№ 45
гр. Пловдив, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова Въззивно гражданско
дело № 20215000500285 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от М. Ж. П. от гр.П.
против решение № 260409/ 18.03.2021 г. ,постановено по гр.д.1107/ 19 г. по
описа на ОС – Пловдив , с което са отхвърлени предявените от П. против С.
Г. ГР. искове за прогласяване нищожността на договор за дарение на
недвижим имот поради липса на съгласие и евентуално съединения с него иск
за прогласяване нищожността на същия този договор поради липса на
основание ,както и предявения от него иск против А. и М.К.и за
ревандикиране на този имот. По съображения ,изложени във въззивната
жалба ,жалбоподателят счита решението за незаконосъобразно
,необосновано , постановено в противоречие на процесуалния и материалния
закон и е заявил искане за неговата отмяна и постановяване на друго в
обратния смисъл , а в случай ,че са налице основания за обезсилване на
решението желае делото да се върне на съда за продължаване на
съдопроизводствните действия.
Постъпил е отговор от С. Г. ГР. ,представляван от адв.А. , с който същият
счита обжалваното решение за правилно и е заявил искане да бъде изцяло
потвърдено ведно с присъждане на разноски.
1
Постъпил е отговор от А.К. и М.К. ,представлявани от адв.Н. ,с който
считат обжалваното решение за правилно и заявяват искане въззивната жалба
да бъде оставена без уважение .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от М. Ж. П.
против С. Г. ГР. за прогласяване нищожността на договор за дарение на
недвижим имот поради липса на съгласие и евентуално съединения с него иск
за прогласяване нищожността на същия този договор поради липса на
основание.Твърдял е ,че договорът за дарение е сключен в резултат на
упражнено по отношение на него физическо и психическо насилие от страна
на трети лица ,поради което липсва формирано от негова страна съгласие да
прехвърли имота безвъзмездно на ответника .Твърдял е също така ,че не е
имал никакъв личен мотив да дари имот на напълно непознат за него човек,в
която връзка в условията на евентуалност поддържа като основание за
нищожност да дарението липса на основание.
Предмет на разглеждане е и иск,предявен от П. против А. и М.К.и иск
за установяване по отношение на последните ,че ищецът е собственик на
процесния имот и осъждане същите да му предадат владението.
Ответникът С. Г. ГР. възразява против иска като се позовава на влязло в
сила решение по гр.д.709 /17 на ПОС.Същото възражение е направено и от
ответниците К.и като по същество същите считат исковете за неоснователни
и неподрекепени от доказателства ,а по отношение на предявения спрямо тях
ревадникационен иск считат ,че правно валидно са придобили собствеността
върху имота ,както и че са направили редица подобрения ,в която връзка в
условията на евентуалност са направили възражение за заплащане на
подобренията ведно с възражение за право на задържане.
С решението ,предмет на обжалване ,съдът е приел ,че между същите
страни е водено гр.д. 707/17 г. по описа на ПОС ,с решението по което дело
съдът е отхвърлил предявените от П. искове с правно основание чл. 30 ЗЗД и
чл.108 ЗС ,поради което силата на присъдено нещо на това решение за
отхвърляне на иска за унищожаемост на договора за дарение от 23.05.2014г.
обхваща само въведеното от ищеца основание за недействителност и
свързаното с него произнасяне по обусловения иск за собственост.По
същество е приел,че по делото не се установява по категоричен начин
договорът за дарение на недвижимия имот ,сключен между П. и Г. да е
сключен в резултат на упражнено спрямо първия пряко физическо насилие
от сочените от него лица ,поради което е приел ,че договорът не страда от
твръдяния порок – липса на съгласие и не е нищожен на това
основание.Същият не е нищожен и поради липса на основание доколкото
2
презумпцията за наличие на такова при всяка каузална сделка е останала
необорена ,тъй като твърдяното от ищеца обстоятелство ,че не познава
надарения и не е имал намерение да му прехвърля имота е неотносимо при
преценка за наличието на типичното за договора за дарение основание.При
тези мотиви съдът е приел главния и евентуалния иск за прогласяване
нищожността на договора за дарение поради липса на съгласие ,евентуално
поради липса на основание ,за неоснователни и ги е отхвърлил.Отхвърлен е и
предявеният против К.и иск за ревандикация на недвижимия имот ,тъй като е
прието ,че след като договорът за дарение на имота, сключен между П. и Г.
