Р Е
Ш Е Н
И Е № 260314
24.06.2021 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Трети
граждански състав
на двадесет
и седми май през две хиляди двадесет и първа година
в
публичното заседание в следния състав:
Съдия: Нели Иванова
секретар
Ваня Кирева
прокурор
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело №1079 по описа за 2020г.,за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е от "Гарант
Къмпани“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Уилям
Гладстон“ №20-22, ет.6, офис 18, представляван от управителя Р. Д. Г., чрез адв.И.
А. И., против Н.В.В. с ЕГН:********** ***,
установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. чл.415 от ГПК.
Ищецът
твърди, че на 09.10.2017г. в системата за администриране на заявки за нови
кредити и на вече отпуснатите такива на „Форуком и компания“ ООД – клон София
постъпила нова заявка за кредит от името на ответника. Подаването на заявление
за кредит се извършвало онлайн на сайта
на дружеството и се състояло от следните стъпки – избор на сума и срок,
запознаване с общите условия на дружеството и СЕФ, попълване на лични данни,
предоставяне на лица за контакт, избор на начин за усвояване на сумата.
Услугата се предоставяла под марката „Българско заемно дружество“, която била
собственост на „Форуком и компания“ ООД – клон София. След като се запознае и
съгласи с общите условия на дружеството и СЕФ, което било необходимо условие,
за да се продължи с кандидатстването за кредит, кредитоискателят можел да
подаде своята заявка за кредит, избирайки срока и сумата, за които иска да
кандидатства. Следвало попълването в заявката на лични данни на заявителя.
Извършвали се редица справки, на базата на които се вземало решение дали
кредитоискателят ще получи желаната сума. След като заявката за кредит получи
статус „одобрен“ с кредитоискателя се провеждал телефонен разговор, в който му
се разяснявали условията по договора за потребителски кредит, както и
вариантите за обезпечаване на кредита. Ответникът избрал да обезпечи кредита си
чрез сключване на договор за предоставяне на поръчителство с ищеца – „Гаранти
къмпани“ ООД, като срещу услугата за предоставеното поръчителство ще се задължи
да заплати на поръчителя по договора възнаграждение. На ответника било
разяснено как да даде съгласието си за потвърждаване на двата договора –
договор за потребителски кредит с „Форуком и компания“ ООД – клон София и договор
за предоставяне на поръчителство с „Гарант къмпани“ ООД. След уточняване на
въпросите по обезпечението на ответника били изпратени автоматично генериран от
системата за администриране на заявки за нови и вече отпуснати кредити договор
за потребителски кредит, погасителен план по този договор, СЕФ, общите условия
на дружеството – кредитодател, които той получавал на зададения от него
ел.адрес и било необходимо да потвърди посредством натискане на линк и чрез
въвеждане на цифров код в поле, което се визуализирало след натискане на линка.
Цифровият код се изпращал от дружеството под формата на кратко текстово
съобщение на телефонния номер, предоставен при кандидатстването за кредит.
Потвърждаването се осъществявало посредством натискане на линк. Така по
гореописаната процедура на 10.10.2017г. между „Форуком къмпани“ ООД – клон
София и ответника бил сключен договор за потребителски кредит, като сумата била
уговорена в размер на 200лв. Падежната дата, на която ответникът се задължил да
върне сумата била 10.11.2017г. На същата дата бил сключен и договор за
предоставяне на поръчителство с ищцовото дружество. Според договора за
поръчителство, ищецът се задължавал да отговаря пред „Форуком и компания“ ООД –
клон София солидарно с ответника за изпълнението на всички негови задължения,
както и за всички последици от неизпълнението им, възникнали съгласно договора
за потребителски кредит. За поемането на тези задължения от страна на ищеца
било уговорено възнаграждение в размер на 99,50лв. Договорите били сключени съгласно
чл.6 от ЗПФУР. На 10.11.2017г. задълженията по договора за потребителски кредит
и договора за предоставяне на поръчителство станали изискуеми поради настъпване
на падежа. До датата на подаване на заявлението ответникът не бил направил
каквито и да било плащания. Сумата по потребителския кредит 200лв. била
изплатена от страна на кредитодателя посредством каса на „Изипей“ АД на
10.10.2017г., където се изтегляла на място след предоставяне на лична карта от
кредитополучателя и удостоверение, че отговаря на лицето, за което се
представя. На 24.01.2018г. към ответника била отправена писмена покана за
доброволно плащане на задължението, като от пощенската станция било отбелязано,
че писмото е получено лично от ответника на 29.01.2018г. На 09.09.2019г. кредитодателят
отправил писмена покана за плащане на дължими суми към ищеца по договор за
потребителски кредит. В резултат на отправената писмена покана на 13.09.2019г.
между кредитодателя и ищеца бил сключен споразумителен протокол за прихващане
на дължими суми между двете дружества. Така била погасена и сумата от 200лв.,
като за ищеца възникнало регресно право да търси тази сума от ответника. Освен
това последният дължал и договорената сума от 99,50лв. за възнаграждение на
поръчителя. Със заявление за издаване на заповед за изпълнение било поискано
снабдяването с такава за дължимите суми по чл.410 от ГПК. РС-Хасково уважил
искането и издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№3405/2019г. На 15.05.2020г.
