РЕШЕНИЕ
№ 1189
10.04.2018 г.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд ХV граждански състав
На десети април
две
хиляди и осемнадесета година
В
открито заседание на двадесет и
седми март 2018 г. в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА КАЦАРОВА
Секретар: Катя Янева
Като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 18718 по
описа за 2017 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Обективно
съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 вр.с чл.225, ал.1
от Кодекса на труда.
Ищецът
П.Н.Х., ЕГН **********,***, ***, твърди, че между нея и ответника „Мястото“
ООД, ЕИК ********* е съществувало трудово правоотношение, възникнало на
основание трудов договор, по силата на който ищецът заемал длъжността „******************“.
Заявява, че трудовото правоотношение е прекратено със заповед на работодателя
на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ. Твърди, че цитираната заповед е
незаконосъобразна, тъй като липсва реално съкращаване в щата, не е извършен
подбор, а дори да е осъществен такъв - той не е обективен. С оглед изложеното
моли съда да признае за незаконосъобразна заповедта за уволнение, да я отмени и
възстанови ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и да осъди
ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа
поради незаконното уволнение в периода 25.09.2017г. до 25.03.2018г. в размер на
9000лв.Ангажирани са доказателства.
В дадения му срок ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, с който признава предявените искове по чл.344, ал.1,
т.1 и 2 от КТ, а счита за недопустим и съответно оспорва иска по чл.344, ал.1,
т.3 от КТ. Заявява, че този иск е недопустим, тъй като обхваща бъдещ период,
след датата на предявяването му. В случай, че съдът го приеме за допустим и го
счете за основателен, моли да се извърши компенсация, като предявява при
условията на евентуалност /при уважаване на иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ/
възражение за прихващане на претенцията с насрещно вземане на работодателя за
сумата от 1275,55 лв., представляваща обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, чието
основание за плащане ще отпадне при признаване на уволнението за незаконно.
Претендира направените разноски. Направил е възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
В
последното съдебно заседание заявява, че първият от обективно предявените искове по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е процесуално недопустим, защото в разглеждания
случай нито към исковата молба, нито в първото по делото заседание ищцата не е
представила заповед за съкращаване в щата, която обективира извършеното
уволнение, като не е представена и не е изискана по реда на чл. 192 от ГПК да
бъде представена Заповед, с която работодателят е взел решението за
съкращаването в щата. За да бъде уважен такъв иск по реда на чл. 344, ал. 1, т.
1 от Кодекса на труда, съдът следва да констатира наличието на
незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение на формално или на
материалноправно основание. В исковата си молба ищцата заявява, че уволнението
е незаконно, но не представя този основен документ, а именно Заповед за
уволнение. При липса на представена Заповед за уволнение ищцата не доказва по
безспорен и категоричен начин, че е налице извършено валидно уволнение. В
производството по такъв иск, съдът следва да изследва и установи дали издадената
заповед е надлежно мотивирана, дали е посочено правно основание за извършеното
уволнение, като съдът изрично в свое Разпореждане от 09.01.2018 г. е посочил и
изрично е указал, като е цитирал, че заповедта следва да бъде незаконосъобразна
и в тази връзка съдът ясно е дал указания на ищцовата страна в тази насока.
Въпреки това в първото по делото съдебно заседание такава заповед не била
представена. На второ място, съгласно Решение № 329/04.11.2014 г., постановено
по гражданско дело № 108/2013 г. на Четвърто гражданско отделение на ВКС,
заповедта на работодателя, с която се закрива щатна бройка за съответната
длъжност е доказателство, което установява по несъмнен начин, че преди
съкращаване в щата работодателят е извършил и е обективирал своята воля за това
съкращаване. Такава заповед за извършено закриване в щатната бройка не била
представена от ищцата и същата не е формулирала и доказателствено искане за
изискването й от ответното дружество по реда на чл. 190 от ГПК. Направеното от
страна на процесуалния представител на ответното дружество – „Мястото“ ООД,
признание на първата искова претенция, е опорочено и непораждащо никакво правно
действие, защото не може бъде признаван един недопустим иск. Искът по чл. 344,
ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда е процесуално недопустим, тъй като при липса на
представена заповед за уволнение, съдът е поставен в невъзможност да съобрази
процесуалните срокове и срока по чл. 358, ал. 2 от Кодекса на труда, от който
момент започва да тече и двумесечният срок за оспорването на уволнението пред
съда. В тази връзка такова признание не може да обвърже съда и да обоснове
постановяването на решение по същество по един недопустим иск. В този смисъл е
налице и Решение № 305/17.10.2016 г., постановено по въззивно търговско дело № 441/2016
г. на ІІІ граждански състав, на Пловдивски апелативен съд, в който съдът именно
е посочил, че признанието на недопустим иск не поражда никакво правно действие.
Именно поради недопустимост и като цяло недоказаност на основния иск по чл.