не е нищожен ,то същият е произвел вещно правен ефект ,а оттук и
последващата продажба на имота от Г. на К.и е прехвърлила собствеността .
Безспорно е ,че с нот.акт № ...... на Нотариус Т. Б. - Д. ищецът М.П. е
дарил на ответника С.Г. собствения си недвижим имот ,съставляващ СОС с
идентификатор ...... по КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД-18-48 от
03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. П. ..., район „Ц.“, ул. „К.Р.“ № 36,
бл. 16, вх. А, ет. 3, ап. 3/11, който самостоятелен обект се намира в сграда №1,
разположена в ПИ с идентификатор ...., с предназначение: жилище,
апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, брой нива – едно, с посочена в
документа площ: 79,91 кв.м, ведно с прилежащите към обекта части- избено
помещение № 83, с площ от 4,90 кв.м, таванско помещение № 70 с площ от
5,72 кв.м, ведно с 1,227% идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: СОС с идентификатор ......., под обекта –
СОС с идентификатор ......., над обекта-СОС с идентификатор ........,както и че
с нот.акт № .... г. на Нотариус Е. А. –А.а същият този имот е продаден от Г. на
ответницата АНК. Т. К. ,която е придобила същия в режим на СИО с
ответника М. В. К..
Ищецът претендира договорът за дарение на недвижим имот да е
нищожен поради липса на съгласие, тъй като е сключен след упражнено
психическо и физическо насилие от страна на лицата Р. и Д. ,изразяващо се в
следното : посочените лица осъществили контакт с ищеца след като узнали
,че същият след смъртта на родителите му станал собственик на недвижими
имоти на значителна стойност и поискали от него да осигури финансирането
на общ бизнес проект ,което ищецът отказал. В края на април 2014 г. ищецът
се срещнал с посочените лица ,които му предложили да продаде процесния
имот и да предаде получената сума ,което ищецът също отказал като същите
лица му заявили ,че ще направят така ,че накрая ще се съгласи.Заплашили го
,че ако не даде апартамента ще му отрежат ушите , а Р. го сграбчил за гушата
и започнал да го души като му заявил ,че ако не прехвърли апартамента ще
стане още по-лошо.
Липсата на съгласие е основание за нищожност на договорите. Приема
се в практиката и в теорията ,че същата е налице когато волеизявленията
3
(предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях или и
двете са направени без намерение за обвързване. Няма намерение за
обвързване, когато съгласието е изтръгнато чрез насилие и когато е дадено на
игра, на шега или като учебен пример. В конкретния случай ищецът
поддържа ,че намерението да се обвърже по процесния договор ,респ.
съгласието да го сключи е изтръгнато чрез насилие.
За установяване твърдените от ищеца фактическия действия по
осъществено по отношение него насилие са разпитани свидетелите Д. А. и А.
А.. Същите установяват, че са близки приятели с М..,който до 2013г. живял в
апартамента на ул.“К.Р. „ , а след това бил принуден от две лица- Р. и Д. да го
дари на непознат мъж на име С. или А.. Свидетелите установяват ,че
придружили М. до стадион „Б. „ ,до залата за борба, М. влязъл ,а те останали
навън да го чакат, като слушали разговора през включен на високоговорител
телефон .Чули се гласове ,а някой казал „Ще дадеш апартамента, иначе ще ти
отрежа ушите!”, след това друг глас казал: „Ще дариш апартамента, защото
може да стане много лошо за теб!”. Малко по-късно М. излязъл, бил силно
притеснен, имал следи по врата все едно са го душили , бил зачервен.
Установяват ,че ищецът не пожелал да отиде полицията, тъй като се
страхувал за живота си ,като впоследствие дарил апартамента на посочения
от Р. и Д. човек. Свидетелите заявяват, че не познават лицата Р. и Д.,а
гласовете ,които чули по телефона не знаят на кого са.
При така обсъденото съдът намира ,че по делото не се ангажираха от
страна на ищеца категорични и убедителни доказателства ,че по отношение
на него е упражнено твърдяното физическо насилие по начина ,описан в
исковата молба.Действително свидетелите установяват ,че след срещата в
стадион „Б. „ ищецът бил притеснен ,имал следи по врата все едно са го
душили ,но доколкото същите нямат непосредствени впечатления от
развилите се събития между ищеца и лицата, с които се е срещнал ,които
лица не познават, то техните показания не могат да бъдат възприети от съда
по начин ,че да се приеме за доказано ,че точно твърдяните от ищеца лица и
точно по описания от него начин са осъществили акт на физическо насилие
спрямо него, резултат на което е сключения месец по –късно договор за
дарение на недвижим имот.Още повече ,че е безспорно ,че след тази среща
нито ищецът ,нито свидетелите , са сигнализирали органите на МВР,нито пък
е налице медицинска документация за евентуално съществено физическо
насилие.
