НОХД № 1746/2018 г.
по описа на Районен съд Пазарджик
МОТИВИ:
Производството е образувано по внесен от Районна
прокуратура Пазарджик обвинителен акт срещу подсъдимия Д.М.Т.
с ЕГН: **********, роден на *** ***, обл. П. ул. „п.” № 120, българин,
български гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, безработен за това, че в
с. Варвара, обл. П. след като е осъден с Решение № 423 от 02.12.2014 г. по гр.
дело № 804/2014 г. по описа на PC-Велинград, влязло в законна сила на
02.12.2014 г., да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря С.Д.Т.,
понастоящем В.Д.Т., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител
Д.И.С. ***, да изплаща месечна издръжка в размер на 120 лева /сто и двадесет
лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски по 120 лв. /сто и
двадесет лева/ или общо сумата от 1920 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/
за периода от м.юли 2017 г. до м.октомври 2018 г. включително, като деянието е
извършено повторно, след като е бил осъден с Присъда № 178 от 05.10.2016 г. по
НОХД № 1689/2016 г. по описа на PC-П. влязла в законна сила на 21.10.2016 г. за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и Присъда № 208 от 22.11.2017 г. по НОХД №
1026/17 г. по описа на РС-П. влязла в законна сила на 08.12.2017 г. за престъпление
по чл. 183, ал. 4 от НК - престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК, във връзка с
ал. 1 от НК, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен по така
повдигнатото му обвинение, като заявява, че изложеното в ОА отговаря на
действително случилото се. Заявява, че в инкриминирания период не е правил
подаръци на детето си.
Прокурорът заявява, че поддържа обвинението, като
пледира за признаване на подсъдимия за виновен по така повдигнатото обвинение и
налагане на съответното наказание.
По делото няма предявен граждански иск и няма
конституиран граждански ищец. Няма конституиран
частен обвинител.
Защитата счита, че при преценка на съда, че са налице
категорични и безспорни доказателства, че деянието е извършено от подсъдимия,
да му се наложи по-леко наказание.
Районен съд П. като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Д.М.Т. и свидетелката Д.С. са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен. Съгласно
Решение № 423/02.12.2014 г. на Районен съд Велинград , по гр. дело № 804/2014
г., упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им
дете - В.Д.Т. с ЕГН: **********, били предоставени на майката, а подсъдимият Т.
бил осъден да заплаща месечна издръжка на детето си в размер на 120 лв., чрез
нейната майка и законен представител - Д.И.С.. След раздялата на съпрузите, С.
се преместила да живее в с .Варвара, обл. Пазарджик. Там е посочила и адреса си
за кореспонденция. Решението по гр. дело № 804/2014 г. на Велинградския районен
съд е влязло в законна сила на 02.12.2014 г. С Присъда № 178 от 05.10.2016 г.
по НОХД № 1689/2016 г. по описа на PC-Пазарджик и Присъда № 208 от 22.11.2017 г.
по НОХД № 1026/2017 г. по описа на PC-П. подсъдимият Т. е осъждан два пъти за
неплащане на издръжка. От м. юли 2017 г. подсъдимият Т. продължил да не плаща
дължимата издръжка на детето си В., поради което законната представителка -
майката Д.С. през м. октомври 2018 г. е подала жалба до Районна прокуратура гр.
П. приключило с внасянето на настоящия ОА.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът установи въз основа на
самопризнанието на подсъдимия Д.М.Т. и дадените от
него обяснения, които се подкрепят от
показанията на свидетелката Д.И.С., както и от приложените писмени доказателства
– Присъда
по НОХД 1026/2017 г. по описа на Районен съд П. справка за съдимост, Молба до
ЧСИ Г.Самарджиев вх. №1331 от 02.02.2015 г. с приложен към нея Изпълнителен
лист № 70/22.01.2015 г. по гр.д. № 804/2014 г. по описа на Районен съд
Велинград, Молба до Районен Съд Велинград, Изпълнителен лист № 71/22.01.2015 г.
по гр.д. № 804/2014 г. по описа на Районен съд Велинград, Решение на Районен
съд Велинград по гражданско дело №804/2014 г., декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние. Съдът
кредитира изцяло показанията на свидетелката – те са ясни, категорични и
логични, като се подкрепят и от останалите доказателства по делото, включително
и от признанието и обясненията на самия подсъдим.
От правна страна:
При така изложената фактическа обстановка е видно, че подсъдимият
Д.М.Т.
е осъществил от обективна и субективна
страна престъпния състав на престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК, във връзка с ал. 1 от НК, във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, тъй като в
с. Варвара, обл. П. след като е осъден с Решение № 423 от 02.12.2014 г. по гр.
