелски показания. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на
исковата претенция по исковете с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и чл. 11, ал. 1, т. 5 вр.
чл. 17, ал. 7, т. 4 ЗУЕС в тежест на ищцовата страна е указано да установи при условията на
пълно и главно доказване избор на „Нашия вход“ ООД за управител на ищцовата етажната
собственост; с решение на общото събрание на етажните собственици от 15.11.2021 г. е
прието за всеки апартамент във вход А да се заплащат режийните разходи в размер на 21
лева месечно, независимо от броя живущи. В тежест на ответника е разпределено да докаже,
че на управителя на Етажната собственост е било известно обстоятелството, че имотът на С.
К.М. не се ползва и не се обитава.
По искове на собствениците в етажната собственост, предявени срещу тях във връзка
с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който
не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по ЗУЕС, те по силата на
чл. 23, ал. 4 ЗУЕС се представляват от управителя, избран по реда на чл. 19, ал. 4 ЗУЕС или
от лица по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС, с които е сключен договор, включващ възлагането на
правомощието да представляват етажните съсобственици в съда.
Във всички случаи, надлежни страни по материалното правоотношение са етажните
собственици, а представляващите ги действат от тяхно име и за тяхна сметка.
В заключение управителят или представителят по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС могат да представляват
етажните собственици по дела във връзка с общите части на етажната собственост и
изпълнение на решение на общото събрание или задължения по ЗУЕС.
С оглед изложеното възражението на ответницата за липса на изрично
упълномощаване се явява неоснователно.
С доклада по чл. 146 ГПК са отделени като безспорни по делото и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелствата – ответницата С. К.М. е собственик на самостоятелен
обект в сградата – етажна собственост; притежаваният от ответницата самостоятелен обект в
сградата – етажна собственост е бил необитаем за периода от 01.11.2021 г. до 31.03.2023 г.
Следователно между страните е безспорно, че ответницата е била собственик на
Апартамент № А303 с административен адрес гр. София, ул. „Богомил Районов“ № 4, вх. А,
за процесния период, както и че сградата е в режим на етажна собственост.
2
Между страните не се спори, че се касае за вземания, произтичащи от валидни
решения на ОС на ЕС. Не се установи взетите в протокола от ОС на процесната етажна
собственост решения да са били отменени с влязло в сила съдебно решение, постановено в
производство по чл. 40 ЗУЕС, поради което и същите са стабилизирани и като такива са
задължителни за изпълнение от всички етажни собственици, независимо от обстоятелството
дали същите са участвали при приемането им и дали са гласували „за“ или „против“ – в този
смисъл Решение № 39/19.02.2013 г. по гр. д. № 657/2012 г. на I г. о. на ВКС, Определение №
108 от 27.02.2018 г. по гр. д. № 2842/2017 г., II г. о. на ВКС.
Съгласно чл. 6, т. 9 и 10 ЗУЕС, собствениците на самостоятелни обекти в сгради в
режим на ЕС са длъжни да заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство,
основен ремонт и основно обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи
инсталации или оборудване и вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“,
съразмерно с притежаваните идеални части, както и да заплащат разходите за управлението
и поддържането на общите части на сградата. Според чл. 6, т. 8 и чл. 38, ал. 1 от ЗУЕС,
собствениците са длъжни да изпълняват решенията на органите на управление на ЕС в
определените в тях срокове.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС е дадена дефиниция на понятието разходи за управление и
поддържане, а именно това са разходите за консумативни материали, свързани с
управлението, за възнаграждения на членовете на управителните и контролните органи и за
касиера, както и за електрическа енергия, вода, отопление, почистване, абонаментно
обслужване на асансьор и други разноски, необходими за управлението и поддържането на
общите части на сградата. Посочената разпоредба съдържа неизчерпателно изброяване на
различните видове разходи за управление и поддръжка, като основната им характеристика е,
че се касае за разходи за поддръжка на общи части, които се ползват от всички обитатели на
етажната собственост. Следователно вноските за управление и текуща поддръжка касаят
разходи за услуги и консумативи, които се ползват именно от обитателите в сградата –
етажна собственост, в качеството им на собственици, ползватели или държатели на
самостоятелни обекти в сградата.
