Р Е Ш Е Н И Е

 

                                                                  № 80

 

гр. Силистра, 26.03.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Силистренски районен съд, наказателен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИРОСЛАВ  ХРИСТОВ

 

при секретаря Ан.Алексиева, разгледа докладваното от районния съдия М.Христов АНД № 126/ 2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.

Жалбоподателят ”ГРИЙН ОЙЛ” ЕООД- Силистра, със седалище и адрес на управление- гр.С., Промишлена зона „Запад“, представлявано от управителя А.А.С. обжалва наказателно постановление № 19-000894/ 17.01.2019г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”-гр.С, с което му е било наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин / лева за извършено нарушение по чл.415 ал.1 от КТ. Изтъква доводи за незаконосъобразност при издаването на акта и НП.

Ответникът – Дирекция “Инспекция по труда”-гр.Силистра, надлежно уведомени, не се явява представител, вместо тях ст.юристконсулт Ангелов.

Жалбоподателят ”ГРИЙН ОЙЛ” ЕООД-С, надлежно уведомени, не се явява представител, не депозирана писмено становище по делото, не изпраща проц.представител. Жалбоподателят чрез жалбата си заявява, че издаденото и обжалвано от него НП е незаконосъобразно, като излага доводи в тази насока. Моли съда да отмени обжалваното НП в цялост, алтернативно- съдът да намали наказанието до предвидения в закона минимален размер.

С оглед обективното изясняване на фактическата обстановка по делото разпита в качеството на свидетели актосъставителя Р.Ж. и свидетелят по акта М.Г., които дадоха своите показания добросъвестно и съда ги приобщи като доказателствени средства към делото. Относно втория свидетел по акта беше депозирано копие от заповед въз основа на която на Р.М.И. е разрешен платен годишен отпуск и тъй като същата е свидетел по съставянето на АУАН-ът, то съда счете, че нейното присъствие не е наложително и показанията и не биха променили изяснената фактическа обстановка, нито пък биха попречили за разкриването на обективната истина по делото, поради което и я изключи от списъка на свидетелите по настоящето съдебно производство.

РП-С.- надлежно уведомена, не се явява представител, не депозира писмено становище по делото.

Относно надлежното уведомяване на жалбоподателя, съда счете, че същото е налице, тъй като видно от материалите по настоящото административно-наказателно производство е, че жалбоподателят е посочил адрес за призоваване в гр. С, Промишлена зона „Запад”, но същият не е бил установен на този посочен от него адрес. Съдът своевременно е направил опити да го призове по надлежния ред на друг адрес, находящ се в делото, но същите са били частично успешни, тъй като е разговаряно по телефона с представителя на жалбоподателя т.е. управителя на фирмата-жалбоподател А.С. и същия е бил уведомен за датата и часа на насроченото съдебно заседание, въпреки, че не му е била връчена по надлежния ред друга призовка. Но извън неуспешните опити на съда да го призове чрез призовка, съдът счете, че са налице и предпоставките за разглеждане на делото, тъй като съобразно нормата на чл. 61, ал. 2 от ЗАНН, следва да се даде ход на делото и в случаите, когато жалбоподателя не е бил намерен на посочения от самия него съдебен адрес за призоваване.

След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО беше направено искане за прилагане към доказателствата на нови писмени такива, а именно- копие от НП № 19-000829/27.11.2018 г.; НП № 19-000847/27.11.2018 г.; НП № 19-000848/27.11.2018 г. и известие за доставка на „Български пощи” ЕАД, които съда счете за относими спрямо предмета на делото и доказване на претенцията на АНО за налагане на наказанието в описания в обжалваното НП размер, поради което и с мотивирано протоколно определение ги прие като доказателства по делото.  

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите на жалбоподателя и административно-наказващия орган, прие за установено следното:

На 30.07.2018г. е била извършено проверка за спазване на трудовото законодателство и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на „ГРИЙН ОЙЛ“ ЕООД- С., находящ се в Промишлена зона „Запад“. От представената в Д „ИТ“- С трудовоправна документация се установило, че при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения, работодателят не е изплатил на Й.Р.П., ЕГН ********** на длъжност „електромонтьор“ дължимото трудово възнаграждение за м.юли 2018г. в брутен размер на 192,45 лв по реда на чл.128 т.2 от КТ. С цел отстраняване на последиците от нарушението с Протокол за извършена проверка № ПР 1828561/ 06.11.2018г. на основание чл.404 ал.1 т.1 от КТ на работодателя е било дадено задължително за изпълнение предписание № 10 за изплащане на трудовото възнаграждение на наетото лице със срок на изпълнение 16.11.2018г. При последващата проверка, осъществена на 20.12.2018г. в Д „ИТ“-С. и след снемане на писмени обяснения на Г.Н.П. се е констатирало неизпълнение на даденото предписание № 10 от Протокол за извършена проверка № ПР 1828561/ 06.11.2018г. в определение срок до 16.11.2018г. и до момента на извършване на проверката.      