дело № 804/2014 г. по описа на PC-Велинград, влязло в законна сила на
02.12.2014 г., да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря С.Д.Т.,
понастоящем В.Д.Т., родена на *** г., чрез нейната майка и законен представител
Д.И.С. ***, да изплаща месечна издръжка в размер на 120 лева /сто и двадесет
лева/, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски по 120 лв. /сто и
двадесет лева/ или общо сумата от 1920 лв. /хиляда деветстотин и двадесет лева/
за периода от м.юли 2017 г. до м.октомври 2018 г. включително, като деянието е
извършено повторно, след като е бил осъден с Присъда № 178 от 05.10.2016 г. по
НОХД № 1689/2016 г. по описа на PC-П. влязла в законна сила на 21.10.2016 г. за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК и Присъда № 208 от 22.11.2017 г. по НОХД №
1026/17 г. по описа на РС-П. влязла в законна сила на 08.12.2017 г. за
престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК.
Съдът намира за установени и доказани безспорно всички елементи на престъпния
състав.
От обективна страна доказателствата сочат, че за инкриминирания
период подсъдимият не е заплатил издръжката за детето си за 16 месечни вноски
по 120 лева или общо дължима сума в размер на 1920 лева.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал настъпването им. Подсъдимият е съзнавал,
че дължи издръжка на своето молелетно дете, независимо от финансово си положение,
но въпреки това не е заплатил същата. Настоящото престъпление е извършено от *,
след като е осъден с Присъда № 178 от 05.10.2016 г. по НОХД № 1689/2016 г. по описа на
PC-П. влязла в законна сила на 21.10.2016 г. за престъпление по чл. 183, ал. 1
от НК и Присъда № 208 от 22.11.2017 г. по НОХД № 1026/17 г. по описа на РС-П.
влязла в законна сила на 08.12.2017 г. за престъпление по чл. 183, ал. 4 от НК, затова и престъплението се явява повторно по смисъла
на чл.28, ал.1 от НК. Извършеното от подсъдимия деяние касае за вменено от
чл.143, ал.2 СК задължение на родителите да плащат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие. Задължението по силата на закона тежи върху подсъдимия.
Разпоредбата на чл.183, ал.3 от НК гласи, че деецът не се наказва, ако преди
постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са
настъпили други вредни последици за пострадалия, т.е. задължението следва да
бъде изпълнено изцяло от него, такова, каквото е дължимо. Нещо, което
категорично не е налице в случая.
По наказанието:
При
индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1
от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК относно неговото
определяне.
Съдът прецени като сравнително висока обществената
опасност на извършеното от подсъдимия деяние, тъй като се касае за вменено от
чл.143, ал.2 СК задължение на родителите да плащат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да
се издържат от имуществото си, тъй като интересите на децата и осигуряването им
на нормални условия за развитие са преимуществени, а грижите за подрастващите
са от първостепенна важност за всяка държава.
Съдът
прецени като сравнително висока обществената опасност и на самия подсъдим,
който е осъждан вече не един път за подобно деяние, както и за такова по
чл.206, ал.1 от НК и като цяло има недобри характеристични данни.
Съдът
прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства фактът, че подсъдимият все
пак полага усилия да работи, както и направеното самопризнание и оказаното
съдействие на органите на досъдебното производство за разкриване на обективната
истина.
Подбудите за извършване на престъплението от подсъдимия
се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и заниженото родителско самосъзнание.
При тези данни съдът определи на подсъдимия Д.М.Т. наказание за престъплението по чл.183, ал.4, вр. ал.1,
вр. чл.28, ал.1 от НК пробация при
следните мерки за контрол и въздействие: задължителна регистрация по настоящ адрес с честота за явяване и подпис два пъти седмично за срок
от една година, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
една година и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото в рамките на
една година, както и обществено порицание, което да се изпълни чрез разлепване
на присъдата на таблото за съобщенията в кметството в село Б.. Съдът намира, че
за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия
не се налага да му бъде наложено наказание лишаване от свобода. На същия следва
да бъде даден шанс да работи, за да издържа детето си, а това няма как да
стане, ако изтърпява ефективно наложено му наказание лишаване от свобода. В
тази връзка и съдът постанови пробационната мярка 100 часа безвъзмезден труд в
полза на обществото в рамките на една календарна година, за да може подсъдимият
да придобие необходимите трудови навици, които да изградят у него трайно желание
да полага общественополезен труд. Определянето на наказанието пробация е в
интерес и на самото дете, за да може да получава редовно своята издръжка, а интересът
на децата, макар и да не е основополагащ за един наказателен процес, следва да
се има предвид с оглед все по-широкото ориентиране на европейското
законодателство към добрите практики на т. нар. възстановително правосъдие. Съдът
намира така определените мерки и срокове на наказанието пробация за подходящи и
справедливи с оглед на конкретния случай. Така определеното наказание ще
изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК както по отношение на
самия подсъдим, така и по отношение на останалите членове на обществото. Така
преценения период на пробация е достатъчно дълъг и по време на изтърпяването му
подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да
съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в
обществото. В същото време това наказание ще му даде възможност да работи, за
да заплаща в бъдеще издръжката на детето си. Така определените срокове се явяват
и достатъчно дълги с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона –
да се отнеме възможността на лицето да върши други престъпления. Разлепване на
присъдата по местоживеене *** пък ще има своето въздействие по линия на
генералната превенция за останалите членове на обществото.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: