Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
05.11.2019г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Св.Атанасова и с участие на прокурор
Румен Рачев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 250
по описа за 2019г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Б.Х.М.,***, депозирана срещу Решение №
424/05.07.2019г. на Районен съд – гр. Шумен по ВНАХД № 1181/2019г. по описа на
съда. С оспорения съдебен акт е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба
за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К №2467737
на ОДМВР-Шумен, с който на Б.Х.М. е наложено административно наказание „глоба“
в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Поддържа
становището, че фишът е издаден в нарушение на императивните изисквания на
закона, както и че не е установено с категоричност, че санкционираното лице е
извършило нарушението. Поради това отправя искане за отмяна на съдебното
решение и на наложената с фиша глоба. В съдебно заседание касаторът, редовно и своевременно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище, а в съдебно заседание, редовно и
своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212
от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
Пред Районен съд –
Шумен е обжалван Електронен фиш К №2467737
на ОДМВР - Шумен, с който на Б.Х.М. е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева, на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.2,
т.4 от ЗДвП.
Фишът бил издаден за
това, че на 30.12.2018г. в 12.26 часа, автомобил марка „А.“ с рег.№ ********се
движел по главен път І-2, в района на км.112+737 /в близост до бензиностанция
„Шел”/. Разрешената скорост на движение била до 60 км/ч., определена
посредством поставен пътен знак В-26, а процесният автомобил се движел със
скорост от 97 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил
заснет с автоматизирано техническо средство –стационарна радарна система тип
„Multa Radar” и впоследствие бил издаден електронен фиш за налагане на глоба в
размер на 300 лева на лицето Б. М. в качеството му на собственик на моторното
превозно средство, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
При така установената
фактическа обстановка и след като съобразил приложените по делото писмени
доказателства районният съд приел, че при издаването на обжалвания електронен
фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН и ЗДвП,
като е спазена формата на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец
на електронен фиш, при което в достатъчна степен става ясно на кое лице е
наложена санкцията и в какво качество е санкционирано. По отношение
съдържанието на електронния фиш съдът посочил, че е налице специална
регламентация, уредена в чл.189, ал.4 от ЗДП, която изключва приложението на
общите норми, касаещи съдържанието на административните актове и която в случая
е спазена. Въззивният състав счел, процесуалните права на санкционираното лице
не са накърнени реално и с непосочването във фиша на съда, пред който
последният подлежи на обжалване. Предходната инстанция достигнала и до извод
относно безспорната установеност от обективна и субективна страна на
приписаното на привлеченото към отговорност лице, констатирано с изправна
техническа система „Multa radar SD 580”, с ID номер 00209D32D447, преминала
съответната последваща проверка. Съдът съобразил отчетената скорост, с
приспаднатата допустима грешка при отчитането ѝ, както и мястото на
извършването на простъпката, достигайки до решаващия си извод за
законосъобразност на определената глоба от АНО, поради което потвърдил
атакувания фиш.
Настоящият съдебен
състав изцяло споделя правните изводи, до които е достигнал въззивният съд. Процесният
електронен фиш съдържа лимитативно посочените в чл.189, ал.4, изр. последно от ЗДвП реквизити. Нормата е специална спрямо общата такава по чл.57, ал.1 от ЗАНН.
Съдебният състав на РС – Шумен е коментирал този въпрос и мотивите му касационната
инстанция намира за правилни и законосъобразни. В унисон с тях, съдът в
настоящия му състав намира, че не са допуснати процесуални нарушения при
издаване на ЕФ, който да рефлектират съществено върху правата на соченото за
нарушител лице. Същото е установено с категоричност като собственик на
заснетото превозно средство и тъй като не е представило декларация за
фактическият водач към инкриминираната дата, правилно именно спрямо него е бил
насочено административнонаказателното производство. Видно от приложената
разписка, М. е получил ЕФ на 28.04.2019г., като в него изрично е била указана
възможността да бъде предоставена декларация с данни на лицето, извършило
простъпката, от което собственикът не се е възползвал, а е инициирал съдебното
оспорване на наложеното му наказание.
По категоричен начин е установено
мястото на извършване на простъпката, въведеното ограничение и действителната
скорост на движение на автомобила – АНО е отчел 3-процентния толеранс от
установените 100 км/ч, определяйки скоростта на движение на превозното средство
в размер на 97 км/ч при въведено максимално допустима скорост от 60 км/ч.
Деянието на водача е правилно съотнесено спрямо законовите разпоредби на чл.21,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП от АНО, обстоятелство, което установява от прочита на самия
ЕФ, при което е приложен и съответния санкционен състав на чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП. Техническото средство е било техническо изправно към момента на
констатиране на нарушението, преминало е съответните проверки и правилно са
ценени показанията му.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 424/05.07.2019г. на
Районен съд – гр. Шумен по ВНАХД № 1181/2019г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:................................... ЧЛЕНОВЕ: 1............................
2............................
ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 05.11.2019 г.