Предвид гореизложеното АНО е счел, че жалбоподателя е нарушил нормата на чл.415 ал.1 от КТ, поради което и в предвид гореизложените обстоятелства и установеното нарушение на нарушителя бил съставен АУАН № 19-000894/ 20.12.2018г. Въз основа на този АУАН по-късно, в законно установения срок било изготвено и връчено на жалбоподателя обжалваното от него НП № 19-000894/ 17.01.2019г.                                                           

При така установеното от фактическа страна съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от процесуално легитимно лице.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

АУАН № 19-000894/ 20.12.2018г. и обжалваното НП № 19-000894/ 17.01.2019г. са издадени в съответствие на процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл. 415 ал.1 от КТ.  Жалбоподателят излага съображенията си в жалбата, поради които смята, че съда следва да отмени обжалваното от него НП като незаконосъобразно или алтернативно да намали наказанието в минималния предвиден от закона размер. По така изложените възражения от страна на жалбоподателя и представителя на АНО съда счита следното:

По първото от възраженията, следва да се отбележи, че при съставянето на акта и издаването на НП не са допуснати твърдените нарушения на повелителните норми на чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, т. е. както акта, така и НП съдържат всички минимално задължителни реквизити: нарушенията са описани детайлно и изчерпателно, посочени са обстоятелствата, при които са извършени отделните административни простъпки, правилно е определена личността на административно-наказателно отговорното лице, в случая търговското дружество- работодател по смисъла на §1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на КТ и е ангажирана неговата административно-наказателна отговорност по реда на Глава XIX, раздел II  от КТ. В този смисъл, контролният орган и АНО са направили всичко възможно да привлекат управителя на дружеството и да му осигурят пълноценно участие в самите административно-наказателни производства, въпреки, че както стана ясно от разпита на свидетелите, същия е проявил процесуална пасивност при защитата на самите нарушения и нарушени права на самото дружество. В този смисъл от формална страна не са създадени пречки, които да ограничат възможността на нарушителя да се запознае със състава на извършеното нарушение и да организира защитата си срещу повдигнатото обвинение.

По съществото на повдигнатия спор- след извършена проверка, която е продължила повече от три месеца, започнала от 30.07.2018 г. контролният орган е констатирал, че работодателят не е изплатил на две от лицата, Г.Н.П. и лицето П. дължимите трудови възнаграждения за отделни месеци на 2017/2018 г. по реда на чл. 128, т. 2 от КТ. С цел отстраняване на последиците от нарушението по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 и т. 12 от КТ на работодателя са дадени задължителни за изпълнение предписания за изплащане на дължимите суми за работни заплати с краен срок на изпълнение 16.11.2018 г. В установените срокове работодателят не е оспорил дадените предписания по административен, съответно по съдебен ред, като така постановените съдебни актове са влезли в сила и принудително са обвързали поведението на правно задълженото лице. При последваща проверка осъществена на 20.12.2018 г. и след направения преглед на трудово-правната документация се е установило неизпълнение на наложените принудителни административни мерки. Горните констатации се потвърждават и от изричните признания съдържащи се в снетите писмени обяснения на лицата П. и П.

Неоснователно и по своя характер неправилно е направеното възражение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение в брутния размер, така описан в отделните предписания. Както в АУАН, така и в НП, работната заплата е определена в брутен размер, като задължението за заплащането ѝ възниква след приспадане от страна на работодателя на дължими удръжки по чл. 272, ал. 1, които са за сметка на работника или служителя. Това са удръжки за социални и здравни осигуровки и за данъци.

Неоснователно е и възражението, че за едно и също нарушение са съставени множество НП. В процесния случай са дадени 12 отделни предписания за изплащане на месечните работни заплати за лицето Петров и други 12 предписания за лицето П. Става дума за работни заплати през съответните календарни години. Тъй като трудовите правоотношения се изплащат месечно, те имат характера на месечни платежи. Всяко неизпълнение на паричното задължение от страна на работодателя съставлява отделно самостойно административно нарушение, за отстраняването на последиците от които са дадени и съответните предписания и е упражнена съответната административна принуда. В този смисъл всяка от 24-те точки от процесното предписание обективира волеизявление на административен орган, разпореждащо задължението на работодателя да изплати дължимо трудово възнаграждение в определен срок, съгласно чл. 128, ал. 2 от КТ. Материалният носител на предписанието е един – посоченият по-горе протокол от 30.07.2018 г., но съдържащите се в него административни актове съответстват на броя на диспозитивите, съдържащи властнически волеизявления. Всяка от точките на предписанието обективира отделна житейска хипотеза, съответстваща на отделно нарушение.