При така изложеното и като се съобрази обстоятелството ,че ищецът
лично е присъствал на сделката пред Нотариуса ,лично е дал съгласие с
условията на договора след като е бил запознат със съдържанието на
нотариалния акт и лично се е подписал,то следва да се приеме ,че договорът
за дарение не страда от сочения от ищеца порок ,а именно липса на съгласие
,поради което искът за прогласяване неговата нищожност на това основание е
4
неоснователен и следва да бъде отхвърлен като такъв.
Предявена е и евентуална искова претенция за прогласяване
нищожността на договора за дарение поради липса на основание като в тази
връзка поддържаното от ищеца е, че същият никога не е имал намерение да
дарява имота си на напълно непознат човек .
Липсата на основание е порок на сделката ,който води до нищожност на
същата и е относим само към каузалните сделки.Основанието на договора за
дарение е да се даде нещо безвъзмездно.Тази цел е елемент от договора и
представлява негово основание.Мотивите ,поради които дарителят прехвърля
собствеността безвъзмездно могат да доведат до нищожност в хипотезата на
чл.226 ал.3 от ЗЗД ,но не са негово основание.Съобразно разпоредбата на
чл.26 ал.2 изр.последно от ЗЗД основанието се предполага до доказване на
противното.В случая и доколкото ищецът е този ,който се позовава на липса
на основание при сключения договор за дарение ,то в негова доказателствена
тежест е оборване на посочената презумпция ,каквото оборване не е
проведено.Доколкото не може да бъде изключена възможността дарение да се
извърши в полза на лице ,което дарителят не познава ,твърдението на ищеца
,че тъй като ответникът Г. е напълно непознат за него човек ,поради което
липсва дарствено намерение не сочи само по себе си на липса на основание.
Сделката в случая е сключена при наличието на основание, тъй като с нея е
извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост.Безспорно ищецът
лично е подписал договора като се е съгласил се е с условията му ,поради
което и доколкото липсват убедителни доказателства в обратната посока ,не
може да се направи извод за липса на дарствено намерение.
Гореказаното налага извода ,че презумпцията за чл.26 ал.2
изр.последно от ЗЗД не е оборена ,а с договора за дарение ,сключен между
ищеца и ответникът Г. правно валидно е прехвърлена собствеността върху
дарения с него недвижим имот.Ето защо така предявеният иск за
прогласяване нищожността му поради липса на основание е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предмет на разглеждане в производството е и иск от П. против А. и
М.К.и за установяване ,че първият е собственик на процесния имот и
осъждане вторите двама да му предадат владението.Доколкото не се
установиха наличието на твърдяните от ищеца пороци на сключения между
него и Г. договор за дарение на недвижим имот ,водещи до неговата
нищожност ,то следва да се приеме ,че с посочената разпоредителна сделка
собствеността върху имота правно валидно е преминала в патримониума на
надарения Г. ,който от своя страна правно валидно е прехвърлил
собствеността в полза на ответниците К.и с договор за покупко-продажба
.При това положение и доколкото ищецът не се легитимира като собственик
на процесния имот,то предявеният от него ревандикационен иск се явява
5
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
С решението ,предмет на обжалване съдът е стигнал до същите
фактически и правни изводи ,поради което е постановил правилен съдебен
акт ,който следва да бъде потвърден.
С оглед на този изход на ответниците следва да се присъдят разноски
за настоящата инстанция ,представляващи заплатено от тях адвокатско
възнаграждение.
Предвид гореизложените мотиви ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260409/ 18.03.2021 г. ,постановено по
гр.д.1107/ 19 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА М. Ж. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„К.Р.“ № 36, ет. 2, ап. 11, да заплати на АНК. Т. К., ЕГН **********, и М. В.
К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес -гр. П., ул. „В. Т.“ № 8,
сумата от 2 800 лв.,представляваща разноски за производството.
ОСЪЖДА М. Ж. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул.
„К.Р.“ № 36, ет. 2, ап. 11, да заплати на С. Г. ГР. ЕГН ********** с адрес с.П.
,обл.П. ,ул.“С.“ № 150 разноски за настоящето производство в размер на 600
лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6