№ 95
гр. Монтана, 13.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200526 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.) .
С Наказателно постановление № 19/02.04.2024г. на Директор Регионална
дирекция по горите (РДГ) гр.Берковица е наложено на М. А. И., с посочен
адрес в с.Г.К., ул.Т. № 2, община Чипровци, област Монтана,
административно наказание - глоба в размер на 300 (триста) лева на
основание чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ (Закон за горите), за нарушение по чл.257,
ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии
(Наредба № 1 за КОГТ) във връзка с т.11 от Заповед № ЗАП-1019 от
17.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите
(ИД на ИАГ).
Недоволен от наказателното постановление (НП) И. моли да бъде
отменено, тъй като дървата са извозени с 2 бр. превозни билети, единият от
които не е бил взет предвид от проверяващите.
Въззиваемата страна, като административно-наказвак орган )АНО),
Директор РДГ гр.Берковица, редовно призована, чрез гл. юрисконсулт И.М.
пледира за потвърждаване на НП в открито съдебно заседание и чрез писмени
бележки. Изрично се заявява, че не се претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
във връзка с доводите на страните, намира жалбата за допустима, но
неоснователна.
1
Жалбата е допустима тъй като е подадена в законния срок имайки
предвид допълнително изисканите и приложени данни по делото.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
На 21.11.2023г. била извършена проверка от св.С. И. С. и св.И. Н. Н., и
двамата гл. специалисти, горски инспектори към ИАГ гр.София. В хода на
извършената проверка св.С. и св.Н. установили, че жалбоподателя М. А. И.
като лице по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ е издал превозен билет №
3
7844/00238/21112023/141719-VWTY374 от 21.11.2023г. за 9.00 пр. м дърва за
огрев от дървесен вид „зимен дъб“, на товарен автомобил „ПРАГА“ с рег. №
хххх, по позволително за сеч (ПС) № 0735797 от 25.08.2023г., като не е
попълнил вярно и посочил всички реквизити съгласно указания дадени със
Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на
Изпълнителна агенция по горите (ИД на ИАГ), а именно, не е посочил
дървесен вид бук, който е маркиран с контролна горска марка (КГМ) 1433 и е
3
в размер на 2.00 пр. м. Нарушението е извършено и открито на 21.11.2023г.
на територията на РДГ-Берковица, в землище на с.Ж., община Чипровци,
област Монтана, имот № 14965.93.2, отдел 186, подотдел „ф“, горска
територия, собственост на физически лица, до асфалтов път.
За установеното бил съставен Констативен протокол Серия ИАГ №
200156/21.11.2023г. от св.Н., като в рамките на административно-
наказателната преписка били събрани и др. писмени доказателства –
позволително за сеч № 0735797, извлечение от информационната система
ИАГ относно превозен билет № 7844/00238/21112023/141719-VWTY374,
ведно със снимков материал, извлечение от единен регистър по чл.210 от ЗГ
на КГМ, получени от регистрирани лесовъди по чл.235 от ЗГ, Заповед №
ЗАП-1019/17.11.2021г. на ИД на ИАГ.
На 21.11.2023г. св.С. И. С. – гл. специалист, горски инспектор към ИАГ
гр.София в присъствието на колегата си св.И. Н. Н., съставил АУАН Серия
ИАГ 2023 № 19/24г. бл. № 100209, за това, че М. А. И. като лице по чл.211,
3
ал.2, т.2 от ЗГ е издал превозен билет № 7844/00238 от 21.11.2023г. за 9 пр. м
дърва от „зимен дъб“ на т.а. „Прага“ с рег. № хххх, като не е попълнил, вярно
посочил всички реквизити съгласно указанията по т.11 от Заповед № ЗАП –
1019 от 17.11.21г. на ИД на ИАГ – не е посочил дървесен вид „бук“, който е
3
маркиран с КГМ 1433 и е 2 пр. м – нарушение по чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с
чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ вр. с т.11 от Заповед № ЗАП-
1019/17.11.2021г. Жалбоподателят И. подписал предявения му АУАН, като не
отразил в него възражения. При обжалване на процесното НП И. посочва, че
АУАН е с „невярно съдържание“, тъй като дървата били извозени с два
превозни билети, като превозния билет относно дървесен вид „бук“ не е бил
взет предвид от проверяващите.