Следващото възражение, което се поддържа в жалбата, макар и алтернативно да е изложено визира признаците на маловажно нарушение, за което е предвидено освобождаване от административно-наказателна отговорност на наказаното лице. Защитаваната теза се гради на твърдението, че за работника не са настъпили вредни последици, като с поведението си работодателят не е накърнил имуществената сфера на правоимащото лице. В тази връзка настоящия съдебен състав счита, че настоящия случай не може, не следва и не трябва да се третира като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а” от ЗАНН с оглед резултативния характер на самото нарушение. Това е така, тъй като с оглед на допуснатите нарушения, свързани както с неплащане на дължимите трудови възнаграждения, за които е отправено предписание, така и с  неизпълнение на акт на държавен орган, свързан с контрол, който има основни функции, свързани със спазване на трудовото законодателство, е налице мултиплициране на отговорността на работодателя с оглед неплащането, но и неизпълнението на наложената принудителна административна  мярка. Ненапразно за извършените нарушения, свързани с неизпълнение на наложената принудителна административна мярка е предвидена административнонаказателна отговорност за работодатели- нарушители, скрепена от разпоредбата на чл. 415 ал.1 от КТ.

От друга страна, не са и налице и материално-правните предпоставки за налагане на наказание, което е по реда на чл. 415в, ал. 1 от КТ за маловажно нарушение. Това е така, защото тези две предпоставки кумулативно свързани, предвиждат нарушението да е отстранено и в процеса на неговото извършване за наетия персонал за двете лица да не са настъпили вредни последици. Както стана ясно и от разпита на отделните свидетели, въпреки упражнената административна принуда работните заплати / трудовите възнаграждения / не са били изплатени не само в установения от контролния орган срок, но и към момента на съставяне на актовете т.е. към 20.12.2018 г.

На следващо място, съда счита, че в резултат на неизплащане и то за един продължителен период от време на работната заплата, засегнатите работници са били лишени от приходи за тяхната издръжка и за издръжката на семействата им, като е нарушен основния принцип в трудовото право, че положеният труд се възмездява парично при условията и реда определени в КТ.

При индивидуализиране на наложеното наказание, АНО се е съобразил с визираните в чл. 27, ал. 2 от ЗАНН предпоставки, като е наложил административни наказания, които са малко завишени спрямо минималния размер на предвиденото наказание по чл. 415, ал. 1 от КТ. Наложената санкция е в размер на 2500 лв., а минималният размер е 1500 лв. Основният мотив за това проц. решение на АНО са съставените 12 НП, част от които са представени в настоящето съдебно производство и с които са наложени административни наказания именно за неплащане и нарушаване режима на изплащане на работните заплати в търговското дружество- нарушител.

Нарушението  е доказано по безспорен  начин и правилно е приложен материалния закон, поради което следва обжалваното НП да бъде потвърдено. В този аспект НП е издадено в съответствие с материалния закон. Установи се по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че жалбоподателят е осъществил състава на адм. нарушение по чл. 415 ал.1 от КТ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от овластено за целта длъжностно лице. Наказателното постановление е издадено в рамките на шестмесечния преклузивен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от упълномощено лице. Спазени са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Административно – наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е същото от материално – правна страна, респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната отговорност на нарушителя и правилно е определил над минималната стойност наказанието в синхрон на нормата на чл.27 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл е и константната съдебна практика на Административен съд-Силистра и останалите административни съдилища, действащи на територията на страната ни.

По време на производството по установяване на адм. нарушение и налагане на адм. наказание съдът не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, обуславящи отмяна на НП.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Силистренският районен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 19-000894/ 17.01.2019г. на Директора на Дирекция “ Инспекция по труда”- гр.С., издадено въз основа на АУАН № 19-000894/ 20.12.2018г., с което на основание чл.416 ал.5 във вр.с чл.415 ал.1 от КТ е наложено административно наказание- имуществена санкция в размер на 2 500 / две хиляди и петстотин / лева на „ГРИЙН ОЙЛ” ЕООД, със седалище и адрес на управление- гр.С, Промишлена зона „Запад“, представлявано от управителя А.А.С. с ЕГН ********** за извършено нарушение по чл.415 ал.1 от КТ като законосъобразно, доказано, обосновано и правилно. 

Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му.

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………..

                                                                                  / М. ХРИСТОВ /