РЕШЕНИЕ № 1626
гр. Бургас, 17.10.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на двадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Марина Димова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 7566/2016 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по повод исковата молба на М.А.Г. и И.А.Г., двамата от гр. Бургас,
против ответника И.Г. ***, с която претендират приемане за установено, че към
момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Бургас, 17 кв. м. незастроена част от дворно място, неправилно заснета като
част от южната граница на поземлен имот с идентификатор ****, собственост на
ответника, е била собственост на ищците, като част от северната граница на поземления
им имот с идентификатор ****; ангажират доказателства и молят за присъждане на
деловодните разноски.
Искът е
уточнен с писмена молба от 08.12.2016 год.
Ответникът оспорва
иска, моли за отхвърлянето му и за присъждане на деловодните разноски; ангажира
доказателства.
В срока по
чл. 211, ГПК ответникът И.И. е предявил насрещен иск против М. и И. Г., за
приемане за установено, че в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас е допусната грешка, състояща се в неправилно заснемане на реална
част с площ от 32 кв. м. като част от северната граница на поземлен имот с
идентификатор ****, която реална част принадлежи към собствения на ищеца съседен
поземлен имот с идентификатор ****, и която реална част е придобита на
основание алеаторен договор, а в условие на евентуалност – на основание давностно
владение през периода 31.03.2001-13.02.2017 год.
Насрещният
иск е уточнен с писмени молби от 30.03.2017 год., като с молбата от 28.02.2017
год. е посочено, че е предявен един иск – по чл. 54, ал. 2, ЗКИР, а в мотивите
на решението си по него съдът трябва да изследва легитимацията на ищеца И. като
собственик на спорните 32 кв. м. ид. ч. на основание договор, съотв. давностно
владение. Насрещният иск е приет за разглеждане в процеса с Определение №
2616/25.04.2017 год.
В откритото
съдебно заседание на 20.09.2017 год. ищецът по насрещната претенция е изменил
искането си, като е увеличил претендираната реална част от имота от 32 кв. м.
до 34 кв. м.; изменението е прието с протоколно определение от посочената дата.
Правното
основание на предявените първоначален и насрещен положителни установителни
искове е чл. 54, ал. 2, ЗКИР във вр. с чл. 124, ал. 1, ГПК.
Ответниците
оспорват насрещния иск, молят за отхвърлянето му.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
По делото не
се спори относно материално-правната легитимация на страните като собственици
на поземлен имот с идентификатор ****, притежаван от М. и И. Г., и поземлен
имот с идентификатор ****, притежаван от И.И.. Имотът на ищците, придобит на
основание договор за дарение и договор за покупко-продажба – Нотариален акт №№ 80/18.04.1986
год. и 190/08.10.1997 год., е описан с площ от 585 кв. м.; същата площ е
посочена и за имота на ответника – Нотариален акт № 98/1993 год. Ищците Г. твърдят, че ответникът премествал
оградата между съседните дворни места – в посока на юг, отнемайки реална част
от 17 кв. м. от имота на ищците, като към момента на одобряване на
кадастралната карта на гр. Бургас тази ограда не съответства на вътрешната граница
по регулационния план и поради тази причина е неправилно заснета в кадастъра.
Насрещната
страна – И.И., твърди, че площите на двата съседни поземлени имота е равна (по
585 кв. м.), съгласно съдебната делба, извършена със спогодба от 30.11.1992
год. по гр. д. № 3383/1992 год. на БсРС, а оградата между имотите не е
премествана оттогава. Ищецът И. сочи, че правото му на собственост се
разпростира върху дворно място с площ от 585 кв. м., на основание алеаторен
договор, сключен с Нотариален акт № *** год., и давностно владение, като
съществуващата на място ограда не отнема неоснователно площ в полза на съседите
му Г..
По делото е
изслушано и прието експертно заключение, неоспорено от страните; в него са
отразени местоположението на сега съществуваща ограда между имотите,
регулационната граница и кадастралното заснемане по КККР на гр. Бургас (л. 138
по описа). Вещото лице сочи, че по действащия регулационен план площите на
двата имота са различни – 539 кв. м. и 642 кв. м., а по съществуващото на място
положение възлизат на 587 кв. м. и 589 кв. м.
При така
изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявения първоначален установителен
иск за неоснователен. Нормата на чл. 54, ал. 2, ЗКИР предвижда условие за
поправяне на грешки, допуснати в основните данни по кадастралната карта и
кадастралните регистри, при наличие на спор за материално право – решаването му
от съда. Предмет на настоящото дело е спорът между страните за реална част от 17
кв. м. на вътрешната граница между поземлени имоти с идентификатори **** и ****.