На базата на изготвения АУАН, Директор РДГ гр.Берковица
2
оправомощен със Заповед № 49 199/16.05.2011г. на МЗХ намерил, че И. е
извършил административно нарушение по чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ във връзка с
чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за КОГТ вр. с т.11
от Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на ИД на ИАГ, като и издал
обжалваното НП.
В рамките на съдебното следствие жалбоподателя И. твърди, че
превозен билет № 7840/00240/21112023/155751-6CJ020C не е бил взет
предвид от проверяващите, че в него е отразил липсващите дърва „бук“,
донатоварени на т.а. „Прага“. Св.С. И. С. и св.И. Н. Н., поддържат посочените
обстоятелства в АУАН и уточняват, че на практика превозния билет относно
дървесния вид „бук“ е бил издаден доста време след отпочване на проверката
в 14:30 часа, а видно от данните за издаването му този билет е бил съставен в
15:58:28 часа.
Съдът след като анализира всички писмени и гласни доказателства,
намира, че в подкрепа на установеното нарушение са издадените превозни
билети № 7844/00238/21112023/141719-VWTY374/21.11.2023г. и №
7840/00240/21112023/155751-6CJ020C/21.11.2023г., ведно със снимков
материал, позволителното за сеч № 0735797, а също и показанията на св.С. и
св.Н.. Изложените доводи в жалбата и в съдебно заседание от жалбоподателя
М. А. И. за отмяна на НП, не се споделят от настоящия съд. В случая е
установено, че жалбоподателя в качеството си на вписано в публичния
регистър лице упражняващо лесовъдска практика видно от Удостоверение №
12375/30.05.2016г., е издал превозен билет № 7844/00238/21112023/141719-
3
VWTY374 от 21.11.2023 г. за 9.00 пр. м дърва за огрев от дървесен вид
„зимен дъб“, на товарен автомобил „ПРАГА“ с рег. № хххх, по позволително
за сеч (ПС) № 0735797 от 25.08.2023г., като не е попълнил вярно и посочил
всички реквизити съгласно указания дадени със Заповед № ЗАП-1019 от
17.11.2021г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите
(ИД на ИАГ), а именно, не е посочил дървесен вид „бук“, който е маркиран с
3
контролна горска марка (КГМ) 1433 и е в размер на 2.00 пр. м, които също са
били натоварени на МПС „ПРАГА“ към 14:30 часа, когато е започнала
проверката.
Това описание на нарушението се потвърждава от доказателствата по
делото и намира правно отражение в нарушение на законните разпоредби на
чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от
Наредба № 1 за КОГТ вр. с т.11 от Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на
ИД на ИАГ.
Конкретиката на нарушението е дало основание на администратино-
наказващия орган (АНО) да заключи, че една от законните разпоредби, които
са нарушени от И., съвпада със законната разпоредба послужила за
административното санкциониране на жалбоподателя. Правно допустимо и
възможно е подобно съвпадение. Чрез разпоредбата на чл.15, ал.1, т.1 от
Наредба № 1/2012г. вр. с чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, е внесена яснота и
3
законосъобразност, освен за субекта на АНО – жалбоподателя И., като лице,
упражняващо лесовъдска практика и относно забраната да издава превозни
билети в нарушение на изискванията, определени с наредбата и/или със
заповедта за определяне на съответния образец. Чрез посочването на т.11 от
Заповед № ЗАП-1019/17.11.21г. на ИД на ИАГ е конкретизирано
нарушението, а именно, че не е посочен дървесен вид „бук“, който е маркиран
3
с контролна горска марка (КГМ) 1433 и е в размер на 2.00 пр. м. Превозният
билет № 7840/00240/21112023/155751-6CJ020C/21.11.2023г., е не само
издаден постфактом след приключване на процесната проверка и
натоварването на маркираната дървесина, на едно от общо трите МПС
намиращи се извън сечището, респ. временния склад, а е и издаден в
приворечие с посоченото в т.11 от цитираната по – горе заповед, като касае
33
1.00 пр. м дървесен вид „бук“, а не установените и непосочени 2.00 пр. м.
