№ 1668
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на девети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина М. Събева
Членове:Константин Д. Иванов
Мая Недкова
Секретар:Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20203100502520 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс –
Г подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 3294/20.07.2020 год.,
постановено по гр. дело № 19724/2019 год. по описа на РС-Варна, с което е прието за
установено в отношенията между страните, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът Д. Т.
К. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, бл. 41, вх. А, ап. 61, не дължи на
ответника „Енерго- Про Продажби”АД, С ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, Варна Таурс – Г сумата от 200, 14
лева, представляваща стойност на начислена ел. енергия за периода 17.05.2018 год. –
19.11.2018 год. за обект с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. Калофер № 1, ап. 5,
за която сума е издадена фактура № **********/22.10.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради
нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са
налице предвидените в ПИКЕЕ (отм.) условия за допълнително начисляване на количество
ел. енергия по партидата на абоната за процесния период. Твърди се, че сумата от 200, 14
лева съставлява стойност на реално потребено количество ел. енергия, което не е отчетено
при редовните месечни отчети поради извършена намеса в софтуера на електромера. При
извършена на 19.11.2018 год. от служители на „Електроразпределение Север“ АД-Варна
проверка на електромера, отчитащ доставяната до обекта на ищеца ел. енергия,
електромерът е демонтиран и изпратен за експертиза в БИМ, която е установила натрупано
количество ел. енергия от 1027 кВтч в регистър 1.8.3, който не е активиран за търговски
отчет. Посочените количества ел. енергия са реално потребени, но не са отчетени при
редовните месечни отчети и съответно не са заплатени. Сочи, че в случая не е използвана
предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.) методика, тъй като е установено точното
1
количество реално потребена, преминала през електромера и съответно доставена до обекта
на ищеца ел. енергия от 1027 кВтч, чиято стойност последния дължи на дружеството –
доставчик.
Настоява за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде
отхвърлен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна Д. Т. К.,
чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и
настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на разноски.
В с. з., чрез процесуален представител, въззивникът (ответник по иска) поддържа
жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемия (ищец по установителния иск), чрез процесуален
представител, поддържа отговора си на въззивната жалба.
При извършената служебна проверка на валидността и допустимостта на обжалваното
решение, съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не установи пороци, водещи до неговата
нищожност или недопустимост.
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК.
В исковата си молба ищецът Д. Т. К. от гр. Варна навежда следните твърдения:
Потребител е на ел. енергия за обект, находящ се в гр. Варна, ул. Калофер № № 1, ап. 5, с аб.
№ **********, доставяна му от ответника „Енерго-Про Продажби” АД – Варна, въз основа
на сключен при общи условия договор за продажба на електроенергия. При проверка на
сметката си за ел. енергия установил, че дължи на ответника сумата от 200, 14 лева по
фактура № **********/22.10.2019 год., съставляваща стойност на начислено количество ел.
енергия за периода 17.05.2018 год. – 19.11.2019 год. за горния обект на потребление. Ищецът
счита, че не дължи процесната сума, тъй като не е потребявал начисленото му количество
ел. енергия за посочения период, както и поради това, че липсва законно основание да му
бъдат начислявани допълнителни количества ел. енергия.
В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – да се приеме за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество
сумата от 200, 14 лева по фактура № **********/22.10.2019 год., съставляваща стойност на
начислено количество ел. енергия за периода 17.05.2018 год. – 19.11.2019 год. за обект на
потребление с аб. № **********, находящ се в гр. Варна, ул. Калофер № 1, ап. 5.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК ответникът „Енерго-Про
Продажби” АД – Варна, чрез процесуален представител оспорва иска. Твърди, че с ищеца са
в договорни отношения по повод доставката и продажбата на ел. енергия за процесния обект
на потребление с аб. № **********, по който договор дружеството изпълнява
добросъвестно и точно поетите задължения, осигурявайки непрекъснато необходимото
количество ел. енергия в гореописания обект.
На 19.11.2018 год. е извършена техническа проверка на електромера, отчитащ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, при която електромерът е демонтиран и
изпратен за метрологична експертиза в БИМ, която след софтуерно «прочитане» на паметта
на електромера е установила осъществена външна намеса в тарифната му схема – наличие
на преминала ел. енергия от 1027 кВтч по тарифа 1.8.3 която не е визуализирана на дисплея.
Сочи, че в случая не е използвана предвидената в Глава Девета от ПИКЕЕ (2013 год.)
методика, тъй като е установено точното количество реално потребена, преминала през
електромера и съответно доставена до обекта на ищеца ел. енергия от 1027 кВтч, чиято
2
стойност последния дължи на дружеството – доставчик. Посоченото количество ел. енергия
от 1027 кВтч е остойностено с фактура № **********/22.10.2019 год.
По изложените съображения счита, че начислената по партидата на ищеца сума
съставлява стойността на реално доставена и потребена от обекта на ищеца ел. енергия,
заплащането на която ел. енергия тий дължи на ответното дружество, на основание чл. 50
ПИКЕЕ (2013 год.), вр. чл. 200, ал. 1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 183 ЗЗД.
Настоява за отхвърляне на иска и за присъждане на сторените разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Според представен на л. 26-27 от делото на РС-Варна констативен протокол №
1400927/19.11.2018 год., на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“
АД-Варна са извършили техническа проверка на електромер (СТИ) с фабр. № 1102 0109
0830 3466, монтиран на обекта на ищеца в гр. Варна, ул. Калофер № 1, ап. 5, с аб. №
**********, при която електромерът е демонтиран и подменен с нов. Демонтираният
електромер е поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба с № 507575 и
изпратен за експертиза в БИМ. Проверката е извършена в отсъствието на ищеца, в
присъствието на двама свидетели с посочени три имена и адреси за първия свидетел, за
адрес на втория свидетел е посочено „Аква Дар Кафе“. Свидетелите са подписали протокола
без забележки.
Извършената от БИМ, РО Варна метрологична експертиза, материализирана в
протокол № 2404/14.10.2019 год., след софтуерно „прочитане“ на паметта на електромера е
констатирала намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер трябва да
се състои от две тарифи – Т1 и Т2; действително потребената ел. енергия разпределя и
върху невизуализираната тарифа Т3: 1027 кВтч. Електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерването на
ел. енергия.
Съгласно представеното по делото становище за начисляване на ел. енергия,
издадено въз основа на горния протокол от метрологичната експертиза на БИМ, е одобрено
начисляването на допълнително количество ел. енергия от 1027 за периода 17.05.2018 год. –
19.11.2018 год. За стойността на горното количество ел. енергия е издадена фактура с №
**********/22.10.2019 год. за сумата от 200, 14 лева.
От заключението на СТЕ, изслушано в първата инстанция се установява, че
електромерът с фабр. № 1102 0109 0830 3466, монтиран на обекта на ищеца, е от одобрен
тип, произведен е през 2009 год., срокът му на метрологична годност е изтекъл през 2015
год. През 2018 год. е преминал повторна метрологична проверка (наличие на държавна
пломба/знак „М184, което означава, че през 2018 год. е преминал метрологична проверка) и
през същата 2018 год. е монтиран на обекта на ищеца, срокът му на метрологична годност е
шест години, при което към момента на проверката на електромера на дата 19.11.2018 гтод.
същия е метрологично годно техническо средство за измерване на доставяната до обекта на
ищеца електрическа енергия. Измерването на консумираната от обекта на ищеца ел. енергия
е по две тарифи – нощна (1.8.1) и дневна (1.8.2). Налице са данни за извършено
вмешателство в софтеура на процесния електромер – констатирано е наличие на показания в
тарифа 3 – регистър 1.8.3, който не е визуализиран на дисплея и съответно не е отчетен при
редовните месечни отчети. Това се дължи на неправомерно софтуерно вмешателство в
програмата за параметризация на измервателния уред и по конкретно – в тарифната му
схема. Според заключението електромерът е измерил цялото количество потребена от
обекта на ищеца ел. енергия, включително и тази, натрупана в регистър 1.8.3. Количеството
електрическа енергия от 1027 кВтч е математически правилно остойностено, съобразно
3
цената на електрическата енергия, определена от КЕВР за различните подпериоди от
процесния.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Служебното начисляване на допълнителни количества ел. енергия по партидата на
ищеца е извършено по реда и при условията на обнародваните в ДВ бр. 98/12.11.2013 г.
Правила за измерване на количеството електрическа енергия, в сила от 16.11.2013 год., изм.
ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. Същите са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение
на КЕВР по т. 3 от Протокол №147/14.10.2013 год./ в съответствие с предвиденото в чл. 83,
ал. 1, т. 6, вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ,
приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена,
неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия, и съгласно правомощията на
КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по
правната си същност са подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.
Нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год. и към
момента на извършване на проверката на електромера на обекта на ищеца на дата 19.11.2018
год. не са част от действащото право. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ са отменени с
Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г. IV о., обн. ДВ, бр. 97
от 23.11.2018 г. Т. е., към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ
доставяната до обекта на ищеца ел. енергия, чл. 48-51 ПИКЕЕ (2013 г.) са били част от
действащото право, тъй като отменените текстове на цитираните Правила не се прилагат от
датата на обнародването в Държавен вестник на Решението на Върховния административен
съд на РБългария, с което те са отменени.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези („условия“ според текста на отменения чл. 1, ал. 1,
т. 6 от ПИКЕЕ), при които доставчикът на ел. енергия може да начисли допълнителни
количества ел. енергия по партидата на потребителя, респ. да извърши корекция в сметката
на потребителя, са изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт и в частност в
разпоредбите на чл. 48-50 ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по силата на законовата делегация,
изведена от нормата на чл. 83, ал. 2 ЗЕ. А те са – установено от независим орган неточно
измерване/неизмерване на СТИ; липса на СТИ или промяна в схемата на свързване
(хипотезите на чл. 48 ПИКЕЕ); повреда или неточна работа на тарифния превключвател
(хипотезите на чл. 49 ПИКЕЕ); установена разлика между отчетеното количество ел. енергия
и действително преминалите количества ел. енергия (хипотезата на чл. 50 ПИКЕЕ),
надлежно констатирани при извършената по реда на чл. 47 ПИКЕЕ проверка.
Анализът на доказателствата по делото не дава основание за извод, че начисленото
количество ел. енергия от 1027 кВтч е действително доставено от ответника и потребено от
обекта на ищеца по следните съображения:
По делото не е установено, че при монтажа на електромера с фабр. № 1102 0109 0830
3466 на обекта на ищеца регистър 1.8.3 е бил с нулеви показания – по делото няма данни
кога изобщо е бил монтиран процесния електромер на обекта на ищеца – от заключението
на съдебнотехническата експертиза, обсъдено във връзка с представените от ответника
справки за потреблението на ел. енергия от обекта на ищеца на л. 37 от делото на РС-Варна,
може да се приеме, че е монтиран на 16 или 17 май 2018 год. Поради това и не може да
бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка
количество ел. енергия в неактивиран за търговски отчет регистър (отчетен регистър 1.8.3) е
действително доставена от доставчика и потребена от абоната, но неотчетена при
регулярните месечни отчети ел. енергия.
Т. е., по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи при
4
условията на пълно доказване, какви са били показанията на отчетен регистър 1.8.3 при
монтажа на електромера (което очевидно е възможно да бъде сторено при монтажа на
електромера, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар.
„скрити“ или неактивирани за търговски отчет отчетни регистри да бъдат „прочетени“ и от
служителите на „Електроразпределение Север“ АД-Варна, както това е сторено при
монтажа на дата 19.11.2018 год. на електромеира с фабричен номер 1127 0218 0401 5114,
монтиран на мястото на процесния), поради което и не може да бъде обоснован безспорен и
категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество ел. енергия
от 1027 кВтч в неактивиран за търговски отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително
доставена от доставчика и потребена от обекта на ищеца, но неотчетена при регулярните
месечни отчети ел. енергия.
По тези съображения сумата от 200, 14 лева, представляваща стойност на начислено
количество ел. енергия за периода 17.05.2018г. – 19.11.2018г. за обект на потребление,
находящ се в гр. Варна, ул. Калофер № 1, ап. 5, с аб. № **********, за която сума ответното
дружество е издало фактура № **********/22.10.2019 год., е недължима.
Искът е основателен и подлежи на уважаване.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от делото разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода от делото, отправеното искане и представените доказателства, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени
направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 300 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3294/20.07.2020 год., постановено по гр. дело №
19724/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, бул. ”Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати на
Д. Т. К. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, бл. 41, вх. А, ап. 61, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 300 лева (триста лева) – разноски за настоящата
инстанция, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5