На следващо място, съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК при направено
възражение по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС за недължимост на разходи за управление и поддържане на
общи части на етажната собственост поради това, че етажният собственик не е пребивавал в
имота си за повече от 30 дни в рамките на една календарна година, доказателствената тежест
за установяване на фактите, на които се основава това възражение, е за страната, която е
направила възражението. Доказването на това възражение е свързано с доказването на
факта, на който то се основава – че етажният собственик е пребивавал в имота си 30 или по-
малко от 30 дни за една календарна година
Доколкото нормата на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е императивна правна норма / в какъвто
смисъл е Решение № 60181 от 20.10.2021 г. по гр. д. № 86 от 2021 г. на ВКС, IV Г0/,
етажният собственик не дължи заплащането на разходи за управление и поддържане на
общите части, ако е доказал условието на чл. 51, ал. 2 ЗУЕС / пребиваването в собствения му
имот за период само от 30 дни или по-малко от 30 дни през една календарна година/, дори и
да не е подал декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, да не е вписал тази негова
декларация в книгата на етажната собственост и въз основа на това да не било постановено
решение на Общото събрание на ЕС за освобождаване му от плащане на тези разходи.
Неподаването на декларация за обстоятелствата по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС и невписването в
книгата на етажната собственост на тези обстоятелства не обвързва съдът автоматично да
приеме, че няма основание за освобождаване на етажния собственик от плащане на
разходите за управлението и поддържането на етажната собственост. Действително
невписването на това обстоятелство в книгата на етажната собственост представлява
неизпълнение на задължение на етажния собственик по чл. 7, ал. 3 във връзка с чл. 7, ал. 2, т.
5 ЗУЕС, но законът не предвижда като последица от неизпълнението на това задължение
изключването по отношение на такъв етажен собственик на прилагането на разпоредбата на
чл. 51, ал. 2 ЗУЕС / в посочения смисъл – решение № 93 от 06.10.2022 г. по гр. д. № 395/2022
3
г. на ВКС, I ГО/.
По делото не се спори между страните, че ответникът не е пребивавал в имота, с
оглед на което е налице изключението по чл. 51, ал. 2, предл. 2 ЗУЕС, при което не дължи
заплащането на разходи за управление и поддръжка на общите части, каквито представляват
процесните вземания.
Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има единствено ответникът на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Съгласно Договор за правна защита и съдействие № 658900 на
ответницата е оказана безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. от адв. Н.
П., поради което на последната следва да бъде присъдена сумата 400 лв. – адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СОБСТВЕНИЦИТЕ В ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ В
СГРАДА, НАХОДЯЩА СЕ НА АДРЕС В ГР. СОФИЯ, УЛ. „БОГОМИЛ РАЙОНОВ“ №
4, вх. А, представлявани от професионалния домоуправител „Нашият вход“ ООД, против С.
С. К.М., ЕГН **********, с адрес в ..., осъдителен иск с правно основание чл. 51, ал. 1
ЗУЕС и чл. 11, ал. 1, т. 5 вр. чл. 17, ал. 7, т. 4 ЗУЕС за сумата от 357 лв., представляваща
сбор от 17 незаплатени ежемесечни задължения за поддръжка и управление на общи части
на сградата за периода 01.11.2022 г. – 31.03.2023 г. за ..., ведно със законната лихва върху
главницата от дата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА СОБСТВЕНИЦИТЕ В ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ В СГРАДА,
НАХОДЯЩА СЕ НА АДРЕС В ГР. СОФИЯ, УЛ. „БОГОМИЛ РАЙОНОВ“ № 4, вх. А,
представлявани от професионалния домоуправител „Нашият вход“ ООД, да заплатят на
АДВ. Н. П. – САК, с адрес на упражняване на дейността гр. София, бул. „Витоша“ № 1А,
офис 323, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 400 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ в
настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4