Ищците по тази претенция – М. и И. Г., носят тежестта за провеждане на главно и
пълно доказване на релевантните за спора факти – своята материално-правна
легитимация като собственици на спорната част от поземления имот и неправилното
нанасяне на тази спорна част в кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Бургас към момента на одобряването им, като грешката в картата се състои
във включването на спорната реална част към площта на съседния поземлен имот (8-2016-ОСГК
на ВКС). В настоящия казус доказателства в тази насока не са представени. Според
вещото лице, площта на дворното място на Г., определено от съществуващите
огради, възлиза на 589 кв. м. Съдът намира, че не е налице основание за
легитимация на посочените двама ищци като собственици на претендираната от тях
17 кв. м. реална част, попадаща в южната част на съседния поземлен имот с
идентификатор ****. Според нотариалните актове, представени от ищците, придобитото
от тях право на собственост се разпростира върху дворно място с площ от 585 кв.
м., следователно не е налице основание да се приеме, че насрещната страна
неоснователно е заградила спорна част от 17 кв. м. Разпитаните по делото
свидетели, ангажирани от ищците, не установят по безспорен начин, че насрещната
страна е изместила съществуващата ограда, поради което не е налице
неоснователно поведение на И.И., довело до грешка в кадастралната карта относно
спорните 17 кв. м. Ищците Г. не са въвели друго годно правно основание за
придобиване правото на собственост върху процесната реална част, поради което
претенцията им е недоказана и следва да бъде отхвърлена.
Съдът намира
за основателен предявения насрещен иск по чл. 54, ал. 2, ЗКИР. От представените
по делото доказателства е видна допуснатата грешка в кадастралната карта на гр.
Бургас, състояща се в неправилно заснемане съществуващата на място ограда между
двата поземлени имота. В тази насока съдът основава решението си върху заключението
на вещото лице, установило разлика от 34 кв. м. между съществуващата ограда и
кадастралното заснемане. Тази реална площ представлява част от поземлен имот ****,
а неправилното й отразяване като част от съседния имот налага уважаване на
предявения иск. Легитимацията на ищеца И.И. върху процесните 34 кв. м.
произтича от алеаторния договор от 1993 год., както и от давностно владение на
реалната част, изтекло през периода 2001-2011 год. Според разпитаните
свидетели, ангажирани от ищеца по насрещната претенция, фактическата му власт,
установена върху ограденото дворно място на И.И., не е била смущавана или
прекъсвана; няма данни за предявени претенции върху реалната част от 34 кв. м.,
поради което И. е легитимиран като собственик на тази спорна част. Позоваването
на давностно владение от ответниците Г. – съгл. отговора им от 12.06.2017 год.,
е неоснователно, тъй като няма убедителни доказателства, че ивицата земя между
оградата и кадастралното заснемане са били предмет на фактическа власт от
двамата съпрузи.
Изложените
съображения мотивират съда да приеме, че предявеният насрещен иск е
основателен, поради което той следва да бъде уважен, като скицата-проект за
промяна на кадастралната карта бъде обявена за неразделна част от съдебното
решение.
Неоснователността
на първоначалния иск и основателността на насрещния налагат в полза на И.И. да
бъдат присъдени направените деловодни разноски в общ размер от 945 лева – сбор
от платените държавни такси, адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице
(чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК).
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 235, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ първоначалния иск с
правно основание чл. 54, ал. 2, ЗКИР на М.А.Г., ЕГН **********, и И.А.Г., ЕГН **********,
двамата с адрес ****, против И.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***-а, за приемане
за установено, че двамата ищци са легитимирани като собственици на реална част
с площ от 17 кв. м., която част е разположена в северната част на поземления им
имот с идентификатор ****, и по отношение която реална част е налице грешка в
одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Бургас, състояща се
в неправилно заснемане на процесните 17 кв. м. като част от южната граница на съседния
поземлен имот с идентификатор ****, собственост на ответника.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, по отношение ответниците – М.А.Г., ЕГН **********, и И.А.Г.,
ЕГН **********, двамата с адрес ****, че ищецът И.Г.И., ЕГН **********, с адрес
***-а, е легитимиран като собственик на 34 (тридесет и четири) кв. м. реална
част, разположена до южната граница на собствения му поземлен имот с
идентификатор ****; адрес на имота – гр. Бургас, п. к. 8000, Лозово, ул. „Ружа”
№ 23-а; трайно предназначение на територията – урбанизирана; съседи: ****, ****,
****, ****, и по отношение която реална част е налице грешка в одобрените
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр. Бургас, състояща се в неправилно
заснемане на процесните 34 кв. м. като част от северната граница на съседния поземлен
имот с идентификатор ****, и която процесна реална част е посочена с черни и червена
линии и проектни координати в скица с координати на инж. Г.Г. – л. 137 по описа
на настоящото дело.
ОБЯВЯВА скица с координати – Приложение
2 на инж. Г.Г., приложена на л. 137 по описа на делото, за неразделна част от
настоящото съдебно решение.
ОСЪЖДА М.А.Г.,
ЕГН **********, и И.А.Г., ЕГН **********, двамата с адрес ****, на основание
чл. 78, ал. 1 и 3, ГПК, да заплатят на И.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***-а, разноски
в размер от 945 (деветстотин четиридесет и пет) лева.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
След влизане на решението в законна сила заверен препис от него да се
изпрати незабавно на СГКК-Бургас, на основание чл. 54а, ал. 1, изр. първо, ЗКИР.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/ не с чете/
Вярно с оригинала! МД