344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, счита че неоснователни и изцяло
недоказани се явяват и другите два иска, които са предявени по чл. 344, ал. 1,
т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда, защото тяхното уважаване винаги е обусловено
от установяването и доказването на допустимост, основателност на първия от тези
искове, който се явява главен, т.е. те предпоставят признаването на уволнението
за незаконно и ако това обстоятелство не бъде надлежно доказано и установено по
делото, това автоматично води и до отхвърляне на тези искове. Моли при
уважаване на исковете, съдът да уважи направеното възражение за прихващане
така, както е заявено в първото по делото заседание с уточненията, направени в
него. Моли съда да приеме, че предявената искова претенция не е доказана по
своя размер, тъй като исковата претенция не съответства на доказателствата по
делото, касаещи размера на последното получено от ищцата брутно трудово
възнаграждение. Моли, в случай, че съдът не възприеме горепосочените доводи, да
присъди разноски по съразмерност.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и с оглед
доводите на страните, намира за установено следното:
Не
се спори между страните, а и от представения трудов договор № ***/***** г., се
установява, че ищецът е работил при ответника по трудово правоотношение по
силата на сключен трудов договор и допълнително споразумение на длъжност “******************”
от 08.02.2013 г., а последно на длъжността „******************“. С
Предизвестие № ***/**** г. ищцата е предизвестена от работодателя, че във
връзка със съкращаване в щата на основание чл.326 вр. с чл.328, ал.1, т.2 от КТ, след изтичане на законовия срок от 30дни, трудовото правоотношение ще бъде
прекратено на посоченото основание. Предизвестието било връчено на ищцата на
24.08.2017 г. От представената трудова книжка се установява, че работодателят
отразил съществуване на трудово правоотношение между страните в периода
08.02.2013 г. – 24.09.2017 г., като основание за прекратяване на трудовия
договор било посочено чл.328, ал.1, т.2 вр. с чл.326, ал.2 от КТ, считано от
25.09.2017 г.
С отговора на исковата молба ответникът е признал
предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, като в първото
съдебно заседание признанието е оттеглено. Съгласно разпоредбата на 237, ал.4
от ГПК, признанието на иска не може да бъде оттеглено. В тази насока в хода по
същество са наведени съображения, че искът е недопустим, поради което и
признанието няма правно значение. Съдът не възприема така наведеното възражение
за недопустимост на иска. Непредставянето на заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение от ищцата не прави иска недопустим, а би могло да
обоснове неговата неоснователност. В случая обаче е налице предизвестие за
прекратяване на правоотношението, с изтичането на срока на което трудовият
договор се прекратява, независимо дали работодателят е издал изрична заповед за
това прекратяване. В този смисъл се явява
разпоредбата на чл.335, ал.2, т.1 от КТ, съгласно която трудовият договор се прекратява
при прекратяване с предизвестие - с изтичането
на срока на предизвестието. От друга страна, липсват своевременно заявени
възражения от ответника в насока, че предизвестието не е връчено на ищцата. С
оглед представянето му от същата с исковата молба и предвид факта, че това се
явява връченият на ищцата екземпляр, то липсата на подпис от нейна страна не
води до извод за невръчването му, а и тя не оспорва този факт.
От друга
страна, прекратяването и неговото основание са вписани в трудовата книжка,
която представлява официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани
с трудовата дейност на работника или служителя / чл.347 от Кодекса на труда/.
Следователно, установено е по надлежния ред, а и страните не спорят по това
обстоятелство, че трудовото правоотношение е прекратено на посоченото правно
основание, считано от 25.09.2017 г.
Ищецът оспорва законосъобразността на уволнението,
като твърди, че липсва реално съкращаване в щата,
както и осъществен подбор, а ако такъв е направен - то същият е
незаконосъобразен. В тежест на работодателя – ответник се явява доказване на
законосъобразно упражняване на правото на уволнение, като същият следва да
обоснове надлежно взето решение за съкращаване в щата, както и реално осъществено
такова, а така също и осъществяване на законосъобразен подбор. Доказателства в
тази насока не са представени от ответника. В случая, предвид правилата за
разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ответника е представяне на доказателства за закриване на щатна бройка преди
уволнението. В този смисъл не се възприема възражението на ответника, че заповедта
на работодателя, с която се закрива щатна бройка за съответната длъжност не
била представена от ищцата и същата не е формулирала и доказателствено искане
за изискването й от ответното дружество, поради което и искът се явявал
недопустим. Както беше посочено по – горе искът се явява допустим, а
представянето на заповедта може да бъде извършено от ответника, за да обоснове
законосъобразност на уволнението. Непредставянето на заповедта влече
неблагоприятни последици именно за работодателя, тъй като доказателствената
тежест за посочените факти е негова и липсата на доказателства мотивира съда да
приеме, че липсва реално съкращаване в щата, както и осъществен подбор
съобразно законовите критерии и процедура, залегнали в разпоредбата на чл.329
от КТ.
При така
констатираните факти, както и признанието на ответника на иска с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ, съдът намира, че уволнението се явява
незаконосъобразно. С оглед уважаване на главния иск,
ще се уважи и акцесорната претенция за възстановяване на ищеца на заеманата
преди уволнението длъжност, тъй като той не е отправял до работодателя
волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, нито срокът на
договора е изтекъл.