ищецът получил от съда разпореждане, в което му било указано да подаде иск за
съществуване на вземането съгласно чл.422 от ГПК. Ответникът дължал и суми за
разноски в рамките на заповедното производство, както и в настоящото исково
производство. Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което
да се признае за установено, че ищецът има вземане срещу ответника в размер на
306,39лв., от които 200лв. – главница по договор за потребителски кредит,
сключен на 10.10.2017г. с „Форуком и компания“ ООД – клон София; 99,50лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство; 6,89лв. – договорна
лихва съгласно договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху
тези суми от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането. Претендира присъждане на разноските. Посочва банкова сметка ****.
Назначеният
на ответника особен представител адв.А.М.Х. депозира отговор в срока по чл.131
от ГПК, с който оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.
Същевременно прави възражение за нищожност на представените с исковата молба
договори на основание чл.26 от ЗЗД. Твърди, че със сключването на договора за
поръчителство кредиторът предвиждал възнаграждение за поръчителство, което по
своята същност представлявало разход пряко свързан с договора за потребителски
кредит и това възнаграждение било известно на кредитора и обявено на
кредитополучателя още в хода на преговорите. Невключването на това
възнаграждение в общите разходи по кредита от страна на кредитодателя
представлявало нарушение на чл.19 ал.2 от ЗПК и целяло заобикаляне на забраната
по чл.19 ал.4 от ЗПК. При включване на този допълнителен разход в общия размер
на разходите ГПР по договора за кредит, който бил определен на 49,02%
значително надхвърлял законово определения максимум, а именно 5 пъти размера на
законната лихва. Поради това договора следвало да се счита за нищожен. На
основание чл.23 от ЗПК при недействителност на сделката потребителят връщал
само чистата стойност на кредита, но не дължал лихва или други разходи по
кредита, т.е. на връщане подлежала само сумата от 200лв. На следващо място се
прави възражение за нищожност на договора за предоставяне на поръчителство
поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона. Заобикалянето на
закона се изразявало в нарушение на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК,
установяваща максималния размер на ГПР. Съгласно постоянната практика на ВКС,
понятието „добри нрави“ предполагало известна еквивалентност на насрещните престации и при явното им
несъответствие следвал извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. В
случая потребителят бил икономически по-слабия субект, а поръчителят
по-силният, разполагащ със защитата по чл.143 ал.1 от ЗЗД, т.е. поетия от
поръчителя риск бил напълно покрит от предвидената законова защита, а размерът
на уговореното възнаграждение за предоставяне на поръчителство бил абсолютно
необоснован и несъответен на този риск – ставало въпрос за възнаграждение
равняващо се на почти половината от размера на отпуснатата главница. Евентуално
се претендира нищожност и на друго основание, а именно договорът за
поръчителство бил вид договор за поръчка. По смисъла на закона той бил
неформален и затова липсата на подписи върху процесния такъв не представлявала
проблем. Липсата на съгласие за сключването му представлявала проблем, като
следвало да се прецени от представения аудиозапис дали има такова. Предвид
гореизложеното следвало да се уважи предявения иск до размера на чистата
стойност на кредита от 200лв. и да се отхвърли за останалите суми. Претендира присъждане
на разноски за ответника. Прави възражение за прекомерност на разноските на
ищеца.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2017г. между „Форуком и Компания“ ООД като заемодател и Н.В.В.
като заемател е сключен договор за потребителски кредит. С исковата молба се
представят СЕФ и общи условия, приложими към договорите за потребителски кредит
на „Форуком и компания“ ООД-клон София. На 10.10.2017г. е сключен договор за
предоставяне на поръчителство от „Гарант Къмпани“ ООД и Н.В.В.. Представена е
по делото разписка за извършено плащане на превод от 200лв. на Н.В.В. на 10.10.2017г.
Видно от известие за доставяне на 29.01.2018г. на ответника е доставена срещу
подпис пратка, подадена от адв.др-во „Х. Т. и И.“, гр.София. На 09.09.2019г. от
„Форуком и Компания“ ООД-клон София до „Гарант Къмпани“ ООД, гр.София, е
изпратена покана за дължими суми. По делото е приложен договор за
поръчителство, сключен на 16.12.2016г. между „Форуком и Компания“ ООД-клон
София и „Гарант Къмпани“ ООД, гр.София, както и анекс към този договор от
31.10.2017г. и споразумителен протокол за прихващане от 13.09.2019г.
Във връзка с подадено заявление от ищеца по чл.410 от ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1666/01.11.2019г. по ч.гр.д.№3405/2019г. по описа на РС-Хасково, с която е
разпоредено длъжникът Н.В.В. да заплати на кредитора Н.В.В. с ЕГН:********** сумите
от 200лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 10.10.2017г., сключен между „Форуком и Компания“ ООД и
длъжника; 6,89лв. – лихва за периода
от 10.10.2017г. до 10.11.2017г.; 99,50лв.
– възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2017г.,
сключен между страните, законна лихва върху главницата от 29.10.2019г. до
изплащане на вземането и направените по делото разноски за държавна такса. Така издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което е указано
на ищеца – заявител, че има възможност да предяви иск по чл.422 от ГПК в
едномесечен срок за установяване дължимост на вземането.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.240 и чл.86 от ЗЗД и чл.9 от ЗПК, като се иска установяване на вземане на ищеца към ответника за
посочените в исковата молба суми. Искът е подаден от надлежно легитимирано лице, при наличие на
правен интерес, в предвидения от закона срок и се явява процесуално допустим, а
разгледан по същество същия се явява частично основателен, поради следните
съображения:
Действително процесния договор за кредит е такъв за предоставяне на заем от
разстояние, поради което липсват положени подписи от страните в същия.
Същевременно по делото се събраха достатъчно данни, от които може да се направи
категоричен извод за наличието на облигационни отношения между страните. По
безспорен начин се установи, че е налице договор за заем, сключен между
страните, тъй като същият е реален договор и се счита за сключен с получаване
от заемателя на заемната сума от заемодателя. Несъмнено от представената
разписка за извършено плащане се установи, че на 10.10.2017г. същият е получил сумата от 200лв. На
отправеното до Изипей АД запитване дали е извършено горепосоченото плащане е
отговорено, че сумата успешно е усвоена от получателя. При тези данни по делото
съдът намира, че е налице надлежно сключен между „Форуком и компания“ ООД-клон София и
ответника договор за заем,
независимо от липсата на действително положени от тях подписи. Липсват
доказателства, от които да се правят изводи, че заемателят е изплатил на
заемодателя в уговорения срок получената в заем сума, поради което съдът
приема, че същата все още се явява дължима. По делото са представени писмени доказателства за сключен между
страните в настоящото производство договор за поръчителство, както и за
изплащане от страна на поръчителя на дължимата на заемателя сума. Ето защо,
съдът приема за установено, че ответникът дължи на ищеца процесните суми за
главница и лихва по договора за заем, които ищцовото дружество в качеството си
на поръчител по договора за поръчителство е изплатило на заемателя.
Досежно претендираната сума от 99,50лв., представляваща възнаграждение по
договора за поръчителство, съдът намира за основателни направените от
назначения на ответника особен представител за нищожност на клаузите за
заплащане на подобно възнаграждение. Така договореното между страните възнаграждение за поръчителство по
своята същност представлява разход пряко свързан с договора за потребителски
кредит и това възнаграждение, като същото било известно на кредитора и обявено
на кредитополучателя още в хода на преговорите. Съдът намира за основателно
възражението на ответната страна, че невключването на това възнаграждение в
общите разходи по кредита от страна на кредитодателя представлява нарушение на
чл.19 ал.2 от ЗПК и цели заобикаляне на забраната по чл.19 ал.4 от ЗПК. При
включване на този допълнителен разход в общия размер на разходите ГПР по
договора за кредит, който бил определен на 49,02% значително надхвърля законово
определения максимум, а именно 5 пъти размера на законната лихва. Поради тези
съображения съдът споделя изцяло доводите на адв.Х., че договора за
поръчителство в частта на договореното възнаграждение следва да се счита за
нищожен. По несъмнен начин също така се установява, че договора за предоставяне
на поръчителство се явява нищожен поради противоречие с добрите нрави и
заобикаляне на закона. Заобикалянето на закона се изразява именно в нарушение
на императивната норма на чл.19 ал.4 от ЗПК, установяваща максималния размер на
ГПР. Категорично в настоящия случай се установява, че липсва
еквивалентност на насрещните престации, а
при явното им несъответствие следва извод за нарушение, водещо до нищожност на
сделката. С оглед гореизложените съображения съдът счита, че следва да се
отхвърли иска за установяване дължимост на сумата от 99,50лв., представляваща
възнаграждение за поръчителство.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода на спора, както и съгласно
дадените указания в постановеното
Тълкувателно решение №4/18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК на ВКС съдът
счита, че следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца разноските в
настоящото исково и в заповедното производство в общ размер на 445,66лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.В.В. с
ЕГН:********** ***, че дължи на "Гарант
Къмпани“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Уилям Гладстон“ №20-22, ет.6, офис 18, представляван от управителя Р. Д. Г., сумите от 200лв. – главница по договор за
потребителски кредит от 10.10.2017г., сключен между „Форуком и Компания“ ООД и
длъжника; 6,89лв. – лихва за периода
от 10.10.2017г. до 10.11.2017г., ведно със законната лихва върху главницата от 29.10.2019г. до изплащане на вземането,
за които суми е издадена
заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №1666/01.11.2019г. по ч.гр.д.№3405/2019г.
по описа на РС-Хасково, като иска в останалата част до пълниоя предявен размер,
в която се претендира сумата от 99,50лв. –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2017г.,
сключен между страните, като неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.В.В. с ЕГН:********** ***,
да заплати на "Гарант
Къмпани“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“Уилям Гладстон“ №20-22, ет.6, офис 18, представляван от управителя Р. Д. Г., направените в заповедното и в настоящото производство разноски общо в размер на 445,66лв., съобразно уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.