Според настоящият съд жалбоподателя макар и лично, в пълнота е
реализирал правото си на защита, което не е било ограничено. В АУАН и в
НП ясно и точно е посочен периода на извършване на нарушението и датата
на отриването му.
Жалбоподателят И. оспорва и нарушението, поради което следва да се
изложат доводи и по разбора на доказателствата. Приложените писмени
доказателства от АНО и свидетелките показания на актосъставителя и
свидетеля по акта за нарушение – св.С. И. С. – гл. специалист, горски
инспектор при ИАГ гр.София и св.И. Н. Н. – негов колега, които настоящия
съд кредитира, са в подкрепа на извода, че нарушението е доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. Посоченото от И., относно превозен
билет № 7840/00240/21112023/155751-6CJ020C/21.11.2023г., не променя
извода за доказаност на нарушението, тъй като жалбоподателя като лице
упражняващо лесовъдска практика по силата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ е издал
документи ( на практика 2 бр. превозни билети) в нарушение на ЗГ и на
подзаконов акт по прилагането му – Наредба № 1/2012г. за КОГТ.
Не са налице били данни и за приложение на чл.28 от ЗАНН имайки
предвид значимостта на засегнатите обществени отношения и качеството на
И., който е лице упражняващо лесовъдска практика, като настоящия съд
съблюдава утвърдената съдебна практика в тази насока от касационната
инстанция – АС – Монтана. Нарушението е извършено под формата на
действие от лице упражняващо лесовъдска практика, който е издал 1 бр.
превозен билет в нарушение на изискванията при издаването му, а след това е
издал и втори превозен билет също в нарушение на изискванията при
издаването му. Както АУАН, така и НП съдържат достатъчно данни за
обстоятелствата на нарушението и доказателствата, които го подкрепят, при
спазване изискванията на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, без настоящия съд да
констатира противоречие между посочените обстоятелства и законни
разпоредби, които са нарушени. Събраните обективно и всестранно
доказателства подкрепят правния извод, че нарушението е доказано, както от
4
обективна, така и от субективна страна. Съдът съблюдава утвърдената
съдебна практика от касационната инстанция – АС – Монтана, по отношение
приложението на чл.257 от ЗГ, която е категорична, че санкционираните на
това основание административни нарушения, не могат да се определят като
„маловажни”, имайки предвид значимостта на защитените обществени
отношения.
Съдът намира, че с наложеното като размер административно наказание
– глоба в размер на 300 (триста) лева, АНО е съобразил в пълнота
обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН. Съдът констатира, че с оглед тежестта
на извършеното нарушение и личността на нарушителя И., наложената глоба
в размер на по 300 (триста) лева не е завишена по размер. Съдът споделя, че
тежестта на нарушението е завишена, като изследва конкретната тежест на
процесното нарушение и намира, че глоба в размер на 300 (триста) лева,
която е при определения минимум по чл.257, ал.1 от ЗГ, е съответна на
тежестта на процесното нарушение и спрямо личността на нарушителя –
жалбоподателя И.. Предвид горното съдът намира, че наложената като размер
глоба от 300 (триста) лева съответства на тежестта на извършеното
нарушение и е съобразена с разпоредбите на чл.27, ал.2 и ал.5 от ЗАНН,
съответно АНО е спазил закона и в тази насока.
Разноски не се претендират и от двете страни, затова и съдът не се
произнася в тази насока.
На основание горното и чл.63, ал.2, т.5 вр. с ал.9 от ЗАНН (изм., бр.109
от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19/02.04.2024г. на
Директор РДГ гр.Берковица, с което на М. А. И., с посочен адрес в с.Г.К.,
ул.Т. № 2, община Чипровци, област Монтана, е наложено административно
наказание – ГЛОБА в размер на 300 (триста) лева на основание чл.257, ал.1,
т.2 от ЗГ вр. с чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ вр. с чл.15, ал.1, т.1 от Наредба № 1 за
КОГТ вр. с т.11 от Заповед № ЗАП-1019 от 17.11.2021г. на ИД на ИАГ .
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5