В
шестмесечния срок по чл.225, ал.1 от КТ работникът има право на обезщетение в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал
без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца, като същото е
дължимо от датата на незаконното уволнение. От представения фиш за заплати за
м.март 2017 г. се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата за
пълен работен месец преди уволнението е 1546,24лв. От приетата справка за актуалното състояние
на трудовите договори към дата 08.03.2018 г. се установява, че след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните по делото ищцата не е
започнала работа по трудово правоотношение при същия или друг работодател. При
така събраните доказателства се установява, че ищцата е останала без работа в
периода от 25.09.2017 г. до 08.03.2018 г., поради което и дължимото обезщетение
възлиза на 8504,32лв. / изчислено на база дневно възнаграждение в размер на
70,2836лв., съответно за 5 работни дни за м.септември 2017 г., за пълни пет
работни месеци – м.октомври, м.ноември, м.декември 2017 г., м.януари и
м.февруари 2018 г., както и за 6 работни дни за м.март 2018г./. До посочения
размер искът се явява основателен и ще се уважи, а до пълния предявен размер и
за останалия процесен период – ще се отхвърли като неоснователен.
Предвид
уважаване на иска за присъждане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ, то се е
сбъднало вътрешно – процесуалното условие за разглеждане на предявеното от
ответника възражение за прихващане на това обезщетение с изплатеното в полза на
ищцата обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ. В съдебно заседание, проведено на
27.03.2018 г. ищцата признава получаване на това обезщетение след прекратяване
на трудовото правоотношение. Предвид отмяна като незаконосъобразно на
уволнението, то е отпаднало с обратна сила и основанието за получаване на
посоченото обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, тъй като същото се дължи при
законосъобразно уволнение. Ето защо между присъденото обезщетение по чл.225,
ал.1 от КТ и полученото обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ следва да се извърши
прихващане до размера на по - малкото от тях, като на ищцата се присъди сумата
от 6958,08 лв. Следователно искът следва да се уважи до посочения размер и да
се отхвърли до размера от 8504,32лв. като погасен чрез прихващане.
Ищецът
претендира заплащане на адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на същия следва да се присъди такова в
размер на 425,21лв./съответно в размер на по 153,33лв. за неоценяемите искове и
в размер на 118,55лв. – съразмерно на уважената част от оценяемия иск/.
Ответникът претендира разноски, като съразмерно на отхвърлената част от
исковете, както и на частта, погасена чрез прихващане, на същия ще се присъди
сумата от 98,31лв.
При този
изход на делото ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса в
размер на 448,32лв./по 80лв. за неоценяемите искове и 278,32лв. – за оценяемия
такъв, 5лв. – държавна такса за издадено на ищеца съдебно удостоверение, както
и 5лв. - държавна такса за издадено на ответника съдебно удостоверение, за
което същият не е внесъл държавна такса/.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението, извършено след изтичане на
срока за предизвестие, отправено от управителя
на „Мястото“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев" № 11,
ап.48, представлявано от ***** В.К.Н. и З.М.Н., с което на основание чл.328, ал.1,
т.2 от Кодекса на труда, считано от 25.09.2017 г., е прекратено трудовото
правоотношение с П.Н.Х., ЕГН **********,***, ***, и като
такова го ОТМЕНЯ, като на основание
чл.344, ал.1, т.2 от Кодекса на труда
ВЪЗСТАНОВЯВА П.Н.Х., ЕГН **********, на
заеманата преди уволнението длъжност „******************“.
ОСЪЖДА „Мястото“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев" № 11, ап.48, представлявано от
***** В.К.Н. и З.М.Н., да заплати на П.Н.Х.,
ЕГН **********,***, ***, сумата от 6958,08лв./шест хиляди деветстотин
петдесет и осем лева и 8ст./ – обезщетение в брутен размер за периода на
оставане без работа след уволнението, а именно от 25.09.2017 г. – 08.03.2018г.
вкл., както и сумата от 425,21лв.
/четиристотин двадесет и пет лева и 21ст./ - разноски по производството,
представляваща адвокатско възнаграждение, като за разликата над уважения до
предявения размер от 8504,32 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като погасен чрез
прихващане със сумата от 1546,24лв. – изплатено на ищцата на отпаднало
основание в брутен размер обезщетение по чл.222, ал.1 от КТ, а до пълния
предявен размер от 9000лв., както и за периода 09.03.2018 г. – 25.03.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен.
ОСЪЖДА
П.Н.Х., ЕГН **********,***, ****,
да заплати на „Мястото“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, ул. „Ангел Кънчев" № 11, ап.48, представлявано от ***** В.К.Н.
и З.М.Н., сумата от 98,31лв. /деветдесет
и осем лева и 31 ст./ - разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Мястото“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Ангел
Кънчев" № 11, ап.48, представлявано от ***** В.К.Н. и З.М.Н., ДА ЗАПЛАТИ
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата от 448,32лв./четиристотин четиридесет и
осем лева и 32ст./ – държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – гр.Пловдив в
двуседмичен срок от датата на обявяването му – 10.04.2018г., като препис от
същото се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Десислава
Кацарова
Вярно с оригинала!
КЯ